РЕЗЮМЕ1.Наполеон е казвал, че „изкуството да
воюваш е наука, в която не се постига нищо друго освен това, което е било обмислено и пресметнато". Това се отнася до публичните изказвания в не по-малка степен, отколкото за военните действия. Изказването — това е пътешествие, маршрутът на което трябва да бъде нанесен на картата. Ораторът,
който не знае, накъде отива, обикновено пристига неизвестно къде.
2. Не съществуват непогрешими, железни правила за организация на мислите и построяване на речите. Всяко изказване създава свои собствени, особени проблеми.
3. Ораторът трябва обстойно да осветли въпроса, който засяга и повече да не се връща към него.
Като илюстрация на това може да се
посочи речта за Филаделфия, удостоена с премия. Не трябва да прескачате от един въпрос на друг и отново да се връщате към него — това е безцелно лутане,
напомнящо на прилеп, мятащ се в здрача.
4. Покойният доктор Конуел е построил много от своите изказвания по следния план:
а) излагане на фактите.
б) изказване на съображения, произтичащи от тях.
в) призив към действия.
5. Вероятно ще сметнете за много полезен следния план:
а) да демонстрирате нещо лошо.
б) да покажете как да се поправи това зло.
в) да помолите за сътрудничество.
6. Ето още един отличен план на речта:
а) Да постигнете интерес и внимание.
б) Да завоювате доверие.
в) Да изложите вашите факти, да обясните на слушателите достойнствата на вашето предложение.
г) Да
приведете убедителни мотиви, които подтикват хората към действие.
7. Всички факти, освещаващи вашата тема от различни страни, съветвал бившият сенатор
Алберт Дж. Беверидж,
трябва да са събрани, систематизирани, изучени, преработени от вашето съзнание. Проверете ги, убедете се, че това са действително факти, след
това помислете до какви изводи, според вас, водят тези факти.
8. Преди да произнася реч, Линкълн е обмислял с математическа точност своите изводи. Когато бил на четиридесет години и е бил член на конгреса, той е изучавал Евклид, за да има възможност да изказва софизми и да доказва правотата на своите изводи.
9. Когато Теодор Рузвелт се
е готвел за изказване, той е подбирал всички факти, оценявал ги е,
след това бързо е диктувал текста на своята реч, поправял е машинописния текст и отново е диктувал текста в окончателен вид.
10. Ако можете, запишете своето изказване на магнетофонна лента и го прослушайте.
11. Записките в ръцете на оратора унищожават петдесет процента от интереса към изказването.
Избягвайте това. Главното е — не четете вашите речи. Трудно можете да накарате аудиторията да изтърпи четенето на реч от записки.
След като сте обмислили и
конструирали своята реч, репетирайте я само за себе си, когато ходите по улицата. Уединете се някъде и произнесете цялата реч от начало до край, с жестове и като дадете свобода на волята си. Представете си, че се обръщате към истинска аудитория. Колкото по- често правите това, толкова
по-добре ще се чувствувате, когато настъпи времето за вашето изказване.
Сподели с приятели: 
