ТОЙ ВЛОЖИЛДУШАТА СИ В ТОВА, КОЕТО ГОВОРИЛ И ИЗЛОЖЕНИЕТО МУ Е БИЛО ДЕЙСТВЕНО ЗАТОВА, ЗАЩОТО СЕ Е ОСНОВАВАЛО НА ИСТИНСКАТА КРАСОТА НА СОБСТВЕНИЯ МУ ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ. ^ТОЙ ВЛОЖИЛ ДУШАТА СИ". ИМЕННО В ТОВА Е ТАЙНАТА.Знам, обаче, че подобни съвети не се ползуват с успех. Те изглеждат неясни, неопределени. Средният учащ се иска ясни и разбираеми съвети, трябва му нещо определено, нещо такова, което може да хване с ръка. Трябват му правила, точни като правилата за управление на автомобила. Ето какво иска средният учащ се и бих искал да му го дам. Тогава и на него би му било леко и на мене би ми било леко. СЪЩЕСТВУВАТ ТАКИВА ПРАВИЛА, НО И ТЕ ИМАТ ЕДИН МАЛЪК НЕДОСТАТЪК: НЕ ДЕЙСТВУВАТ. ТЕ ЛИШАВАТ РЕЧТА ОТ ВСЯКАКВА ЕСТЕСТВЕНОСТ, НЕПРИНУДЕНОСТ, ПРАВЯТ Я БЕЗЖИЗНЕНА И СУХА. Това ми е добре известно, на млади години напразно изхабих много енергия като се опитвах да ги спазвам. Няма да ги намерите на тези страници, защото както е отбелязал в момент на веселие Джон Билингс „няма смисъл да се знаят толкова много неща, ако те не са такива, каквито изглеждат". ИЗПОЛЗУВАТЕ ЛИ ТЕЗИ ПОХВАТИ, КОГАТО ГОВОРИТЕ ПРЕД АУДИТОРИЯ Сега ще разгледаме някои похвати, които придават на изказването естественост, за да могат те да ви станат по-ясни, по-живи. Съмнявах се дали трябва да правя това, защото е почти сигурно, че все ще се намери някой, който да каже: „Аха, ето какво било!...Трябва само да се накараш да го направиш така и всичко ще бъде наред". Не, това не е вярно. Ако вие се заставяте да говорите така, то вашата реч ще бъде дървена и механическа. И сигурно и по-рано сме използували голяма част от тези похвати в беседи с приятели, правейки това съвсем несъзнателно, така както се смила храната след обяд. Така и трябва да се прилагат тези похвати. Друг начин няма. Когато говорите пред аудитория, ще придобиете тези похвати, както вече беше казано, само в резултат на практиката. Първо, АКЦЕНТИРАЙТЕ ВЪРХУ ВАЖНИТЕ ДУМИ, А НЕВАЖНИТЕ ПОДЧИНЕТЕ НА ТЯХ. По време на разговор отделяме само по една сричка от дума, а останалите срички произнасяме бегло, като се стараем по-бързо да ги^инем, така както таксито преминава покрай група бродяги, например: МасаЧУзетс, неЩАСтие, обкръЖЕние. Почти същото става и с фразата. Една или две важни думи се извисяват над нея, подобно на небостъргач на Пето авеню в Ню Йорк. Описвам едно явление, което не е странно или необикновено. Вслушайте се. Можете да го чувате около себе си през цялото време. Вие самия, може би вчера, сте го направили сто или хиляда пъти. И без съмнение ще го направите сто пъти утре. Ще приведа пример. Прочетете следния цитат, акцентирайки върху думите, напечатани с едър шрифт, и минете бегло по останалите. Какво ще се получи? „A3 ПРЕУСПЯВАХ във всичко, с което се заемах, защото много го ЖЕЛАЕХ. НИКОГА НЕ СЕ КОЛЕБАЕХ и това ми даде ПРЕИМУЩЕСТВО над останалото човечество". Наполеон Тези редове могат да се прочетат и по друг начин. Възможно е друг оратор да ги прочете иначе. Не съществуват железни правила за изразителността. Всичко зависи от обстоятелствата. Прочетете на глас следните редове — изразително, като се опитате да направите мисълта си ясйа и убедителна. Нима няма да се убедите в това, че подчертавате важните думи, а по другите бегло се плъзгате? Ако се считаш за разбит, Ти си действително разбит. Ако си мислиш, че няма да посмееш, Значи ти няма да се решиш. Ако искаш да спечелиш, но мислиш, Че няма да можеш, То почти сигурно е, ще загубиш. В битките житейски не винаги ще побеждава 41
Най-силният или най-бързият. Но рано или късно този, който побеждава Е този, който се смята на това способен. Анонимен автор „МОЖЕ БИ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПО-ВАЖНА ЧЕРТА НА ХАРАКТЕРА ОТ ТВЪРДАТА РЕШИМОСТ. Юношата, който иска да стане велик човек или да остави следа в този живот, трябва да се реши не само да преодолее хиляда препятствия, но и да победи, независимо от хиляда неудачи и поражения". Теодор Рузвелт Второ, ИЗМЕНЯЙТЕ ТОНА НА ГЛАСА СИ Тонът на вашия глас се изменя по време на разговора — ту се повишаваду се понижава, пак отново се повишава, постоянно се колебае като повърхността на морето. Защо? Никой не знае и никой не се интересува от това. Получава се добър ефект и това е естествено. Никога не ни се е налагало да се учим на това — това изменение на тона на гласа е дошло при нас още в детството, независимо от волята ни, от самосебе си. Но ако излезем да говорим пред аудитория, напълно възможно е нашият глас да стане скучен, плосък и еднообразен, като солената пустиня в щата Невада. Ако забележите, че говорите монотонно, обикновено на висок глас, спрете за секунда и си кажете: „Говориш като истукан. Беседвай с тези хора. Говори по-човешки. Дръж се естествено". Ще ви помогне ли такова самовнушение? Възможно е да ви помогне малко. Сама за себе си, паузата ще ви бъде от полза. Ще трябва с практиката да си изработите път към спасението. Като повишите или понижите внезапно гласа си ще можете да постигнете ефект, с който всяка фраза или дума, избрани от вас ще изпъкнат на общия фон, подобно на зелен лавър във вашата градина. Знаменитият бруклински свещеник-конгрегационалист доктор С. Паркс Кедмън често е правел така. Същото правел и сър Оливър Лодж, а също и Брайън. Така е правел и Рузвелт. Така постъпва почти всеки добър оратор. Като четете следващите цитати, старайте се да произнасяте подчертаните думи като понижавате значително гласа си. Какво се получава? „Аз имам само едно достойнство — никога не изпадам в отчаяние". Маршал Фош „Великата цел на образованието не са знанията, а действията". Роберт Спенсър „Преживях осемдесет и шест години. Наблюдавах как някои хора, стотици хора, се издигаха към върховете на успеха. От всички елементи, които са необходими за постигане на успех, най-
