жестове са тези, които са възникнали експромпт

индивидуални.
Дори двама души не могат да бъдат обучени да жестикулират по един и същ начин. Представете си, че някой се опитва да застави високия, тромав и бавно мислещ се Лийкълн да прави същите жестове като бързо говорещия, поривист и елегантен Дъглас. Това би било нелепо.
По думите не неговия биограф и партньор — адвоката Херидън, „Линкълн не е жестикулирал толкова с ръцете, колкото с главата, като я движел енергично на разни страни. Такова движение на главата имало значение, когато се стремял да подчертае някое свое изявление. Понякога то се съпровождало с рязко движение на ръката, като че ли хвърлял електрически искри върху възпламеняващ се материал. Той никога не размахвал ръце и не разкъсвал пространството на парчета подобно на някои оратори. Никога не се стремял към сценичен ефект... Докато продължавал своята реч, той ставал все по-свободен, движенията му по-малко сковани до постигане на изящество. Той притежавал изключителна естественост и ярка индивидуалност и изглеждал напълно достойно. Той презирал помпозността, парадността, баналните фрази и преструването... Когато набивал идеите си в главите на своите слушатели, то в дългия му костелив пръст се събирал цял свят от значения и изразителност. Понякога за да изрази радост или удоволствие той вдигал двете си ръце с дланите нагоре приблизително под ъгъл петдесет градуса, като че ли се стремеше да прегърне образа, който му харесвал. Ако изразявал чувство на силно отвращение — например когато осъждал робството, — вдигал двете си ръце със свити юмруци,
разсичал въздуха, изразявайки отвращение, нещо, което действително изглеждало величествено. Това бил един от най-ефектните му жестове и той означавал твърдата решимост да се смъкне обекта на ненавистта му и да се стъпче в прахта. Той винаги стоял изправен и никога не слагал единия си крак пред другия. Никога не се докосвал до нищо и на нищо не се опирал. Много рядко сменял позата си докато говорел. Никога не говорел надменно и никога не ходел напред назад по подиума. За да разхлаби ръцете си, често хващал с лявата ръка ревера на сакото си, като държал палеца си отгоре,
като оставял дясната си ръка свободна за жестикулирате". Сен-Годен го е запечатал точно в такава поза в статуята, която стои в Линкълн-парк в Чикаго.
Такъв е бил методът на Линкълн. Теодор Рузвелт бе по-енергичен, горещ и активен. Лицето му отразяваше завладелите го чувства, юмрукът му бе свит и цялото му тяло служеше като средство за самоизразяване. Брайън често използувал протегнатата си напред ръка с разтворена длан. Гладстон често удрял с юмрук по масата, по Другата длан или шумно тропал с крака. Лорд Розбъри обикновено вдигал дясната си ръка и я пускал с размах. В мислите и убежденията на оратора преди всичко е присъствувала сила и тя правела жестовете му изразителни и естествени.
Спонтанност... Жизненост... Именно те се явяват summum bonum (висше благо) на действията.
Берк бил ъгловат и прекомерно тромав в своите жестове. Пит размахвал ръце „подобно на непохватен клоун". Сър Хенри Ървинг бил куц с единия си крак и извършвал много странни движения. Лорд
Маколей изглеждал непохватен на трибуната. Същото може да се каже и за Гратан
6
и Парнел.
„Обяснението, очевидно е в това, — казал лорд Керзон, изнасяйки в Кеймбриджския университет реч за парламентарното красноречие, — че великите оратори изработват свои собствени жестове. На великия оратор несъмнено му помагат красивата външност и изящните маниери, но ако той се окаже некрасив и непохватен, това няма голямо значение".
Преди много години слушах проповедта на знаменития Джипси Смит. Бях поразен от красноречието на този човек, който насочи много хора към християнската вяра. Той използуваше жестове, много жестове, но не ги забелязваше, както не забелязваше въздуха, който диша. Това е идеалният случай.
Вие също няма да забележите, че сте започнали да използувате жестовете, ако приложите в живота тези принципи. Не мога да ви предложа каквито й да е правила за жестикулация, тъй като всичко зависи от темперамента на оратора, от неговата подготовка, от ентусиазма му и от предмета на изказването, от аудиторията и от стечението на обстоятелствата.
ПРЕПОРЪКИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ОКАЖАТ ПОЛЕЗНИ
Независимо от това, целесъобразно е да се дадат редица препоръки, които могат да се окажат полезни. Не повтаряйте един и същ жест, за да не стане монотонен. Не правете поривисти, резки движения с лактите. Когато се намирате пред слушатели, движенията на вашите рамене предизвикват по-благоприятно впечатление. Не прекъсвайте жестовете си твърде бързо. Ако правите движение с показалеца, за да подчертаете своята мисъл, не се бойте да запазите този жест до края на изречението.
Много често не се съблюдава това правило, което е обичайна и сериозна грешка. Като резултат от нея
6

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: