НЕЛЕПОТО КРИВЕНЕ НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ ЕСТЕСТВЕНИЯ ЖЕСТ
Това съвсем естествено ни води към проблема за жеста, с който много се злоупотребява. Първият урок в областта на публичните изказвания ми даде президентът на един колеж в Средния Запад. Доколкото си спомням, този урок основно засягаше жестикулирането и беше не само безполезен, но явно и вреден. Учиха ме, че ръката ми трябва да виси свободно отстрани, с дланта навътре, и че пръстите трябва да са сгънати наполовина, а големият пръст да докосва крака. Учиха ме как да вдигна ръката, за да опише изящна крива, как да направя класическо размахване на дланта, като първо разтварям показалеца, после средния пръст и накрая малкия пръст. Когато това естетическо и декоративно движение е изпълнено,
ръката трябва да извърши същата изящна и неестествена крива, за да се окаже отново отстрани на крака. Всичко това изглежда недодялано и афекти-рано и в него няма нищо разумно или искрено.
Учиха ме да постъпвам така, както никога и никъде няма да постъпи нито един човек със здрав ум.
Не се полагаха абсолютно никакви усилия, за да се вложи в движенията моята индивидуалност.
Никой не се опита да ме накара да почувствувам желание да жестикулирам, нямаше опит да се направи този процес по-жизнен, естествен и неизбежен. Никой не ме е подтиквал към това да се чувствувам свободно, непринудено, за да разбия черупката на моята стеснителност и да говоря и действувам така както е редно. Целият този огорчителен процес беше така механичен като пишеща машина, така безжизнен като птиче гнездо от изминалата година, така нелеп като словата на Панч и
Джуди.
Изглежда невероятно, че са обучавали на подобно кривене в XX век. Но едва преди няколко години беше публикувана книга за жестовете — цяла книга, която се опитва да направи от хората автомати и ги учи какви жестове да ползуват, произнасяйки една или друга фраза, какъв жест правят с една ръка, а какъв с две, в кои случаи ръката се вдига по-високо, в кои се държи в средно положение, а в кои по-ниско, как да се държи този пръст и как онзи. Наблюдавал съм как двадесет души едновременно излизат пред класа. Всички те четяха един и същ превзет ораторски текст от такава книга и на едни и същи места правеха абсолютно едни и същи жестове и всичките те изглеждаха еднакво нелепи. Цялата тази изкуствена система, която убива времето и е механична и вредна, уронва репутацията на жестовете в очите на много хора. Деканът на един голям колеж в Масачузетс каза неотдавна, че в неговото учебно заведение няма курс по подготовка за публични изказвания, тъй като той никога не е виждал действително практически курс, който би могъл да научи слушателите да говорят разумно пред аудитория. Напълно споделям гледната точка на този декан.
Девет десети от написаните материали, посветени на жестовете, са безполезни и още по-лошо —
представляват загуба на бяла хартия и на хубава черна типографска боя. Всеки жест, взаимствуван от тази книга, твърде вероятно ще има същият ефект. Жестовете трябва да изхождат от вашето естество,
от вашето сърце, ум, интерес към разглеждания проблем, от вашия стремеж да накарате другите да виждат така както виждате вие, и най-накрая от вашите собствени инстинкти. Единствено ценните
Сподели с приятели: |
