Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка

Виждате, че с малкото думи авторът на статията съобщава за темата, разказал е нещо за нея и е възбудил любопитството ви във връзка с това как са организирани гангстерите. Това е похвално.
Всеки човек, който иска да говори пред аудитория трябва да изучи методите, които ползуват журналистите, за да привлекат веднага вниманието на читателя. От тях ще почерпите значително повече за това, как да се започне изказването, отколкото ако изучавате подбрани напечатани речи.
ЗАЩО ДА НЕ ЗАПОЧНЕТЕ С НЯКАКЪВ РАЗКАЗ?
Особено ни харесва когато ораторът разказва за своите лични впечатления. Ръсел Е. Конуел изнесъл своята лекция „Акри диаманти" повече от шест хиляди пъти и получил за нея милиони. А как започва тази изключително популярна лекция?
„През 1870 година плувахме надолу по течението на река Тигър. Наехме водач, за да ни показва
Перспол, Ниневия и Вавилон..."
И започва да разказва история. Именно това привлича вниманието. Такова начало е почти безпогрешно. Едва ли може да се окаже несполучливо. Събитията се развиват. Придобиват динамизъм.
Следваме ги. Искаме да узнаем какво ще стане по-нататък.
По-долу се дават началните изречения, взети от два разказа, напечатани в едно от изданията на
„Сетърди ивнинг пост".
1. Рязък трясък на револверен изстрел наруши тишината.
2. Инцидентът, сам по себе си тривиален, но нетривиален по своите последствия, се случи през първата седмица на юли в хотела „Монвю" в Денвър. Случаят предизвика такова любопитство у управляващия Гебел, че той разказа за него на Стив Фарадей, притежателя на „Монвю" и на още половин дузина други хотели. Това стана когато Стив пристигна няколко дни след инцидента,
следвайки желанието си да проведе поредната проверка в средата на лятото.
Забележете, че тези изречения са пълни с действие. Те започват нещо. Предизвикват вашето любопитство. Иска ви се да четете по-нататък, иска ви се да узнаете повече, искате да си изясните за какво става дума.
Дори на неопитния новак, като правило ще му се удаде да започне успешно своето изказване, ако използува този подход на разказа и възбужда любопитството на слушателите.
ЗАПОЧНЕТЕ С НЯКАКВА КОНКРЕТНА ИЛЮСТРАЦИЯ
Трудно, много трудно е за средната аудитория да слуша дълго време абстрактни изявления. По- леко, сравнително по-леко е да се слушат илюстрации. Защо да не се започне с една от тях? Трудно е да се накарат ораторите да го правят. Знам. Вече съм опитвал. Струва им се, че трябва да кажат в началото няколко общи изявления. Нищо подобно. Започнете изказването си с илюстрация,
предизвикайте интерес, а след това продължете като правите своите забележки от общ характер. Ако ви е нужен пример за такъв метод, то погледнете, ако обичате, началото на шеста глава.
Какъв метод бе използуван в началото на главата, която четете сега?
ИЗПОЛЗУВАЙТЕ НЯКАКЪВ ПРЕДМЕТ
Може би в света най-лесният начин да привлечеш вниманието е да държиш нещо в ръце, за да мбгат слушателите да гледат на този предмет. Дори диваците и малоумните, пеленачетата в тнолката и маймуните от витрината на магазина, а също и кучетата ще обърнат внимание на такъв стимул.
Понякога този подход може да бъде използуван с успех дори пред най-уважаваната аудитория.
Например, С. С. Елис от Филаделфия започнал едно от своите изказвания, като държал високо над главата си монета, стисната между показалеца и палеца. Естествено, всички слушатели започнали да гледат монетата. Тогава той попитал: „Случвало ли се е на някой от присъствуващите да намери на тротоара такава монета? Всичко говори за това, че щастливецът, който я е намерил ще получи много блага под формата на недвижимо имущество. Той трябва само да дойде и да представи монетата..."
След това Елис започвал да разобличава незаконната и неетична дейност.
ЗАДАЙТЕ ВЪПРОС
В използуваното от Елис начало има още едно положително качество. Неговото изказване започва с въпрос, който кара аудиторията да мисли съвместно с оратора, да му сътрудничи.
Отбележете, че статията за гангстерите в „Сетърди ивнинг пост" започва с два въпроса в първите три изречения: „Действително ли са организирани гангстерите?... Как?" Използуването на такъв ключов въпрос на практика се явява един от най-простите и надеждни методи да възбудите въображението на вашите слушатели и да влезете в него. Ако другите начини се окажат безполезни, то винаги можете да приложите този метод.
ЗАЩО ДА НЕ ЗАПОЧНЕТЕ С ЦИТАТ ОТ РЕЧ НА НЯКОЙ ЗНАМЕНИТ ЧОВЕК?
Думите на някой известен човек винаги привличат вниманието, затова добрият цитат най-добре
57

подхожда за началото на изказването ви. Харесва ли ви началото на дискусията, посветена на успеха в бизнеса?
„Обществото ни дарява с големи награди както пари, така и почести за всичко, освен за едно —
казва Елбърт Хабърд. — И това е инициативата. А какво е инициативата? Ще ви отговоря: това е когато човек прави нещата така както трябва, при все че не са го молили за това".
Такова встъпление заслужава няколко похвални думи. Първото изречение предизвиква любопитство, то ни увлича и ние искаме да знаем повече. Ако ораторът направи удачна пауза след думите „Елбърт Хабърд", то това ще провокира в слушателите чувство на очакване. „За какво ни дарява обществото с големи награди?" — питаме ние. Разкажете ни по-бързо. Може да не се съгласим с вас, но във всеки случай ни съобщете своето мнение. Второто изречение ни въвежда в същността на нещата. Третото изречение представлява въпроси, предлага на слушателите да вземат участие в обсъждането, да помислят, да направят нещо. А слушателите много обичат това. Четвъртото изречение дава определение на инициативата... След такова начало ораторът привежда в качеството на пример случай от собствения си живот.
СВЪРЖЕТЕ ТЕМАТА НА СВОЕТО ИЗКАЗВАНЕ С ЖИЗНЕНО ВАЖНИ ИНТЕРЕСИ НА
ВАШИТЕ СЛУШАТЕЛИ.
Започнете с някаква забележка, която непосредствено засяга интересите на аудиторията. Това е един от най-добрите начини да се започне изказване. Това обезателно ще привлече вниманието.
Заинтересувани сме от неща, които непосредствено и силно ни засягат.
Това преди всичко е здравият смисъл, нали? Въпреки всичко, този подход се прилага много рядко. Слушах, например, как един оратор започна своята реч, посветена на необходимостта от периодични медицински прегледи. Как започна той своята реч? Започна с разказ за института,
занимаващ се с въпросите за продължаване на човешкия живот. Разказа как е организиран този институт и какви услуги предоставя. Глупост! Нашите слушатели не проявяват ни най-малък интерес към това къде и как функционират разните компании. Но те дълбоко и вечно са заинтересувани от самите себе си.
Защо да не признаем този важен фактор? Защо да не демонстрираме колко жизнено важна е тази компания за слушателите? Защо да не започнем, например, така: „Известно ли ви е, каква е предполагаемата продължителност на вашия живот, според таблиците, разработени от застрахователните компании? Както утвърждават статистиците в областта на застраховането,
продължителността на вашия живот представлява две трети от времето между сегашната ви възраст и осемдесет години. Например, ако сега сте на тридесет и пет, то разликата между вашата сегашна възраст и осемдесет години е четиридесет и пет години. Можете да очаквате, че ще преживеете две трети от този срок, т.е. още тридесет години... Достатъчно ли е това? Не, не, всички ние страстно желаем да поживеем по-дълго. Въпреки това, тези таблици са били съставени въз основа на милиони случаи. Можем ли ние с вас да разчитаме, че ще ги опровергаем? Да, можем, ако приемем необходимите предпазни мерки и първата стъпка в това направление е старателното медицинско изследване..."
В този случай, ако обясним детайлно защо са необходими периодичните медицински изследвания, слушателят може да се заинтересува от някакво учреждение, което е създадено за оказване на такива услуги. Но да започнем с разказа за подобно учреждение ще бъде катастрофална грешка!
Да вземем друг пример. Слушах как един оратор започна речта си за необходимостта от запазване на горите. Той говореше приблизително така: „Ние, американците, трябва да се гордеем с нашето национално богатство..." След такова встъпление той започна да доказва, че ние прахосваме дървесината по позорен начин. Обаче началото беше неудачно, твърде общо, твърде неопределено.
Той не направи нищо за да могат слушателите да почувствуват важността на този въпрос за самите себе си. Сред слушателите имаше и един работник от типографията. Унищожаването на горите означава нещо много конкретно за неговата работа. Сред слушателите имаше и банкер.
Унищожаването на горите ще се отрази и на него, тъй кдто ще се отрази и на общото благосъстояние...
И така нататък. Защо да не започне изказването си по следния начин: „Въпросът, който възнамерявам да засегна, засяга вашия бизнес, мистър Епълби, и вашия, мистър Сол. Той ще окаже в определена степен въздействие и върху стойността на продоволствието и върху наемите. Той засяга благосъстоянието и процъфтяването на всички нас".
Ще бъде ли това преувеличаване на важността на проблема за съхраняването на нашите гори?
58

Не, не мисля така. Подобно начало би отговаряло на издигнатия от Елбърт Хабърд принцип, според който трябва „да се нарисува широка картина и тя да се представи така, че да привлича вниманието".
ПРИВЛЕКАТЕЛНАТА СИЛА НА ПОТРЕСАВАЩИТЕ ФАКТИ
„Добрата статия, — е казал С.С. Маклюр, основател на едно известно периодично издание, —
представлява серия от потресаващи факти".
Тези факти ни разтърсват, откъсват ни от ежедневната дрямка, завладяват ни и привличат вниманието ни. Ето някои примери. Н.Д. Белънтайн от Балтимор започнал своята реч, посветена на чудесните свойства на радиото със следните думи:
„Разбирате ли вие, че звукът от движението на муха по стъклото на прозорец в Ню Йорк може да бъде предаден по радиото и ще гърми в Централна Африка подобно на Ниагарския водопад?"
Хари Дж.Джонс, президент на нюйоркската компания „Хари Дж.Джонс" започнал своето изказване, посветено на проблема за престъпността по следния начин:
„Начинът, по който се осъществява нашето наказателно право — заяви веднъж Уилям Хауърд
Тафт, бивш главен съдия във Върховния съд на Съединените щати — е позор за цивилизацията".
Подобно начало носи двойна полза — цитираното изказване на авторитет в областта на юриспруденцията представлява самостоятелна ценност и освен това привлича вниманието.
Пол Гибънс, бивш президент на Клуба на оптимистите във Филаделфия, започнал своето изказване, посветено на проблемите на престъпността със следните твърдения, които привличат вниманието:
„Американците са най-ужасните престъпници в цивилизования свят. Колкото и поразително да е такова твърдение, то съответствува на действителността. В Кливлънд, щата Охайо, стават шест пъти повече убийства и седемдесет пъти повече кражби отколкото в Лондон, като се има предвид числеността на населението. Всяка година в Кливлънд значително по-голям брой хора са подложени на ограбване или на нападение с цел ограбване отколкото в цяла Англия, Шотландия и Уелс, взети заедно. Всяка година в Сент-Луис са убити повече хора, отколкото в цяла Англия и Уелс. В Ню Йорк са зарегистрирани повече убийства, отколкото във Франция, Германия, Италия или на Британските острови. Печалната истина се заключава в това, че престъпникът не носи наказание. Ако сте извършили убийство, то шансът да получите смъртно наказание е по-малко от едно на сто. Като мирен жител вие имате десет пъти повече шансове да умрете от рак, отколкото Да бъдете обесен за това, че сте застреляли човек".
Такова начало може да се сметне за успешно, тъй като Гибънс е произнесъл тези думи с необходимата сила и сериозност. Тези думи са били живи, те са дишали. Но случвало ми се е да бъда свидетел как други участници в курсовете започваха своите изказвания, посветени на проблемите на престъпността приблизително със същите илюстрации, но независимо от това началото на техните изказвания изглеждаше посредствено. Защо? Думи. Думи. Думи. Техниката на построяването им бе безукорна, но в тях нямаше душа. Маниерът на изказване на тези хора похабяваше това, което казваха.
ЗНАЧИМОСТТА НА НАЧАЛОТО, КОЕТО ИЗГЛЕЖДА ОБИКНОВЕНО
Как ви харесва даденото по-долу начало и ако ви харесва защо? Мери Е. Ричмънд се обърнала към годишното събрание на
Лигата на жените-изобретателки от Ню Йорк в периода, в който се е готвело законодателство против браковете на непълнолетни:
„Вчера, когато влакът, в който пътувах, мина през град, наблизо оттук, си спомних за една сватба, която се състоя преди няколко години. Смятам да започна с този случай и да ви приведа някои подробности във връзка с това, че много други бракове в този щат са били също така прибързани и катастрофални.
Било на 12 декември. Петнадесетгодишна ученичка от средното училище срещнала за първи път юноша от съседния колеж, който току-що бил стигнал пълнолетие. На 15 декември, т.е. след три дни те намерили разрешение за брак, като се заклели, че момичето имало вече осемнадесет години и затова не е необходимо разрешение от родителите. Като излезли от муниципали-тета те се обърнали към свещеник (момичето било католичка), но той напълно справедливо им отказал да ги венчае. По някакъв начин, възможно е от свещеника, майката на момичето научила за този опит на дъщеря си да се омъжи. Но преди да успее да я открие, мировият съдия съединил двойката. Младоженецът взел булката и я отвел в хотел, където прекарали два дена и две нощи, след което захвърлил девойката и никога повече не се върнал при нея".
Лично аз много харесвам това начало. Първото изречение е добро. То предполага интересни възпоминания и ние искаме да чуем подробности. Започваме да слушаме интересната история на един
59

човешки живот. Освен това, тя изглежда напълно правдоподобно. Няма академичен привкус, не е разказана про-форма, не е измислена... „Вчера, когато влакът, в който пътувах, мина през град,
наблизо оттук, си спомних за една сватба, която се състоя преди няколко години". Това звучи естествено, непринудено, по човешки. Изглежда така, че един човек разказва на друг интересна история. Това се харесва на всякаква аудитория. Но напълно е вероятно слушателите да не харесат това, което изглежда твърде старателно подготвено, с предварително обмислени намерения. Ние обичаме изкуство, което скрива изкуството.
РЕЗЮМЕ
1. Началото на изказването представлява най-трудната част, но в същото време е изключително важно, тъй като в този момент умът на слушателите е свеж и лесно може да му се направи впечатление. Ако се осланяме на случайността, това може да доведе до сериозни последствия;
началото на изказването трябва старателно да се подготви предварително.
2. Встъплението трябва да бъде кратко и да не се състои повече от едно или две изречения.
Често може да се мине и изобщо без него. Пристъпете направо към същността на вашето изказване,
като за това употребите минималнен брой думи. Никой няма да има нищо против това.
3. Начинаещите оратори са склонни да започнат изказването си с хумористичен разказ или с извинение. И едното и другото, обикновено, са неудачни. Само много малко хора, много, много, много малко хора могат с успех да разкажат смешен анекдот. Обикновено такъв опит обърква аудиторията вместо да й достави удоволствие. Разказите трябва да са намясто и да не се включват само за да бъдат разказани. Хуморът трябва да бъде глазурата на тортата, но не и самата торта... Никога не се извинявайте, тъй като това, обикновено, оскърбява вашите слушатели и ги дразни. Говорете именно за това, което искате да кажете, кажете го бързо и си седнете на мястото.
4. Ораторът може да завоюва вниманието на своята аудитория по следните начини:
а) възбудете любопитство у слушателите (като в случая с книгата на Дикенс „Коледна песен");
б) разкажете по човешки интересна история (като например в лекцията „Акри диаманти");
в) започнете с конкретна илюстрация (вж. началото на шеста глава на дадената книга);
г) използувайте някакъв предмет (например, монета, която дава право на намерилия я да получи свободен участък земя);
д) задайте въпрос (например: „Намирал ли е някой от вас такава монета на тротоара?");
е) започнете с някакъв потресаващ цитат (както е направил, например, Елбърт Хабърд в своето изказване за ценността на инициативата);
ж) покажете, че темата на изказването е свързана с жизнено важните интереси на вашите слушатели (например, като заявите: „...продължителността на вашия живот представлява две трети от времето между сегашната ви възраст и осемдесет години. Вие можете да продължите вашия живот като се подложите на старателни медицински изследвания", и т.н.);
з) започнете с потресаващ факт (например, с твърдението, че „американците са най-ужасните престъпници в цивилизования свят").
5. Не започвайте вашето изказване твърде формално. Не показвайте, че сте го готвили твърде старателно. То трябва да изглежда свободно, непреднамерено, естествено. Това може да се постигне като се заговори за нещо, което се е случило или за което току-що се е говорило (например: „Вчера,
когато влакът, в който пътувах, мина през град, наблизо оттук, си спомних...").

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: