СЛУШАТЕЛИТЕ НА ОБИКНОВЕНА АУДИТОРИЯ, ВЪПРЕКИ ЧЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПО-ВЕЖЛИВИ И ПО-СДЪРЖАНИ, В СЪЩАТА СТЕПЕН НЕ ОБИЧАТ ДЪЛГИ РЕЧИ. Тъй че помнете тяхната съдба, Макар че знам, ще забравите за това, Учете се от тях как да говорите. РЕЗЮМЕ 1. Краят на речта действително се явява нейният стратегически най-важен елемент. Слушателите, преди всичко, дълго ще помнят това, което е казано в края. 2. Не завършвайте изказването си с думите: „Ето това е приблизително всичко, което исках да кажа по този въпрос. Така че с това ще завърша". Завършете, но не говорете за това, че завършвате. 3. Предварително старателно подгответе края на вашата реч както са го правили Уебстър, Брайт и Гладстон. Отрепетирайте ги. Знайте почти наизуст думите, с които искате да завършите своята реч. Завършвайте плавно. Не оставяйте речта си незавършена и разбита като нащърбен калдъръм. 4. Ето седем варианта за край: а) резюмирайте, отново повторете и накратко изложете основните положения, които сте засегнали в изказването си; б) призовете към действие; в) направете на слушателите подходящ комплимент; г) предизвикайте смях; д) цитирайте подходящи поетични стихове; е) използувайте цитати от Библията; ж) създайте кулминация. 5. Подгответе добро начало и добър край на изказването си и направете така, че да са свързани помежду си. Винаги прекратявайте изказването си преди вашите слушатели да поискат това. Помнете: „Много скоро след върха на популярността настъпва пресищането". ГЛАВА ДЕСЕТА КАК ДА НАПРАВИТЕ ЯСЕН СМИСЪЛА НА ВАШАТА РЕЧ По време на Първата световна война един известен английски епископ говори пред неграмотни войници в Кемп-Аптън. Предстоеше им да ги отправят към окопите, но само малко от тях имаха представа за това, защо ги изпращат да воюват. Зная това, тъй като съм ги питал. Но независимо от това епископът, член на палатата на лордовете, говореше на тези хора за „интернационалната дружба" и за „правата на Сърбия на място под слънцето". Къде ти. Половината от тях не знаеха какво е Сърбия: град или название на болест. А що се касае ефекта от речта му, то той би могъл със същия успех да произнесе високопарен панегирик (похвална реч) за небулярната космогоническа теория. Въпреки това, нито един войник не напусна залата — по време на речта военни полицаи, въоръжени с револвери, стояха до всеки изход и не пускаха никого. Нямам намерение да омаловажавам способностите на този епископ. Не е изключено ако би говорил пред образовани хора, би могъл да се окаже добър оратор. Но с тези войници той претърпя неуспех, при това пълен неуспех — той не познаваше своите слушатели и, сигурно, не знаеше нито точната цел на своето изказване, нито как да я постигне. Какво имаме предвид когато говорим за целите на своето изказване? Ето какво - ВСЯКО
