Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка


Кулминацията представлява най-популярния начин за завършване на речта



Pdf просмотр
страница46/59
Дата25.02.2024
Размер0.64 Mb.
#120436
ТипЛекции
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   59
samouverenost
Свързани:
John-Kehoe - Podsyznanieto mozhe vsichko - Tehniki za ovladjavane porazitelnata sila na misylta - 3236-b (1) (1), d181d0b8d0bbd0b0d182d0b0-d0bdd0b0-d0bdd0b0d181d182d0bed18fd189d0b5d182d0be, surovoiadstvo, Angel Gryncharov - Presledvane na vremeto - Izkustvoto na svobodata - 3481-, 7 Weeks to Getting Ripped
Кулминацията представлява най-популярния начин за завършване на речта. Често е трудно да се осъществи, и тя не може да бъде подходящ край за всички оратори и за всички теми. Но ако бъде добре изпълнена, то произвежда блестящо впечатление. Тя достига върхове и с всяко изречение става все по-мощна. Добър пример за кулминация може да се намери в заключението на речта за Филаделфия, която е получила премия и е приведена в трета глава.
Линкълн е използувал кулминацията при подготовката на своите бележки за лекциите си за
Ниагарския водопад. Забележете как всяко следващо сравнение е по-силно от предишното и как
постига кулминационен ефект като съпоставя възрастта на Ниагарския водопад с времената на
Колумб, Христос, Мойсей, Адам и т.н.
„Това извиква в паметта безкрайното минало. Когато Колумб е търсил за първи път нашия континент, когато Христос е страдал на кръста, когато Мойсей е водил Израел през Червено море, още повече дори когато Адам за първи път е бил създаден от ръцете на господа, — и тогава, както и сега тук е ревял Ниагарският водопад. Очите на измрелите праисторически гиганти, чиито кости изпълват гробните хълмове на Америка са гледали Ниагара така, както я гледаме ние сега. Като се явява
7
Р.Киплинг. Избранное. Л. „Художественная литература" 1980, с. 495— 496 — Заб.ред
65

съвременник на първото племе от хора и като е по-стара от първия човек, днес Ниагара е все така силна, както преди десет хиляди години. Мамонтите и мастодонтите, измрели толкова отдавна, че само остатъците от техните грамадни кости потвърждават, че те някога са съществували, също са гледали Ниагара, която в продължение на цялото това дълго време не е спирала нито за секунда и нейният поток никога не е изсъхвал, никога не е замръзвал, никога не е замирал, никога не е почивал".
Уендъл Филипс е използувал същият похват в своята реч за Тусен-Лувертюрс. Прилагаме края на неговата реч. Този откъс се цитира често в книгите посветени на изнасянето на речи. В него се чувствува енергия и жизнена сила. То изглежда интересно, независимо, че е твърде превзето за нашия практичен век. Тази реч е написана преди повече от петдесет години. Интересно е да се отбележи
„след петдесет години, когато истината получи думата", колко погрешна е била прогнозата на Уендъл
Филипс относно историческото значение на Джон Браун и Тусен-Лувертюр. Изглежда е трудно да се предугади ходът на историята, така както е трудно да се предскажат цените на борсата през следващата година или цената на свинската мас.
„Бих го нарекъл Наполеон, но Наполеон е създал своята империя като е нарушил клетви и е пролял море от кръв. Този човек никога не е нарушавал своята дума. „Никаква мъст" — такъв е бил неговият велик девиз и принцип в живота. Ето последните му думи, които е казал на сина си във
Франция: „Момчето ми, ти някога ще се върнеш в Санто-Доминго. Забрави, че Франция уби твоя баща". Бих го назовал Кромуел, но Кромуел е бил само войник и държавата, която той създаде отиде в гроба с него. Бих го нарекъл Уошингтън, но великият виржинец е имал роби. Този човек рискува империята си, но не разреши търговията с роби и в най-западналото селце от своите владения.
Можете днес да ме сметнете за фанатик, затова защото сте чели историята не с очите си, а с предразсъдъците си. Обаче след петдесет години, когато истината получи думата, музата ще напише имената на Фокион за Гърция, Брут за Рим, Хемпдън
8
за Англия, Лафайет за Франция, ще избере
Вашингтон като ярко и съвършено цвете от нашата по-ранна цивилизация, а също така Джон Браун,
който е бе зрял плод на времето на нашето пладне, а след това, като потопи перото си в слънчевата светлина, тя ще напише с ярки сини букви над имената, на всички името на войника, държавния деец и мъченик — Тусен-Лувертюр".


Сподели с приятели:
1   ...   42   43   44   45   46   47   48   49   ...   59




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница