ТЕМА 2: СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

24 си на основа на цялата управленска дейност и може да служи за основа на управленската стратегия и системата за контрол.
По-долу е представена йерархията на целите и етапите на разработка на системата за управление на кумулативния (съвкупния) риск на фирмата или предприятието.
– Формулиране на концептуално ниво на виждането, стратегията и задачите на управление на предприятието и уточняването им на базата на взимна връзка и вътрешна логика;
– Установяване на принципите на определяне, диагностика и оценка на риска, в качеството си на основа за формулиране на основните задачи и стратегии;
– Използване на тези принципи за база за създаване на най – важните процедури за управленски контрол, в това число: създаване на схемата на организационна структура, подготовка на документите за делегиране на пълномощия, а също така и на техническите задания на основните и спомагателни подразделения на фирма;
– Определяне на процедурата за обезпечаване на отговорност, самооценка и оценка на резултатите от дейността в съответствие на управление на риска и системата за контрол, използване на изходните данни от тази процедура като фактори за усъвършенстване на процеса на управление;
– Базирайки се на дадените по–горе принципи и процедури, разработване на механизъм за мониторинг и обратна връзка с цел обезпечаване на високо качество на процедурите, оценките и проверките за тяхното изпълнение.
Ефективното функциониране на системата за управление на риска изисква съблюдаването на редица принципи, които трябва да се заложат в нея на етапа на проектирането и създаването и: a) Максимален обхват на съвкупността от рискове;

25 b) Минимизация на влиянието на рисковете; c) Адекватност на реакцията при рискове; d) Приемане само на обосновани рискове.
Функциите, възлагани на системата за управление на риска, предполагат съдържането на самия процес на управление, който се свежда до следната поредица от действия:
1) Разработка на политика в областта на управление на риска;
2) Анализ на ситуацията на риск;
3) Разработка на алтернативни варианти на решение и избор на най-приемливия и правомерния от тях;
4) Определяне на достъпните пътища и средства за минимизация на риска;
5) Планиране и подготовка на мерки за неутрализация и/или компенсация на очакваните негативни последствия от риска.
ФУНКЦИИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Различават два типа функции на управление на риска – функции на обекта на управление и функции на субекта на управление.
Функции на обекта на управление
 Организация за разширяване на риска;
 Организация на рисковите вложения на капитала;
 Оргнизация на работата по намаляване на величината на риска;
 Организация на процеса на застраховане на риска;
 Организация на икономическите отношения и връзките между субектите на стопанския процес.
Функции на субекта на управление
 Прогнозиране;
 Организация;
 Регулиране;

26
 Координация;
 Стимулиране;
 Контрол.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Управление на риска има своя система от евристични правила в условията на риск.
Основните правила на управление на риска са:
- Не трябва да се рискува повече, отколкото позволява собствения капитал.
- Трябва да се мисли за последствията от риска.
- Не трябва да се рискува много заради малко.
- Положителното решение се взема само при отсътствие на съмнение.
- Ако има съмнения се вземат отрицателни решения.
- Не трябва да се мисли, че винаги има само едно решение. Може би има и други.
От средата на 90-те години се налага нов етап в развитието на управлението на риска. Разширява се списъка на управляемите рискове. По- голямо внимание се отделя на редките събития, които могат да предизвикат неблагоприятни последици за компаниите, а също на нематериалните, търговските и операционните рискове. В големите фирми се появява тенденцията към намаляване на застраховането и увеличаване на собственото участие в покриването на щетите от реализирането на рисковете.
Днес, все повече се разпространява управлението на риска „отгоре –
надолу”, което се свързва с действието на система, задължително координирана от висшето ръководство. Този подход се нарича
„корпоративно” („интегрирано”) управление на риска. Той се характеризира с това, не да се стремим автоматично да се намаляват рисковете, а да се

27 оценяват съобразно възможностите на бизнеса и да се оптимизират с цел да се повишават преимуществата. Правят се опити да се въведе единен показател за цялостния риск за организацията, който да може да се променя в зависимост от оценката за стойността на фирмата. Така корпоративното управление на риска става инструмент за бизнес-планирането
13
Потребностите на фирмите от управление на риска произтичат в най- голяма степен от стадия на развитието им
14
В качеството си на обобщен подход за управление на риска, ISO 31000 предлага принципи за разработването, внедряването и поддържането на система за управлението на риска в организацията:
1. Управлението на риска да създава стойност – да внася принос при постигането на целите;
2. Управлението на риска да е част от организационните процеси;
13
Куликова Е.Е. Управление рисками: инновационный аспект. М.: Бератор-Паблишинг, 2008.
14
Шоломицкий, А., Теория риска. Вьбор при неопределенности и моделирование риска, Изд. дом ГУ
ВШЭ, 2005.

28 3. Управлението на риска да се свързва с неопределеността при вземането на решения;
4. Управлението на риска да бъде структирирано на базата на системния подход;
5. Управлението на риска да се осъществява на основата на адекватна и достъпна информация;
6. Управлението на риска да се съобразява със спецификата на дейността на организацията;
7. Да се отчитат човешкия и културния фактори;
8. Да бъде динамично, и в постоянна готовност за промяна;
9. Да бъде прозрачно и всеобхватно;
10. Да се създадат възможности за постоянно усъвършенстване.
Управление на риска като система е култура, структура, практики, процеси, защитни мерки и разпределени отговорности, които са насочени към идентифициране, оценка, вземане на решения и осъществяване на дейности по отношение на рисковете в компанията с цел предотвратяване на реализирането на рисковете или за минимизиране на щетите, ако рисковете се реализират.
Управлението на риска има за цел да бъде проактивен – да работи с вредите/ възможностите много преди те да станат реалност.
Риск-мениджърът на компанията носи главната отговорност за проектирането, създаването, внедряването и усъвършенстването на
Корпоративната система за управление на риска като:
● Подготвя нормативната и методическата база по управление на рисковете.
● Участва в разработването на Балансираната система от показатели, в частта й, свързана с рисковете и тяхното ефективно управление.

29
● Разработва политики, правила и процедури за въздействие върху рисковете и полага усилия за превръщането им в неотменна част от дейността на компанията.
● Интегрира усилията за систематизиране на рисковете и тяхното описание, анализ, степенуване, оценка, ранно сигнализиране, превенция, контрол и управление.
● Осъществява мониторинг и одит на дейността по управление на рисковете и подготвя отчетите за тази дейност.
● Работи за формирането в компанията на култура за избягване на рисковете и за минимизиране на щетите от тях, когато те се реализират.
● Организира разгърната програма за системно обучаване на служителите по теорията и практиката на управлението на рисковете.
● Подпомага висшето ръководство в структурното и процесно трансформиране и реинженеринга на компанията, произтичащи от внедряването на корпоративната система за управление на риска.

Изтегляне 3.24 Mb.

Сподели с приятели: