Лекция 1 Представяне на академичния курс. Изисквания към студентско портфолио. Задача Съставяне на анкроним. Лекция 2
Задача 2. Какво е устойчиво развитие? Кои са основните документи определящи устойчивото развитие? (отговор в обем от 3-4 страници). Устойчиво развитие
Изтегляне 141 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
portfolio-po-teoriya-i-metodologiya-na-geografskata-nauka
| Задача 2. Какво е устойчиво развитие? Кои са основните документи определящи устойчивото развитие? (отговор в обем от 3-4 страници). Устойчиво развитие е начин на използване на природните ресурси , който цели да задоволи човешките нужди като същевременно запазва естествения баланс в околната среда , така че тези потребности да могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в далечното бъдеще. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото: • постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт; • опазване и подобряване на околната среда и за в бъдеще. Измеренията на устойчивото развитие са 4: - социално; - икономическо; - екологично; - институционално. Важно е да се намери балансът между различните аспекти и фактори на устойчивото развитие. Само така ще може успешно да постигаме целите си, в същото време няма да вредим на хората и околната среда и ще гарантираме икономически растеж било то благодарение на намалените експлоатационни разходи, повишенаjd производителност, повишена привлекателност на продукта, висока ефективност в управлението или протичането на процесите и пр.Разбира се темата за Устойчивото развитие е много широка и то може да се търси в хиляди направления на човешката дейност. Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Това означава пестеливо използване на природните ресурси и възстановяване на екологичното равновесие. Устойчивото развитие обвързва икономическата с екологичната ефективност от общественото производство и утвърждава принципа на равенството и справедливостта чрез повишаване на човешките възможности и гражданско съзнание. В рамките на устойчивото развитие се очертават три основни групи въпроси: екологични, засягащи състоянието на природното равновесие; икономически, отнасящи се до екологоемкостта на производството; и социални, свързани със стопанските и природните условия на живот на населението: заетост, образование и обучение, здраве, достъп до здрава природна среда, отговорно и споделено управление, както и намаляване и елиминиране на неустойчивите модели на производство и потребление. Ключовите събития в международен мащаб, довели до появата на устойчивото развитие като понятие са: · Конференцията на ООН на тема “Човешката околна среда” проведена в Стокхолм, през 1972 г., която е първото събитие привлякло вниманието на световната общественост по въпроса за устойчиво развитие. · Издаването на основополагащия документ – доклада “Нашето общо бъдеще” от Световната комисия по околна среда и развитие (“Комисията Брундланд”) през 1987 г., в който е дефинирано понятието “устойчиво развитие”. · Срещата на високо равнище по проблемите на планетата Земя и конференцията на ООН по околна среда и развитие провела се през 1992 г. в Рио де Жанейро, на която са приети - Декларацията от Рио по околната среда и развитието; Дневен ред за 21 век; Рамковата конвенция по изменение на климата; Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията за борба с опустиняването. · Срещата на високо равнище по устойчиво развитие, проведена през 2002 г. в Йоханесбург, по време на която са приети - Декларацията от Йоханесбург за устойчиво развитие; план от Йоханесбург за прилагане на “Дневен ред за 21 век”; Партньорства за устойчиво развитие. За осъществяване на целите на устойчивото развитие и в следствие на ангажиментите, поети на международно равнище, държавите се задължават да изработят национални стратегии за устойчиво развитие. Националната стратегия за устойчиво развитие (НСУР) на България се базира на обновената Стратегия за устойчиво развитие на ЕС и на обновената Лисабонска стратегия. Двете стратегии са следствие от решения, приети на конференции на ООН (Конференция на ООН за околна среда, Стокхолм 1972 г. и Конференция на ООН по проблемите на околната среда, Рио де Жанейро 1992 г.). Стратегиите са обновени с решенията, приети на Срещата на високо равнище по устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург, ЮАР през есента на 2002 г. Основните документи по проблемите на устойчивото развитие са: Декларация от Рио по околната среда и развитието, Дневен ред за ХХІ век, Декларация от Йоханесбург за устойчиво развитие, План от Йоханесбург за прилагане на “Дневен ред за ХХІ век”, както и двете стратегии на ЕС – от Гьотеборг и от Лисабон. В Декларация на Европейския съвет от 2005 г. са посочени следните четири насоки на дейност по устойчивото развитие: икономически растеж, опазване на околната среда, социално равенство и сближаване, изпълнение на международни задължения, включително по линия на ООН. НСУР е разработен и в съответствие с Националната стратегическа референтна рамка (НСРР), Националната програма за реформа (НПР) и Оперативните програми. Стратегията за устойчиво развитие на ЕС и Лисабонската стратегия се допълват взаимно. Докато стратегията за устойчиво развитие е свързана с качеството на живот, то Лисабонската стратегия е насочена към увеличаване на конкурентоспособността, икономическия растеж и създаване на повече и по- добри работни места. Изтегляне 141 Kb. Сподели с приятели:
|