Лекция по този въпрос. Денят води до възстановяване на запустели места и на места за заселване
Изтегляне 382.17 Kb.
|
1 2
| Вървим към пресяването! И то ще стане в резултат на гонение. „Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака...” Следва този прекрасен урок. „Съветвам ви тези глави да бъдат четени поне веднъж седмично.” Четете ги, уверявайте се. „Като имаме историята на израелтяните пред себе си, нека се вслушаме и нека не извършваме същите грехове, като вървим по същия път на неверие и бунт.” Смятаме, че те са били глупави, но глупавите сме ние. Духът на Илия. Какво трябва да правим. „Йоан трябваше да излезе, за да даде на хората Божията светлина, да даде нова посока на мислите им, да им разкрие святостта на Божиите изисквания и нуждата им от Неговата съвършена праведност, за да бъдем святи...” Тогава нека спрем тази нова теология, която води до погибел. „Трябва да бъдем храм на обитаващия в нас Божи Дух. Трябва да бъдем физически здрави...” Значи трябва да живеем здравословно. Това означава ли, че ще бъдем осигурени против нараняване, инциденти и болести, и че няма да умираме от рак? Млади хора на 35 години умират от рак пред очите ни. Това означава ли, че няма да умрем? „.... умствената и духовна сила.... контрол над апетита и страстите... контрол над всичките ни сили...” Вършим ли всичко това? Две прекосявания – две разочарования. Изход 15:22-26: „... не намериха вода... 23. „... не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива...24. Тогава народът роптаеше против Мойсей. 25. .... и Господ му показа дърво...” Спомняте ли си случая? „... и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон... 26. ... и слушаш заповедите Му.... няма да те поразя с нито една от болестите...” Какво се е случило с нас? Защо сме в такова състояние? При Мера Господ показа на Мойсей дърво, което при хвърлянето му във водата, я прави сладка. На адвентното движение от голямото разочарование в 1844 г. бе дадена мярка от тръстика, за да измери светилището. В истината за светилището бе намерен ключът към сладката вода. Прекрасен паралел. Харесват ми символите и тяхното изпълнение. Откр. 10:8: „А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга...” Ангелът стои там и Йоан трябва да изяде свитъка. Първо е горчив, после става сладък. Тава е вестта! Тя става сладка чрез разкриване на великите истини, след което трябва да се пророкува отново на много народи, племена и езици Тройната ангелска вест. Имаме същото преживяване. Абсолютно същото. Откр. 11:1: „И ми бе дадена тръстика като тояга..... Стани и измери Божия храм и олтара и преброй поклонниците в него.” Да отидем от Мера към Синай. Израел е взет директно от горчивото разочарование към тържествеността на Синай. Адвентното движение излиза от горчивото разочарование към символичния Синай. Изход 3:11: „А Мойсей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израелтяните от Египет? 12. Бог му отговори: Аз ще бъда с теб и ето ти знака, че Аз Съм те изпратил: Като изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.” Какво се случва на Синай? Това е много важно! Те получават закона. Това ли е единственото, което получават? Какво друго получават? Мойсей получава напътствия за светилището. Там е законът, но приложението му относно послушанието се крие във вестта за светилището. Те обичат закона и го възвеличават, но превръщат светилището в обикновен ритуал. Ние правим ли същото? Законът сам по себе си носи единствено осъждение, следователно без светилище, няма спасение. Вестта за светилището сочи към разрешението. Сочи към Христос. В подножието на Синай Бог дава на Мойсей видение за светилището. По същия начин на Елън Уайт е дадено голямото видение за светилището след голямото разочарование. Нима това не е фантастичен паралел? Законът и оправданието чрез вяра вървят ръка за ръка. А какво правим ние като адвентисти? Харесва ни да ги разделяме и да спорим като ученици по този въпрос. И тогава си мислим, че сме спасени, защото имаме правилното разбиране за доктрината. Какво да кажем за бушмена, който никога не е чувал за доктрината? Той ще бъде ли спасен? Достатъчността на Христос ни освобождава от осъждането на закона. Тя вменява и придава Неговата праведност, за която ние нямаме заслуги. Трябва да преглътнем лаодикийската вест възстановява прекъсната връзка с Бога. Дава сили на Божиите чада да умрат за личното „аз”, да живеят в хармония със закона Му на свободата, прехвърля закона от каменните плачи към плочите на сърцето и запечатва новия завет. Опитах се да го обобщя, за да отдам нужното внимание на тези велики истини. Погледнете адвентното преживяване. Удивително! Това е изображение на начина на живот – от изгубения рай до намерения рай. Рисунката е от 1876 г. Какво има в средата на тази картина? Законът. Христос е отстрани. Адвентистите започват да размишляват след време и установяват, че има проблем с тази картина. През 1883 г. променят картината. Кой е в средата сега? Къде е законът сега? Остава някъде тайнствено назад. Това е по-добре. Но дали е по-добре? Мисля, че пак е грешка. Личното ми мнение е, че все още има грешка. 1980 г. – съвременно изображение на същата идея. Почти нищо не се е променило и напомня доста за евангелските църкви. Това е мое мнение. Не знам дали е вярно. Не можете обаче да разделите Христос от закона. Не можете. Божият характер и естеството на закона. Божият характер е праведен – законът е праведен. Божият характер е истина – законът е истина. Показани са всички стихове. Неговият характер е чист – законът е чист. Светлина – светлина, верен – верен. Добър – добър, духовен – духовен. Свят – свят, истинен – истинен. Живот – живот, праведност – праведност. Съвършен – съвършен, вечен – вечен. Можете ли да отделите Бог от характера Му? А ние какво вземаме на небето? Характерът е единственото, което вземаме на небето. Ако можем да се върнем към проповядване и на двете в хармония, не е ли това вечното евангелие? Вечното евангелие е Христос – моята гаранция и жертва. Но Той също е и Христос, моят Цар, изискващ послушание към принципите на Своя характер. Ние се опитваме да ги разделим и в църквата се получават борби. Свържете ги заедно и няма да е необходимо някой да се отказва от каквото и да било. Законникът може да се придържа към закона, либералът може да се придържа към Исус, но ако двете се съединят, двете категории ще трябва да се откажат от своите крайни възгледи и тогава ще притежават всичко. Можем да разрешим проблема. Йеремия 31:31-33: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; 32. не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет....” Ние постъпваме по същия начин. „... въпреки че Аз им бях съпруг... (пр.”Верен”, KJV). 33. Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.” Стига с тези спорове в църквата! Евр.8:10: „Защото ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ...” Същите думи. „... ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.” Съвършен паралел между древния Израел и нас. Може би това важи само за 1844 г.? Нещо подобрява ли се или се влошава по време на странстването им? Става по-зле. Става по-зле. Става по-зле. Ако това е било началото, какъв ще е краят? Какво се случва след второто поколение? Какво се случва след третото поколение? „Господ въздава беззаконието на бащите върху синовете до третия и четвъртия род.” Минахме ли четвъртото поколение на адвентизма? Да или не? (2013 – 1844 = 169 год.) „И тогава ще ги събера.” Живеем в интересни времена. Очарователни времена! Отношението ни към символите и тяхното изпълнение ще определи дали ще влезем в Ханаан или ще умрем в пустинята. В много от тях Бог не благоволи и те умряха в пустинята. Символът ще трябва да срещне своето изпълнение и дано Бог ни благослови, когато гледаме собственото си състояние, да преценим дали сме част от разноплеменното множество по някой от тези въпроси, дали съм склонен да съдя и дали съдя преди да е дошло времето. Господи, кой пося тези плевели? Може ли да ги изкореним? Сигурно сте забелязали, че сме чудесни градинари. Да отидем ли да изкореним плевелите? Какво отговаря Господ? Оставете ги! Защото не знаете дали няма да отскубнете и житото заедно с плевела. А сигурни ли сте кои са плевелите? Аз със сигурност бих премахнал Манасия. Исая ще бъде много учуден да го види на небето. Не мислите ли така? Сигурен съм, че ще е така. Да помислим по тези въпроси и нека не използваме тези лекции като чук. Нека ги използваме като средство за помирение. Нека помолим всички да се върнат към стандарта, към истината и към Бога. Амин!
Благодарности, на всички, които щедро ни подкрепиха с насърчение, молитви и дарения. Заснето в Лангли, Британска Колумбия, Канада. Нищо от това не би било възможно без благодатта и благословението на нашия Господ Исус Христос, на Когото да бъде чест и слава! Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 382.17 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2