Лице изпълнило задачата

Какво подпомага САПАРД

1. 
   Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда;
   

1.6. Управление на водните ресурси;

2.2. Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции;

2.3. Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура.

Протоколът от Киото въвежда икономически механизми за изпълнение на задълженията на страните по Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата (РКОНИК). Протоколът позволява няколко форми на сътрудничество с цел ефективно намаление на емисиите от парникови газове, наречени “гъвкави механизми”. Това са механизмите съвместно изпълнение, търговия с емисии и чисто развитие.

Възможност за допълнително финансиране на екологични проекти представлява единствено механизмът съвместно изпълнение. Той дава възможност развитите страни да участват в проекти за намаляване на емисиите от парникови газове на територията на България. Количеството Единици редуцирани емисии или част от това количество, постигнато в резултат на проекта за периода 2008 – 2012 г., може да бъде закупено от съответната развита страна с цел постигане на нейното задължение по Протокола.

До момента България има подписани общо три Меморандума и две Споразумения за сътрудничество по механизма съвместно изпълнение със следните страни: Кралство Нидерландия, Република Австрия, Кралство Дания, Конфедерация Швейцария и Прототипния Въглероден фонд на Световната банка. До края на годината предстои да бъдат подписани подобни споразумения с Федерална Република Германия и Япония.

За участие в механизма съвместно изпълнение е необходимо да се разработи проект от гореизброените области и да се изчислят очакваните редуцирани емисии на въглероден диоксид еквивалент за периода 2008 – 2012 г. Основната част от инвестицията в проекта трябва да бъде осигурена, защото с помощта на механизма може да се покрие само част от общата инвестиция. Размерът на тази част зависи от количеството редуцирани емисии и от цените, които предлагат съответните страни.

Всяка от страните, които искат да закупят редуцираните емисии от проекта, имат специфични условия и изисквания за кандидатстване на проекти за съвместно изпълнение (със или без тръжна процедура, специални формати за представяне на документацията и др.).

Собственикът на проекта трябва да кандидатства директно в съответната страна.

От страна на МОСВ е необходимо проектът да получи одобрение.

Посредством използването на механизма съвместно изпълнение в България могат да се привлекат инвестиции за частния и общинския сектор, както и да се увеличи трансфера на технологии и ноу-хау, което от своя страна ще спомогне и за спазване на изискванията на Европейските норми и стандарти. Проектите за съвместно изпълнение имат също допълнителен екологичен и социален ефект.

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Кралство Холандия

Програмата MATRA Pre-Accession (предприсъединителна) предвижда финансиране само на дългосрочни проекти, чиято основна цел е институционално укрепване на правителствения сектор за приемане и прилагане на acquis communautaire в следните сфери: ... развитие на социалната политика и подобряване на условията на труд, екологична политика, ….

Целта на програмата е развитие и укрепване на дееспособна пазарна икономика чрез безвъзмезден трансфер на ноу-хау технологии и предоставяне на безвъзмездна техническа помощ (консултации, обучение, работни срещи, семинари и др.) за укрепване на правителствените институции в България в различни сектори на икономиката, със задача подпомагане на България за членство в ЕС чрез разработване на проекти за възприемане и прилагане на правото на ЕС. Програмата е разделена на два основни модула - за икономическо сътрудничество в приоритетни области: икономическо развитие, околна среда, финанси, енергетика, транспорт, селско стопанство (с бюджет за България 1,2 млн. евро годишно) и за подобряване на околната среда (с общ бюджет 2,5 млн. евро, който се отпуска общо за България, Румъния и Турция)

Проектите са за дългосрочно изпълнение с продължителност 1,5 – 2 години. Те преминават през селекция от страна на Министерствата на икономиката на Р България и Холандия. И двете програми не позволяват покупка на оборудване на стойност над 10 % от цялата стойност на одобрения бюджет на проекта.

Федерална Република Германия

Сътрудничеството с Федерална република Германия е регламентирано от подписаната през 1993 г. Спогодба между Правителствата на Федерална република Германия и Република България за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.

Съгласно установената процедура по време на ежегодните заседания на Ръководната група за реализиране Спогодбата, се определят приоритетните области за двете страни, в рамките на които ще се финансират проекти по линия на двустранното сътрудничество. От направените от българска страна предложения германската страна избира два до три проекта, средствата за които се отпускат през следващата година.

Освен на федерално равнище сътрудничеството с ФРГ се осъществява и в рамките на отделни провинции. Особено активно е то със Свободната държава Бавария. МОСВ участва активно в сесиите на Смесената комисия България – Бавария в раздел III – “Опазване на околната среда и регионално развитие”. В изпълнение на споразуменията, произтичащи от съвместния Протокол и Работната програма на Сесията, се осъществява съвместна работа в областта на опазване на биоразнообразието, пречистването на води, изменението на климата и енергийната ефективност и превантивната дейност.

До 2004 г. по програма DANCEE, управлявана от Датската агенция за околна среда, са финансирани над 60 проекта в областта на околната среда, като безвъзмездната помощ от датска страна е около 37 млн. евро. Към настоящия момент се изпълняват общо девет съвместни проекта на стойност 2,3 млн. евро, които следва да приключат до края на 2004 г. Не се предвижда финансиране на други проекти, тъй като правителството на Кралство Дания е приело нова стратегия за програмата DANCEE..

Финансирането на екологични проекти от Фландрия се осъществява на основата на подписаното през месец май 2001 г. Споразумение за сътрудничество между правителствата на България и Фландрия, с което беше одобрена двугодишна Програма за българо-фламандско сътрудничество /2002-2004 г./.

Проектите се подават до Дирекция “Европа-II” в Министерството на външните работи, откъдето се депозират пред Фламандската администрация за международни отношения. Проектите се реализират съвместно с фламандски партньор – компания, организация или институция, която се намира в границата на Фландрия, която от своя страна също трябва да депозира проекта пред фламандската администрация за международни отношения.

Съгласно гореспоменатото споразумение, в началото на 2004 г. МОСВ, представи в Министерството на външните работи - Дирекция “Европа-II”, три проекта за финансиране от Фламандската страна: “Локален център за обучение, разработване на проекти и устойчиво развитие”, разработен от РИОСВ-Русе; “Институционално укрепване за инвентаризация и оценка на замърсените земи”, разработен от ИАОС; “Политика за оценка на пречистването на водите с екологични критерии”, разработен от Дирекция “Води” в МОСВ.

Финансирането на екологични проекти от Валония се основава на Спогодбата за сътрудничество между правителството на Република България от една страна и правителството на Френската общност на Кралство Белгия и правителството на Валония от друга страна, подписано през октомври 1998г. и влязло в сила на 30 юни 2000 г. По силата на тази Спогодба през 2003 г. приключи изпълнението на Първата двугодишна програма за сътрудничество. На 13-14 ноември 2003 г. по време на заседанието на Смесената комисия България – Валония се подписа Протокол за Втора двугодишна програма.

Департаментът за околна среда, храни и селско стопанство (Defra) управлява Фонда Околна среда за Европа на Великобритания. Той подпомага проекти и дейности в областта на околната среда в страните кандидатки за ЕС и други страни в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Областите, в които се финансират проекти, са: решаване на непосредствени екологични проблеми; насърчаване на устойчиво управление и използване на природни ресурси; защита на интересите на обществеността по отношение на въздействията върху околната среда и здравето; опазване или възстановяване на околната среда; обмен на информация; участие на обществеността в процеса на вземане на решения. Средната стойност на един проект е 5 – 10 хил. лири стерлинги, но всеки случай се разглежда индивидуално. Таванът за финансиране е около 15 хил. лири стерлинги, но при добри проекти, които се нуждаят от по-голям бюджет, биха могли да се отпуснат и повече средства. Молбите трябва да бъдат придружени с писмо за подкрепа и препоръки от посолството на Великобритания в съответната страна и план-график на дейностите, дати за предаване на вътрешните и окончателния доклад и срещи с Defra и служителите на посолството. Предложените проекти трябва да бъдат подкрепени от министъра на околната среда и водите. Попълнените молби се изпращат в посолството на Великобритания за разглеждане.

Княжество Монако финансира в България в продължение на повече от 10 години проекти, свързани със защитените територии, опазване на биологичното разнообразие, развитието на екотуризма и финансиране създаването на инфраструктура за екотруризъм. Разработен е план за управление на района Велека-Силистар. За 2004 г. са отпуснати 30 хил. евро за образователни програми, поддръжка на системата от информационни табла, създаване на структурна база за развитие на екотуризма в с. Фазаново и опазване на защитените територии.

ПРООН подкрепя проекти в областта на околната среда в България от създаването на Представителството в София през 1993 г. Към момента текущите проекти в област околна среда представляват 8% от програмата на ПРООН в България, с тенденция към увеличение.

Проектите се финансират предимно от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ), тъй като ПРООН е една от трите Изпълнителните агенции на ГЕФ, заедно със Световната банка (World Bank) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP).

Специално внимание по отношение на бъдещи възможности за финансиране от ГЕФ и от други източници (например, предприсъединителните и структурни фондове на ЕС) заслужава текущият проект “Национална самооценка на възможностите на България за глобално управление на околната среда”.

Националната самооценка на възможностите и бъдещият План за действие могат да бъдат ефективни инструменти на националното планиране и финансиране на дейности в областта на глобалното опазване на околната среда, в случай че получат междуинституцинална подкрепа на високо политическо ниво – например, чрез Националната комисия по устойчиво развитие.

Nordic - фондове

Правителствата на Дания, Норвегия и Швеция създадоха фондове към ПРООН за финансиране на консултантски услуги и дейности в различни страни. Тези дейности трябва да са в рамката на устойчивото развитие и донорската политика на ПРООН. България може да получава средства по Датския и Шведския фонд. Молби за използване на фондовете могат да подават институции, неправителствени организации, индивиди, частният сектор или ПРООН. Молбите се подават до офиса на ПРООН в съответната страна, а проектите се администрират от Офиса за проекти на ООН (UNOPS) в Копенхаген.

Чрез фондовете се финансират консултантски услуги. Дейностите, за които може да се кандидатства са: предпроектни проучвания, разработване на проекти, мисии за мониторинг, оценка, цели или частични проекти.

Приоритетни области са: … частния сектор, околна среда, образование и др. Биха могли да се разглеждат и проекти извън тези области.

CIM означава Център за международна миграция и развитие. Ръководи се съвместно от Германската асоциация за техническо сътрудничество (GTZ) и федералната служба за трудова заетост. CIM изпращат експерти при поискване в страни, които имат нужда от помощ в различни направления.

Основни сектори, в които работят експертите на CIM са: околна среда и опазване, професионално обучение, подпомагане на частния сектор, икономическа и социална инфраструктура, и здраве.

На всеки 12 месеца CIM-експертът има право да получи от CIM по 2,6 хил. евро за оборудване и инструменти за работодателя си, както и веднъж за 24 месеца да получи еднократно 26 хил. евро за същата цел.

Централно-европейската инициатива

Централно-европейската инициатива е междуправителствен форум за сътрудничество. Основана е през ноември 1989 г. в Будапеща от 4 страни- Австрия, Италия, Унгария и Югославия.

Понастоящем членуват 17 страни: Албания, Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чехия, Унгария, Италия, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Сърбия и Черна гора, Словакия, Словения и Украйна. През 2004 г. ще се присъединят още 5 страни към ЦЕИ.

В ЦЕИ работят според Хартата на ЕС и всички документи от процеса в Хелзинки. Стреми се да работи с европейските организации и институции (ЕС, Европейски съвет, OECD, OSCE). Работи за обединяването на Европа.

ЦЕИ има институционална връзка с Европейската банка за възстановяване и развитие, където доверителният фонд на ЦЕИ съществува от 1996 г.

ЦЕИ на практика е отворена платформа за всякакви инициативи, програми и проекти, дадени от страните-членки според техните интереси.

1. 
   Републикански бюджет
   
2. 
   Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
   
3. 
   Национален доверителен екофонд (www.ecofund-bg.org)
   
4. 
   Предприсъединителни фондове на Европейския съюз за държавите кандидатки за членство – ИСПА, Програма ФАР, САПАРД
   
5. 
   Механизъм “съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата
   
6. 
   Споразумения за двустранно сътрудничество
   

• 
  Кралство Холандия
  
• 
  Федерална Република Германия
  
• 
  Дания –DANCEE
  
• 
  Австрия
  
• 
  Кралство Белгия
  
• 
  Великобритания
  
• 
  Княжество Монако
  
1. 
   Международни организации и финансови институции
   
   • 
     Програма на ООН за развитие (ПРООН)
     
   • 
     Nordic - фондове
     
   • 
     CIM – проекти
     
   • 
     Централно европейска инициатива
     
   • 
     Американска агенция за международно развитие (USAID)
     
   • 
     Световна банка
     

1. 
   Писмена информация относно готовността за строителство на предлаганите обекти - наличие на необходимите проекти, изготвени съгласно изискванията на Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и съгласувани съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, решение по ОВОС, разрешение за строеж, сключен договор за изпълнение на обекта и др.
   
2. 
   Обща сметна стойност на обекта
   
3. 
   Години на строителство
   
4. 
   Необходими средства за завършване на обекта
   
5. 
   Други източници на финансиране на обекта и размер на средствата от тях
   
6. 
   Кратко описание на извършените работи на обекта и размер на усвоените средства
   
7. 
   Описание на подобектите и дейностите, оставащи за изпълнение; планирани средства и т.н.
   

1. 
   Названието на органа, отговарящ за приложението на проекта, характера на проекта и неговото описание.
   
2. 
   Стойността и мястото на изпълнение на проекта, включително, ако е уместно, посочване на взаимовръзката и взаимната оперативна съвместимост на проекта с мерки, разположени на същата транспортна ос.
   
3. 
   График за изпълнението на дейностите.
   
4. 
   Икономически анализ на разходите и печалбите, включително преките и косвени последствия за заетостта, на които при възможност следва да се придаде количествено изражение.
   
5. 
   Оценка на въздействието върху околната среда, подобна на оценката, предвидена в Директива на Съвета 85/337/EEC от 27 юни 1985 г. за оценка на въздействието върху околната среда на някои обществени и частни проекти.
   
6. 
   Информация за спазването на конкурентното право и правилата за обществени договори.
   
7. 
   Финансов план, който включва по възможност информация за икономическата жизнеспособност на проекта, за общата сума, която страната-бенефициент иска от ИСПА, от ЕИБ (вкл. нейния предприсъединителен инструмент), от който и да е друг източник от Общността и нейните държави-членки, от ЕБВР и Световната банка.
   
8. 
   Съвместимостта на проекта с политиките на Общността.
   
9. 
   Информация за мерките за осигуряване на ефикасно използване и поддръжка на съоръженията.
   
10. 
    Информация за мястото и приоритета на проекта в рамките на национални програми и стратегии.
    

1. 
   Икономически и социален положителен ефект от проекта, вкл. неговият потенциал за привличане на частно финансиране, което да е съизмеримо с използваните ресурси; оценката е в светлината на икономически анализ на разходите и печалбите;
   
2. 
   Мерките за осигуряване на ефикасното управление на проекта.
   
3. 
   Приоритетите, установени в “Партньорство за присъединяване” за съответната област ( “Партньорство за присъединяване” е документ на ЕС , изготвен и приет в тясно сътрудничество с всяка държава-кандидатка за пълноправно членство. Той е най-същественият елемент от т.нар. засилена предприсъединителна стратегия).
   
4. 
   Приносът на проекта за прилагането на политиката на Общността за опазване на околната среда и резултатът от оценката на въздействието върху околната среда (Оценката се прави в съответствие с директива 85/337/EEC, изменена от директива 97/11/EC).
   
5. 
   Отчитане на възможностите за алтернативни форми на финансиране.
   

Във всяко решение на ЕК за одобряване на даден проект се посочва точната отпусната сума, а към него се прилага финансов план заедно с описание на условията и разпоредбите за практическо изпълнение на проекта.

• 
  Осигуряват третиране на отпадъчните води за големи населени места.
  

• 
  Осигуряват третиране на отпадъчни води, които се изпускат във водни басейни “чувствителни зони” / чувствителните зони се определят от всяка държава/ Като чувствителни например се третират Балтийско море, Черно море и реките, които се вливат в тях..
  

• 
  Предвиждат обработка на отпадъчни води, които имат значителен икономически ефект / например за туризма/.
  

• 
  Предвиждат обработка на отпадъчни води, които се вливат във водоеми, източник на питейна вода.
  

• 
  Предвиждат обработка на отпадъчни води, които се вливат във водоеми в райони, в които се защитава биологичното разнообразие.
  
• 
  Осигуряват достатъчно количество и съответстващо на националните стандарти качество вода за населението.
  

• 
  Мерките, предвидени в проектите, трябва да предвиждат постигането на стандартите за обработка на отпадъчните води и адекватна система за мониторинг на тези стандарти , в съответствие с изискванията на ЕС. При проектите за питейна вода трябва да бъдат спазени стандартите за качеството на питейната вода и те да включват решения , осигуряващи ефективно използване на ресурсите.
  

• 
  На общинско ниво трябва да са налице институционни и правни разпоредби за предварителна обработка на индустриалните води.
  

• 
  Трябва да е спазен принципа “замърсителят плаща”. Най-малко оперативните разходи и разходите за поддръжка както и разпоредбите на подмяна на оборудването трябва да бъдат покрити от тарифи, платими от ползвателите.
  

• 
  Големи населени места
  

• 
  Региони със здравословни проблеми,свързани с водата / например, ендемичен хепатит, холера.
  

• 
  Региони с недостатъчни водни ресурси /сух климат, свръхексплоатация на наличните води или важни проблеми с качеството - замърсяване на повърхността на водите и т.н./.
  

• 
  Проекти, които осигуряват интегрирани решения – цялостна система за водоснабдяване включително резервоари, съоръжения за обработка, водопроводи.
  

• 
  Покриват т.н. горещи точки или градски зони с над 200000 жители.
  

• 
  Стимулират предпазването от климатични изменения и допринасят за намаляването на замърсяването на въздуха до приемливи нива.
  

• 
  Допринасят за изграждането на подходяща система за мониторинг.
  

• 
  Да са включени в националната стратегия и план за действие.
  

• 
  Да съществува адекватна административна и институционална рамка.
  

• 
  Да са изяснени въпросите, свързани с участието на частния сектор и спазването на правилата на конкуренция.
  

• 
  Да е спазен принципа “замърсителят плаща”.
  

• 
  Съответстват на европейските директиви, изискващи големи инвестиции;
  

• 
  Имат съществен ефект върху човешкото здраве.
  

• 
  Подпомагат превенцията на вреди в екологично чувствителни зони.
  

• 
  Да са включени в националната стратегия и план за действие.
  

• 
  Да съществува адекватна административна и институционална рамка.
  

• 
  Да е спазен принципа “замърсителят плаща”.
  

• 
  Наредба №15 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по САПАРД;
  

• 
  Наредба №34 от 27.08.2003г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и подобряване на междуселищната структура по САПАРД;
  
• 
  Наредба №38 от 27.08.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции по САПАРД,
  

По Мярка 1.1. - Инвестиции в земеделски стопанства – се финансират следните направления:

• 
  ……..
  
• 
  Зеленчуци, цветя,многогодишни етерично-маслени, зърнени, маслодайни култури, многогодишни лечебни растения, тютюн-висококачествени сортове и памук
  

• 
  ……
  
• 
  засаждане или подмяна на етерично-маслени и /или многогодишни лечебни растения, включени в официалната сортова листа на Република България.
  

• 
  Физически лица, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и не по-възрастни от 55 години
  
• 
  Юридически лица с не повече от 25% държавно или общинско участие
  

По Мярка 1.2. - Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти – се финансират следните направления:

• 
  ……..
  
• 
  Преработка на етерично-маслени култури, лечебни растения и гъби
  

• 
  изграждане на нови или реконструкция на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, съоръжения свързани с опазване на околната среда, преработване на субпродуктите или елиминиране на производствените отпадъци-мазноуловители .
  

Минималният размер на помощта за един проект е 1 000 евро., а максималният - 200 000 евро.

По Мярка 2.1. - Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи – могат да се финансират следните направления:

По мярка 2.1 могат да бъдат финансирани следните екологични компоненти:

• 
  селски туризъм (екотуризъм, природен, балнеоложки, агротуризъм) – изграждане на помещения и съоръжения за настаняване на открито (къмпинги, бази за отдих и спорт); създаване и подобряване на места на открито за свободното време и осигуряване на условия за отдих и спорт (за конна езда, спортен риболов, планинско колоездене, екопътеки); създаване и оборудване на пунктове и рекламни витрини а продажба на земеделска продукция от домакинството; рекламни дейности;
  
• 
  производство на биогорива;
  
• 
  ……….. закупуване и инсталиране на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.
  
• 
  …..
  
• 
  преработка на етерично-маслени култури, лечебни растения и гъби;
  
• 
  местно занаятчийство;
  

• 
  Еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, с предмет на дейност преработка на селскостопански и рибни продукти
  
• 
  Физическите лица не трябва да са по-възрастни от 55 години
  
• 
  Не могат да ползват помощ юридически лица с повече от 25 на сто държавно или общинско участие
  

Минималният размер на помощта по Мярка 2.1 за един проект е 100 000 евро, а максималният - 1 500 000 евро.

1. 
   Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда;
   

1.6. Управление на водните ресурси;

2.2. Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции;

2.3. Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура.

ще бъде отпускана финансова помощ за следните екологични проекти:

• 
  да се демонстрира и разпространява идеята за Национална агроекологична програма за България между земеделски производители, политици, държавни служители, служители в други държавни институции и агенции, неправителствени организации и членове на публични институции;
  
• 
  да се докаже приложимостта на методите за биологично и агроекологично земеделие в различни агроекологични зони в страната;
  
• 
  да се определи ефективността на агроекологичните дейности, предложени за включване в Националната агроекологична програма, при постигането на агроекологичните цели (т.е. екологично, икономическо и социално влияние на промените в селскостопанската практика и свързаните плащания);
  
• 
  да се тества практическото изпълнение на Националната агроекологична програма за България (т.е. административни процедури, ниво на плащания, системи за контрол и др.)
  
• 
  да се подпомага развиването на технически умения в МЗГ, ДФЗ и други агенции, за изпълнението на Националната агроекологична програма след приемането на България в ЕС
  
• 
  да се подготви МЗГ за бъдещите преговори с ЕК за съфинансиране от страна на ЕС на НАЕП за България, включително и събирането на подходящи данни за удостоверяване на нивото на директните плащания;
  

• 
  основно агроекологично обучение (32 часа);
  
• 
  изготвяне на агроекологичен план за цялата ферма;
  
• 
  водене на счетоводство и счетоводни записи;
  
• 
  съответствие с правилата на Добра земеделска практика.
  

• 
  Биологично земеделие – за цялата територия на страната и за определени видове култури;
  
• 
  Съхранение на застрашени местни породи - за цялата територия на страната и за увеличаване броя на определени отглеждани застрашени местни породи;
  

• 
  Управление и поддържане на полуестествени местообитания. Тази дейност ще се прилага в следните пилотни райони: Природен парк Странджа-Ропотамо - общини Приморско, Царево, Малко Търново; Крайморска Добруджа – общини Каварна и Шабла; Природен парк Русенски Лом – общини Иваново, Ветово, Цар Калоян;
  

• 
  16 часа (2 дни) обучение относно цялостната концепция и практическото приложение на агроекологичните дейности, които трябва да бъдат предприети от всички участващи земеделски производители в началото на пилотния проект.
  
• 
  8 часа допълнително обучение за изготвянето на цялостния план на земеделското стопанство, който трябва да се осъществи от всички участващи земеделски производители още в началото на пилотния проект. Това обучение се фокусира върху принципите и практиката на цялостното планиране на стопанството. То включва: теоретично обучение за изготвяне на планове (2 часа); практическо обучение за това как да се определят екологично чувствителните области в стопанството (6 часа).
  
• 
  по 8 часа обучение през всяка година от периода между втората и петата години на действие на пилотния проект. Това обучение ще се актуализира за всички земеделски производители в процеса на действие на мярката, ще насърчава участниците да обменят опит и да “се учат от опита на другите участници” чрез споделяне на опит и проблеми, представяне на нови идеи.
  

… и неправителствени организации.

• 
  залесяване, в т.ч. на ерозирани и изоставени земеделски земи;
  
• 
  подобряване на състоянието на горите;
  
• 
  поддържащи мероприятия, за да се осигури защита от пожари, болести и вредители;
  
• 
  оборудване за залесяване и първична преработка, в т.ч. за обработка на отпадъчните продукти от добива (клони, кори и листа);
  
• 
  подобряване и строеж на свързващи горски пътища
  

• 
  Рационализиране на използването на водите и площите за напояване и адаптирането им към провежданата реформа в земеделието;
  
• 
  Осигуряване на икономически достъпна вода за напояване за земеделските производители и устойчива експлоатация на природните ресурси в съответствие с изискванията за опазване на околната среда
  
• 
  Защита на земеделските земи от вредното влияние на водите;
  
• 
  Завършване на строителството на започнати хидромелиоративни обекти (язовири и прилежащите им напоителни мрежи) и въвеждането им в експлоатация;
  
• 
  Намаляване загубите на вода и подобряване на ефективността на напоителните системи.
  
• 
  Диверсификация на производството и нарастване дела на доходоносни култури, чието отглеждане е невъзможно без напояване.
  

Следвайки действащите постановки на Закона за Сдруженията за напояване (април 2001) и официалното регламентиране на функциите на Изпълнителната агенция по хидромелиорации (ИАХ) (януари 2001), инвестициите по тази мярка се подразделят на четири подмерки:

Избираеми инвестиционни дейности по тази подмярка:

Строителство, възстановяване и подобряване на напоителната инфраструктура, включващо:

• 
  …
  
• 
  дейности за намаляване на вредното въздействие върху околната среда.
  

Избираеми инвестиционни дейности по тази подмярка:

Строителство, възстановяване и подобряване на отводнителната инфраструктура за защита на земеделските земи от високи подземни води, повърхностни води и заливания, включващо:

• 
  …
  
• 
  дейности за намаляване на вредното въздействие върху околната среда.
  

Избираеми инвестиционни дейности по тази подмярка:

Строителство, възстановяване и подобряване на съоръженията за защита на земеделските земи (населените места) от наводнения и брегова ерозия, включващо:

• 
  …
  
• 
  залесяване, със защитна цел, в сервитутните площи към съоръженията за защита от наводнения (списък на дървесните видове е представен в Приложение 2);
  
• 
  …
  
• 
  дейности за намаляване на вредното въздействие върху околната среда.
  

Избираеми инвестиционни дейности по тази подмярка:

Строителство, възстановяване и подобряване на напоителната и отводнителната инфраструктура, включващо:

• 
  …
  
• 
  дейности за намаляване на вредното въздействие на околната среда.