Личностноориентирана образователна технология за формиране на азбукаря като читател
А. Техники за разбиране с водещ картинен ключ
Изтегляне 163.61 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Б. Техники за разбиране с водещ буквен ключ
| А. Техники за разбиране с водещ картинен ключ (“В театъра на играта”). Те трансформират мотивацията от “Не мога, но искам да чета” в “Мога да се науча да чета”, като включват ученика в игроподобно четене с пряк достъп до значенията на писмените знаци, до смисъла на текста и на самото четене.
Техниките за глобално четене, компенсират недостига на буквени средства и читателски опит, като представят във визуален код (с “картинки”) недостъпни още елементи от текста (букви, думи, изречения, части от текст) и нови начини на действие с тях в ситуациите на (игра на) четене. Чрез тях детето влиза в четенето, следвайки естествения за него път от образа към словото, от смисъла към текста и това укрепва увереността в собствените му ресурси за успешно справяне в обучението по четене. С напредъка в ограмотяването тежестта на визуалните компоненти се премества от текста към паратекста, където те разгръщат сюжети от овладяване на четенето. Техни герои са различни читатели (кой как чете?), в чиито роли азбукарят влиза и от чиито позиции избира и действа, за да прави своите открития за книгите и четенето (къде, кога, какво и защо се чете?). Нагледно-образното представяне на книгата, нейните елементи и книжните среди и нагледно-действеното ориентиране в тях помага на азбукаря да развива собствените си представи за четенето и индивидуалния си проект на читател. Б. Техники за разбиране с водещ буквен ключ (“В театъра на ученето”). Те трансформират мотивацията от “Уча се да мога да чета” в “Мога да чета с помощник”, като координират смисловия подход (отгоре-надолу) с пътя от буквата нагоре, т.е. от декодиране на значенията към смисъла и от писането към четенето. Техниките съхраняват приоритета на смисловото начало чрез поддържащо имитативно четене по следите на визуалното декодиране. В допълнение към този процес и по аналогия с него азбукарите разширяват опита си в експериментиране с буквения код, като успешно извършват буквено декодиране на писмен текст по следите на неговото конструиране. За целта писането изпреварва четенето: децата пишат текст (измислят и диктуват) с ръката на учителя; дописват игрови стихотворни текстове, откривайки съвместно и следвайки индивидуално принципа на съставянето им; пишат кратки текстове с неизучени още букви, използвайки вместо тях съвместно договорен знак заместител и взаимно контролирайки употребата му. А разчитането на онова, което е сътворено в личния опит, е не само достъпно, но и мотивиращо за следващи стъпки, интегриращи писането, четенето, рисуването в създаване на самоделни книжки. Така овладяването на грамотността се полага изначално в полето на комуникацията чрез текст и книга, а самите те се овладяват изпреварващо като нови средства за писмено общуване. Изтегляне 163.61 Kb. Сподели с приятели:
|