Личностноориентирана образователна технология за формиране на азбукаря като читател
В. Техники за диалогизиране с текст и книга
Изтегляне 163.61 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Г. Техниките за диалогизиране чрез четене
| В. Техники за диалогизиране с текст и книга (“В театъра на четенето”). Те трансформират мотивацията от “Искам да четем заедно” в ” Мога да чета сам”, като реконструират скрития в текста диалог и моделират четеното като общуване, преобразуващо читателя, разширяващо опита му в самоорганизацията на четенето.
Чрез игрово експериментиране с комуникативните инстанции в текста (кой на кого какво и как казва), азбукарите откриват и преживяват диалогичността на стихотворната и наративната форми на общуване. А чрез диалогично „стоп четене”, в хода на което прилагат проективни въпросно-отговорни техники за общуване с героя, автора, художника, те разиграват четенето като общуване, в което читателят е в ролята на главен герой. Условията за интериоризация на диалогичното четене като модел на индивидуална читателска практика се осигуряват чрез техниките за превръщане на книгата в събеседник. С тяхна помощ неопитните читатели се учат как се действа с книгата до, по време и след четенето, т.е. как се води диалог с книгата като индивидуален инструмент за самоорганизация на четенето и за реализация целите на четенето. Г. Техниките за диалогизиране чрез четене (“В театъра на общуването”). Те трансформират мотивацията от „Мога и обичам да чета” в „Искам да бъда себе си”, като проектират ролята читател в личностната сфера на ученика и четенето като начин на живот, в който личността се самоутвържда и саморазвива. За да стане личностно значима дейност, четенето трябва да се разкрие пред ученика като източник на собственото му развитие, като средство са самопреживяне и самосъзнаване. Целеви контекст за това създават техниките за интегриране на четенето в реализиране на колективни и индивидуални творчески проекти. В колективните проекти четенето се прилага в модусите на драматизирането, инсценирането и ритуализирането: от драматизиране и инсцениране на прочетеното до ритуални читателски участия в празничния календар на училището, семейството и социума (тържества на буквите, книгите и четенето, традиционни празници...). Индивидуалните проекти, реализирани чрез четенето, опредметяват творческия потенциал в образователни продукти, в които ученикът може да съзерцава и съзнава собственото си развитие като личност и читател. Създавайки авторски текстове, странички от книжки, самоделни книжки, маршрути за избирателно движение сред книжките, дневници на пътешествията в света на книжките, индивидуални програми за ваканционно четене, и най-сетне създавайки своята първа настолна библиотека с книжки, ученикът съставя портфолиото (паспорта) си на читател със свидетелствата за поставени цели, направени избори, изразени предпочитания, мнения и оценки, т.е. с историята на АЗ-а. Така в „театъра на играта” азбукарят овладява смисловото проектиране и прогнозиране на текста, в „театъра на ученето” се приобщава към четенето като дейност за активно конструиране на значенията и смисъла на писмените знаци, в „театъра на четенето” открива драматургията на четенето като общуване, а в „театъра на общуването” режисира собствената активност на субект според канона в драматургията на четенето. В заключение следва да подчертаем, че поставянето на ученика в центъра на педагогическата действителност е немислимо без самоопределяне на учителя по отношение на самия иновативен процес. Затова надрастването на предметоцентризма като теория, нагласа и практика предполага превръщане на учителя в субект, в активен агент на тази промяна, който по новому мотивира и реализира своето педагогическо действие. С тази цел не е достатъчно описаната тук технология да стане предмет на критична преценка и осъзнат личен избор, важно е тя творчески ще бъде и прилагана – вариативно да се адаптира и доразвива в контекстите на обучението, като точно се адресира към личностните особености на ученика и профилите на учебните съобщества. Изтегляне 163.61 Kb. Сподели с приятели:
|