Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

72 на това преживяване. Отчитайки дадените обстоятелства, невъзможността да се намери детайлно изложение на този опит не изглежда странно.
Независимо обаче от гореизложеното, моят опит не е по някакъв начин уникален и изключителен. Съществуват достатъчно сведения, позволяващи да се предположи, че от незапомнени времена, възможно още от зараждане на цивилизацията, ако не и по-рано, са отбелязани редки случаи на пробуждане на Кундалини – понякога спонтанни, понякога като резултат от специални упражнения. Ако пробуждането е имало успешен изход (като например при преродените мистици), то симптомите са били меки и са се развивали постепенно. Но в болшинството от случаите, подобни на моя, когато пробуждането е съпроводено с болезнени симптоми, опитите да се опишат тези преживявания се възприемат като бълнуване. Ако пробуждането беше в резултат на волеви усилия зад стените на манастирите, в уединени места или центрове по Йога, необичайните проявления, които го съпровождат, нямаше да са подложени на критика, а ако се подложат, то щяха да бъдат разгледани или като противоестествен страничен ефект от практиките, или като свещено преживяване, което не подлежи на разгласяване.
Независимо от трудностите на описанието на това странно явление, аз имам намерение да направя всичко, зависещо от мен, за да предам своя опит на онзи, който ще съумее да запали в себе си змиевидния огън без предварителна подготовка. Следвайки този план, ще се огранича с това, като кажа, че независимо от неизменността на психичното състояние, в следващите дни моето самочувствие значително се подобри.
Обикновено през месец май държавните служители се преместваха от Джаму в лятната столица на щата, Сринигар. Обаче аз, чувствайки, че не мога да понеса изтощителната жега, пристигнах още през април. Промяната на мястото ми повлия добре. Цъфтящата долина и прохладният пролетен въздух оказаха живителен ефект върху моя организъм. Движението на лъчистата енергия в главата ми не спираше и имаше все същия характер като преди.
Струваше ми се, че то даже се активизира. Но моят укрепнал организъм сега го понасяше по- лесно и аз отново бях способен да участвам в оживените беседи с хората. От особена важност е това, че дълбокото чувство на любов към семейството, което ми изглеждаше угаснало, отново се съживи в сърцето ми. Няколко седмици след пристигането ми вече бях в състояние да правя продължителни разходки и да се занимавам с обикновените дела, които не изискват особено напрягане. Но все още не можех да чета книги с достатъчно внимание и изпитвах страх пред свръхестественото. Затова се стараех да избягвам мисли и разговори на тази тема.
Моят апетит се възстанови и аз можех да се храня, без да се опасявам, че няколко излишни залъка или глътки ще предизвикат буря в организма ми. Удаде ми се даже да увелича (макар и не много) интервалите между приемането на храна, без да изпитвам някакъв дискомфорт. До времето на преместването на нашия офис в Сринигар моите сили се възстановиха толкова, че бях готов да изпълнявам задълженията си без риск за влошаване на здравето ми и не се страхувах да изглеждам смешен, правейки елементарни грешки в работата или допускайки странности в поведението. Преглеждайки книжата на бюрото си, открих, че паметта ми не е

73 отслабнала, а страшните преживявания от последните месеци не са нанесли вреда на моите способности.
И все пак аз лесно се изморявах и ставах неспокоен, работейки няколко часа непрекъснато.
След относително продължителна умствена работа забелязвах, че беше достатъчно да затворя очи и кълбовидната светлина, стояща неизменно пред вътрешния ми поглед, се разширяваше, а шумът в ушите ми се усилваше. Това служеше като предупреждение, че все още не мога да поддържам своето внимание на нужното ниво достатъчно дълго време и че следва старателно да подбирам натоварването, за да избегна връщането на болезнените симптоми. Реших, че ще бъде разумно да правя паузи в работата – понякога да побеседвам с колеги, а понякога да се поразходя из улиците, където винаги мога да видя много неща, които да ме разсеят.
И до ден днешен не разбирам как в периода на променено състояние на съзнанието, при стълкновението с трудни задачи и неочаквани ситуации, успявах да намирам правилните решения. Ако бях проронил и една дума тогава на околните за моето състояние, което сега вече стана съвсем обичайно, веднага щяха да ме обявят за луд и да си направят съответните изводи. Едва ли можех да разчитам на състрадание – по-скоро биха ми се присмели. Ако се бях опитал да извлека от това изгода и бях заявил, че притежавам окултни познания (което всъщност не беше така), възможно щяха да ме обявят за светец и щяха да ме обсаждат тълпи, очакващи чудеса, хора, желаещи да се освободят ежедневните трудности на живота. Ако не се смятат отделните фрази, казани от един мой родственик, и консултациите с познавачите на
Йога, аз пазех пълно мълчание относно своето променено състояние даже в общуването си с най-близките приятели, макар че страхът от безумие никога не ме напусна окончателно.
Представата за риска, на който се подлага човек, в когото се е събудила внезапно Кундалини, може да се създаде от факта, че едновременно с освобождаването на нова енергия стават значителни изменения в структурата на нервната система. Те се развиват с такава скорост, че могат да доведат до повреда на разсъдъка, ако организмът не притежава достатъчно сила и енергия, за да се приспособи към новите натоварвания. В интерес на истината, в болшинството от случаите нещата свършват именно така. Затова сред пациентите на психиатричните клиники се срещат и онези, чието състояние е свързано с преждевременно активиране на
Кундалини.
След като моята работоспособност се възстанови и разумът придоби предишната яснота, аз започнах да размишлявам за своето състояние. Четях всичко, което можех да намеря за
Кундалини и Йога, но никъде не намерих описание на подобен феномен. Преминаващите през тялото потоци топлина и студ, странните звуци, сиянието, появяващо се пред вътрешния ми поглед, пристъпите на ужас – всичко това е упоменато в литературата, но не забелязвах при мене ни най-малки способности за ясновидство или общуване с духове нито някакви други окултни способности, които в днешно време се считат за неизменен признак за пробуждане на Кундалини.
Често в тъмнината и безмълвието на нощта, лежейки на леглото в стаята си, със страх се вглеждах в страшно изкривените лица и обезобразените фигури, които ту се появяваха до

74 мен, ту изчезваха в причудливо неземно озарение. Всичко това ме караше да треперя от страх и да се измъчвам от невъзможността да намеря обяснение. С времето (макар че подобно нещо се случваше рядко) през светещата мъгла започнах да различавам сияеща сфера и в нея едва забележимо лице и фигура. Това видение изпълваше душата ми с радост и божествен покой разливащ се по всички фибри на моето същество. Колкото и да е странно, споменът за моето първо видение, предизвикано от внезапното пробуждане на Кундалини, с особена яркост идваше при мен в такива моменти, сякаш съдбата се опитваше да ми открие това особено състояние, към което тя неутолимо ме влечеше.
Тогава не знаех, откриваше ли се в тези минути пред мен ново пространство или това бяха фантастични картини, породени от болезненото ми въображение. Не знаех защо усещам и осъзнавам светене, сякаш моята собствена психика се подлагаше на метаморфози и се превръщаше в лъчезарна субстанция, преобразяваща всичко наоколо по свое подобие.
Продължих да ходя на работа и да се занимавам с домашните дела, набирайки с всеки изминал ден нови сили. Минаха още няколко седмици и отново придобих способност да работя съсредоточено в продължение на няколко часа, без да чувствам тревожни симптоми.
Но никакви значителни промени не станаха с моите способности, нито във външния ми вид – като цяло, бях все същият човек, както и преди.
Поради нарастването на издръжливостта ми и разреждането на пристъпите страх започнах да се примирявам със своето не напълно нормално състояние. Като никога досега ясно усещах потоците жизнена енергия в областта на гръбнака и гръбначния мозък.
С времето преминаването на енергията през мрежата на нервните влакна стана по-малко забележимо и често изобщо не го забелязвах. Можех да потъна в работа за няколко часа.
Сравнявайки сегашното си състояние с това, което преживях в началните етапи след събуждане на Кундалини, стигнах до извода, че по чудо съм избегнал безумието и съм задължен за този изход не на себе си, а на добрата воля на самата пробудила се в мен енергия.
В предкризисния период по определени причини потокът жизнена енергия се държеше непредсказуемо и хаотично, буквално като буйна, излязла от коритото си река, отнасяща по пътя си всички прегради, прокарвайки си ново русло. Осъзнах, каква чудесна сила, скрита в човешкото тяло, очаква подходящ момент за пробуждане, за да започне при благоприятни обстоятелства своя път през плътта, нервната система и мозъка, надарявайки щастливеца с невероятни психични и духовни възможности.
Шестте летни месеца, които прекарах в Кашмир, минаха без каквито и да е забележителни събития или забележими промени в състоянието ми. Изглеждаше, че никой не е забелязал моето болезнено състояние. Скоро обаче из града тръгна слух, че моята болест е била предизвикана от заниманията ми с Йога и непосредствено свързана с Кундалини.
Любопитните ме заглеждаха под един или друг предлог, опитвайки се да измъкнат повече информация и надявайки се тайничко, че ще започна да демонстрирам чудеса като доказателство за това, че границата, отделяща обикновения човек от богоподобното същество, е преодоляна от мен. За повечето от тях самият факт на пробуждане на змиевидната сила означава неизбежно потапяне в света на свръхестественото. Аз не ги

75 осъждах.
Болшинството хора смятат, че от общочовешкото до космическото съзнание има само една крачка и тази крачка може да се направи веднага, осигурявайки си подкрепата на опитен наставник или правейки редица упражнения – буквално все едно пристъпваш през прага, отделящ малката стая от голямата. Тази лъжовна идея всячески е подгрявана в умовете на доверчиви хора от недобросъвестни „наставници” и „учители” по Йога, претендиращи за дълбоки познания в този предмет и обещаващи на своите ученици бързи успехи. Изглежда, че те сами не осъзнават, че Йога като прогресивна наука е престанала да съществува още преди няколко столетия и освен няколко безсмислено заучени цитата от трудовете на древните мастери знаят за нея цифром и словом точно толкова, колкото и онези, които се канят да обучават. В древността адептите трезво са оценявали цялата сериозност и трудност на задачата и са правили всичко необходимо, за да подготвят себе си за всякакви несгоди, очакващи ги по пътя.
Чувствайки, че това са излишни въпроси, аз ги пропусках покрай ушите си. Не успявайки да задоволят любопитството си и не забелязвайки каквито и да е съществени промени в мен, посетителите загубиха интерес към историята за моето духовно приключение и започнаха да го квалифицират като мит. Някои даже започнаха да ми се подиграват, заявявайки, че съм сбъркал психическото разстройство с божествено откровение.
Към края на лятото почти изцяло възстанових силите си. Ако не се смята движението на светещите потоци и сияния в главата ми, аз се чувствах на практика така, както и до момента на тези забележителни събития. Обаче вечер движението на потоците ставаше по-забележимо и се появяваше неприятно усещане в главата ми. В такива часове изпитвах определени трудности при опит да се концентрирам върху каквато и да е работа и придавах по-голямо значение на разходките на чист въздух. Понякога в подобни случаи усещах натиск в областта на сърцето и особено в черния дроб – сякаш усиленият поток от лъчиста енергия се насочваше към тези органи, повишавайки тяхната активност. Повече никакви намеци за необичайни промени в организма си не забелязвах. Хранех се добре, отлично спях, а за да се избавя от последствията на принудителното бедствие, продължило няколко месеца, започнах редовно да правя упражнения, познати ми още от детството. След много часове, проведени в офиса, не чувствах никакво желание да чета книга, както беше в миналото. Приемайки това като знак да не напрягам мозъка си, веднага след връщане от работа се уединявах в стаята си и се отдавах на почивка.
В края на октомври 1939 г. направих всички необходими приготовления за пътуването до
Джаму заедно с офиса. Чувствах такава увереност в собствените си сили, че оставих в
Кашмир жена си – единствения верен приятел и спътник във всички жизнени несгоди. И все пак това беше голям риск – по това време не осъзнавах, че неудържимата сила, освободила се в моето тяло, не е загубила активността си и, макар да не разбирах това, напрежението, в което се намираха моите жизнено важни органи, беше толкова голямо, колкото и преди.
Никога не забравях за това, че моето състояние продължаваше да остава променливо – светенето в главата ми постоянно ми напомняше това. Но доколкото в продължение на голям

76 период от време не се случваха драматични събития, започнах да привиквам към това състояние, възприемайки го като нещо съвсем обикновено.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: