КОМЕНТАРИ от Джеймс Хилман към глава пета и шеста

60
Нашият автор подчертава еволюционната значимост на събитието, назовавайки книгата си
„Еволюционната енергия в човека”. Аз в никакъв случай не желая да оспорвам тази гледна точка. Тя се споделя от много хора, в т.ч. и Теяр дьо Шарден (френски учен палеонтолог, антрополог, теолог и философ; б.пр.). Тук обаче има какво да се разисква: очевидно съществува архетипна връзка между дълбоките мистични преживявания от подобен род, при които съзнанието на един човек е претърпяло еволюция и неговата личност се е развила, и идеята, съгласно която подобни преживявания са достъпни за всеки и следователно са предназначени за всички хора.
Религиозен опит от подобно естество носи в себе си дара или проклятието на мисионерството или пророчеството. Усещането за това, че всичко преживяно от нашия автор има не само лично, но и универсално значение, е от голяма психологична ценност за него.
Преживяването на Цялостната личност наистина има това качество за универсалност.
Ние често говорим за инфлация, когато Егото не интегрира космическата идея, а я възприеме буквално. Възможно е и да е необходимо тя да бъде възприета буквално. Откъде можем да знаем? Достатъчно е да видим трансцедентната целесъобразност на разгръщащите се събития, а също и това, че тази трансцедентна целесъобразност е била изтълкувана от автора в съответствие с неговата културна традиция като призоваване.
В текста често се споменава за диета. Може да се каже, че това символизира натрапчив интерес на високо интуитивен човек към сетивните детайли от живота – особено към телесния живот. Помня един страдащ от параноя човек (общувах с него в болницата), разговорите с когото се свеждаха, от една страна, към обсъждане на абстрактни математически теории и фантастична поезия, а от друга – до въпроса за това колко залъка хляб той трябва да изяде по време на обяд и изясняване на хранителните качества на доматите. Култът към диетата обаче не бива да се свежда само до компенсация. В популярната преса се срещат подробни описания на това какво яде един или друг велик човек. Великите личности често проявяват повишен интерес към диетите. Храната, в края на краищата, символизира света, а гастрономичните навици на човека характеризират неговия светоглед. Гопи Кришна е принуден да престане да се храни, както преди. Тази промяна в нагласата му към храната отразява промяната от външните към вътрешните аспекти на
„живота-в-света”. В индуизма това се нарича придвижване от стхула (плътния аспект) към сушумна (финия аспект).
Ето как Гопи Кришна описва този процес: „От време на време аз се чувствах така, сякаш мисълта, че ми предстои да ям не заради удоволствието и утоляването на глада, а за това, че трябва да избавя своята превъзбудена и свръхчувствителна нервна система от излишно напрежение, искаше завинаги да се запечата в мозъка ми”. С други думи, най-основният, генетично заложен инстинкт на начално ниво на психологическия живот (орален стадий), също се включва в развиващия се процес.
Той се отнася към своята диета с голяма „прецизност”. Аз смятам, че споменаването в неговия текст на тази дума показва разликата между „правилна” и „неправилна”

61 натрапчивост. Стриктното отношение към детайлите на психичния живот (независимо дали се проявява в диетата и физическите упражнения, в сънищата и фантазиите или в тяхното изразяване с художествени средства) указва начина, по който обсесивно-компулсивното разстройство може да бъде преодоляно отвътре, с помощта на собствения си принцип.
Подобното се лекува с подобно. На психиката е присъща прецизността – наблюдавайте детайлите в разказите на децата, в примитивните ритуали и езици, както и желанието да сме много точни в нещата, които са от особено важност за нас. Прецизността не е запазена територия само за естествените науки, нито точният метод се свързва само с измерванията.
Нашият автор разбира, че, за да може да промени своя жизнен стил, той трябва да се отнася много стриктно към всеки детайл. И той започва да подхожда към своята диета с онази отговорност, с която цигуларят се отнася към упражненията за трениране на пръстите, а боксьорът, желаещ да увеличи скоростта на контраудара – към тренировките. Той ни демонстрира нов начин за преодоляване на натрапчивостта – без да се отказва от нея и да го кара по лекия начин, а посредством тези добродетели, които са вътрешно присъщи на натрапчивостите. Натрапчивото поведение може да се разглежда като извратена точност, като ритуално поведение, приело погрешна посока и нуждаещо се от корекция.
Промените, случващи се в началото на оздравяването, се отнасят на първо място до тялото.
По същия начин, по време на анализата ние се натъкваме на най-различни симптоми, които се промъкват в тялото и които са синхронични с динамичните промени в аналитичния процес. Промените в съзнанието не подминават и тялото. Колко по-полезно би било за нас, ако и се отнасяхме към промените в тялото по същия начин, както ги е възприемал и Гопи
Кришна, а именно като подготовка за разширяване на съзнанието. Ако тялото се явява носител на съзнанието, в него също следва да се случат промени. Макар Гопи Кришна да е разбирал това, всяка промяна, която е усещал, е предизвиквала в него страх. Изглежда, че това е дълбокият животински страх, своего рода биологична реакция на промените, сякаш тялото не желае да излезе извън прокарания от прадедите ни път. Животното в нас се свива и паникьосва.
Възможно е това да ни покаже нещо за симптомите, свързани със страха от промени и символизиращи конфликта в новия човек, причинен от влизането му в старата телесна обвивка. С това не искам да кажа, че с „повторното раждане” всички симптоми ще изчезнат.
Имам предвид, че симптомите, проявяващи се паралелно с психичните изменения, подобно на болката, също са форма на защитна реакция. Те ни държат в съответствие с бавно променящите се еволюционни модели на тялото. Без тези симптоми и страха ние бихме могли лесно да напуснем тялото в някакъв самоубийствен опит да намерим освобождение.
Големите промени в тялото касаят и сексуалността. Реорганизирането на сексуалните импулси е неизбежно при всеки преход от един план на съзнанието към друг. Обредите, посветени на юношите, сватбените обреди, както и клетвата за безбрачие на онези, които постъпват в монашески орден – всичко това показва значимостта на сексуалните промени при изменение на състоянието на съществуване. Счита се, че змиевидната сила Кундалини дреме, свита в основата на гръбнака, в областта на опашната кост, аналния сфинктер и

62 простатата; относно нейното точно местонахождение съществуват различни мнения. Тя е свързана непосредствено със сексуалността, така че трансформацията на последната посредством интернализация (процес на приемане на норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида; б.пр.)
става задължително условие на дисциплината.
Трансформацията на сексуалността чрез ритуалност е идея, която може да се открие в гностичната, алхимичната, шаманската практика и в Йога. Тя е от най-основна важност и в даоските теории за сексуалността, (виж Гулик ван Р., Сексуален живот в Древен Китай;
Елиаде М., Йога – безнравственост и свобода; Елиаде М., Шаманизъм, a също и в моята статия J.Analit. Psichol 1966 г; във всички работи има библиография). И психоанализата на
Фройд може да се разглежда като ритуализация на сексуалния живот заради това, че също го трансформира и сублимира. Принципната идея е проста: спермата е най-заредената с прана течност в човешкия организъм. Окултната анатомия разглежда тясната връзка между гениталиите и нервната система, осъществявана или чрез мозъка и гръбнака, или чрез кръвта.
Загубата на сперма означава загуба на жизнена субстанция, явяваща се основа на живата течна светлина. Затова тя трябва да тече нагоре, а не навън, поддържайки по този начин вътрешната циркулация на праната. Бхарати говори за различията между будизма и индуизма по този въпрос. Последователят на будизма, както и даосът, задържат спермата; последователят на индуизма изхвърля спермата (левият клон в тантризма), принасяйки я в жертва. Във всички тези традиции доминира една идея: трансформацията на съзнанието изисква трансформация на сексуалността, което се случва посредством ритуал.
Гопи Кришна споменава за необичайна възбуда в областта на половите органи и за произвеждането на голямо количество сперма. Това противоречи на обичайните първични представи за Йога, че тя е аскетична дисциплина, водеща до намаляване на сексуалните импулси. Нищо подобно! Може да се разбере, защо целомъдрието и половото въздържание, както и другите сексуални тайнства (вкл. Оргиите и черната меса), се явяват архетипна принадлежност на дисциплината на „светеца”. Това е не защото той е по-малко сексуален от останалите, а точно обратното - по-сексуален. (Например, сред американските индианци
Мохаве честата мастурбация при детето се смята за ранен признак за призвание към шаманизъм). „Светецът”, както и „великият човек”, трябва да притежава висока сексуална енергия. И затова нейната трансформация предизвиква редица проблеми, решението на които е било намерено посредством многобройните езотерични практики и дисциплини както на
Запад, така и на Изток, където целомъдрието и ритуалът за съвокупление (тантристка майтхуна) се явяват два противоположни полюса на една и съща архетипна формула.
В практиката на аналитика не са редки случаите, когато фазите на сексуални мании
(сексуални сънища, концентрация върху половите органи, садомазохизъм, мастурбации, нощни полюции) заемат за определен период централно място при пациента. Да се сведат тези събития до Едипов комплекс, би било недостатъчно. Ако наистина се случва процес на трансформация, той трябва да окаже влияние върху сексуалния живот на човека, привличайки неговото внимание към собствената сексуалност и към сексуалността като такава (надарена с мистичната сила на Бог и отдавна формулирана в други култури –

63 например, в култа на свещения Лингам (фалос) и култа към Приап (бог, известен с огромния размер на своите гениталии)). Основанието за трансформиране на сексуалността е признаването й за извънличностна сила. Майпгхуиа в тантристката Йога не остава съмнение в това. Това не е моят секс, не е моето удоволствие и не е моят оргазъм. Това е сила, преминаваща през мен, сила на играта, радостта, съзиданието. Отделяйки от нея личното, човек може да се вслуша в нея, да й се подчини или да я отхвърли, да отбележи нейните флуктуации и намерения – всичко това означава обективно отношение към нея. Ако тази крачка е направена, трансформацията, за която намеква нашият автор (включително и задържането на спермата, контрол върху еякулацията и други практики, описани от Хюлик и
Масперо), престава да бъде тема на лично търсене, хлапашка битка между доброто и злото, а става самостоятелна игра, реализирана както като религиозна жертвеност, така и на еротично възпитание.
В текста се срещат няколко споменавания за трудности с четенето. Гопи Кришна не само не може да намери подходящото четиво, което да му помогне да разбере преживяванията си, но и не е бил в състояние да се концентрира. Способността към интелектуална концентрация е една от основните способности за човека. В аналитичната работа ние наричаме това
„sacrificium intellectus”. Това се отнася към онова състояние, в което човек е принуден да се отдаде изцяло на протичащия процес подобно на река, която не знае накъде ще го отведе, без карта за посоката, без познание за бъдещето. Интелектът може лесно да надделее над емоциите, лишавайки ги от живот. Ето защо във фройдисткия анализ се предполага, че пациентът не е длъжен да чете психологическа литература. В анализа на Юнг няма правила кога и какво да се чете – това изцяло зависи от ситуацията.
Способността за четене се завръща при Гопи Кришна едва след дълго време, показвайки колко здрава може да бъде хватката на интелекта и каква опасност носи тя в себе си в този случай. Не забравяйте, че първоначално Гопи Кришна се е подготвял за интелектуален живот, от което го е спасил провалът на изпита. Това показва още една психологическа истина: най- голямата опасност за нашето истинско призвание, каквото и да е то, е стоящото най-близо до него, това, което е сянка на неговата същност. За човек е лесно да не обърка червеното със зеленото, но е по-трудно да го разграничи от розовото, аленото или бордо. Всеки контакт, свързан с четене или интелектуален текст, го отдалечава от целта, застрашавайки процеса на преживявания в тялото – неговият истински учител. Неговото тяло, подобно на нямото магаре на свети Франциск или на магарето на Христос, в чийто обор Той се е родил и на което е яздил до деня на разпятието, е било негов постоянен спътник. Не е ли това причината за подчинението му на тялото? Не казва ли то: „Ние сме животни, със зъби, с козина и вътрешности на животно”? И това животно е Бог, както говорят за това образите в много от световните религии. Животните принадлежат към божествата, явяващи се при нас във животински вид, казвайки ни по този начин, че животното, живеещо в нас, е свято. Даже
Кундалини е във вид на змия. Свещеното животно – това е мъдростта на тялото, притежаващо от доисторическите времена това знание, което не сме в състояние да надхвърлим, каквото и колкото и да четем. Ной е спасил това, което е било свято: живота,

64 животните, а свещената книга Тора се е появила по-късно. Животното, живеещо в нас, не може да чете. Самата змийска сила изисква от Гопи Кришна послушание, като не му позволява да търси друг учител – такъв, който притежава знание от друг вид.
Гопи Кришна не е имал учител и психично не е бил способен да чете в този момент. Затова е трудно да се прецени значението на писмото, дошло от Учителя, в което се потвърждава истинността на неговия опит. Задачата на западния аналитик се свежда до това: да потвърди истинността на преживяването на друг човек, да се отнесе към това сериозно, да повярва в неговия вътрешен свят и да разкаже за това. Той не бива да се плаши от него и да го нарича болест. Знаменитият Учител е казал, че на Гопи Кришна може да помогне само онзи, който сам е преживял подобно нещо (т.е. който сам е успял да преведе Шакти до Седмия Център).
Ние, последователите на юнгианския анализ, често казваме: „Ти можеш да възприемеш другия само толкова, колкото далеч си стигнал самият ти”. Това е ограничаващо твърдение и ако го приемем искрено, то може да ни изглежда обезкуражаващо и за ученика, и за самия аналитик. То също така демонстрира, че ние можем да се доверим само на не голям брой истински учители, които са стигнали далеч по своя път. Това още веднъж подчертава колко много работа е свършил Гопи Кришна самостоятелно и каква ценност представляват неговите трудове.
В края на шеста глава нашият автор засяга и въпроса за собственото си страдание. Когато човек чете описанията на деянията на светците и трудовете на мистиците, както той е направил, е зашеметен от разказите за блаженство и красота. Именно отсъствието на блаженство и красота е заставило Гопи Кришна да се усъмни в ценността на собствените си преживявания. И ние отново не можем да не изразим своята благодарност към него за правдивото описание на горчивината, която е изпитал, и да не се възхитим от това, че не е изпитвал разкаяние. Страданията са неизбежни. Виденията, явяващи се на християнските светци в пустинята, „тъмната нощ на душата" на свети Йоан от Кръста, страшните страдания на пророците от Стария Завет – всичко това свидетелства за неизбежността на страданието.
Да вярваме, че може да бъде другояче, както знаем от аналитичната практика, е остатък от детски идеализъм. Във връзка с архетипното страдание въвлечено в собствената ни трансформация, Западният мистицизъм, отразен в образите на Христос и светците, е могъл да помогне на нашия автор много повече, отколкото неговата собствена традиция. В това отношение неговата работа се явява мост към западния опит, в който разширеното или интензифицирано съзнание не разцъфва, подобно на лотоса на повърхността на езеро, а страда от невроза, докато не просветлее изгревът. Страданието съпровожда раждането: детето се ражда в страдание.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: