Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

77 церемонии. Една от основните доктрини на индуизма и Йога учи, че с целенасочени усилия човек е способен да завърши еволюционния цикъл на земното съществуване в рамките на един живот и да стане просветлен адепт, намиращ се в синхрон с безкрайната Реалност, простираща се отвъд пределите на света на явленията, и завинаги да се избави от кръговрата смърт-прераждане.
Освен случаите на спонтанно просветление (както внезапно, така и постепенно) на мистиците и светците от Изтока и Запада, потвърдени от многобройни свидетели, но противоречащи на съвременните научни представи, съществуват безспорни примери за това как в резултат на съзнателно насочени усилия в хората се развиват свръхестествени психични способности. Каква тайна се крие в тези феномени? Каква сила (духовна, физическа или психическа), приведена в движение, автоматично или благодарение на волево усилие, предизвиква някакво тайнствено действие и води до напълно определена трансформация, различаваща мистиците и пророците от различни епохи и страни?
Не само в Индия, но и почти във всички страни по света са вярвали в молитвата, обредите и други религиозни практики като средство за индуциране на особени психически състояния, необходими за възприемане на божествената милост. Не бива обаче да се забравя, че навикът да се обясняват всички редки и недостъпни за интелектуален анализ явления с намесата на свръхестествени сили е бил винаги характерен за човешкото мислене и че сега (особено в по- низшите слоеве на обществото) той се наблюдава съвсем не по-рядко, отколкото в дълбока древност. Той е жив и в наши дни, макар и научните обяснения на повечето непонятни някога естествени явления малко да ограничиха неговия размах.
За зрелия интелект използването на представата за божия промисъл, чиято безгранична власт над вселената се признава безусловно, при тълкуването на отделни явления, е непростима слабост. Ако се погледне на света от тази гледна точка, без божественото благоволение не може да падне от дървото и едно листо, не може да се пролее на земята и една капка дъжд или да се помръдне от мястото си нито един атом. Противоречието тук се заключава в самия опит да намерим рационално обяснение на някои проблеми и да се обърнем към свръхестествените сили при решаване на различни въпроси.
За съжаление, човечеството винаги е грешало с това както в светските въпроси, така и в духовните дела. Следва да се помни, че материя и дух са съвършено различни, ако не и противоположни понятия; съответно това, което е истина за едното, не е истина за другото.
Всичко това може да служи за основа единствено на търсенето на различни подходи за решаването на тези въпроси, но не и да се отрича едното, признавайки другото, след като и двата принципа водят началото си от вечността. Едва ли си струва да се обяснява с божествена намеса силата на интелектуалните таланти на едни хора, както и по-скромните проявления на тези таланти у други. Същото се отнася и за наличието на особени психически способности в отделни индивиди и пълното им отсъствие в болшинството. Що се касае за материалните феномени, то наблюдаваното тук разнообразие трябва да служи като стимул за интелектуален анализ както на изключителните постижения на гениалните личности, така и на поразителните способности на ясновидците.

78
Изхождайки от тези принципи, изследователят е длъжен да определи степента на взаимодействие на ума и тялото – доколко състоянието на първото определя дейността на последното, и обратно. Даже една бегла мисъл на неразвития интелект е достатъчна, за да се осъзнае, че тялото и ума са изначално свързани помежду си и взаимно си влияят пряко от раждането до смъртта. Тези връзки са толкова тесни, че изследователите са се разделили на два противоположни лагера, опитвайки се да решат въпроса дали съзнанието се явява продукт на биохимични реакции, протичащи в организма или последните са породени от процеса на мислене. Никакви брилянтни и изискани доказателства, предявявани от всяка от страните, не са в състояние да убедят противоположната в своята правота. На нас ни е достатъчно да осъзнаваме, че тялото и умът са взаимно свързани до такава степен, че нито мигането на очите, нито съкращението на мускулите, нито пулсирането на артериите могат да се случат без участието на мозъка. От друга страна, нито спомен, нито мисъл могат да възникнат в мозъка без съответната реакция на организма. Струва ли си отново да говорим за това какво въздействие оказват различните медицински медикаменти, отрови и наркотици и, от друга страна, как влияят на организма страховете, страстите и прочие чувства и емоции?
Тази тясна връзка може да се сравни с огледало и отразяващия се в него обект. И най-малката промяна, ставаща с обекта, веднага се отразява в огледалото, а промяната в отражението показва, че с обекта нещо се случва.
В ежедневието връзката между тялото и ума се признава от всички без това да предизвиква въпроси, но колкото и да е странно, когато става дума за духовността, това изглеждащо неизменно правило, кой знае защо, губи своята сила. Даже най-изтъкнати учени при обсъждане на невероятни психически феномени се различават в мненията си относно това защо физическото тяло, следвайки този закон, не се проявява съгласно него. Биографиите на известните мъдреци, мистици и пророци, споменавайки за всичките сътворени от тях чудеса, които не подлежат на никакво съмнение, свидетелстват, че те са ставали жертва на старческа немощ и болести толкова лесно, както и обикновените хора по онова време. Нито един от тях не е живял значително по-дълго от средния човек, за да демонстрира това тържество на духа над плътта. Безусловно, болшинството от тях са проявявали рядко срещана сила на духа, издръжливост, героизъм и преданост към истината, но историята знае много подобни примери за удивителна устойчивост, преданост и доблест, които са демонстрирали обикновени хора на политическото поприще, в битка, в науката и даже в престъпните дейности, а също и в други сфери на човешкия живот.
В историята на всяка нация ще се намерят много примери за това как силният дух доминира над крехката плът. Обаче би било заблуда да смятаме, че духовността, в обикновеното значение на думата, е способна сама да промени биологичните закони, регулиращи взаимовръзката между тялото и ума. Даже ако мимолетна мисъл или емоция оказват на организма достатъчно забележимо въздействие, могат ли аномалните или особените състояния на съзнанието, асоциирани с духовни явления (такива като усещане на странично присъствие, чуване на гласове, съзерцаване на видения), да не предизвикват съответните реакции в тялото? Наблюдава се, че психичните проявления или физическите явления,

79 случващи се с мистиците и медиумите, често се съпровождат със загуба на съзнание, конвулсивни движения и загуба на възприятие за околния свят. Самият този факт се явява достатъчно доказателство за погрешността както на тези, които считат подобни проявления за плод на умствена дейност не влияеща на физическата сфера, така и на тези, които отричат самото им съществуване. Отчетливо се наблюдава обаче тенденция да се остави тялото без внимание при изследването на психични проявления и да се отнасяме към него като към аномално явление, което не следва никакви биологични закони.
Вероятно съществува принципно заблуждение, възникнало поради грешното тълкуване на религиозната доктрина, приписващо на познавателната способност на човека автономен статус, когато става дума за свръхсетивна дейност. Тези заблуждения оказват силно влияние даже на много ерудирани хора, заставяйки ги да приписват на човешкия ум неограничени възможности и способности за постигане на безкрайността, намираща се извън границите на видимата вселена. Ако обаче се отчетат размерите на Вселената, то самата идея на Създателя става толкова грандиозна, че да се постигне тя посредством ума е невъзможно. Даже развитото съзнание на човека, който преживява екстаз, явяващо се неразрушима субстанция, възнасяща се над интелекта, не е в състояние да постигне истинската природа на собствените си първоизточници.
Затова от описанието на състоянието, което са преживяли най-известните мистици по време на техните най-висши „полети”, е трудно да се направи извод дали са постигнали истинската реалност или просто до тях е стигнало по-интензивно излъчване на Слънцето на съзнанието, намиращо се все така на огромно разстояние, тъй като приближаването му създава опасност от мигновено унищожаване на такъв крехък инструмент като човешкия организъм.
С други думи, трансцеденталното състояние вероятно се явява не нещо друго, а възможност да се види за кратък миг фрагмент от света на свръхсъзнанието, озарено от лъчите на невъобразимото слънце, подобно на това как със своето физическо зрение ние възприемаме само малка част от безкрайната вселена, която ни обкръжава. Доколкото тялото се явява само инструмент, а умът – продукт на излъчването, филтрирано през него и даващо живот на безбройните клетки подобно на жив електрически ток, целият този апарат може да притежава единствено ограничена степен на съзнание, зависеща от възможностите на мозъка и ефективността на различните органи и съставни части.
Заради крайната ограниченост на своята психическа сфера обикновеният човек, който никога не е влизал в съприкосновение със съзнанието, стоящо на много по-висока степен от неговото собствено, е съвършено неспособен да си представи безсмъртната невъплътена съзнателна Енергия, притежаваща безкрайна мощ, проникваща способност и подвижност, които привеждат в действие милиардите живи същества в зримата вселена, на която той е изцяло задължен за своето съществуване. Основен препъни камък тук се явява рутината и закостенялостта на човешката психика, която не дава възможност на индивида да се издигне на по-висока степен на съзнанието.
На нас ни предстои да дадем отговор на въпроса: може ли да се осъществи преход от една

80 сфера на съзнание в друга и наблюдаван ли е този преход в последно време? Отговорът на първата част на въпроса е еднозначно „да”. Всеки клон от системата на Йога, всяка окултна вяра и доктрина на езотерична религия се явяват този път. За научния тип ум обаче изглежда абсурдна самата мисъл за това, че човешкият ум може да получи достъп до свръхсетивните сфери без съответните изменения в целия организъм. Почти всички методи, използвани за тази цел от незапомнени времена (такива като концентрация, пранаяма, асани, молитва, пост, аскетизъм и т.н.), са оказвали въздействие както на органичната структура, така и върху ума.
Затова е напълно резонно да се предположи, че всяка промяна в умствената сфера, предизвикана с тяхна помощ, ще се съпровожда с изменения на биохимичните процеси в организма.
Древните последователи на Йога, знаейки за тази важна роля, която играе физическото тяло в развитието на свръхчувствителните канали на възприятие и в съвършенство владеейки методите за управление на неговата енергия, много повече са се интересували от духовната, а не от физическата страна на науката. Погълнати от тези промени, които се наблюдават в психическата сфера, те са отделяли малко внимание на това, което се случва с плътта.
Общото състояние на науката по онова време и тенденцията на времето също са възпрепятствали напредването на някакви изследвания в това направление. Даже привържениците на Кундалини Йога, практикуващи дисциплина и пречистване на вътрешните органи, на са успели да дадат на тялото статус на единствен канал, водещ към трансцедентално познание.
Самата природа на упражненията нагледно демонстрира това, че фокус на цялата система се явява живият организъм, който трябва да се приведе в съответното състояние. Учениците са отдавали много години от живота си за овладяване на разнообразни сложни пози, пречистване на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт, на практикуването на дишане и други трудни и даже опасни упражнения. В светлината на гореизложеното не е трудно да се разбере, че всичко това е било предназначено не само за да можем да регулираме системата и да я пречистим, но и за да подготвим тялото за неочаквания шок от претоварване, когато през него започнат да текат бурни потоци от освободена енергия, която причинява драматични промени. Безусловно, всички тези упражнения са били насочени към това, да се научим да управляваме системата на органичен контрол над тялото посредством някакви тайнствени прийоми, непонятни в наши дни в още по-голяма степен отколкото в древността.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: