Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани

52 останали въпроси, са съхранили детската наивност по отношение на свръхестественото.
Както скоро ще се убедите сами, аз дълго време бях в недоумение относно своето състояние и не бях способен да осмисля всичко, което се случи с мен. Едва след няколко години произшествието се очерта с всички детайли, много от които не съм забелязвал по-рано и затова реших да ги изложа на хартия. Впоследствие това решение беше подкрепено от съображенията, че Кундалини е активна (наистина, в малка степен) в милиони разумни хора от цял свят и нейната активност често води до физически и психически разстройства, които не се поддават на съвременните терапевтични методи, доколкото медицината няма и най- малка представа за причината за тези разстройства.
Отчитайки значимостта на природата на физическите и психическите метаморфози, необходими за духовното развитие, аз ни най-малко не се удивлявам на това, което ми се наложи да преживея. Нали мистичното състояние представлява последната и най-важна крачка в това пътешествие, което човек е започнал, изправяйки се на два крака. То ще завърши след изпитания и страдания, след преживяване на блаженството на безплътното съществуване; то ще завърши, но не със смърт, а с края на срока, отпуснат на цялото човечество. Пътят, лежащ пред човечеството, е толкова труден и объркан, че ще е нужна цялата сила на неговата воля, всичките му интелектуални способности, за да премине по него крачка след крачка, докато не се покаже целта.
Когато на следващото утро се събудих, се оказа, че съм твърде слаб и не мога веднага да се надигна от леглото. Затова останах да лежа, прехвърляйки през ума си страшните събития на нощта, а сълзите на благодарност се търкаляха по бузите ми, когато мислех за божествената намеса, която ме спаси в най-критичния момент от живота ми. Колкото повече мислех, толкова повече това ме навеждаше на мисълта, че свръхчовешката сила, действаща чрез мозъка ми, ми показа как трябва да действам, за да се спася в тази отчайваща ситуация, в която не мога да разчитам на странична помощ. Никаква сила на земята не можеше да ме спаси от смърт или безумие, никакво лекарство не можеше да облекчи моите страдания.
Сякаш това знание беше изначално вложено в моя мозък, за да спаси тялото ми от експериментите на лечителите, абсолютно нищо незнаещи за причината на моята болест и да предпази нервната ми система, намираща се в такова плачевно състояние, от разрушителното действие на лекарствата, които биха могли да изиграят ролята на отрова. Ненапразно още от първия ден на моята болест аз не желаех да се обърна към медиците. И работата не е в това, че не изпитвам уважение към хората от тази професия, а в това вътрешно знание, че причината за болестта ми лежи извън компетентността на съвременната медицина.
С чувство на облекчение най-накрая се надигнах от постелята като човек, който часове наред е изгарял от жесток вътрешен огън, и изведнъж по някакъв чудесен начин не само огънят се е оказал потушен, но и болката от изгарянията изцяло е отминала. Започнах да изучавам отражението си в огледалото – лицето беше все още бледо и изтощено, но безумното изражение практически беше изчезнало и очите бяха изгубили маниакалния си блясък.
Наблюдаваше ме отслабнало след продължителни страдания лице, но на съвършено нормален човек. Езикът все още съхраняваше белия налеп, пулсът беше слаб и неравен, но

53 всички останали симптоми, свидетелстващи за състоянието на моите органи, бяха в норма и моето сърце подскочи от радост в гърдите ми. Живото излъчване, произлизащо от мястото на разположение на Кундалини, разпространяващо се по всички нерви и изпълващо ушите ми със странни звуци, а мозъка ми с огньове, не намаля, но сега този поток ми се струваше топъл и приятен – той по чудесен начин успокояваше и изцеляваше всяка клетка на измъчената ми плът.
В следващите дни отделях огромно внимание на режима на хранене – хапвах по няколко парченца хляб или малко сварен ориз с мляко на всеки три часа. Количеството храна на един прием беше оскъдно – няколко малки хапки или глътки. Когато след последния прием на храна легнах в постелята, с огромно облекчение почувствах лека сънливост и, независимо че главата ми беше обкръжена от светещ ореол, веднага се отпуснах в съня, обвит от умиротворяващия лъчист покров на нощта. На следващото утро се събудих с отпочинал ум, но все още с изтощено тяло. Нямах сили да ходя и когато се изправих на крака, всичко се завъртя пред очите ми. Но главата ми беше ясна и преследващият ме страх почти напълно беше изчезнал. За първи път, след много седмици непрекъснати страдания, си възвърнах способността да мисля ясно. За да събера сили да ходя свободно вкъщи и да стоя достатъчно продължително на едно място, ми беше нужна седмица. Не мога да си представя какъв таен резерв от енергия в моя организъм е поддържал съществуването ми – нали повече от два месеца не приемах почти никаква храна. Тогава не изпитвах такава слабост като сега – очевидно, отровените ми нерви не са могли правилно да оценят състоянието на организма ми.
Времето минаваше и в мен укрепваше увереността, че непосредствената заплаха за здравето ми е отминала. Но моето състояние беше твърде необичайно и колкото повече мислех за него, толкова повече се съмнявах в изхода. Това беше много странно състояние: прозрачна сила, невероятно жива и осезаема, светеше и през деня, и през нощта, проникваше през цялото ми същество, протичаше през всяка част на тялото ми, прекрасно ориентирайки се в него, знаеща всички пътища. Често с неописуемо удивление наблюдавах уникалната игра на тази лъчиста сила. Не се съмнявах, че Кундалини е напълно събудена в мен, но от това не бяха видни чудесните прояви на някакви физически и психически способности, които древните са свързали с пробуждането й. Напротив, имаше какво да се желае по отношение на физическото ми състояние, а съзнанието ми беше неустойчиво. Не можех да се съсредоточа върху четенето или напълно да отделя внимание на някакво друго занимание. Всеки по- продължителен опит да се концентрирам неизменно водеше към нарастването на симптомите. След фиксиране на вниманието върху който и да е предмет светенето в главата ми се увеличаваше до невероятни размери, което водеше до издигане на съзнанието и причиняваше страх, макар и вече в значително по-мека форма.
Без да забелязвам някакви признаци на духовно озарение, загрижен за странното поведение на своя променен ум, след няколко седмици наблюдение вече трудно се справях с мрачните си предчувствия. Нима това е всичко, което може да постигне човек след пробуждане на змийския огън? Отново и отново продължавах да си задавам този въпрос. Нима единствено

54 заради това безкрайно много хора са рискували живота си, зарязвали са своя дом и своите семейства, преодолявали са страха пред незримите сили, понасяли са глад и лишения и години наред са седели в краката на учителите? Нима йогите, светците и мистиците са влизали в екстатичен транс, само за да изпитат това разширение на съзнанието, съпроводено с неизменно светене и звуци, способни мигновено да пренесат човека в необичайно психично състояние, за да го захвърлят обратно на земята, без да го дарят с никакви таланти или достойнства, открояващи го в редиците на простосмъртните? Бяха ли наблюдаваните от мен ден и нощ лъчисти субстанции, от които моето съзнание ту се разширяваше, ту се свиваше, онази цел, която споменават всички тайни доктрини в света? Ако с това се изчерпваха възможните достижения, по-добре да не се задълбочавам в света на свръхестественото, а да се задоволя с преследването на светските цели и да се наслаждавам на простичкото човешко съществуване, непознаващо страх и неопределеност, станали мои постоянни спътници.
Аз продължавах да отделям голямо внимание на режима на хранене, тъй като опитът показа, че разсъдъкът и самият ми живот зависят от него. Ядях точно толкова, колкото считах за необходимо, без да се изкушавам от деликатеси, ако смятах, че ще нарушат моя рацион. Имах достатъчно причини да съблюдавам толкова строга диета, тъй като всяко отклонение от нея
(както в количеството и качеството на храната, така и несъблюдаване на времето за приема й) предизвикваше толкова остра реакция, че ми се налагаше да се упреквам строго за нехайство и немарливост. От време на време ми се струваше, че мисълта за това, че отсега нататък ми предстои да ям не заради удоволствието и не за утоляване на глада, а за да избавя своята превъзбудена и свръхчувствителна нервна система от излишно напрежение, желае завинаги да се запечати в мозъка ми. Нямаше никакво спасение от този принудителен режим и в течение на първите няколко седмици даже и най-малката грешка влечеше след себе си наказание под формата на пристъпи на страх и нарушаване на работата на сърцето и храносмилателната система. В такива случаи обикновено умът ми изгубваше гъвкавостта си и ме налягаше тъга, от която никак не можех да се избавя. С всички сили се опитвах да избягвам грешките, но въпреки цялото ми старание не беше възможно изцяло да се презастраховам от тях.
За да си представи читателят по-добре моето ново състояние, трябва да кажа няколко думи за моя психичен статус, а също и за потока лъчиста енергия, който постоянно течеше по гръбнака ми и стана част от моя живот. Умът ми не функционираше така, както преди. С него станаха видими промени. Преди умозрителните образи възникваха на неутрален фон и се състояха от комбинация на светлина, сянка и цвят, присъщи на оригиналния обект, който отразяваха; сега образите станаха релефни и ярки, сякаш бяха изрязани от жив пламък и възникваха на светещ фон, сякаш самият мисловен процес се състоеше от друг светещ материал, способен не само да сияе, но и да осъзнава своя блясък. Ако обръщах своя мисловен взор навътре, то неизменно виждах трептящи светлини както вътре, така и извън главата си – струваше ми се, че струя сияещо вещество се издига нагоре по гръбнака и се влива в черепа ми, изпълвайки всичко наоколо с неописуема светлина. Размерите и интензивността на светене на този лъчист ореол непрекъснато се менеше. Той ту се

55 увеличаваше, ту намаляваше, ставайки ту по-ярък, ту по-мъжделив. Понякога променяше цвета си от сребрист на златист и обратно. Когато светенето увеличаваше размерите и интензивността си, странният звук, който сега непрекъснато чувах, също се усилваше, сякаш желаейки да привлече вниманието ми към нещо, което не можех да разбера. Ореолът беше в непрекъснато движение – танцуваше и подскачаше, издигаше се на кълба и се въртеше.
Струваше ми се, че се състои от безкрайно малки светещи частици на някаква нематериална субстанция, образуващи в непрекъснатия си танц проблясващо езеро от светлина.
Постоянното присъствие на прозрачно светене в моята глава и неговата тясна връзка с мисловния процес ме смущаваха в по-малка степен, отколкото неговото влияние върху жизнено важни органи. Можех съвсем отчетливо да усетя как преминавайки по гръбнака и по основните нерви, това лъчение се влива в сърцето ми, черния дроб, стомаха и други органи, чиято дейност то регулира по някакъв загадъчен начин. Когато проникваше в сърцето, пулсът ставаше по-силен и обемен, показвайки безпогрешно, че известна порция тонизиращо лъчение се е вляло в съответните нерви. От това заключавах, че проникването му в останалите органи има живителен ефект и че неговата цел е преминавайки през нервите да влее в тъканите и клетките своята стимулираща есенция, коригирайки с това тяхната функция. Такова проникване понякога се съпровождаше с болка, осезаема или в самия орган, или в нерва, или в мястото на раклоняването му от гръбначния мозък, а понякога и в едното, и в другото място. Често това се съпровождаше с чувство на страх. В такива случаи ми се струваше, че издигащите се към мозъка ми потоци лъчиста енергия изпращат светлината си към други жизнено важни органи, за да регулират и подобрят функцията им, привеждайки я в съответствие с новото състояние. Аз се опитах да намеря обяснение на тези необикновени промени, за движението на това разумно лъчение, което внимателно следях. Понякога ме изумяваше онази удивителна осведоменост, с която тази енергия се ориентираше в лабиринта на моята нервна система, и майсторството, с което тя намираше пътя в моето тяло. Очевидно, именно заради пълното господство над всички жизнени механизми древните автори са наричали Кундалин „царицата” на нервната система, контролираща хиляди нади, или нерви, на човешкия организъм. По същата причина те са я наричали „Адхар Шакти” (основна сила, която „поддържа” Шива; б.пр.), от която зависи самото съществуване на тялото и вселената – на микрокосмоса и макрокосмоса.
Аз не можех да открия никакви промени от страна на умствените ми възможности: имах все същите мисли като преди и както отвън, така и отвътре си оставах все такъв обикновен човек като милиони други, раждащи се и умиращи всяка година, неспособни да направят и най- малкото завихряне в потока, наречен „човечество”. Но в моята нервна система безусловно се случиха странни изменения. Сила от нов вид, пронизваща целия ми организъм, установи връзка с моя полов апарат, който придоби нови, неизвестни за мене функции. Нервните възли в тази област пребиваваха в постоянна възбуда, принуждавайки някакъв невидим механизъм да произвежда семенна течност в извънредни количества. Тази течност се всмукваше от нервните възли в основата на гръбнака и се пренасочваше посредством гръбначния мозък към главния. Сублимираната семенна течност ставаше интегрална част на тази лъчиста

56 енергия, която предизвикваше объркване в ума ми и която и досега не мога да коментирам, дори и с най-малка увереност. Отчетливо усещах преобразуването на семенната течност и необичайната работа на репродуктивните органи, снабдяващи със захранващ материал тайнствената лаборатория на най-ниския нервен възел, или муладхара чакра, както го наричат йогите. В резултат на това възникваше изключително фина и неосезаема енергия, която наричаме нервна енергия и от която зависи дейността на целия организъм. Разликата беше единствено в това, че тази новообразувана енергия притежаваше излъчване и аз можех да усетя нейното стремително преминаване през нервите и тъканите не само благодарение на нейното светене, но и заради усещането, което беше предизвикано от движението й.
Дълго време не можех да разбера, на каква скрита цел служеше този непрекъснат поток от новородено нервно лъчение и какви изменения ставаха в органите, нервите и самата структура на мозъка в резултат на непрекъснатия дъжд от могъща жизнена есенция, извлечена от най-ценния продукт на секрецията на моя организъм. Веднага след кризата открих промени в храносмилателната и отделителната функция, които бяха толкова значителни, че не мога да ги припиша на случайни или някакви други фактори, освен на змийския огън. Изглеждаше, че в мен започва процес на вътрешно пречистване на органите и нервите и че моят храносмилателен тракт се е настроил на по-висока степен на дейност, обезпечавайки по този начин по-доброто й протичане. Аз не страдах нито от констипация, нито от разстройство, продължавайки да се придържам към принудителната диета и избягвайки преяждането. Мое главно задължение стана да обезпечавам свещения огън с добрата храна, приемана през определен интервал. Едновременно не забравях, че в дажбата ми трябва да присъстват хранителни вещества, витамини и прочие ингредиенти, необходими за поддържане на телесните сили и здраве.
Оказах се зрител на странен спектакъл, разиграващ се в моето собствено тяло, където невероятно активната и мощна жизнена сила, освободена внезапно благодарение на медитацията, беше в непрекъснато движение и налагайки контрол над вътрешните ми органи и мозъка ги прекрояваше по определен образец. Оставаше ми единствено да наблюдавам това представление: мълниеносното движение на светещата разумна сила, господстваща в организма ми и знаеща всичко за него. Тогава още нямах понятие, че съм станал свидетел на активирането на енергия, неизвестна дотогава на науката – на тази еволюционна сила, която отговаря за непрекъснатата трансформация и води цялото човечество към висотите на свръхсъзнанието. Тогава още не се досещах, че чистият жертвен огън, описан с такова почитание в древноиндийските текстове, огънят, който са поддържали с помощта на пречистено масло, подбрани сушени плодове, жито и сладострастие, е символизирал
Кундалини, изискваща от човека след своето пробуждане лесно усвояема и калорична храна, чистота на помислите и постъпките.
След няколко дни открих, че светещият поток действаше с пълно осъзнаване на своята задача в пълна хармония с всички органи, познавайки техните силни и слаби страни, подчинявайки се единствено на собствените си закони и на непостижимия за мен висш разум. Невидимият за никого жив огън профучаваше ту тук, ту там, сякаш управляван от висш разум, знаещ

57 разположението на всяка артерия и вена, на всяко нервно влакно, разум, приемащ мигновени решения при възникване на първите признаци на нарушена функция на един или друг орган.
С невъобразима ловкост, предвижвайки се от едно място на друго, живият огън стимулираше едни органи и възпрепятстваше други, управляваше секрецията, активираше работата на сърцето и черния дроб, с което предизвикваше разнообразни органични и функционални изменения в безбройните клетки, тъкани, кръвоносни съдове и нервни влакна. С изумление наблюдавах тези явления. С помощта на светещата материя, изпълнила моите нерви, аз можех да насочвам вниманието в тялото и да различавам очертанията на вътрешните органи и нервни възли, разпрострели мрежата на влакната по цялото тяло.
Струваше ми се, че центърът на съзнанието в мозъка беше озарен от светлина и бе придобил способност да прониква с вътрешния взор там, където смътно се различаваха вътрешностите, така както очите различават очертанията на предмети, озарени с мъждива, слаба светлина.
Понякога възприемах своето тяло (от темето до палците на краката) съвсем отчетливо, като стълб жив огън, в който се въртят и издигат на кълба безчислени потоци, водовъртежи и фунии, образуващи се в определени места; и всичко това заедно беше част от огромно живо вечно движещо се море от светлина. Не беше халюцинация, тъй като преживяването се повтаряше нееднократно. За обяснение на всичко можеше да служи единствено това, че моето разширяващо се тогава съзнание беше в постоянен контакт с праната или с космическата жизнена енергия, обикновено недостъпна за възприятията на човека, но явяваща се основна нематериална субстанция, попадаща в полезрението на свръхсъзнанието.
Подобно на човек, когото внезапно са пренесли на далечна планета, където той напълно се обърква при стълкновение със съвършено фантастично обкръжение, каквото даже не може и да си представи, живеейки на Замята, аз бях замаян при неочакваното потапяне в скрития свят. Още от първия ден почувствах, че територията, която пристъпих не просто е съвършено непозната, но и толкова странно устроена, че ми бе нужен целият самоконтрол и сила на волята, за да се придвижвам внимателно по нея, следейки за всяка своя крачка. Оглеждах се отчаяно наоколо за подкрепа, но навсякъде срещах единствено недоумение.
Без да споменавам състоянието си, говорих с няколко ученика и садху, осведомени за законите на тантра, опитвайки се да почерпя от техните разкази полезни сведения, но без да смятаме няколкото заучени фрази, те не можеха да ми дадат никаква информация, основана на собствен опит. Много хора откровено си признаваха, че са изпитвали трудности, разучавайки текстовете по Кундалини-Йога и не са успели да уловят техния смисъл. Не ми оставаше нищо друго, освен да изоставя за известно време съмненията и да се заема с търсене на обяснение на своето необичайно състояние.
Прехвърлих в главата си всички известни източници в Индия, търсейки към кого да се обърна. Сред тях бяха и главите на ордените, наброяващи стотици предани последователи; княжеските съвети, чиито членове се титулуваха велможи, раджи и магнати; мълчаливите аскети, уединили се в отдалечени кътчета, чиято слава привличаше многочислени тълпи от поклонници. Имаше също и обикновени садху, живеещи в колонии или в уединение, скитащи от място на място, винаги небрежно облечени или почти голи, теглещи след себе си някакъв

58 странен багаж, принадлежащи към различни секти, но неизменно обгърнати от атмосфера на тайнственост и загадъчност, където и да се появяваха. Още от детството си общувах с много от тях (както с най-напредналите, така и с най-обикновените) и впечатлението от това общуване, не оставяше място за надежда, че биха могли да ми помогнат поне с нещо мъничко. Нямаше на кого да спра избора си и единственото, което ми оставаше, беше да проведа самостоятелно широкомащабно търсене. Но аз нямах нито средства, нито физическа възможност да пътешествам, търсейки йоги по целия Индийски субконтинент с неговото огромно количество манастирски ордени, духовни култове, просещи монаси и светци, надявайки се, че някой може да даде вярна преценка на моето състояние и да ме изцели с помощта на своите духовни сили.
Накрая, събирайки смелост, написах писмо на един от най-известните светци в Индия, автор на многочислени популярни книги по Йога и описвайки детайлно своето състояние, го помолих за съвет. С голямо нетърпение и вълнение очаквах отговора, но му изпратих телеграма без да го дочакам. Бях непрекъснато в напрегнато състояние, докато не дойде отговорът. В писмото се казваше, че аз, без съмнение, съм пробудил Кундалини чрез тантристки способ и че единственият начин да получа помощ е да намеря йогин, който сам е провел успешно Шакти през гръбнака към Седмата Чакра. Бях благодарен за това писмо, потвърждаващо моята гледна точка, подкрешящо ме в надеждата и укрепващо увереността ми в себе си. Беше ясно, че описаните от мен симптоми са характерни признаци за пробуждане на Кундалини. С определени уговорки това състояние трябваше да е известно на всеки, който е преживял пробуждане на Кундалини. Но къде да търся йогин, повдигнал
Шакти до Седмата Чакра?
След известно време срещнах в Джаму един садху с бенгалски произход и му описах състоянието си. Изучавайки моите симптоми, той ми даде адреса на един ашрам в Източна
Бенгалия, чийто глава е известен като изтъкнат йогин, практикуващ Кундалини-Йога. Пратих му писмо и скоро получих отговор, който гласеше, че аз, безусловно, съм пробудил Шакти, но че човекът, който може да ми помогне, се е отправил на поклонничество и отсъства в момента. Обърнах се за консултация към други свети хора и търсех отговор навсякъде, където беше възможно, но нито веднъж не срещнах човек, знаещ от собствен опит какво е това състояние. И хората с голямо самочувствие и изглеждащи много мъдри и всезнаещи, и онези простовати натури, произнасящи се в своето невежество още при първата ни среща, в действителност се оказаха просто търсачи на точна информация за тайнствената сила, пробудила се в мен. И така, в тази велика страна, породила науката за Кундалини преди много столетия, чиято земя е пропита с нейния аромат, чиито религиозни доктрини са пълни с позоваване на нея, аз не намерих нито един човек, способен да ми помогне. Единственото, в което бях твърдо убеден, бе това, че в моята нервна система се развиваше нов тип дейност, но не можех да определя какви именно нерви или нервни възли са задействани. Обаче чувствах съвсем отчетливо мястото, в което е разположена Кундалини: около основата на гръбначния мозък и около аналния сфинктер. Съгласно описанията на йогите това е нейната обител – мястото, където тя спи в обикновения човек, свита на три и половина оборота около

59 триъгълната основа на гръбнака и пробуждаща се благодарение на определени практики, в които основно условие се явява концентрацията.
Ако бях практикувал под ръководството на учител, моите съмнения биха се разсеяли още в първия ден или на следващия след като е минала кризата. Но нямайки нито практически познания, нито учител, способен да ме снабди с необходимите за сформиране на собствено мнение теоретични сведения, аз бях принуден да се лутам в догадки. Това неопределено състояние се задълбочаваше от неустойчивостта на съзнанието, което ту се разширяваше, ту се свиваше. Очевидно така е било предопределено от съдбата – моите страдания, причинени от дългогодишно невежество, е трябвало да облекчат пътя на всички онези, в които ще се пробуди свещеният огън.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: