Living in the heart
Изтегляне 2.99 Mb.
|
| ЗАВРЪЩАНЕ ><У ><ДОМА>
<В ><продължение ><на ><години ><светлинната ><преграда, ><зату-><лила ><пет-метровия ><проход, ><така ><и ><не ><се ><промени ><- ><чак ><до ><януари ><2002 ><г. ><Тогава ><бях ><в ><Германия ><и ><провеждах ><семинара ><"Да ><живееш ><в ><сърцето". ><Групата ><тъкмо ><беше ><навлязла ><в ><свещеното ><си ><пространство ><за ><пръв ><път. ><Аз ><направих ><също><то ><и ><както ><обикновено ><се ><озовах ><в ><моята ><пещера. ><Вече ><бях ><разбрал, ><че ><тя ><се ><намира ><във ><вътрешното ><пространство ><на> <1) ><Дежа-вю ><(от ><фр. ><Deja ><vu) ><- ><усещането, ><че ><изживяваш ><същата ><ситуация ><за ><втори ><път. ><(Бел. ><прев.)> <сърцето ><ми, ><но ><когато ><се ><приближих ><до ><светлинната ><завеса, ><за ><пръв ><път ><през ><всичките ><тези ><години ><непроницаемата ><светлина, ><закриваща ><прохода, ><започна ><полека ><да ><става ><про><зрачна. ><Развълнувах ><се, ><защото ><това ><не ><се ><беше ><случвало ><досега, ><и ><се ><зачудих ><какво ><ще ><последва.> <Излязохме ><от ><медитацията ><и ><аз ><освободих ><групата ><за ><кратка ><почивка ><от ><половин ><час. ><Тръгнах ><към ><стаята ><си, ><но ><една ><жена ><ме ><спря ><и ><ми ><каза, ><че ><има ><подарък ><за ><мен.> <Разказа ><ми, ><че ><докато ><се ><разхождала ><по ><един ><плаж ><в ><Гърция ><и ><просто ><се ><възхищавала ><от ><красотата ><му, ><изведнъж ><погледнала ><надолу ><и ><видяла ><в ><пясъка ><много ><странен ><камък. ><Взела ><го ><в ><ръце ><и ><той ><й ><казал: ><"Занеси ><ме ><на ><Друнвало". ><Тя ><изпълнила ><заръката ><му. ><Камъкът ><беше ><увит ><в ><парче ><плат, ><затова ><не ><можах ><да ><го ><разгледам, ><докато ><ми ><го ><подаваше. ><Благодарих ><й ><и ><го ><занесох ><в ><стаята ><си. ><Когато ><разгънах ><кърпата, ><останах ><потресен. ><Никога ><не ><бях ><виждал ><нещо ><подобно; ><като ><че ><ли ><камъкът ><не ><беше ><от ><Земята.> <Веднага ><седнах ><да ><медитирам ><без ><никакви ><предвари><телни ><очаквания, ><като ><го ><допрях ><до ><третото ><си ><око. ><Озовах ><се ><пред ><стената ><от ><светлина ><в ><моята ><пещера. ><След ><малко ><тя ><изчезна ><напълно ><и ><успях ><да ><проникна ><през ><онзи ><проход, ><който ><не ><ми ><даваше ><мира ><от ><толкова ><години.> <Пред ><очите ><ми ><се ><ширеше ><нощното ><небе ><в ><цялото ><си ><великолепие. ><Точно ><в ><средата ><на ><прохода ><грееше ><съзвезди><ето ><Орион. ><Ясно ><се ><виждаха ><трите ><централни ><звезди ><на ><пояса ><му. ><Изведнъж ><от ><областта ><около ><средната ><звезда ><блесна ><ярък ><спираловиден ><лъч ><от ><златна ><светлина ><и ><започна ><бързо ><да ><се ><увеличава, ><докато ><обхвана ><цялото ><ми ><тяло.> <В ><този ><миг ><си ><спомних ><всичко, ><което ><моят ><Отец ><ми ><беше ><казал, ><когато ><напуснах ><13-то ><измерение ><- ><как ><трябва ><да ><се ><движи ><духът ><ми, ><за ><да ><стигне ><до ><Земята. ><Само ><че ><сега ><знаех ><и ><как ><да ><намеря ><обратния ><път ><към ><дома! ><Почувствах ><се ><едновременно ><щастлив ><- ><щастлив ><да ><си ><спомня ><всичко ><онова, ><което ><нарочно ><съм ><забравил ><- ><и ><разтревожен. ><Зна><чеше ><ли ><това, ><че ><скоро ><ще ><напусна ><Земята ><и ><ще ><се ><прибера ><у ><дома? ><Незабавно ><пред ><мен ><се ><появи ><един ><от ><моите ><ангели> > <<88>< ><Друнвало ><Мелхизедек> <Да ><живееш ><в ><сърцето> <89> <и ><ме ><успокои, ><че ><не ><трябва ><да ><си ><тръгвам, ><а ><че ><вихърът ><-><"спираловидният ><лъч ><от ><златна ><светлина" ><- ><ми ><е ><дал ><достъп ><до ><нов ><вид ><общуване, ><което ><съм ><щял ><използвам ><в ><бъдеще ><и ><което ><щяло ><да ><стане ><първостепенно ><в ><моя ><живот. ><Споменът ><за ><пътуването ><на ><Духа ><бил ><важен ><по ><друга ><причина, ><която ><скоро ><ще ><разбера.> <  >
<Излязох ><от ><медитация, ><все ><така ><притиснал ><необикнове><ния ><камък ><към ><челото ><си, ><и ><заплаках. ><Чувствата, ><които ><изпитах, ><когато ><възстанових ><връзката ><си ><с ><моя ><Отец, ><ми ><донесоха ><огромно ><облекчение.> <Почивката ><свърши ><и ><аз ><се ><върнах ><в ><залата ><да ><продължа ><семинара. ><Същата ><млада ><жена ><се ><втурна ><към ><мен, ><за ><да ><ме ><пресрещне, ><преди ><да ><съм ><започнал:> <- ><Забравих ><нещо. ><Когато ><ви ><дадох ><камъка, ><не ><ви ><съоб><щих ><цялото ><му ><послание. ><Той ><каза: ><"Дай ><ме ><на ><Друнвало. ><Чрез ><мен ><той ><ще ><си ><спомни ><как ><да ><се ><завърне ><у ><дома," ><Загубих ><дар-слово, ><затова ><просто ><я ><прегърнах ><и ><й ><благода><рих ><от ><дъното ><на ><душата ><си. ><Удивително ><нещо ><е ><животът!> <* >< >< >< >< >< >< ><* >< >< >< >< >< >< ><*> <Връщайки ><се ><назад ><в ><спомените ><си, ><мога ><да ><кажа, ><че ><отначало ><не ><осъзнавах, ><че ><пещерата, ><в ><която ><попаднах ><по ><време ><на ><медитацията ><Мер-Ка-Ба, ><е ><свързана ><със ><свещено><то ><пространство ><в ><сърцето ><ми ><- ><докато ><не ><се ><срещнах ><с ><племето ><коги ><от ><Колумбия. ><Именно ><те ><ме ><просветлиха, ><за ><което ><ще ><им ><бъда ><вечно ><благодарен.> <КАК ><ТЕЧЕ ><ВРЕМЕТО> <Е, ><после ><започнаха ><истинските ><чудеса... ><По ><време ><на ><един ><семинар ><"Да ><живееш ><в ><сърцето" ><през ><2002 ><г. ><потънах ><в ><медитация ><и ><навлязох ><в ><свещеното ><си ><пространство. ><Как><то ><обикновено ><се ><отправих ><към ><любимото ><си ><място ><на ><пясъчната ><площадка, ><за ><да ><медитирам ><вътре ><в ><медитацията ><си, ><когато ><забелязах, ><че ><тя ><е ><пълна ><догоре ><с ><вода ><и ><прилича ><по-скоро ><на ><басейн. ><Водата ><преливаше ><навън ><и ><се ><стичаше ><по ><пода ><на ><пещерата ><към ><едно ><място ><от ><другата ><страна ><на ><кръглата ><площадка, ><където ><просто ><изчезваше ><във ><въздуха ><някъде ><между ><стената ><и ><пода.> <Бях ><изумен ><от ><гледката. ><Не ><знаех ><какво ><става, ><нито ><как ><да ><реагирам, ><затова ><просто ><стоях ><и ><зяпах ><слисан. ><Изведнъж> > <<90>< ><Друнвало ><Мелхизедек> <Да ><живееш ><в ><сърцето> <91> <  >
<Площадката, ><пълна ><с ><пясък, ><се ><беше ><превърнала ><в ><голяма ><вана ><с ><преливаща ><навън ><чиста ><вода.> <над ><ръба ><на ><"ваната" ><се ><издигна ><вълна, ><висока ><30-60 ><см, ><разплиска ><се ><навън ><и ><потече ><като ><река ><към ><стената, ><а ><отворът ><в ><пода ><се ><разшири, ><за ><да ><я ><поеме.> <Потопът ><нарастваше ><непрекъснато, ><докато ><не ><придоби ><застрашителни ><размери. ><Нямах ><представа ><какво ><да ><правя, ><затова ><известно ><време ><просто ><стоях ><и ><наблюдавах ><как ><река><та ><се ><превръща ><в ><изригващ ><фонтан. ><Помислих ><си: ><"Господи, ><какво ><става ><тук?" ><Все ><още ><бях ><в ><състояние ><на ><медитация ><и ><не ><знаех ><какво ><да ><предприема. ><Накрая ><просто ><излязох ><от ><медитацията, ><леко ><смутен.> <На ><следващия ><ден ><по ><време ><на ><занятията ><отново ><нав><лязох ><в ><сърцето ><си ><и ><преживях ><нещо, ><което ><промени ><зави><наги ><хода ><на ><медитациите ><ми. ><Водата ><продължаваше ><да ><тече, ><но ><сякаш ><се ><беше ><успокоила ><и ><приличаше ><на ><равноме><рен, ><макар ><и ><пълноводен ><поток. ><Бордюрът ><на ><каменната ><площадка ><беше ><пораснал ><до ><около ><метър ><и ><тя ><приличаше ><по-скоро ><на ><кръгла ><вана.> <Исках ><да ><навляза ><в ><свещеното ><си ><вътрешно ><простран><ство, ><но ><продължавах ><да ><стоя ><и ><да ><се ><колебая ><дали ><трябва> <- ><или ><не ><трябва ><- ><да ><го ><правя. ><Накрая ><реших, ><че ><просто ><ще ><постъпя ><както ><обикновено, ><затова ><се ><настаних ><във ><"ваната", ><пълна ><с ><разпенена ><вода. ><Тя ><беше ><приятно ><прохладна, ><със ><стайна ><температура, ><съвършено ><чиста ><и ><прозрачна. ><Насред ><целия ><потоп, ><който ><се ><лееше ><около ><мен, ><аз ><започнах ><да ><медитирам ><с ><отворени ><очи, ><вторачен ><в ><каменната ><стена ><пред ><себе ><си. ><Тя ><скоро ><започна ><да ><става ><прозрачна, ><както ><много ><пъти ><досега, ><и ><отново ><изпитах ><непреодолимото ><же><лание ><да ><премина ><през ><нея.> <Когато ><се ><изкатерих ><нагоре ><по ><познатите ><скали, ><за ><да ><огледам ><безплодната ><си ><планета, ><бях ><поразен ><от ><появилата ><се ><пред ><очите ><ми ><гледка. ><"Въображаемата" ><планета ><вече ><не ><беше ><пуста! ><Повърхността ><й ><беше ><покрита ><с ><буйна ><расти><телност ><- ><навсякъде, ><докъдето ><ми ><стигаше ><погледът; ><вирт><уалната ><"джунгла" ><се ><простираше ><във ><всички ><посоки, ><чак ><до ><хоризонта. ><Какво ><ли ><се ><беше ><случило?> <Едва ><успях ><да ><си ><задам ><този ><въпрос, ><и ><пред ><мен ><се ><появи ><образът ><на ><водата, ><бликащата ><от ><свещеното ><ми ><простран><ство. ><Осъзнах, ><че ><именно ><тя ><е ><дала ><живот ><на ><тази ><планета. ><Но ><растенията ><бяха ><напълно ><съзрели! ><Дали ><времето ><в ><този ><свят ><не ><течеше ><по ><друг ><начин? ><Имах ><толкова ><много ><въпро><си.> <Дълго ><време ><съзерцавах ><планетата ><в ><захлас, ><после ><се ><върнах ><във ><вътрешното ><си ><свещено ><пространство ><и ><влязох ><обратно ><в ><тялото ><си. ><Когато ><се ><върнах ><в ><нашия ><свят, ><прека><рах ><дълги ><дни ><в ><размисъл ><за ><значението ><на ><последното ><си ><преживяване. ><Моите ><водачи ><- ><ангелите ><- ><просто ><си ><стояха ><мълчаливо ><и ><ме ><чакаха ><да ><се ><досетя ><сам.> > <<92 >< >< >< >< >< >< >< ><Друнвало>< ><Мелхизедек> <Да ><живееш ><в ><сърцето>< ><93> <КАКВО ><РАЗКАЗВАТ ><ДРУГИТЕ> <ЗА ><СВОЕТО ><СВЕЩЕНО ><ПРОСТРАНСТВО> <- ><НЯКОЛКО ><ПРИМЕРА> <Изслушал ><съм ><разказите ><на ><повече ><от ><хиляда ><души ><за ><техните ><преживявания ><в ><свещеното ><пространство ><на ><сърце><то. ><Очевидно ><образите, ><идващи ><от ><него, ><напомнят ><повече ><на ><сънища, ><отколкото ><на ><фиксираната, ><структурирана ><ре><алност, ><в ><която ><живеем, ><въпреки ><че ><има ><и ><някои ><сходства.> <Преживяванията ><на ><хората ><са ><доста ><разнообразни. ><Вни><мавайте ><да ><не ><започнете ><процеса ><с ><предварителни ><очаква><ния. ><Бъдете ><като ><децата ><и ><отворете ><сърцата ><си, ><когато ><навлизате ><във ><вътрешното ><си ><пространство. ><Преживяване><то ><ще ><бъде ><уникално ><и ><единствено ><ваше. ><Ето ><няколко ><при><мера, ><от ><които ><можете ><да ><получите ><представа ><колко ><различ><ни ><са ><свещените ><кътчета ><в ><сърцата ><ни.> <"Щом ><се ><помолих ><моето ><свещено ><пространство ><да ><се ><освети, ><желанието ><ми ><мигновено ><се ><изпълни. ><Бях ><много ><щастлив/а, ><защото ><когато ><моля ><за ><нещо, ><то ><обикновено ><остава ><без ><отговор. ><Светлината ><беше ><мека ><и ><сияйна ><-><не ><толкова ><ярка, ><каквато ><е ><у ><дома. ><Огледах ><се ><наоколо ><и ><установих, ><че ><се ><намирам ><в ><огромен ><изискан ><храм ><в ><египетски ><стил. ><Само ><дето ><камъните ><излъчваха ><собст><вена ><светлина, ><сякаш ><бяха ><електрически. ><По ><стените ><имаше ><йероглифи, ><а ><когато ><се ><приближих, ><за ><да ><ги ><разгледам ><отблизо, ><те ><започнаха ><да ><танцуват ><като ><живи. ><По ><някакъв ><начин ><разбрах ><смисъла ><на ><един ><ред ><от ><около ><20 ><рисунки. ><Не ><мога ><да ><опиша ><какво ><се ><казваше ><в ><него, ><просто ><узнах ><значението ><му ><със ><сърцето ><си ><и ><зап><лаках."> <* ><* ><*> <"Обърнах ><се ><назад ><и ><видях ><врата ><- ><много ><висока. ><Минах ><през ><нея ><и ><влязох ><в ><някаква ><стая, ><където ><заварих ><една ><изключително ><красива, ><царствена ><жена ><е ><тъмни ><коси, ><тъмни ><очи ><и ><дълга ><златна ><роба. ><Приличаше ><на ><египтянка. ><Без ><да ><каже ><нито ><дума, ><тя ><ме ><хвана ><за ><ръка ><и ><ме ><заведе ><в ><друга ><стая, ><малка ><и ><скромна; ><остави ><ме ><там ><и ><изчезна. ><В ><същия ><миг ><разбрах, ><че ><току-що ><съм ><навлязъл ><в ><свещеното ><си ><вътрешно ><пространство; ><бях ><съвсем ><сигурен ><в ><това."> <* >< >< >< >< >< >< ><* >< >< >< >< >< >< ><*> <"Внезапно ><стаята ><започна ><да ><променя ><формата ><си ><и ><да ><става ><все ><по-голяма, ><докато ><достигна ><повече ><от ><1.5 ><км ><на ><ширина; ><после ><продължи ><да ><се ><уголемява ><и ><накрая ><стените ><изчезнаха. ><Тогава ><осъзнах, ><че ><се ><намирам ><в ><космическото ><пространство. ><После ><вие ><(Друнвало) ><ни ><повикахте ><да ><се ><връщаме."> <* >< >< >< >< >< >< ><* >< >< >< >< >< >< ><*> <Един ><младеж, ><който ><отначало ><си ><мислел, ><че ><нищо ><няма ><да ><излезе ><от ><медитацията, ><защото ><при ><него ><"никога ><не ><се ><получавало", ><ни ><разказа ><следното:> <"Помолих ><се ><да ><стане ><светло, ><но ><не ><се ><случи ><нищо. ><Тогава ><реших ><да ><пробвам ><дали ><мога ><да ><напипам ><нещо ><около ><себе ><си, ><както ><вие ><(Друнвало) ><ни ><посъветвахте. ><По ><някакъв ><начин ><знаех ><къде ><се ><намирам; ><всичко ><ми ><изглеж><даше ><съвсем ><познато. ><Обърнах ><се ><наляво ><и ><видях ><неясни><те ><очертания ><на ><предмет, ><разположен ><близо ><до ><мен ><-><почти ><като ><на ><картина ><от ><художник-импресионист.> <Постепенно ><започнах ><да ><различавам ><някакви ><форми ><и ><очертания, ><които ><ставаха ><все ><по-ярки, ><докато ><накрая ><се ><озовах ><е ><един ><свят, ><състоящ ><се ><единствено ><от ><свет><лина ><- ><искам ><да ><кажа, ><че ><не ><беше ><плътен, ><а ><приличаше> > <<94 >< ><Друнвало ><Мелхизедек> <Да ><живееш ><в ><сърцето> <95> <повече ><на ><холограма. ><Светлината ><започна ><да ><се ><движи ><и ><да ><образува ><геометрични ><фигури. ><Усетих, ><че ><аз ><също ><се ><движа, ><следвайки ><един ><от ><светлинните ><потоци, ><устре><мен ><към ><своя ><източник. ><Беше ><много ><красиво, ><а ><усещането ><от ><стремителното ><движение ><- ><доста ><опияняващо. ><Онова ><нещо ><- ><каквото ><и ><да ><бе ><то ><- ><продължаваше ><да ><ме ><дърпа ><към ><себе ><си, ><а ><аз ><просто ><го ><гледах. ><От ><цялата ><Вселена ><наоколо ><се ><излъчваха ><потоци ><от ><светлина, ><които ><се ><на><сочваха ><към ><едно ><единствено ><място. ><Аз ><също ><летях ><на><там ><с ><огромна ><скорост. ><В ><този ><момент ><величието ><и ><грандиозността ><на ><събитието ><придоби ><наистина ><косми><чески ><размери. ><На ><фона ><на ><всичко ><това ><се ><чувствах ><като ><мъничка ><песъчинка.> <Когато ><се ><хлъзнах ><като ><живак ><в ><центъра ><на ><това ><светлинно ><поле, ><осъзнах, ><че ><съм ><у ><Дома ><- ><с ><главни ><букви! ><И ><преди ><съм ><бил ><тук. ><Насред ><това ><изумително ><място ><имаше ><кръгла ><топка ><от ><жива ><вода. ><Промъкнах ><се ><в ><центъра ><й, ><изпълнен ><със ><светлина, ><и ><точно ><тогава ><вие ><ни ><казахте ><да ><се ><върнем. ><Зная, ><че ><пак ><ще ><отида ><там. ><Не ><исках ><преживяването ><да ><свършва. ><Не ><исках ><да ><се ><връ><щам. ><Чувствах ><се ><толкова ><жив."> <* >< >< >< >< >< >< ><* >< >< >< >< >< >< ><*> <Тези ><разкази ><могат ><да ><продължават ><безкрай ><- ><виждате ><колко ><са ><разнообразни, ><индивидуални ><и ><много ><лични ><при ><всеки ><медитираш ><в ><пространството ><на ><сърцето ><си. ><След ><като ><изслушате ><стотици ><такива ><истории, ><ще ><разберете, ><че ><в ><сърцата ><ни ><живее ><друга ><реалност, ><също ><толкова ><важна ><и ><по-първична ><от ><подредения ><свят ><на ><разума, ><в ><който ><ни ><се ><струва, ><че ><живеем.> <ПРЕЧКИ ><ПО ><ПЪТЯ ><КЪМ ><СВЕЩЕНОТО ><ПРОСТРАНСТВО ><НА ><СЪРЦЕТО> <Някои ><хора ><не ><могат ><да ><проникнат ><в ><сърцата ><си, ><а ><ако ><все ><пак ><успеят, ><веднага ><се ><опитват ><да ><излязат ><оттам. ><За ><това ><си ><има ><причини. ><Отне ><ми ><почти ><две ><години ><преподаване ><и ><изслушване ><на ><онези, ><които ><не ><са ><се ><справили, ><докато ><нак><рая ><започнах ><да ><разбирам ><защо ><става ><така.> <Както ><споменах ><по-горе, ><когато ><хората ><с ><емоционални ><травми ><- ><най-вече ><негативни ><преживявания, ><свързали ><лич><ните ><и ><любовните ><им ><взаимоотношения ><- ><навлязат ><в ><све><щеното ><пространство ><на ><сърцето ><си, ><мъката ><им ><излиза ><наяве ><и ><те ><изпитват ><такава ><болка, ><че ><искат ><да ><избягат ><оттам. ><Това ><е ><най-разпространеният ><случай.> <Има ><и ><друг ><проблем, ><свързан ><със ><страха ><- ><страха ><от ><неизвестното. ><Някои ><хора ><мигновено ><усещат ><колко ><"истин><ски" ><са ><образите ><на ><сърцето, ><но ><това ><изпълва ><духа ><им ><със ><страх ><и ><те ><се ><връщат ><обратно. ><Установих, ><че ><в ><такъв ><случай ><просто ><трябва ><да ><задържим ><човека ><още ><малко ><в ><състояние ><на ><медитация. ><Обикновено ><страхът ><си ><отива ><и ><всичко ><се ><нарежда ><добре. ><Въпросът ><е ><как ><да ><накараме ><някого ><да ><остане ><достатъчно ><дълго, ><за ><да ><могат ><страховете ><му ><да ><се ><разсеят.> <Третият ><проблем, ><за ><който ><също ><говорихме ><по-горе, ><е ><свързан ><с ><уменията ><на ><хората ><да ><"виждат". ><Ако ><подхождат ><с ><предварителната ><нагласа ><да ><"видят" ><по ><определен ><начин, ><може ><и ><да ><не ><разберат, ><че ><са ><"видели" ><посредством ><другите ><си ><сетива ><- ><слух, ><обоняние ><или ><вкус.> <Както ><вече ><споменах, ><в ><началото ><можех ><да ><обуча ><само ><50 ><% ><от ><аудиторията. ><Но ><през ><януари ><2002 ><г. ><вече ><бях ><наясно ><с ><посочените ><проблеми, ><които ><пречеха ><на ><хората ><да ><достиг><нат ><до ><свещеното ><пространство ><в ><сърцата ><си. ><На ><семинара ><в ><Германия ><174 ><души ><от ><180 ><успяха ><да ><го ><преживеят; ><и ><все ><пак ><ние ><все ><още ><се ><учим ><и ><продължаваме ><да ><си ><спомняме.> > <<Да ><живееш ><в ><сърцето> <97> <  >
< Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 2.99 Mb. Сподели с приятели:
|