Вестителите на зората барбара Марчиняк



страница1/14
Дата24.07.2016
Размер2.87 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА

Барбара Марчиняк

BRINGERS OF THE DAWN

СЪДЪРЖАНИЕ

Предисловие 9

Предговор 21

Глава 1: Посланици във времето 30

Глава 2: За пътуването на Първосъздателя 41

Глава 3: Кои са вашите богове 52

Глава 4: Спомени от зоната на свободната воля 72

Глава 5: Кой носи нишката на светлината? 86

Глава 6: Разкриване на историята 99

Глава 7: Многоизмерното сливане 112

Глава 8: Отвъд абсолютната тирания 130

Глава 9: Нови дълбоки граници 142

Глава 10: Новата парадигма на светлината 153

Глава 11: Правилата на играта 164

Глава 12: Отговорността да носиш светлината 174

Глава 13: Чия цел сте вие? 191

Глава 14: Чувствата " тайната на хрониките на времето 204

Глава 15: Посвещение на Земята чрез цялостност 216

Глава 16: Еретици изпреварили своето време 231

Глава 17: Езикът на светлината 243

Глава 18: Симфонии на съзнанието 255

Глава 19: Запалване на вътрешния пламък 264

Глава 20: Сексуалността " мост към по-висши нива на съзнанието 278

Глава 21: Вашето задължение да се развиете в триизмерната среда 294

Глава 22: Галактическата приливна вълна на светлината 311
БЛАГОДАРНОСТИ
Благодаря на моите приятели, роднини и предшественици, които със силата на волята си ми помогнаха да стигна до своята. Специално благодаря на сестра си Карен за нейната дълбока любов и привързаност към мен и "П-тата".

Разнообразната ми работа с Плеядианците е свързана с пътувания до много святи места, с обучението там, както и с изучаването на тези места. Още в началото срещнах Тоби и Тери Уайс, които умело ми съдействаха в поддържането на контакта с Плеядианците по време на безкрайните ни обиколки по местата, заредени със сила.

Бари и Сузи Коников първи усетиха енергията и дадоха на "П-тата" трибуна на страниците на списание Connecting link в резултат на съвместното ни пътуване до Атина, Гърция. Освен това те ме запознаха с Тера Томас, приятелка, съавтор и редактор на Вестители на зората. Тя промени живота си в процеса на работата върху тази книга; дълбоко уважавам нейната способност да дава всичко от себе си и да се преобразява.

Тера, Карен и "П-тата" по някакъв начин зародиха тази книга. След това се появи Барбара Хенд Клоу, която усети вибрацията, и нейните реакции и подкрепа пряко допринесоха този текст да се появи на бял свят. Марша Андреола любезно ни предостави своите енциклопедични познания, записани на касети, а Ричард Роджърс през цялото време ни помагаше.

Изпитах завладяващо чувство на благоговение, когато, изживявайки сливане с материала, Джери Клоу ми разказа за своето пътуване по страниците и ми благодари за възможността да участва в израждането на тази наша рожба! Гейл Вивино вложи своя професионализъм и умението си да изпипва нещата, за да придаде завършеност на тази книга, заедно с Барбара Дърн Дю, Ейми Фрост и останалите от издателство. Мерилин Хейгър и нейното творческо въображение доведоха до окончателния вид на това произведение с елегантното оформление на книгата и корицата. Художникът Питър Евърли вдъхновено пресъздаде образа на зората в космоса, един светлинен код, който носи дълбоко послание.

Уважавам смелите, които са готови да дадат ново определение на същността на съществуването и да пренесат бунтовническата искра в един нов вариант на играта.

Изказвам дълбока любов и благодарност на плеядианското съзнание, моите учители и приятели, за тяхната вярност и неумолимо чувство за дълг и любов, които създават у мен един изпълнен с енергия образец на галактическо изящество, един идеал, превърнал се в реалност. Мир, благоденствие и благодарности на всички.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Когато през 1988г. се запознахме с Барбара Марчиняк и двете току-що бяхме започнали един вълнуващ нов етап от живота си: аз се бях преместила в Мичиган, за да положа заедно с издателите Бари и Сузи Коников основите на едно ново списание Connecting Link, а Барбара полагаше основите на контактьорството с Плеядианците. След години, в които бяхме работили най-различни неща, пътувайки, търсейки и изучавайки литературата, посветена на разширяване на съзнанието, ние създадохме за себе си работа, която изразяваше това, което сме и това, в което вярваме. И бяхме развълнувани по този повод.

През следващите две години Барбара и аз посетихме много форуми, занимавахме се дълго с ученията на Плеядианците и като цяло прекарвахме чудесно. Обсъждахме възможността да издадем една книга за ученията на Плеядианците, но никога не сме насилвали този процес; книгата щеше да се появи, когато му дойде времето.

Годината е 1990, настъпи началото на "безименното десетилетие". Connecting Link вече имаше своята аудитория и се продаваше добре, а Барбара бе записала 300 касети с послания на Плеядианците. Смятах, че вече е време да се върна в Ню Йорк, където можех да продължа да правя списанието на моя компютър, както и да се занимавам по-често с контактьорство. Освен това мислех, че вече е време да започнем с книгата.

Мислейки за книгата, си представях, че Плеядианците ще ми я продиктуват, а аз просто ще сваля на хартия записите от касетите, ще редактирам материала и готово. Това нямаше да представлява особено усилие и нямаше да ме откъсне за дълго от натоварения ми график, свързан с издаването на списанието. Така че, когато през май Барбара и аз седнахме да обсъждаме тази книга с Плеядианците, бях доста изненадана като чух тяхната идея за създаването й.

Плеядианците ме увериха, че няма да ми продиктуват книгата и аз ще трябва да стигна до нея чрез свой собствен процес. Бях заинтригувана. Те ми казаха: "Ако ти дадем тази книга ей така, ти ще бъдеш просто един служител. Какво ще е усилието, което ти си вложила? Това ще бъде за теб раждане на нещо, раждане на един процес, който представлява съвсем нов начин за прилагане на творческото начало.”

Олеле! "Как да извърша този чудотворен процес? Откъде да започна?” - запитах аз.

Те ми отговориха: "Ще съставиш тази книга, разчитайки единствено на интуицията си. Тя в никакъв случай няма да е плод на логическото мислене. Използвайки интуицията си, ще бъдеш направлявана и подложена на проверка, за да се разбере дали можеш да изпълниш и завършиш един проект, без логическото ти мислене да знае какви са следващите стъпки. Това ще бъде огромно изпитание за теб. То ще те извиси до едно много по-високо стъпало на съзнанието, до един ред на много по-високо ниво и вяра на много по-високо ниво. Когато всичко завърши успешно, ти ще кажеш: "Не знам как го направих. Нямам представа."
„Тази история ще покаже, че ако можеш да изчистиш хората от личната им информация, те могат да станат космически същества. Процесът, през който ще преминеш в следващите няколко цикъла на Луната, ще бъде много напрегнат за теб. Самата ти ще преминеш през процеса на посвещeние, пишейки за него. Трябва да усъвършенстваш себе си в някои области през следващите шест цикъла и всичко това е взаимносвързано."

Казаха ми да прослушвам касетите и да свалям на хартия само тези части, които аз чувствам, че трябва да влязат в книгата. Сестрата на Барбара, Карен, щеше да преценява с интуицията си кои касети съдържат подходяща информация и да ми ги изпраща. Приятелката ми Марша също щеше да получава впечатления кои записи трябва да бъдат включени. След което аз щях да избирам какво от тях да използвам. Наредиха ми да не прилагам никакъв ред и дори да не се замислям как да съчетая отделните части. Можех да използвам код от една до пет думи и някакъв цвят на всяка страница за категоризиране на информацията и това беше всичко.

Започнах да схващам идеята. Логическото ми мислене имаше още един въпрос. Запитах Плеядианците: "Трябва ли да се опитаме да намерим издател, преди книгата да е завършена, или поне да обявим, че я пишем?"

Плеядианците отговориха: "Да, най-добре ще е да обявите, че започвате тази книга. Когато седнеш за първи път да работиш върху нея, разчисти бюрото си, така че около тебе да няма боклуци и безредие. Остави си едно празно място за твоите кристали, които ще ти помагат. След това можеш да отправиш една молитва за намеренията си с думите: "Сега обявявам, че започвам една книга, и нека това послание стигне до всеки издател и всеки, който се занимава с публикуването на такава информация, така че тя да стигне до хората, на които най-добре ще послужи. Смятам, че човекът, който ще публикува тази книга ще ме открие и ще дойде при мен, и обещавам да отворя себе си и да го позная. Разбирам, че аз нямам почти нищо общо с това. Тази роля не трябва да бъде изпълнена от мен. Разбирам, че аз трябва да разпространя това послание, сякаш изпращам съобщение за раждане, и че ще получа отговор. Вярвам в това." Това е всичко, останалото ще дойде само.

„Помни, че процесът, през който ще преминеш е до голяма степен част от историята, защото ще откриеш нещо от себе си; тогава историята ще бъде разказана с думите, които ти ще избереш. Ти ще разбереш значението на тази книга, защото, проправяйки път за другите, ще изживееш една действителност, основана върху изопачаването на твоята действителност и върху това, че ще позволиш различни изречения и пасажи да бъдат изопачени чрез теб, така че да съставят един нов ред. За някой, който не вярва, това би било много трудно. Само във вярата е ключът. Няма към какво друго да се обърнеш в този процес. Става въпрос за отдаване и ще научиш, че може да си отдадена на това, което си, че няма да се провалиш, че винаги ще бъдеш осигурена и никога няма да бъдеш оставена на произвола на съдбата. Всичко винаги ще става според твоите намерения.

Твоята роля в това е да решиш какво искаш и просто да оставиш данните да текат. Книгата ще установи свой собствен ред, докато ти научаваш все повече и повече за себе си в процеса на работа и кодираш информацията. Това, което ще изживееш, ще бъде зашеметяващо."


Сега, когато чета това, което ми казаха тогава, вече гледам на нещата съвсем различно. Сега осъзнавам, че те на няколко пъти споменаха, че работата върху тази книга ще бъде едно ново начало за мен, че ще бъда подложена на проверка, а хората ще трябва да се изчистят от своята лична информация, за да станат космически същества. Сега знам какво означават тези думи; тогава изобщо нямах представа.

Личните ми проблеми започнаха да излизат на повърхността със страшна сила. Не вярвах в себе си, не обичах себе си и всъщност не знаех в действителност коя съм " не можех да отделя истинското си аз от фасадата. Започнах серия от сеанси със задълбочена работа върху тялото и това извади на бял свят още проблеми " спомени от детството, които бяха блокирани, травми и болка, натрупани в моето тяло. Представлявах една истинска каша. Не бях в състояние да работя върху книгата, тъй като така и така едва успявах да издавам списанието веднъж на всеки два месеца.

През октомври отидох в Египет заедно с Плеядианците. Знаех, че това пътуване ще бъде важна повратна точка в живота ми и мислех, че ще ме изпълни с енергия, за да мога да започна да работя и да създам книгата. Това беше едно прекрасно и силно пътуване, но ме изстиска като лимон. То отвори с гръм и трясък съзнанието ми и събуди области в мен, за съществуването на които изобщо не бях подозирала, много от тях мрачни и грозни. Когато се върнах в Ню Йорк, определено не бях в състояние да започна книгата и всъщност не бях сигурна, че някога ще мога да го направя.

Единственото, което знаех със сигурност в този момент, бе, че трябва да напусна Ню Йорк. Не можех да се съсредоточа и да избистря съзнанието си там и се чувствах обстрелвана отвсякъде с енергия. Чувствах се гола и изложена на хорските погледи, докато вървях по улиците, и вече не можех да вляза в метрото. Беше време да се махам.

Този декември се пренесох в Северна Каролина. Когато едно нещо е правилно, резултатите от него са прекрасни. Либи, една от приятелките, които срещнах в Египет, живееше в извънградската част южно от Рали, и аз знаех, че искам да живея там. Реших, че ще имам къща, в която да се нанеса, когато пристигна там. Представих си как трябва да изглежда тя и каква трябва да бъде земята, и Либи каза, че ще се огледа за такова място. Една седмица преди да се преместя, настоящият ми хазяин влязъл в магазина на Либи и започнал да се оплаква, защото наемателят му напускал без предупреждение. Либи казала: "Това е така, защото тази къща е за Тера!"

Следващата седмица пристигнах от Ню Йорк с всичките си вещи и се нанесох. Къщата беше точно такава, каквато исках " просторна, с много светлина и 175 акра земя. Направо идеално! В момента, в който се нанесох, започнах да оздравявам. Лежах на земята или седях опряна на някое дърво и просто оставях природата да ме лекува. Съсредоточих се изцяло върху лечението си.

През януари, когато отидох в Мичиган да подготвя 13-ия брой на Connecting Link, осъзнах, че работата ми върху списанието вече е минало. Покрай него бях израснала значително и сега беше време да премина към „нещо друго”. Какво бе това друго нещо, нямах представа, но когато усетя, че знам нещо по този начин трябва да последвам интуицията си.

Когато се върнах вкъщи, в продължение на няколко дни се питах дали не съм била пълна глупачка да се откажа от работата си, при положение, че сега живеех в дълбоката провинция и не знаех дали ще мога да си намеря друга. Тогава осъзнах, че това, че нямам работа е идеално: сега бе моментът да се заема с книгата. Започнах да прослушвам касетите и да свалям на хартия различни части от тях. Работата течеше гладко и лесно и нещата изглежда вървяха. Не поставях под въпрос реда и не се опитвах да въвеждам такъв. Просто оставях всичко да протича в мен.

По това време Плеядианците провеждаха серия дневни сеанси за няколко души с цел да ни освободят от проблемите ни. Сеансите се наричаха "Изключване на кодове в съзнанието" и те правеха точно това. Стигнах до едно по-дълбоко ниво на проблемите, с които мислех, че съм се справила в Ню Йорк. Всички, които участвахме в сеансите, разчистихме много от емоционалния си багаж и станахме много близки. Сеансите приключиха с прераждане, което бе едно от най-силните изживявания в живота ми.

Проведох още едно "четене" с Плеядианците, в което те ми разказаха за Вестителите на Зората, които ще направят възможен космическия еволюционен скок в съзнанието, като установят най-напред честотата в собствените си тела. Внезапно разбрах: не съм била в състояние да направя книгата през 1990г., когато за първи път говорихме за това, тъй като тогава все още не съм била в състояние да задържа честотата; не съм била достатъчно изчистена, за да го направя. Попитах Плеядианците за това.

"Ти не вярваше в себе си, мис Тера. Казваше обратното на всички, но всъщност дори не харесваше себе си. Сравняваше се и беше несправедлива към това, което в действителност ставаше с теб, а твоите близки хора отразяваха собствените ти мисли за теб. Трябваше да навлезеш по-дълбоко, както всеки трябва да навлезе по-дълбоко в пластовете на себе-омраза и неприязън. Трябваше да проучиш определени свои поведения, които не водеха в правилната посока, и да откриеш причините за тях и откривайки ги, се превърна в Пазител на Честотата. Именно за това книгата ти беше дадена по този начин " защото трябваше да направиш огромен пробив в съзнанието. Прослушвайки и превеждайки доста материали, които дори няма да използваш, ти премина през един процес на директна връзка с нас. Чу многократно, по неутрален начин, всички неща, които трябваше да приложиш пряко върху себе си, ако не искаш да изостанеш. И го направи."

Тогава те ми казаха, че съм записала на хартия достатъчно материал и книгата вече може да бъде съставена. Нямах представа как да стане това. Дали трябваше да прочета всички страници наведнъж и да видя как мога да ги съчетая? Имаше някои страници само с по няколко изречения, а също така и дълги откъси от по няколко страници. Как щях да въведа всичко това в някакъв ред?

Плеядианците казаха, че всяка вечер преди да си легна трябва да им отделям по една минута, в която да си представям корицата на Вестители на зората. Трябваше да експериментирам с нея и ако поискам, да променям оформлението всяка вечер. Трябваше просто да поглеждам корицата, да отварям книгата, да започвам да чета страниците и след това да заспивам. Щях да получа информацията в сънищата си. Казаха ми, че ще започна да съставям книгата, четейки една книга, която вече съществува в бъдещето. Казаха, че аз няма да имам никаква работа " че те ще свършат цялата работа. Е, защо не?

Първата седмица не протече толкова добре. Визуализирах това, което ми бяха казали, преди да заспя, но когато се събуждах, изпадах в паника и започвах да се вглеждам в листовете хартия, а логическото ми мислене трескаво се опитваше да ги прочете всичките, за да въведе някакъв ред. Беше направо вбесяващо. Най-накрая един следобед, когато бях седнала в средата на пода в своя кабинет, заобиколена от листата и готова да избухна в плач, казах: "Хей, Плеядианци! Казахте, че вие ще свършите тази работа! Аз се отказвам! Ето, направете го вие!"

Започнах да събирам листовете един по един, като че ли щях просто да ги струпам на куп и да ги напъхам някъде. Но взимах един отляво и след това един отдясно, след което може би един отзад и после пак отляво. Нямаше закономерност или причина в това " никакъв ред. Дори не се замислях, просто ги вдигах. След като събрах около 30 страници, изведнъж се спрях и погледнах купчината в ръката си. Полазиха ме тръпки навсякъде и си казах: "О, Боже, мисля, че това е първата глава." Взех листата на бюрото си, седнах и започнах да чета. Те съвпадаха като парченцата на пъзел. Бях шокирана! Знам, че вярвам в такива неща, но все пак, когато наистина започнат да се случват, е направо зашеметяващо. Останалата част от книгата започна да си идва на мястото без усилия, както обичат да казват Плеядианците.

Проведохме още едно "четене" и казах на Плеядианците колко съм доволна от новия процес и колко забавно е това. Те ми отвърнаха: "Това е началото на един процес на получаване на пряка насока във всичко, което правиш. Колкото по-често казваш: "Отказвам се да контролирам положението, не знам как да направя това", толкова повече енергия ще получаваш. Когато престанеш да си пречиш, ще става все по-лесно. Трябва просто да вземеш решение, че нещо ще стане. Колкото по-често взимаш такива решения, толкова по-лесно ще става. След време, когато книгата е готова и хората те попитат как си постигнала това, искаме да им кажеш, че това е методът, който си използвала. Искаме да потвърдиш нашите учения, както успя да ги приемеш, доказвайки, че вярваш в това, което ти казваме.

Не забравяй колко време ти е отнело да разбереш процеса изцяло. Ние не ти изнасяме лекции, ние те направляваме в този процес, насочваме те, отразяваме за теб отново и отново, за да можеш да разбереш къде е силата на действието. Тя е в ясните решения. Трябва да се държиш така, сякаш всичко е решено, и то ще стане.

Останалата част от книгата просто си дойде на мястото и, верни на думата си, Плеядианците ни намериха издател без Барбара и аз да си мръднем пръста. Разбира се, те ни свързаха с Барбара Хенд Клоу - кой по-добре би преценил как да поднесе материала на читателите? Под нейно ръководство аз пренаписах и изгладих стила на книгата и така тя се превърна от поредната контактьорска книга в нещо наистина прекрасно.

Плеядианците бяха прави. Когато погледна тази книга, не знам как стана всичко това. Не съм си я представяла, замисляла или планирала и не съм въвеждала ред в нея. Просто вярвах и им позволих да работят чрез мен. Това беше едно прекрасно изживяване, което промени живота ми. Научих се да работя с нефизически същности и никога вече няма да започвам работа по някакъв проект сама. В момента пиша сценарий за един филм и поканих група специалисти, с които да работим заедно върху написването, и група специалисти, които ще работят върху продаването му. Това дава невероятно добри резултати. Наистина без усилия.

Плеядианците ми благодариха за моята работа с тях и за моята вяра и казаха, че искат да ми се отплатят и да ми подарят много чекове от Духа (чековете от Духа не са като нормалните чекове, които ти дават долари и центове). Те ми подариха толкова много неща. Най-важният подарък, който работата ми над тази книга ми даде, е моята самоличност. Сега вярвам в себе си, обичам себе си, разчитам на мен самата и отворих сърцето си. Тази нова любов към себе си ми донесе прекрасни приятели, които се превърнаха в мое семейство. Подобрих взаимоотношенията си с родителите и роднините си и преживях огромна изненада: преди 24 години бях оставила дъщеря си за осиновяване и сега тя ме откри. Тя живее само на два часа път от мен и в момента изграждаме взаимоотношения, изпълнени с топлота и близост. Благодарна съм, че тя се върна в живота ми.

Друг важен подарък за мен бе увереността. Аз казвах, че съм писателка години наред. Но неотдавна се събудих една сутрин, прелистих страниците от сценария си, които бях написала предишната вечер, и изведнъж знаех: аз съм писателка! Не ще стана писателка, а съм писателка!

Това, че се научих да общувам с нефизически същности, също бе безценен подарък за мен, който ми отвори вратите към много нови сфери. Сега вече общувам с животните, било то домашни или диви. Това е прекрасно изживяване и сега осъзнавам, че са се отворили канали за общуване, за които аз дори още не знам. Те са неограничени.

Има още много, много подаръци. Плеядианците ми казаха, че създаването на тази книга ще бъде най-силният урок в живота ми и аз съм съгласна. Благодарна съм, че сама реших да го направя и съм благодарна за цялата любов и подкрепа, която получих от семейството и приятелите си в процеса на работата. Освен това съм много благодарна на Плеядианците за тяхната любов, за тяхното приятелство, за тяхната подкрепа и най-вече за това, че ме "подведоха" да осъществя собствената си еволюция.
Тера Томас

Питсбъро, Северна Каролина

Март 1992
Тера Томас доскоро бе главен редактор на списание Connecting Link, а в момента работи като писател на свободна практика.
ПРЕДГОВОР
Заточена на остров Бали! Точно така се чувствах, недоумявайки защо никой досега не бе споменал малката бюрократична подробност, че ми е необходима австралийска виза. С билет и паспорт в ръка и багаж, оставен за чекиране, бях уведомена, че трябва да имам този документ, за да се кача на самолета за Даруин. Мозъкът ми трескаво търсеше логиката в това събитие и някакъв бърз начин да се справя с проблема. Щях да намеря изход. Не бях новачка в тази игра и през последните четири години на няколко пъти бях поставяла на изпитание способността си да преобразувам и превръщам пречките в послания и да преминавам с живите символи в едно ново измерение от изживявания. Няколко телекса бяха изпратени до консулския отдел в Сидни и по време на първия час от чакането си бях уверена, че всичко ще се изясни и потвърди и аз ще продължа обиколката за разпространяване на учението на Плеядианците в страната, която се намираше на юг от нас. Една седмица по-рано бях тръгнала от Северна Каролина, бях спряла за кратко на Хавайските острови и след тридневен престой в Бали бях отпочинала и готова да започна следващата част от своята двумесечна одисея.

Погледнах часовника на летището и усетих колко бавно текат минутите. Търпеливо чаках за информация и възможност да продължа напред. Докато времето пълзеше неумолимо напред, започнах да осъзнавам, че може би съществува някаква, макар и нищожна, вероятност да не се кача на самолета. Може би това беше един от тези случаи когато, въпреки че имах такова намерение, нямаше да пътувам за никъде. Усетих как тялото ми се съпротивлява срещу това ново положение и промените, които трябваше да настъпят в плана, тъй като не можех да се кача на самолета и да действам в съответствие с графика на пътуването си. Усещането беше направо зловещо. По дяволите!

В 11 вечерта часът на заминаването бе настъпил и както си бях с паспорта, билета и графика ми казаха, че трябва да отида в австралийското консулство чак във вторник, тъй като бе събота вечер, а неделя и понеделник са почивни дни. Следващият полет за Даруин бе един ден по-късно от датата, на която трябваше да съм там.

Предадох се, намерих едно такси и след като натоварих багажа си, се отправих към убежището и усамотението, предлагани от стария крайбрежен хотел, който бях напуснала няколко часа по рано. Стаята ме очакваше. За момента нямах решение на този вбесяващ проблем, така че престанах да се занимавам с него. Започнах сама да се утешавам и да си вярвам, че по някакъв начин всичко ще се нареди и че щом се налага да съм заточена някъде, Бали определено е идеалното място.

На следващия ден, докато седях до прозореца на стаята си, на едно ниво с върховете на дърветата, отново бавно започнах да осъзнавам, че бях поела задължението да напиша предговор за Вестители на зората и че няма да замина за Австралия, докато не изпълня тази задача! Отпивайки от местното кафе, се почувствах вдъхновена от средата и буйната растителност, която изпълваше погледа ми. Започнах да обмислям откъде да започна и как да впиша във времето и пространството себе си и този невероятен процес, носещ името Плеядианци, който чрез мен бе започнал свой собствен живот.

Сякаш ме преследваше непрекъснато повтарящ се сън. Отново и отново ми задаваха въпроса „как започна всичко това?” Отначало просто описвах сигналите и хода на събитията, които бяха довели до контактьорската ми работа с Плеядианците, и спирах дотук. Но постепенно, след като въпросът се повтаряше до безкрай, в мен неспокойно закипя някаква енергия и разказвайки отново все същата история, аз започнах да виждам части от една по-всеобхватна картина, където събитията и началата идваха от много посоки и многобройни "пъти", за да се вплетат накрая в един гоблен, изпълнен със смисъл.

Когато бях дете, чувствах, че съм различна и от останалите ме отличава наследството на по-големия ми брат, който беше със забавено умствено развитие. Неговото присъствие предлагаше множество предизвикателства на младия ми ум и нашето семейство имаше доста какво да научи. Едва наскоро "П-тата", както галено ги наричам, ме подтикнаха да разгледам отново старите снимки от детството и да си направя преоценка на представата за това коя съм аз. Следвайки този подход, сега видях ангелска любов да струи от лицето на по-големия ми брат Доналд. Снимка след снимка светлината сякаш се пречупваше и го обгръщаше в сияние. Не бях се замисляла, че може би самото му присъствие бе благословия за мен.

Нашето семейство споделяше и изследваше пределите на един собствен свят под влиянието на баба ми по майчина линия, Бабчи, която беше от полски произход и се отличаваше с достойнство и гордост, които се простираха отвъд земния опит. Тя бе участвала и се бе изградила като личност в огромните емигрантски потоци от Европа в началото на века, привлечена от една страна, където, както й бяха казали, улиците са покрити със злато. Именно под нейното здраво влияние двамата ми братя, по-малката ми сестра и аз играехме като деца и проучвахме вълшебната страна, която тя обитаваше. Благодарение на нея аз се почувствах истински обичана и се научих на уважение и почит към природата и на любов към земята. Тя ни каза, че моминското й име означава "звезда" на полски. По-късно тези уроци по любов към земята бяха повторени от гласа на собствената ми връзка със звездите - Плеядианците.

Когато бях в гимназията, в резултат на това, че бях "различна", започнах да се занимавам с метафизични идеи и за първи път изпитах въодушевление от откритието, че има много различни тълкувания на действителността, от които можем да си избираме. В края на 70-те вече изследваха материалите за египетския бог Сет и в продължение на няколко години записвах приключенията си насън, докато страница след страница поглъщах знанията за Сет.

През август 1987г. " лятото на хармоничната конвергенция " и още веднъж, седем месеца по-късно, през март 1988г. изживях за кратко сривове в действителността, по време на които откъслечни и натрупвани събития от наглед незначителното минало се появиха с нова сила на повърхността, яростно търсещи своето място и признание. И в двата случая тялото ми изпадаше в състояние на шок, като информацията за отвличания от НЛО биваше обикновено разглеждана и разисквана от хората около мен. Първия път, когато това се случи, успях да го приема по някакъв начин, но втория път тялото ми бе активирано със сила, каквато не бях изпитвала никога дотогава или почти никога. Спомените ме затрупаха. Информацията за НЛО се вливаше във файла на сънищата ми и разкриваше една истина, доста трудна за възприемане.

Няколко години преди това, в началото на 80-те, докато живеех в Таос, Ню Мексико, късно една нощ видях в спалнята си три светлосини същества. Тогава изпаднах в истинска паника, усещане, което по принцип ми е чуждо. Тъй като нямаше сфера от човешкото познание, на която да се опра при разгадаването на положението си и степента си на безопасност спрямо тази неизвестна величина при разрешаването на тази ситуация, аз съхраних събитието/изживяването във вдъхновения от Сет дневник на сънищата. Оставих така един отрязък от действителността без обяснение, който определено не беше сън, макар че дълги години съзнанието ми го съхраняваше на сигурно място под това наименование.

Сега старият въпрос възникна отново. В каква категория житейски файлове можеше да се впише моето изживяване? То действително ли бе наистина? Събитието отново се разигра в съзнанието ми и изведнъж всяка клетка от тялото ми знаеше, че извънземните наистина съществуват. Тялото ми никога нямаше да забрави срещата с трите сини същества и как те кръжаха над мен и ме успокояваха след някаква явно съществуваща и все пак измислена травма. Умът ми бе предизвикан да разшири кръгозора си и да разбере. Бях поставена пред изпитанието да живея с това изживяване и да се интегрирам с него, а то щеше да отвори съзнанието ми за това, което ми предстоеше.


Моята действителност и тази на Плеядианците официално се пресякоха няколко месеца по-късно, в Атина, Гърция, на 18 май 1988г. Аз бях от близо три седмици на обиколка из храмовете на Египет и Гърция с една оживена група метафизици. Започнахме от Голямата пирамида и преминавахме през древните забележителности, невинни и наивни като деца, омагьосани от тайнството, което се криеше зад безмълвните камъни. Пътуването завърши с посещение на Акропола и Делфи и докато се сбогувахме в бара на хотела, нещо ме подтикна да установя контакт като се прибера в стаята си, седна спокойно и си представя, че отново съм в кралската камера на Голямата пирамида. Спомням си как се почувствах вдъхновена от тази идея и усещах, че тя е съвсем навременна и в духа на пътуването.

Върнах се в стаята си и щом се почувствах на сигурно място, седнах с изправен гръб и се отправих в мислите си назад към кралската камера и жуженето на гласовете, повтарящи "омммм". Казах на себе си, че смятам да предоставя тялото си като канал сега. Само след няколко минути изпитах остра необходимост да говоря и когато тази нужда намери израз в един шепнещ глас, различен от моя, една друга област от съзнанието ми - разумната, "владееща положението" част започна да задава въпроси чрез мислите ми на гласа, който говореше! Това първо подобно начинание изискваше доста мисловна и психична сръчност от моя страна и тъй като говорех от името на нещо неизвестно за мен до този момент, отправях въпроси към това неизвестно и се вслушвах в отговорите, за да мога да продължа общуването.

След около половин час неизвестното се представи като "Плеядианците" без да дава повече подробности. Цялото ни общуване продължи не повече от час. "Енергиите" бяха далечни и в изобилие и по някакъв начин бях попаднала в една блажена хармония на връзката - изречените думи ме утешаваха с отговори, които днес си спомням единствено като усещане за мъдрост и покой. Щом отворих очи бях изпълнена с дълбокото усещане за чудо. Възможно ли бе това? Дали бях попаднала на нещо, следвайки дълбоко заложените си желания, които първоначално ме бяха подбудили да тръгна на това пътуване в последния момент, или пък се бях гмурнала в илюзорния свят на мечтите и всичко това бе сън? Какво значение имаше? Плеядианци! Усещах това като бреме от самото начало. Кой нормален човек щеше да ми повярва, че съм в контакт и говоря от името на извънземни? Това общо взето бе малко повече, отколкото отдавна установената ми, умерено радикална същност можеше да приеме.

А до какъв невероятен вътрешен смут ме доведоха тези вълнения! След това се научих да уважавам и да вярвам в енергиите, които ме движат, и сега мога да прочета историята на тези първоначални сигнали в рождената ми астрологическа карта и в картата на Плеядианците. По време на първия месец от нашата връзка П-тата ме посъветваха да започна да изучавам астрология. Изобщо не предполагах каква съсредоточеност и дълбока отдаденост на висшите сфери на знание изискваше тази древна наука, за да се усвои добре универсалния език и ключа към разшифроването на смисъла. Според рождената си карта Плеядианците имаха в този ден на свръзка Слънце в Телец на 27 градуса и 57 минути. Групичката от звезди Плеяди се намира на 28 градуса в Телец. Наистина страхотен номер.

В началото, докато се опознавахме, не знаех нищо за техните номера и изкусните методи, които използваха, за да навлизат в моята действителност. Бях твърде заета да свиквам с идеята, че имам контакт с извънземни. Нашата среща и сливане изискваха натрупване на известен опит, за да се постигне по-голямо спокойствие, доверие и разбиране. От самото начало сестра ми Карен, която ми помагаше по време на сеансите, с нетърпение очакваше уговореното време, когато аз сядах да предавам послания. Тя изглежда нямаше никакви съмнения, но аз самата непрекъснато се чудех дали това действително е истина.

В желанието си да сътруднича на това, което бях създала, предоставих тялото и гласа си при определени условия в уговорено време, като освен това заявих, че ако Плеядианците наистина съществуват, за тях не би било проблем да си уредят това, което искат, и да свършат по-голямата част от работата. Самодоволно бях преценила, че нямам никакво намерение да си губя времето с нещо, което не представлява жизнеспособно присъствие. На някои това поведение може да се стори направо абсурдно, но хората с опит в тази сфера добре разбират, че е необходимо да се установят граници. Изминаха цели две години, преди да осъществя с тях дълбока връзка, и това се случи по време на един терапевтичен сеанс, когато вълна от плеядианска любов, нямаща равна на себе си, ме заля и запечата в емоционалното ми тяло неизмеримата стойност, която те представляваха за мен. Тогава се предадох.

С времето разбрах, че Плеядианците са афиширали своето почти незабележимо присъствие в моя свят още от първия ден. Те станаха учителите и приятелите, за които бях копняла. Те изглежда имаха пряко участие в играта на синхрония и импулси, която довеждаше хората и събитията при мен. Тъй като никога не се бях притеснявала особено, не ми беше трудно да навлизам в плеядианското състояние на отпускане, докато те създаваха свой живот чрез мен. Хората и възможностите се появяваха от всички посоки. Моята работа бе да се справя и да бъда физически посредник за тяхната енергия. Всичко, на което те учеха, аз трябваше да въплътявам, да усещам и да изживявам.

Днес ние живеем в съгласие и, всъщност, аз се чувствам повече извънземна, отколкото човек. Техните учения оживяха чрез мен и моят живот се превърна в една плеядианска пиеса-мистерия, която ме свърза с живата артерия на душата ми, с много измерения. Аз не твърдя, че все още напълно разбирам тези срещи и дори понякога се чудя как толкова много хора се ангажираха с моя вариант на илюзията! Дълбоко признателна съм за възможността в тези така бързо променящи се времена да живея, свободно изразявайки своя живот. Фактът че това творческо изражение намери смисъл в живота на толкова много хора е за мен безценен подарък, най-голямата ми награда.

P.S. Успях да стигна в Даруин навреме!


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница