Лучиян милков конфликтология

печеливша за личността и очакванията са за положителни резултати от конфликта” [145, c. 118].
3. Конфликтна нагласа
Това е специфична личностно-субективна насоченост на участващите в конфликта, която създава условия за противопоставяне на собствените им системи от възприятия и представи за другите участници.
Конфликтните нагласи на личността са насочени към познавателния й свят и тя оценява отрицателно всичко, което е свързано с другите участници в конфликта и техните отношения към нея.
4. Конфликтно отношение
Пряко свързано е със системите от емоционални и информационни взаимовръзки на личността, осъществявани по време на конфликтното противопоставяне.
5. Конфликтно действие на личността
Обединява в себе си стереотипните модели на поведение и непрекъснато търсене на нови такива, които биха усилили, контролирали, разширили или довели до успешен край конфликта (разбира се, в нейна полза).
При анализа на конфликтното поведение, K. W. Thomas [281, c. 889-
935] извежда на преден план следните въпроси: „Какви форми на поведение в конфликтни ситуации са характерни за хората?”; „Кои от тях са продуктивни и деструктивни?”; „По какъв начин може да се стимулира продуктивното поведение на личността?”.
При описанието на моделите на човешко поведение в конфликтните ситуации, той счита, че е необходимо прилагането на двуизмерен модел за регулиране на конфликтите, чиито основополагащи измерения са кооперацията, свързана с вниманието на човека към интересите на другите хора, въвлечени в конфликта, и упоритостта, за която е характерен акцентът на защита на собствените интереси.

ІІ. Видове конфликтно поведение
В конфликтологията се разглеждат няколко вида конфликтно поведение: намеса, съперничество, вербални обиди, напрежение, фрустрация, досаждане.
1. Намеса
Тя е форма на конфликтно поведение, при което е налице грубо вмешателство в дейността на определена личност, група, колектив, общество, държава. Може да бъде: религиозна (от страна на държавата в религиозните дела на вярващите; намеса на едно вероизповедание в дейността на друго; обиди и хули по отношение на религиозните символи, вярвания и обреди и др.); икономическа (търговско и икономическо ембарго); военна (нападение, окупация, война); родителска (вмешателство при избора на приятели, музика, стил на обличане и др.); професионална
(намеса на член на трудовия колектив в дейността на колега, на некомпетентен ръководител при изпълняване на поставени задачи).
2. Съперничество
Специфична форма на конфликтно поведение, при което на преден план е съревнованието между индивидите, групите, общностите, народите, държавите, цивилизациите. Често пъти, се характеризира с непреодолими желания да се надмине някой в дадена област (съперничество във въоръжаването, в спорта, между политически партии, идеологии и др.).
Понякога се реализира с непозволени средства, съпровожда се с дискредитиране на противника, злословие, изтъкване на непознати за широката общественост негови черти.
3. Вербални обиди
Те показват „умението” на дадена личност за използване на епитети, сравнения, квалификации, които целят дискредитиране на ответната страна. Използват се цветисти изрази, засягащи външни физически белези

или психични характеристики, нравствени позиции и качества на противника.
4. Напрежение
То е умение да се поддържа у противника нервност, безпокойство, дискомфорт, поради това, че той не е в състояние да предвиди момента на нанасяне на болезнен удар по самочувствието, резултатите от дейността, заеманите и защитавани позиции.
5. Фрустрацията (от латински- „frustration”- заблуда, безполезно очакване, разстройство)
Психичен феномен, с който се определят онези психични състояния, които възпрепятстват удовлетвореността на поведенческите мотиви на личността. Тя бива: външна (заплаха от насилие, въвличане в конфликт, липса на възможност за удовлетворяване на желанията) и вътрешна
(самообладание или изисквания на съвестта). Предизвиква се от два момента: наличие на силна мотивираност да се постигне набелязаната цел, да се удовлетворят потребностите и преградите, които възпрепятстват постигането на тези цели. Преградите могат да бъдат: физически
(лишаване от свобода), биологически (болест или старост), психични
(страх, интелектуални затруднения), социокултурни (възпитание, норми, правила, забрани).
В основата на фрустрацията са отлагането на удовлетворяването; безразборната смяна на поощрения, награди и наказания; неизпълнението на поетите към личността обещания или задължения. Много изследователи отбелязват, че фрустрацията лежи в основата на: агресията и агресивното поведение
(агресивни реакции, без задръжни конфликти, саморазрушителни актове); регресията (спадане на поведенческата организация до онтогенетично по-ранни, по-незрели нива); фиксирането и необоснованото придържане към поведенчески форми, които са загубили смисъла си; резигнацията (изоставяне на целите, обезкуражаване, пасивен

отказ от постижения, понижаване нивото на претенции); интроверсията
(оттегляне в собствената личност, ограничаване или пълно прекъсване на социалните контакти, уединяване и усамотяване).
6. Досаждане
Предизвиква се най-често от редица външни условия, причиняващи или провокиращи психични процеси или мотивационно поведение на неудовлетвореност, нежелание да се общува. Досадните хора са склонни да въвлекат личността в определени конфликти чрез непремерени изказвания, поучения, морализиране, да предизвикат спонтанни негативни поведенчески реакции.
ІІІ. Патерни на конфликтното поведение
R. Merton [268, c. 200-209] извежда четири структурно обусловени патерни на конфликтното поведение- иновация, ритуализъм, ретризъм
(уединение, бягство) и революция.
1. Иновация (нововъведение)
Представлява изобретение или използване на нови, за определена социална система и нейната култура, способи за достигане на социално значими цели. Включва, както криминални, така и некриминални способи.
Сред представителите на низшите социални слоеве, иновацията придобива, преди всичко, криминален характер, тъй като именно те изпитват силна фрустрация в новите условия. За да се приспособят към тях, са принудени да станат „изобретатели” на незаконни, но ефективни способи за постигане на интериоризираните цели. Поради тази причина, иновацията става устойчив шаблон(патерн) на конфликтното поведение на тази група индивиди.
2. Ритуализъм
Той е принизяване стойността на създадената култура на ниво притежание, т. е., социалният статус на целите губи своя смисъл. Налице е пълен отказ от каквито и да било социални амбиции при безусловно

поддържане и подчинение пред съществуващите закони и норми. Според
В. А. Светлов, „ритуализмът се състои в следното: когато членовете на социалната система дълбоко интериоризират моралните и социални норми, но не и нейните цели, при което първите не гарантират постигането на вторите, най-очакваният способ за разрешение на аномията става ритуализмът, т. е., осъзнатото принизяване на социалния статус на преследваните цели” [191, c. 119].
За онези, които застават на позициите на ритуализма, е особено характерна сентенцията: „По-добре врабче в ръката, отколкото жерав в небето”.
3. Ретризъм (уединение, бягство)
Своеобразен отказ, както от целите на социалната система, така и от институционализиране на средствата за тяхното постигане. „Индивидите избират посочения способ за разрешаване на аномията, главно поради това, че в резултат на изпитваната от тях двойна фрустрация (от това, че и целите и средствата за постигането им са неефективни), те не са способни да бъдат нито иноватори, нито ритуалисти, ни революционери. Изпитвайки силни вътрешни морални забрани, те не могат да използват незаконни средства за постигане на своите цели и, следователно, не могат да бъдат иноватори” [191, с. 119].
Ретристите, често пъти, се отказват, не само от културно и социално значимите цели, но и от официалните закони и норми, което ги лишава от възможността да бъдат ритуалисти.
4. Революция
Според R. Merton [268, c. 209], тя е способ, който извежда хората зад пределите на социалната структура, чиито членове са те, и ги подтиква към създаване на нова, т. е., значително модифицирана, социална структура.
Този способ за решаване на аномията лежи върху пълния отказ и отчуждение на членовете на социалната система от доминиращите цели и

средства за постигането им. Към революционерите авторът отнася политическите и религиозните терористи, които, често пъти, създават най- неразрешимите конфликти на своето време. Необходимо е да се отбележи, че доколкото терористите не признават ни официалните цели, ни законните средства, от гледна точка на системата от способи за постигането им, дотолкова това прави проблемите на терора, чрез политическите и юридическите средства на дадената система, неразрешими по принцип.
ІV. Принципи на мъдро отношение към живота
С огромна практическа полза, в това число и в областта на мотивационната саморегулация на поведение на личността, са формулираните принципи на мъдро отношение към живота (К. Динейка-
87; А. А. Файзулаев- 214 и Л. П. Гримак- 63). Тези принципи не ограничават възможностите за личностно развитие, напротив, насочват го в най-благоприятното и продуктивно русло. Творческото им използване повишава нивото на собствената психическа активност на личността.
„Социалното формиране на личността води до появата на все по-голямо число мотивационни единици, които се разполагат във своеобразна скала на вътрешните ценности, образувайки йерархическа многостепенна система. Саморегулацията на личността изисква съпоставяне и оценка в съответствие с тази система на стихийно формиращите се импулсивни влечения, потребности, интереси. От тази гледна точка, човек е принуден да се учи през целия си живот на нелекото изкуство на отказа” [63, c. 180-
181], т. е., поведението му в определени моменти да диктува въздържане, забрана от определени предизвикателства в процеса на общуване с другите хора.
1. Умение да се отличава главното от второстепенното
Този принцип е свързан, преди всичко, с интуицията на личността, но превърнал се в устойчиво свойство или отношение на личността, той може

да способства за формирането на ясна мотивационна линия на поведението й във всички житейски ситуации. Принципът на избор на най-значимите и отказът от несъществените мотиви и подбуди, станал съзнателно психическо действие, освобождава индивида от много стоящи вън от вниманието проблеми и носи неоценима полза при разрешаването на различни по вид и характер кризисни и конфликтни ситуации.
2. Вътрешно спокойствие
То е важно условие за съхранение на изградената система от личностни ценности, йерархията на мотивите, ясност на ума и организираност на поведението. Това е т. н. „психологически имунитет” от ситуационните пречки и провокиращите обстоятелства. Вътрешното спокойствие позволява подтискането на едни подбуди и правилна оценка на други. То създава оптимална психическа устойчивост, способства за максимална самоорганизация на личността.
Този принцип на поведение не изключва енергичността и активността на личността. Напротив, той позволява тя да стане още по дейна, фино да реагира на най-слабите оттенъци на събитията и проблемите, да не губи самообладание, даже и в най-трудните критически моменти на противопоставяне или конфликти.
3. Емоционална зрялост и устойчивост
Чувствата изпълняват ролята на своеобразен задължителен фон за разгръщане на мотивационните и волеви процеси. Резултатите от този вид психични действия, много често, се определят от това, доколко те съответстват или противоречат на емоционалната установка на личността.
Добрата емоционална саморегулация регулира поведението на личността само тогава, когато се опира на висшите му емоционално-ценностни съставки и, преди всичко, на високата нравственост. В такива случаи се говори за т. н. „нравствена мъдрост”- способност и готовност за достойни

постъпки във всички ситуации, включително и в най-сложните конфликтни моменти.
4. Познаване на мярата за въздействие върху събитията
Всяка житейска ситуация или събитие имат своите обективни причини и вътрешна логика на разгръщане. Личността е способна да промени хода на всяко събитие чрез своята целенасочена намеса и предварително обмислено поведение. Обстоятелствата, обаче, могат да протекат така, че даже и максималната активност на индивида да не е в състояние да ги промени. Разбирането на обективния ход на събитията и умението навреме да се намесва в тях може само човек, обладаващ мъдрост и проникновеност. Усилването или сдържането на мотивацията и съответстващото й поведение, в зависимост от логиката на развитие на събитията, прави мотивационната саморегулация на личността адекватна и ефективна.
5. Умение де се подхожда към проблемите от различни гледни точки
В много случаи едно и също събитие, явление, проблем придобиват различно значение, в зависимост от това, от какви позиции се съди за него.
Мъдростта в поведението предполага практическо владеене на диалектиката на полярността, на общото, единичното и особеното, на частта и цялото. Личността може по различен начин да погледне върху много вещи, да разреши редица свои проблеми, реално да оцени различни страни на предметите и явленията чрез своите размишления. Стремежът да се избягва едностранчивостта в разсъжденията не означава загуба на собствените позиции. Личността само печели от всестранния анализ на това, което лежи в основата на нейните позиции. Това качество е особено полезно в ситуациите, наречени „кризис в приемането на мотиви”, когато личността трябва да съпоставя, оценява, съединява и разчленява различните мотиви на своето поведение.
6. Готовност за справяне с различни по вид неочаквани събития

Тази личностна способност и отсъствието на предварително изградени мнения и съждения за житейските реалии дават възможност за бързо преустройство на мотивационните тенденции с отчитане на обективните обстоятелства. Обаче, гъвкавостта, своевременното и адекватно реагиране на външните изменения не трябва да нарушават основното ядро на личностната мотивация.
7. Възприемане на действителността, такава каквато е, а не такава, каквато ни се иска да бъде
Реализацията на този принцип способства за съхранение на психичната устойчивост даже и в случаи, лишени, от гледна точка на индивида, от житейска логика и вътрешен смисъл. Умението за възприемане на действителността такава, каквато е, намиране на позитивните и негативните й страни, откриват възможност за активно и разумно решаване на проблемите на мотивационната саморегулация на личността.
Трябва да се търсят подходящи средства за изкореняване от поведението на личността на изкривеното възприемане на живота.
8. Стремеж за намиране на изход от проблемната ситуация
В ситуациите, известни като „борба на мотивите”, неразрешимите проблеми, по правило, възникват само в изначално зададените рамки на обстоятелствата. Постоянният стремеж към разрешаване на собствените противоречиви отношения със света, към търсене на нови, по- съдържателни мотиви помагат на личността да повиши жизнената си устойчивост в екстремални ситуации- дистрес, противоречия, сблъсък, конфликт.
9. Наблюдателност
Като едно от най-важните условия за саморегулация на личността е развитието на наблюдателността и то не само за окръжаващата действителност, но и за самата себе си. Много ненужни, безполезни реакции, мисли и действия отпадат, ако човек съумее да се научи

безпристрастно да се наблюдава. Когато субектът се приучи да оценява желанията, подбудите и мотивите си, той по-лесно ще управлява и регулира поведението си.
Наблюдателността се превръща в особено ценно качество на личността за саморегулация в различни остри, критични конфликтни ситуации. В съвременната психологическа и педагогическа литература въпросите за т. н. „култура на желанията” са разработени обстойно от В. А. Сухомлински в книгите му „Раждането на гражданина”, „Мъдрата власт на колектива”,
„Сърцето си отдавам на децата”, „Павлишкото средно училище”, в много негови студии, статии в централния психологически, социологически и педагогически печат.
10. Далновидност
Като личностно качество, далновидността е способност да се разбере вътрешната логика на събитията и те да се видят в перспектива. Тя позволява на личността да регулира не само актуалните, но и потенциалните аспекти са собствената си мотивация. Далновидността предпазва личността от ситуативен подход при решаване на актуални проблеми и задачи. Насочва я към отхвърляне на непродуктивни, от гледна точка на бъдещето, линии на мотивация, прекъсва формирането и развитието на конфликтогенни мотиви.
11. Стремеж за разбиране на другите
Разбирането на помислите и постъпките на другите не означава примирение с негативните им прояви, напротив, създава условия за успешното им преодоляване. Личността, често пъти, попада в много недоразумения, поради това, че не умее съзнателно да се поставя на мястото на другите. Мотивационното поле на индивида в различна степен навлиза в мотивационната система на другите. Поради това, нерядко регулацията на личностната мотивация се опосредства от особеностите на мотивацията на други хора. Създаването на способност за разбиране

мотивацията на другите, да се застане на друга, даже противоположна позиция, не само облекчава общуването, но и помага да се предвиди поведението на хората в една или друга ситуация.
12. Умение да се извлече позитивен опит от всичко случващо се
За притежаващата мъдрост личност, всеки житейски опит, даже и неизбежните грешки и несполуки, са от полза. Преживяното служи като действен източник на житейски аналогии, което не се забравя и се взема предвид в бъдещите години. Това личностно качество позволява критически да се оценяват днешните мотиви на поведение, а също така, и тези, които току що започват да се вграждат в общата мотивационна система на личността, която, от своя страна, определя перспективите на житейската дейност на човека. Именно тук, е важно да се отчетат причините за предишните неуспехи, грешки и своевременно личността да се откаже от съмнителни и неконструктивни подбуди за действия и поведенчески прояви.
Разгледаните принципи в никакъв случай не могат изчерпателно да анализират всички въпроси, свързани с овладяването на съответстващо на обществените норми и ценности поведение на личността. От своя страна, те могат да помогнат съществено на всяка личност при избора на модели на поведение, които ще я предпазят от сблъсък, конфронтация, конфликт с другите.
V. Норми и ограничения в поведението
Нормите на поведение на човека в различни житейски ситуации са обект на изследване от множество науки. В социологията се говори за т. н.
“социологически нормативизизъм”, в етиката нормите на поведение се свързват с категориалния й апарат, в психологията- със състоянието на емоционалната и волевата сфера на личността. “Нормата е тип социална команда, адресирана към поведението на личността. Чрез нормата личността изпълнява определена социална поръчка, засягаща

обществените интереси и регулираща постъпките й. Нормата е предписание за постъпка, еднотипна социална заповед, важаща за разнотипни ситуации”, отбелязва К. Нешев [162, c. 54-55].
Нормативният механизъм, по своята същност, показва стандартите на човешкото действие, които регулират и управляват поведението на личността в нейното социално обкръжение- семейство, близки, колеги, работодатели, подчинени, етнос, религиозна общност, партия. Нормите определят принадлежността на човек в строго определена социална група и показват диапазона на действие и поведение. Законът “Табу” е първият нормативен кодекс, създаден от хората в древните общества. Нормите на поведение са свързани със строго определени санкции: при позитивно поведение- одобрение, похвала, награда, а при негативно- наказания, като в родовите общества са стигали и до смъртно наказание за онзи, който пристъпи законите на племето, рода. “Нормите не могат да изразят цялата сила, при това задължаваща сила на нравствеността, защото те не са убедителна сила, ако не предполагат самозадължителността, самоубедеността. Нравствената норма, в такъв смисъл, е автономна, защото предполага лично приемане и одобрение” [162, c. 49].
Нормативните механизми, които регулират поведението на личността в нормално състояние и по време на конфликти, съдържат редица норми с различно съдържание. Те, от своя страна, са свързани в сложна система от взаимоотношения.
1. Правни норми
Те са еднозначно формулирани, задължителни са за всички граждани на страната, дадени са в писмен вид като нормативни актове- закони и подзаконови актове и предвиждат определени санкции от страна на държавата при неспазването им. Правото винаги е свързано с определена институция, с властта, с авторитета на управление- конституцията, държавата, съда, прокуратурата. Законът е крайъгълния камък на правото.

Теоретичната конфликтология разглежда правните норми от позициите на своята специфика, а практическата- от позициите на регулация и управление на конфликтите, чрез помощта на съдебната система.
2. Нравствени (морални) норми
Продукт са на социума, изградени през хилядолетията на съвместен живот между индивидите. Регулират взаимоотношенията между хората, като се опират на традициите, нравите, обичаите, моралните кодекси.
“Моралът, пише К. Нешев, е не само социална дисциплина, нито само задължителност, адресирана към моралния деец, а е духовно пространство на една реална социална и историческа ситуация, в която се проявяват човешкото съмнение и избор, конфликтът и свободата, всекидневието и подвигът” [162, c. 49]. Нравствените норми са свързани с категориите на етиката и предопределят неписаните задължения на всеки гражданин, член на обществото. Те са дълговечни, надстроечни, общовалидни, приложими във всички форми на личностния или обществен живот.
3. Икономически норми
Регулират поведението на хората, намиращи се в икономически взаимоотношения- вложители и клиенти, получили кредити и банкери, работодатели и работници, подчинени и ръководители, колеги, работещи в една и съща област, граждани (данъкоплатци) и държава, в лицето на
Националната агенция по приходите (НАП), която е в позицията на събирач на дънъците.
Икономическите норми са строго диференцирани, в зависимост от особеностите и възможностите на личността и икономическите роли, които тя изпълнява. Те се получават в процеса на икономическата социализация на личността, като елемент от общата социализация, в придобиване на теоретически и практически знания, умения и опит за бюджет, пари и разпределение на паричните средства, спестяванията,

аномалиите, свързани с парите, икономическото поведение на личността в пазарните условия и глобализиращия се свят.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: