ЧАСТ ВТОРА: КОНФЛИКТЪТ КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН-

конфликтите, всяка страна използва разнообразни средства от най- различно естество, чрез които се постигат набелязаните цели и се удовлетворяват интересите на участващите.
Най-значимите причини за появата на конфликтите са: “кризисът на класическите принципи на рационалността, разрушените представи за възможността за осъществяване на единен, кохерентен и предсказуем свят, бързият ръст на числото на играчите в глобалния пазар, резките и непредсказуеми колебания на пазара, избухването на масови епидемии, политическите кризи, регионалните войни, терористичните актове, и т. н.- ето част от набиващите се на пръв поглед признаци на съвременното състояние на световната система, станала „жертва” на всеобхватната глобализация” [191, c. 11].
Като адекватен отговор на подобно предизвикателство е формулирането на нова парадигма на социалното знание, чийто ключов елемент трябва да стане все по-усъвършенстваната методология и техника за анализ на неопределеността и изграждащите я причини- конфликтите.
Конфликтът, като критична психична ситуация, предполага наличието у личността на богат и сложен вътрешен душевен мир и актуализацията на тази сложност е изискване на самия живот. При случаите на конфликт съзнанието е длъжно да съизмери ценността на съществуващите в личността мотиви, да направи верния избор между тях и да намери компромисно решение, чрез което конфликтът ще отшуми или ще бъде разрешен.
Силата на конфликта, като критична житейска ситуация, е минимална, когато участващите в него представляват единствено себе си, и максимална, когато в него участва група, колектив, етнос или друго човешко формирование. Общоприето е схващането, според което, конфликтите съпътстват живота на човека от раждането до смъртта и се разглеждат като негов естествен елемент. Те не бива да бъдат

елиминирани, а по-скоро, хората трябва да се научат как конструктивно да ги използват и как да трансформират отрицателната им енергия в позитивна. Конфликтите не могат да бъдат забранявани чрез законови мерки, те са естествен спътник на всяко личностно, колективно или обществено развитие, и, поради това, трябва да бъдат задълбочено изучавани и анализирани.
Структурните и динамични свойства на конфликтите отразяват обективните характеристики на явленията, в които те се зараждат и развиват. Всеки конфликт, обаче, притежава и субективни характеристики, които, макар и свързани с обективните, имат свое специфично проявление и за анализа им е необходимо изграждането на специални модели.
Конфликтното състояние на социалната система на дадено общество е противоположно на безконфликтността в нея. Тези две състояния могат да бъдат осъзнати и правилно разбрани, само при търсене на взаимовръзката между тях, т. е., когато бъдат осмислени условията за трансформацията на системата от едното в другото. „Създаването на структурен модел, изучаването на структурните свойства на конфликтното и безконфликтно състояние на социалните системи, е първата крачка при реализацията на програма за системен анализ на конфликта”, пише В. А. Светлов [191, c.
14].
Като най-важно постижение, според нас, в сегашните теоретически и практически постановки за конфликта, е доминирането на възгледите за особеното значение на конфликтните ситуации и конфликтите за развитието на личността, тъй като, именно тя, е техен създател и основен носител на идеите за разрешаването им.
Конфликтът се предизвиква от различията във възгледите, убежденията, идеите, образованието, съществуващата неравнопоставеност в граждански, социален, културен, религиозен, етнически, полов, материален план. Според Р. Дарендорф, обаче, “неравенството

предизвиква конфликти, които са източник на прогреса, включително и на разширяването на човешките жизнени шансове” [68, с. 45].
В много случаи, конфронтацията на несъвместими гледни точки и фактът, че всяка личност дава предпочитание на своята собствена позиция и иска да види как тя триумфира, лесно може да доведе до прекратяване на всички връзки, дори с риск да не се постигне възстановяване на консенсуса между конфликтуващите страни. За М. Домс и С. Московичи [195, c. 72], в повечето случаи, и двете страни ще се чувстват задължени да намалят или да елиминират различията, с цената на някакви отстъпки. Доколкото процесите на социално влияние се извършват в рамките на взаимодействие, при което всеки член на групата има достатъчно причини да намали или да разреши конфликта или несъгласието, те, като че ли, тясно се доближават до процесите на преговорите. Всъщност, всеки участник се ангажира в процес на негласни преговори, в чийто ход ще се опита да възстанови социалния консенсус, без да прави големи отстъпки. С други думи, всеки ще търси начин да изтласка на върха собствената си гледна точка, като същевременно разглежда обсега на евентуалните отстъпки от своя страна.
В процеса на разрешаване на конфликтите най-ярко се проявяват интелектуалните, емоционалните и волевите страни на участващите.
Интелектуалните страни отразяват стила и културата на мислене, уменията за използване на мисловните операции и форми, гъвкавостта и бързината на реакциите, способността за адаптация към новите условия на дейност.
Емоционалните страни са свързани с чувствата и преживяванията на участниците, с вълненията и доминирането на позитивни (радост, удовлетвореност, гордост, щастие от победата) или негативни чувства
(гняв, омраза, огорчение, обида, разочарование, срам и др.).

Волевите страни от дейността на участниците се изразяват в устрема, патоса, усилията за преодоляване на противоречията и разногласията, за решаване на възникналите проблеми и постигане на съгласие, взаимодействие или сътрудничество в дейността.
А. Я. Анцупов и А. И. Шипилов [19] извеждат единадесет научни области, които активно и целенасочено изследват конфликтите: психология, социология, политология, история, философия, изкуствоведчески науки, педагогика, юридически науки, социобиология, математика и военни науки. Всяка от тях, обаче, изследва конфликтите в твърде ограничено научно пространство, а те са системно явление и тяхното възникване, развитие и разрешение се подчинява на общите закони за развитие на системите. Като общонаучен проблем, най- задълбочено и пространно конфликтите се изучават от конфликтологията.
В съвременната психологическа наука и конкретно в конфликтологията, погледите на изследователите са насочени към всички защитни механизми на личността, които способстват за защита на психиката с помощта на безсъзнателните психични процеси. Използва се опитът на З. Фройд, А. Адлер, Е. Фром, А. Маслоу, К. Роджърс, Г. Олпорт за класификацията им. Като същински безсъзнателни процеси авторите посочват: сюблимацията; заместването; притеснението; регресията; проекцията; рационализацията; реактивните образувания; идентификацията; фиксацията на поведението; изолацията (отстраняваща асоциативните връзки, в случаите на oсъзнаване на опасността); компромисът (осигуряващ само частична реализация на болезнените импулси); отрицанието на реалността (игнориране на съществуващите заплашващи външни фактори); смесването (заместване на резките и тежки тенденции с по-слабо изразени); унищожението (ликвидиране на предшестващия акт чрез следващия); формирането на реакции
(осигуряване на преувеличение на противоположните тенденции).

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: