Лучиян милков конфликтология

Като феномен, отнасящ се до социалните явления, конфликтът има неустановени, размити граници, които, често пъти, отбягват от погледа на изследователите. „Конфликтът не съществува, както вещите, независимо от нас. С него не бива да се сблъскваме, както с друг човек, на него не бива да се натъкваме, както на стена. В него не бива да се попада, както в тъмна стая. Конфликтът е една от необходимите атрибутивни страни- характеристики на всяко взаимодействие: както външно- с друг човек, други хора (интеракция), така и вътрешно- със себе си (интроакция). Редом с това, не всяко взаимодействие може да се класифицира като конфликтно.
Всичко зависи от това, представлява ли някаква трудност неговото осъществяване” [226, c. 38-39].
Всеки конфликт има редица присъщи му аспекти, страни, причини за поява и др. Затова, според нас, е необходимо приложението на комплексния подход при анализа на конфликтите и опитите за тяхното разрешаване.
І. Определение
В ежедневното си общуване човекът използва понятието „конфликт” за обозначаване на разностранни явления от заобикалящия го свят- от въоръжени стълкновения до семейни разпри; от междуетническо до религиозно противопоставяне; от служебни до междуличностни разногласия. „Ние назоваваме конфликт, пише Н. В. Гришина, семейната свада, военните действия, дискусиите в парламента, сблъсъкът на вътрешните мотиви, борбата между собствените желания и чувството за дълг и много други” [64, c. 9].
Конфликтът (от латински- „conflictus”: „con”- със и „fligo”- блъскам; английски- „conflict”; френски- „сonflit”; немски- „konflikt”) се определя като стълкновение на противоположни интереси или несъвместими ценности и възгледи.

Във философията определението за „конфликт” произтича от философската категория “противоречие”, която описва специален момент от преживяването на противоречието и е приложима към биотични, психични и социални системи. Конфликтът възниква и се разрешава върху основата на строго определени социални сили и тенденции на общественото развитие.
До края на 90-те години в българската философска мисъл въпросът за конфликта е поставян само в областта на т. н. „драматически конфликт”
[215, c. 285], който е специфична естетическа форма на изразяване жизнените противоречия, форма за възпроизвеждане в изкуството на остро сблъскване на противоположни човешки постъпки, идеи, стремежи, страсти. „Конфликтът възниква и се разрешава върху основата на определени социални сили и тенденции на общественото развитие” [215, c.
285].
Авторите на „Compton’s Interactive Encyclopedia- 1996 година” [252] свързват понятието „конфликт” с остро противопоставяне, разногласие, сблъсък на интереси или идеи. Подчертава се процесът на протичане, отколкото получените резултати. Привеждат следните негови синоними:
”fight”-борба, като най-обща дума, отнасяща се до всеки спор („contest”), борба („stuggle”) или свада („quarrel”). Тези понятия насочват вниманието, по-скоро към физическото или ръкопашно единоборство. „Stuggle”-борба, показва изразходването на значими физически или други усилия
(например, борба за съществуване); ”contention”-спор, свада-горещ вербален спор, ожесточена дискусия; ”сontest”-съперничество- отнася се до различните видове борба, както приятелска, така и враждебна (например, за превъзходство в определена област). Тук се предлагат и няколко антонима на понятието „конфликт”: „аccord”-съгласие, “harmony”- хармония, “consensus”-общо съгласие, без формално гласуване.

Според авторите на „Grolier Multimedia Encyclopedia- 1998 година”
[264], съдържанието на понятието „конфликт” се разкрива с помощта на следните значения:
- състояние на открита, често пъти продължителна борба, сражение или война;
- състояние на дисхармония в отношенията между хората, идеите или интересите, стълкновение на противоположностите;
- психична борба, възникваща като резултат от едновременното функциониране на взаимно изключващи се импулси, желания или тенденции;
- противостояние на характерите или силите в литературни и сценични произведения, особено в главната линия, върху която се изгражда сюжетът.
В същата енциклопедия могат да се видят и множество производни, синоними на понятието „конфликт”: спор, съперничество („contest”), единоборство („combat”), борба („fight”), скандал („affray”). Терминът
„сontest”-спор, съперничество се отнася, както за другарско съревнование, така и за враждебна борба за постигане на определени цели; „сombat”- единоборство, по правило, се употребява, когато се говори за въоръжен конфликт; “fight”-борба, визира, преди всичко, сблъсък между индивидуални съперници, а “affray”-скандал разглежда публичните стълкновения, шумни свади и разпри.
Интересен е фактът, че в обширната (1512 страници и повече от един милион думи) „Енциклопедия по психология- 1988 година” [92], под редакцията на Р. Дж. Корсини, сред 2150-те статии и 1200-те основни теми не е отделен и ред за конфликтологията, конфликта и структурните му елементи.
Въпросите, свързани с конфликта се разглеждат пространно в немския
„Речник по психология- 1989 година”, под редакцията на Г. Клаус [187].

Дава се следното определение на конфликта: ”борба на противоположни тенденции в една система” [187, c. 234-235]. Авторите разглеждат различните видове конфликти, съобразно порядъка на изследване- нещо в личността, цялостната личност, диадата, групата и др. Като специфичен вид конфликт, посочват този, на двойното отбягване: ”Тип конфликт, при който едно лице трябва да се реши за единия от двата обекта- цели с отрицателна валентност, т. е., избира по-малкото зло” [187, c. 238].
В „Психологически речник- 1983 година”, под редакцията на В. В.
Давидов, А. В. Запорожец и Б. Ф. Ломов [183], се извежда следното определение за конфликта: ”Трудно разрешимо противоречие, свързано с остри емоционални преживявания” [183, c. 161]. Авторите разглеждат три вида конфликти: вътрешноличностни, междуличностни и междугрупови.
А. В. Петровски и М. Я. Ярошевски дават следното определение за конфликта в „Кратък психологически речник- 1985 година”: ”Сблъсък на противоположни, несъвместими една с друга тенденции в съзнанието на отделно взетия индивид, в междуличностните взаимодействия или междуличностните отношения на индивидите или група хора, свързани с остри отрицателни емоционални преживявания” [126, c. 152].
У нас, Г. Пирьов и Л. Десев, в „Кратък речник по психология- 1981 година” [175, c. 92] не дават определение на понятието „конфликт”. Те разглеждат само понятието „конфликтна ситуация”, като вид контактна ситуация, съпроводена с повишаване на напрежението в дадена общност, в процеса на непосредственото взаимодействие между нейните членове.
По-късно, в „Речник по психология- 1999 година” [73, c. 235], Л. Десев определя конфликта като трудно разрешимо противоречие с остри емоционални преживявания или стадий в развитието на противоречие, проявявано в крайно остра форма, което възниква между хора, във връзка с решаване на проблем в социалния и личния им живот и засяга статуса на личността или групата, колектива; борба между влечения, интереси или

сили с противоположна насоченост и почти еднаква мощност. Според него, конфликтите могат да бъдат: вътрешноличностни, междуличностни и групови; афектни, когнитивни (интелектуални) и социални; делови, операционални, творчески (конструктивни и полезни) , психични, емоционални, междуличностни върху нездрава почва-деструктивни и вредни.
В „Енциклопедия „Психологически тестове”- 2001 година” [91] има няколко теста за проучване на конфликтността на личността в различни житейски ситуации.
В психологичен аспект, конфликтът възниква тогава, когато се извършва психическа преработка на информация и регулация на поведение. Той е свързан със силни емоционални преживявания.
Конфликтът е борба, която възниква поради дефицит на власт, статус или средства, необходими за удовлетворяване на ценности и претенции.
В китайския език понятието „конфликт” е с двузначно значение и се обозначава с два самостоятелни йероглифа: първият означава „опасност”, а вторият- „благоприятна възможност”. Подобно разбиране на двойствената природа на конфликта е характерно и за съвременните управленски теории и практики. В зависимост от това, как конфликтната ситуация протича и се разрешава, тя може да носи, както разрушително, така и конструктивно, съзидателно начало.
За Аn. Giddins, между понятията конфликт и противоречие съществуват някои различия. „Под конфликт, аз разбирам реална борба между действащи хора или групи, независимо какъв е източникът на тази борба, начините и средствата използвани от всяка от страните. За разлика от конфликта, понятието противоречие се отнася за определени структури.
Тези понятия са близки помежду си, защото противоречието изразява уязвимото място, слабото звено в конструкцията на социалната система.
Наред с това, противоречието акцентира върху разделението на интересите

между различни групи и категории хора, в това число и между класите”
[262, c. 198-199].
Противоречията, според него, са свързани с определени различия в начина на живот на хората, принадлежащи към различни социални групи, с техните жизнени шансове. Те слагат важен отпечатък върху цялостното светоусещане на хората.
Съществуващите противоречия не винаги водят до конфликт.
Необходимо е и осъзнаването им, за да се стигне до предприемане на действия за противопоставяне.
M. A. Rahim и G. F. Buntzman [271] разглеждат конфликта като интерактивно състояние на личността, проявяващо се в несъвместимост, несъгласие между социалните актьори.
R. Baron и D. Burne [241] извеждат пет основни характеристики на конфликта: противоположни интереси; осъзнаване от двете страни на тяхната наличност; убеждения и в двете страни, че другият е навредил или е с намерение да навреди на интересите му; наличие на взаимодействие между страните; действия, осъществявани от двете страни, които пряко вредят на интересите на другата страна.
Според Й. Балтаджиева [23], конфликтът е ситуация, която поставя проблеми и провокира търсенето на оптимален вариант за тяхното решаване. В този смисъл той е и тип мислене. Като форма на общуване е диалог, във и чрез който се проявява сблъсък на мнения, убеждения и оценки.
Конфликтът е и поведение- отхвърлящо, заимстващо, творящо. „Той не e война, нито пък споразумение за временно примирие, а двуборство, в което старото и новото, доброто и злото, нравственото и безнравственото непрекъснато разменят местата си. Той е и двуборство между доброто и доброто, злото и злото и невъзможността на хората да изберат между две еднакви или различно добри или лоши възможности- “доброто и по-малко

доброто, по-голямото или по-малкото зло”, често заличава социалните взаимоотношения, защото конфликтът предполага избор, а той винаги е радикален” [135, с. 97].
Конфликтът е ситуация, при която обектът често се подменя от субекта, отношението към предмета на спора- идеята, убеждението, оценката, се пренася върху човека. Това е пътят, по който доброто може да излезе извън своите граници и конфликтът се превръща в ситуация, при която една от страните прави опит да се наложи над другата, включително чрез насилствени методи.
Обобщавайки посочените характеристики на конфликта, си позволяваме да предложим следното определение за него: той е сложен и динамичен процес на противопоставяне и противоборство на взаимно изключващи се цели, позиции, идеи, възгледи, въздействащ върху действията, отношенията и поведенческите нагласи на личността.
ІІ. Функционално описание на конфликта
Конфликтът е непрекъснато актуализиращо се противоречие между индивидите, групите, общностите, т. е., той се въплъщава във взаимодействието на противостоящите ценности, мотиви, установки, потребности, желания, намерения. Всеки конфликт, независимо от произхода и характера си, съдържанието или вида си, съдържа като неотменен елемент противопоставянето, което определя и една от неговите най-значими страни- полярността му. Тя е „заложена в него от процеса на взаимодействие между участниците, т. е., противоречието не съществува само по себе се, а е плод на отношението на своите носители. Между тях съществуват отношения на взаимосвързаност (с проблема, ситуацията, субектите) и взаимна противоположност (на идеите, убежденията, вижданията, преживяванията). Тези отношения предполагат наличието на противоречащи си един на друг интереси, които трудно се съвместяват, тъй като в основата им стоят различни потребности и мотиви, т. е.,

конфликтът се свежда до отношението между два противоположни елемента”[145, c. 18].
Ръководно място във функционалния подход при анализа на конфликта заема разрушителната му, деструктивна функция, както в процеса на изучаване на социалните конфликти, така и в описанието и терапията на вътрешноличностните конфликти. Практически, всички изследователи на конфликта, започвайки от К. Маркс и G. Siemmel, считат, че негова главна функция е „осигуряване на единство на сблъскващите се сили (действия) в техния стремеж към преодоляване на всеки дуализъм, даже и то да се постигне с цената на унищожаването на единия от участниците във взаимодействието” [275, c. 13].
Като прави обстоен анализ на конструктивната и деструктивна функции на конфликта, М. Follet, през средата на 40-години на ХХ век, отбелязва, че „ако конфликтът, все пак, не може да бъде избегнат, то е необходимо да се опитаме да определим и използваме неговите полезни страни” [261].
В трудовете си М. Deutsch [257]- един от най-успешните автори, работили в областта на конфликтологията в Западна Европа, отбелязва, че деструктивният конфликт се появява тогава, когато участниците в него са недоволни от начините на решението му и чувстват, че са загубили нещо много ценно. Според него, като отличителна черта на деструктивния конфликт е тенденцията към разширяване и ескалация на конфликтните действия.
Ако всички страни, участници в конфликта, са доволни, то тогава конфликтът е конструктивен. Конструктивният конфликт се свързва с това, че той прекъсва застоя на индивидуалната, групова или обществена жизненост и стимулира развитието на нови, градивни взаимоотношения и продуктивни дейности.

Л. П. Гримак пише: „Съвременната психологическа наука различава четири ключови позиции, чрез които могат да бъдат описани критичните житейски ситуации. Тези понятия са: стрес, фрустрация, кризис и конфликт. Животът винаги е богат на различни класификации, и затова, да се види разделителната граница между тези понятия, невинаги е лесно” [63
, c. 189]. Тези понятия са базови състояния на личността и показват нейните нагласи за дейност във всеки конкретен момент.
Стресът (от латински- „stress”- натиск, напрежение) е състояние на човека, възникващо в отговор на различни по сила и интензивитет екстремални въздействия; неспецифична реакция на организма в ситуации, които изискват по-голямо или по-малко функционално преустройство на организма. Понякога стресът играе позитивна роля в живота на индивида, като повишава тонуса на организма или намира изход от натрупалото се напрежение.
Д. Люис [142, c. 14] разглежда стреса в две форми: неконтролиран и контролиран.
Неконтролираният стрес е реална заплаха за здравето и щастието: той проваля кариери, разрушава отношения, подкопава самоувереността и пречи да се придобие истинска сила.
Контролираният стрес, напротив, е потенциален източник на съзидателна енергия, която помага да се води пълноценен живот, личността да се чувства позитивно и творчески ентусиазирана, да се събужда всяка сутрин енергична и вдъхновена за перспективите на новите предизвикателства и за постигане на нови цели.
Фрустрацията (от латински- „frustration”- лъжа, разстройство, разрушение на изградените планове) е психично състояние на остро преживяване, на неудовлетворени потребности. Фрустрационните ситуации предизвикват противоречия между това, което е много желано в конкретен житейски момент и невъзможността то да бъде удовлетворено.

Почти винаги фрустрацията води до загубване на волевия контрол над поведението.
Кризисът (от гръцки- „krisis”- решение, повратен момент, пункт) характеризира състоянието на личността, породено от поставените пред нея проблеми, които тя не може да избегне или да разреши в кратко време и с привични средства.
Често пъти, кризисът довежда личността до състояние на загуба на интереса към живота, блокира позитивните цели, намалява адаптационните й сили.
Конфликтът е сблъсък на противоположно насочени цели, интереси, мнения, позиции на хората в процеса на взаимодействие. В ситуация на конфликт хората автоматически започват да изпитват върху себе си всички посочени по-горе състояния. В желанието си да избегне стресовото напрежение, човек проиграва възможностите за победа в конфликтите, губейки контрол над външните събития. „Затова е необходимо внимателно да се разделят технологиите на работа с конфликтите, от технологиите на работа със собственото състояние. Една от най-силните техники за установяване на контрол над ситуацията е нейното рационализиране.
Както пишат последователите на биоенергетиката: ако вие разбирате и анализирате това, което се опитват да ви направят, то вие на 80 % сте защитени от негативни въздействия” [121, c. 13].
ІІІ. Процесуален модел на конфликта
Включва в себе си мотивите за появата на конфликтите и действията на личността, енергетичността, динамиката, функциите и причините на конфликта, в който участва отделната личност или социума като цяло.
1. Мотиви за конфликта
Те заемат особено място в живота на личността, поради обстоятелството, че при психомотивационната дейност става подбор от многото и различни възможни варианти на такова поведение, което е не

само целесъобразно по отношение на външната среда, на ценностите на обществото, произтичащи от неговите потребности и интереси, но и от личностно-ценностния критерий. Според А. Петков [171, c. 37-41], интересът към мотивите, предизвикващи конфликтно поведение у личността, е обусловен от факта, че те са:
- подбудителен, организиращ и контролиращ фактор в поведението на индивида;
- специфичен психичен феномен, разкриващ психичното съдържание и регулация на дейността, включително и конфликтната;
- вътрешна психична детерминация на дейността, без която, чисто и просто, няма дейност. Всяка дейност на представителите на рода Homo
Sapien Sapiens е вътрешно психически мотивирана, включително и конфликтогенната;
- фактор за опосредстване на външната обективна детерминация на дейността на личността чрез психичното у нея;
- средство за изразяване на вътрешното субективно оценъчно отношение на личността към нейната дейност и продуктите й, към задачите които си поставя, към хората, които я заобикалят, към социума, обществото, държавата;
- средство за изява на цялостната личност. Някои субекти считат, че чрез особено поведение, граничещо с конфликтно, изразяват собствените си позиции, цели, интереси, възможности;
- израз на активната избирателна и преобразуваща тенденция на вътрешната психична структура на личността.
В мотивационната дейност на личността се структурират в действено единство подбудителните, афективните, познавателните и ефективните фактори на дейността. Неправилно изградената мотивация у индивида, противоречаща на обществените изисквания, често пъти, е причина за

проявления на агресивно поведение, склонност към конфликтност, сблъсък с отделни хора или със законите на държавата.
“Всяка личност си изгражда собствен комплекс от нагласи, потребности, интереси, мнения и идеи, върху чиято основа възприема и оценява всичко, с което се сблъсква в индивидуалния си живот. Следствие на това, у нея възникват и съществуват мотивите. От своя страна, мотивацията провокира процес, наречен формиране на цели” [158, с. 160].
Нерядко личността изгражда у себе си несъответстващи на действителните си възможности цели. В този случай, процесът на формирането им представлява борба между две конкуриращи се мотивационни тенденции, едната от които създава положително отношение към обекта, стремеж да се доближи до него, а другата- стремеж да го избегне.
2. Действия в условия на конфликт
Когато между два субекта съществува зона на разногласия, представите им за ситуацията са различни. При наличието на две или повече противоречащи си страни, естествено е те да предприемат действия, целящи разрешаването на съществуващите противоречия. Действията на всяка от страните пречат на другата за постигане на издигнатите цели.
Това стълкновение, със субективни действия и противодействия, показва наличието на реален конфликт. Според Р. Милкова и Л. Милков,
“конфликтът наподобява айсберг: преките действия на участниците в него образуват видимата му страна, а разногласията, скритите за непосредствено наблюдение части от конфликта и мотиви, представляват подводната му зона” [158, с. 161].
Основните действия на всяка страна от конфликта, оценени като враждебни, са следните:
- създаване на преки и косвени препятствия пред осъществяване на плановете на другата страна;

- целенасочено неизпълнение на приетите отговорности и задължения към другата страна;
- задържане или укриване на информация, документи и вещи, които по мнение на отсрещната страна не бива да бъдат във владение на другата;
- пряко или косвено нанасяне на имуществени вреди, или накърняване репутацията на отсрещната страна;
- действия, унижаващи човешкото достойнство (словесни обиди, оскърбителни нападки, публични унижения, неверни слухове, клюки и др.);
- заплаха и други принудителни действия, които заставят някого да направи нещо, което той не иска и не е длъжен да прави;
- физическо насилие.
Всички действия, определяни като конфликтни, са изключително важни за възприемането на конфликта.
3. Енергетичност и динамика на конфликта
Конфликтното взаимодействие е борба, в която действията на всяка страна от конфликта срещат противодействията на другата. Поведението на единия участник в конфликта предизвиква лавинообразно съответните изменения в поведението на другия. В конфликтите човек изразходва огромно количество психическа, физическа и интелектуална енергия, което често го обезсилва за по-нататъшни разумни действия.
3. 1. Енергетичност на конфликта
Всеки конфликт съществува дотогава, докато участниците в него изразходват енергия за неговото поддържане.
Необходимо е да се различават субективните от обективните фактори.
Обективни са онези, които реално съществуват. Свързани са със социално- битовите условия или с определени социално-психологически особености на личността. Битовите условия засягат социалното и имуществено неравенство и противоречия между класите, прослойките, етносите,

религиите, породени от несправедливото разпределение на националния продукт. Социално-битови са онези условия, които визират образоваността и квалификацията на личността, степента на развитие на интелекта, възможностите й за творческа дейност, нейните потребности и нагласи.
Субективните фактори са стимул за конфликтна дейност. Много пъти личностните нагласи рисуват несъществуващи обстоятелства, т.е., създават си илюзии, като: илюзия “лош човек”; илюзия на самооправданието; илюзия на огледалното възприятие; илюзия “печеля-губиш”.
3. 2. Динамика на конфликта
Като социален феномен, конфликтът притежава всички белези на обществото, в което се проявява, развива и разрешава. Той преминава през три основни етапа:
- Предконфликтен етап
Отличава се с нарастване на социалното напрежение, открояване на противостоящите страни, процес на реално накърняване интересите на страните и възникване на реална конфликтна ситуация.
- Явен (открит) етап
До него се стига при условие, че реалната конфликтна ситуация се превръща в открит конфликт. Необходимо е само формален повод, който може да възникне случайно, или да е провокиран съзнателно от една от страните.
- Следконфликтен етап
Той е преход от активно и интензивно противопоставяне към търсене на пътища за разрешаване на съществуващите проблеми и преминаване от зоната на противопоставянето към преустановяване на конфликта.
Завършващият етап на конфликта винаги оставя субективни и обективни следи в съзнанието на участващите страни след неговото отшумяване.
4. Цикъл на конфликта

Конфликтът преминава през серия от фази, които заедно образуват повтарящ се цикъл. Този цикъл може да е позитивен или негативен.
- Първа фаза: нагласи и убеждения
Цикълът започва за всеки с неговите нагласи и убеждения, относно конфликта. Личностите имат различни установки или отношения, които възпрепятстват нормалните взаимоотношения, осъществявани в дейността.
- Втора фаза: същинско конфликтуване
Свързана е с настъпването на конфликта. Тя преминава през няколко подфази:
Подфаза първа: получаване на сигнали
Причините за конфликта вече съществуват или се очертава ясно появата им, но самото противопоставяне не се осъзнава. Някои събития подтикват участниците към действия. Събитията се характеризират с висока емоционалност, налице са нееднозначни оценки от страна на участниците, налице е, все още, неясна мотивация в постъпките.
Подфаза втора: спор относно интересите на страните
Започва с етап на диференциация и изясняване на позициите. Това е фазата за обмен на мнения, информация, позиции, гледни точки.
Подфаза трета: поляризация
Появява се повод за ескалация на конфликта. Обикновено това е ситуация, събитие, личност, дейност и др. Усилват се количествата инциденти и раздробяване на първичната проблемна ситуация. Позициите стават непримирими.
Подфаза четвърта: сегрегация
Предизвиква се временна дезинтеграция сред конфликтуващите.
Равновесието е нарушено напълно. Въвличат се нови и нови лица в конфликта.
Подфаза пета: деструкция

Може да бъде фатална, разрушителна, да доведе до деградация, регрес за конфликтуващите страни. Налице е готовност да се отиде към крайни мерки, формират се ултимативни позиции, например, гладуване до пълна победа. Налице са елементи на фанатизъм.
- Трета фаза: реакция
Реакцията е този момент, в който едната страна предприема някакви действия по отношение на другата. Тя може да е конструктивна или деструктивна. Това зависи от преценката на силите, възможния изход от конфликта и последващите резултати.
- Четвърта фаза: резултат
Реакцията винаги води до някакъв резултат. Това могат да са наранени чувства, неудовлетвореност, влошени взаимоотношения и др., но могат да бъдат свързани с позитивно решаване на определен проблем. В известна степен, резултатът от всеки конфликт ни връща отново в началото на цикъла. Резултатът от конфликта е съпроводен с цялостно изтощение на личността и е необходим период на затихване на конфликта (Схема № 1).
Цикъл на конфликта Схема № 1
Нагласи и убеждения за конфликта
Стрес
Облекчение

Ескалация на конфликта
Намаляване на Резултат Осъществяване на напрежението конфликта
Разрешаване на конфликта
Подобряване или влошаване на взаимоотношенията
Наранени чувства
Реакция:
Какво правим в конфликтна ситуация?
Просто се предаваме Плачем
Преструваме се, че нищо лошо Усмихваме се, въпреки всичко не се случило
Шегуваме се
Обръщаме се към авторитет Оплакваме се на някого
Мълчим Съгласяваме се да обсъдим конфликтния въпрос

Нападаме някого или даваме (без да крещим) публичен израз на гнева си
„Нашите убеждения за конфликта идват от информацията, която сме получили от важни за нас хора, медиите и нашия общ опит. Тези убеждения влияят на нашите действия при възникването на конфликт.
Реакциите ни при конфликт могат да бъдат положителни или отрицателни.
Всеки опит конфликтът да бъде избегнат, отложен или подценен, водят до отрицателни последици. Опитът да поговорим, изясним и решим конфликта, по-скоро, довежда до положителни последици.
Последиците от нашата реакция към конфликта затвърдяват убежденията ни за конфликта. Нашият цикъл на конфликта не се променя”
[253, c. 68].
За да се направи обстоен анализ на конфликта като динамичен процес, е необходимо, според нас, да се търси отговор на следните въпроси: Какво се променя в дейността на личността, групата, обществото, когато тя
(дейността) придобие конфликтен характер? Как протичат измененията в дейността на хората?
Когато действията на индивида срещнат сериозна пречка и реализацията на целите стане невъзможна без преодоляване на препятствието (от времето на сблъсъка), от този момент, дейността загубва своята автономност и става зависима от другите действия, изграждащи препятствието. „И така, налице е преход от доконфликтна организация на действията към конфликтна, обусловена от възникващото препятствие.
Тази преориентация предполага наличието и на още един процес- обективизация на новите условия и изграждане на собствено препятствие, което е контрапункт на издигнатото от другата страна” [226, c. 45].
Авторите посочват, че е налице и още една възможност за преодоляване на конфликта- привличането на нови ресурси.

Това е още една процесуална характеристика на конфликта. Чрез този процес се прави своеобразна инвентаризация на съществуващите у личността, групата, колектива, обществото, ресурси и се избира оптимален вариант на прехода към действително новите ресурси. „По този начин, конфликтът или по скоро конфликтността, представлява процесуален комплекс, образуван от процесите на реорганизация на дейността, във връзка с новите обстоятелства; оформяне на новите предмети на дейността за тяхното преобразуване; мобилизация на ресурсите за овладяване на ситуациите” [226, c. 46].
5. Причини за появата на конфликта
Изходът от конфликта и неговите последствия могат да бъдат позитивни или деструктивни. Негативният опит се запомня от личността много по-задълго, отколкото позитивния, макар и бързо да се стеснява. В работата с негативната информация се проявяват индивидуалните различия у хората при подходите им към кризисните ситуации в живота.
Знаещият и подготвен човек притежава личностен ресурс за това, да разложи на съставните й части всяка стресова ситуация и да изведе онези неверни ходове, които е извършил. „В този момент на „стоп-кадър”, в това число и на ниво подсъзнание, забраната за определени действия ще се разпространява върху конкретни елементи на собственото неефективно поведение” [121, c. 22].
В. Козлов и А. Козлова посочват редица причини за конструктивните конфликти: неблагоприятни условия на труд; несъвършена система на заплащане на труда; необосновани престои; щурмовщина в определени моменти от работното време; несъответствие между права и задължения; неясни длъжностни характеристики; ниско ниво на трудова дисциплина; конфликтогенни организационни структури.

Сред причините за деструктивните конфликти най-важно място заемат субективните причини: неправилни действия на ръководителите и подчинените и психичната несъвместимост между хората.
Други причини за този вид конфликти са:
- нарушения на служебната етика- високомерие, неуважение към подчинените, лъжата на ръководителите, нетърпимост на ръководителя към чужди мнения, злоупотреба със служебното положение, укриване на информация;
- нарушения на трудовото законодателство- юридическа неграмотност на ръководителя, нарушение на формалните процедури по назначаване и уволнение;
- несправедлива оценка от страна на ръководителя- грешки в приложението на поощрения и наказания, недостатъци в разпределението на задачите между подчинените, болезнено отношение към високия авторитет на определени подчинени, несправедлива критика.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: