Лучиян милков конфликтология

адекватни, а поведението му се характеризира с това, че то е привично за него в аналогични ситуации. Това, от своя страна, изисква разнообразен подбор на стратегии на поведение на личността, участваща в конфликт. Те трябва да бъдат резултатни и високопродуктивни.
Смисълът на стратегиите е, конфликтът, с потенциално негативни последици, да се превърне в конструктивен конфликт, който ще помогне да се запази или увеличи ефективността в дейността на личността, групата, колектива. Възможно е използването на различни техники, които трябва да се избират, съобразно конкретните му особености, като се определят от две дименсии:
- доколко непримирими или твърдо защитавани са позициите на двете страни;
- до каква степен се проявява желание за отчитане целите на другата страна, т.е., налице ли е желание за сътрудничество.
I. Същност на стратегиите на поведение
К. W. Thomas и R. Н. Kilmann [282, c. 971-980] предлагат използването на две променливи- насоченост на вниманието към своите интереси и кооперация (насочване към интереса на другите). Извеждат следните възможни стратегии на поведение на личността в конфликта:
- Силов подход. Участникът в конфликта действа чрез агресия, подтиска и побеждава противника, без да отчита неговите интереси (в този случай има ярко диференцирани- победител и победен).
- Приспособяване. Наблюдава се промяна на позицията, в съответствие с интересите на другата страна.
- Избягване. Има излизане от конфликта, тъй като, често, разрешаването му не е възможно и той преминава в латентна (скрита) фаза, а резултатите са, най-често, загуби и за двете страни.

- Компромис. Налице е взаимно търсене на онази златна среда, по пътя на отказ на част от собствените искания, в замяна на отказ на част от исканията на другата страна.
- Сътрудничество. Прави се общ анализ на причините за конфликта и обсъждане на реалните интереси, търсене на взаимоизгодни решения, по схемата „спечелил-спечелил”.
А. Я. Анцупов и А. И. Шипилов (Схема № 4) предлагат няколко основни стратегии на поведение на личността, в условията на конфликт
[18, c. 239-240].
Стратегии на поведение при конфликт Схема № 4
( по А. Я. Анцупов и И. А. Шипилов)
Кооперативност
(Ориентация към другите)
Настойчивост
(
Ориентация към себе си)
IІ. Анализ на стратегиите на поведение на личността в конфликта
1. Стратегия на приспособяване (джентълменство)
Свързана е с определена отстъпка и предполага снижаване на изискванията и стремежите на страните, възприели тази стратегия на поведение в конфликта и приемане позициите на другата страна.
Приложима е при междуличностни конфликти. Често пъти, страните, заели тази позиция, се отказват от своите интереси и желания. Хората,

прилагащи тази стратегия, се отличават с импулсивно поведение, съпроводено със спонтанна агресивност. Те са стеснителни, уравновесени и слабо депресивни. По силата на определени съображения или чувства, предпочитат да пренебрегват собствените си интереси и да дават възможност на другия участник да реализира целите си. Понякога, това е практика на личността, при която сегашното „отстъпление” е само повод, по-късно, при други обстоятелства, да се иска подобно поведение от другата страна.
Личностите, използващи тази стратегия, са устойчиви, „както на провокация, така и на конфликтно противопоставяне. Интровертната им насоченост е критерий за оценяване на позициите и положението им в ситуацията, поради което те лесно се „вграждат” в нея” [146, с. 168]. Към стратегията се придържат, най-често, алтруистите, по убеждения или поради външни причини. Важно е съотношението на силите на противниците. Ако то не е в тяхна полза, настъпва преориентация на установката, чийто девиз е: „Предавам се на милостта на победителя”.
Тази стратегия може да се прилага тогава, когато:
- личността разбира, че истината не е на нейна страна;
- проумява, че й липсва власт и шанс за победа;
- счита, че е по-добре да съхрани добрите си отношения с другите хора, отколкото да защитава своите интереси;
- не се вълнува особено от състоянието на ситуацията;
- разбира, че резултатите са много по-важни за другата страна, отколкото за самата нея и затова отстъпва;
- едната конфликтуваща страна счита, че другата ще си извлече сериозна поука от конфликта и ще разбере, че действа погрешно.
При насочилите се към тази стратегия, в преговорната дейност е налице стремеж към успокояване и разрешаване на конфликтите, често пъти, за сметка на минимум постижение в личните цели. Тази стратегия е

приложима в случаите, когато конфронтацията по незначителни въпроси може да доведе до сериозен стрес и напрежение във взаимоотношенията на съответния етап или в случай, че другата страна не е готова за диалог.
2. Стратегия на бездействие (избягване на въздействие)
Предполага голяма доза пасивност, неоправдана отстъпчивост, липса на активни действия за решаване на проблемите. Избягването е присъщо за личности, притежаващи следните характеристики: стеснителност, неустойчивост на емоционалните състояния, слаба отвореност към другите хора, склонност към афективни реакции. Те не проявяват активност по отношение развитието на конфликта и предпочитат бързото му решаване или поемане на отговорността от другата страна. Позицията на страните може да се изрази по следния начин: „Да оставим конфликта да се разреши от самосебе си”.
Тази стратегия се избира тогава, когато:
- напрежението върху едната страна е огромно и тя счита, че не може да издържа повече на различните видове натиск (психичен, нравствен, икономически, силов, политически, финансов);
- едната от конфликтуващите страни осъзнава, че въпреки влагането на сериозни усилия, противоречието не може да бъде разрешено в нейна полза;
- конфликтната ситуация е много сложна и отнема много сили, енергия и време, а бъдещите резултати са твърде неопределени;
- едната страна знае, че другата има по-големи шансове за успех;
- наличната власт за разрешаване на конфликта е твърде незначителна;
- опитът за бързо решаване на проблемите е твърде опасен и крие пред себе си непредвидими последици;
- всяка страна желае да протака решаването на конфликта във времето, с цел получаване на допълнителна информация за ответната страна;

- разрешаването на проблема, в този момент, не е от най-значимите за едната страна и тя се отказва да работи за приключване на конфликта;
- разрешаването на конфликта е толкова травиална дейност, че едната страна се отказва да губи време, енергия и средства за приключването му.
Тактическите действия в тази стратегия са:
- избягване приложението на силови методи;
- игнориране на всяка информация, идваща от противника, недоверие към фактите;
- отказ от диалог, придържане към тактика на демонстративно избягване на щекотливи въпроси и проблеми;
- отричане сложността и важността на конфликтната ситуация;
- системно забавяне при приемането на решения.
Ресурсите на личността при тази стратегия са в изостреното чувство за време, уменията да се използват всички паузи, самоконтрол и въздържане.
3. Компромисът като стратегия („Ще отстъпя, ако и ти отстъпиш”)
Предполага взаимно разбиране и отстъпки по важни страни на проблеми, които произтичат от конфликта. Налице е съгласие за частично удовлетворяване на собствените интереси, в замяна на удовлетворяване на определени интереси на другата страна. Разногласията остават, но сключеният договор дава възможност за нормална съзидателна дейност. Й.
Галтунг пише, че компромисът е склонност да отстъпиш, но и склонност да предадеш себе си. Той е „удобство за бедния, за онзи, който знае толкова малко за това, какво може да се постигне в конфликта и, поради това, вярва, че компромисът е единствената алтернатива. Всъщност, постига се резултат, който не удовлетворява никого, често и двете страни се надяват, че другият е също толкова неудовлетворен и обединявайки се около колективното неудовлетворение, взаимно се поздравяват, пият шампанско в чест на това взаимно неудовлетворение” [57, c. 24].
Личности, които притежават висока степен на откритост спрямо

социалното обкръжение и висока стеснителност, са склонни към компромис. Те постигат доверително-откровено взаимодействие с противниците си и това им помага да вникнат в тяхната позиция, мнение и предложения.
Ефективността на компромиса е неоспорима, когато:
- двете страни притежават еднаква власт и имат взаимоизключващи се интереси;
- се съхраняват взаимоотношенията, което води до запазване на редица придобивки, вместо загуба на всичко;
- едната страна предпочита временно решение на съществуващите проблеми;
- удовлетворяването на желанията няма решаващо значение за едната страна и тя може да промени поставените по-рано цели;
- едната страна се задоволява с краткосрочните облаги;
- всички останали подходи за решаване на конфликта са неефективни и безрезултатни;
- едната страна изпитва потребност от бързо решаване на конфликта, тъй като не разполага с много време, или защото компромисът, в момента, е най-икономичния и ефективен начин за разрешаване на противоречията.
Стратегията на компромиса не предполага анализ на обема информация, а се търси обмен на мненията. Понякога, личността, заемаща тази позиция, се чувства неловко, тъй като нейното поведение зависи от отстъпките на другата страна. За тази стратегия са характерни заостреното внимание и относителна хитрост. Действа се по следния начин: „Аз ще отстъпя малко, ако и Вие сте готови да отстъпите”.
Като недостатък на стратегията „компромис” може да се посочи, че е възможно да се направят по-големи отстъпки, за да се покаже великодушие, или да се издадат позициите много по-рано от другата страна.

Тактическите действия на предлагащия компромис при преговорите могат да се обобщят в следния вид:
- ориентиран е към равенство в разпределението на крайния резултата, т. е., на всекиго по равно;
- често пъти се използват хитрини, лъжа, манипулативни прийоми;
- обича да търгува и се отнася с уважение към онези, които са от тази област;
- стилът му на поведение е т. н. „игрови”;
- прави постоянен анализ на ситуациите;
- има добра ориентация за всеки момент от работата с опонентите.
4. Сътрудничеството като стратегия (консенсус)
За да се използва тази стратегия при разрешаването на конфликтите на личността, са й необходими качествата мъдрост, майсторство, здрав смисъл и разум. Търсещият консенсус предявява своите интереси, изразява позиции, открито признава наличието на конфликт или противоречия в позициите или интересите на двете страни и предлага пътища за разрешаването им. От опонентите си той търси и очаква сътрудничество.
Тази стратегия е насочена към конструктивно разрешаване на конфликтите, т. е., работа с проблемите, които създават конфликтите, а не със самия него. Стремящият се към сътрудничество не търси избягване на острите въпроси, тъй като уважава партньорите си. Той не експлоатира слабите им места и затова се стреми към диалог при разрешаването на проблемите. Винаги предлага мирни средства и не се опира на силата.
Позволява да се намери взаимно приемливо решение, което удовлетворява всички страни, участници в конфликта. Налице е стремеж към интегриране на интересите на всички участници в конфликта. „В съдържанието на интересите на всяка от страните намира място удовлетворяването на основните интереси на другата страна” [226, c. 62].
Сътрудничеството се прилага от личности, които проявяват висока

стойност на откритост към социалното обкръжение. Лицата, които избират сътрудничеството като стратегия на поведение, трудно създават конфликтни ситуации и ако, все пак, те са налице, предпочитат взаимното разбирателство.
Сътрудничеството е уместно да се прилага в следните ситуации :
- Двете страни са в състояние взаимно да се изслушват и излагат същността на своите интереси.
- Въвлечените в конфликта страни притежават еднаква власт или желаят игнорирането на различията в положението си, спрямо другата страна, за да бъдат равнопоставени и да търсят решение на проблемите.
- Двете страни желаят да поставят за обсъждане някои идеи и да се потрудят заедно за търсене на справедливо решение.
- Решаването на съществуващите проблеми е много важно и за двете страни и нито една от тях не желае отсрочка на разрешаването им.
- Те са в еднаква степен осведомени, както за същността на проблемите, така и за желанията на ответната страна.
- Между конфликтуващите страни са налице продължителни и трайни взаимоотношения.
- Всяка една от страните има възможност да работи предварително върху разрешаването на противоречията в дългосрочен план.
Тактическите действия на преговарящия в стил „сътрудничество” са:
- събиране на информация за същността на проблемите и за противната страна;
- водене на отчет на личните ресурси и тези на опонентите за изработване на алтернативни предложения;
- обсъждане открито на проблемите, липсва боязън или страх от разногласия, налице е старание да се опредмети конфликта;
- ако противникът предлага нещо разумно, то се приема.
5. Стратегия на съперничество („Единствено аз съм прав”)

Налице е стремеж към доминиране и в крайна сметка- отстраняване на едната от страните, участващи в конфликта. Често пъти, и двете страни, участнички в конфликта, приемат т. н. стратегия на „огледалния образ”, където едновременно смятат, че те са невинната жертва, у тях е истината и справедливостта и, поради това, са нападнати от другата страна. Това предизвиква, според всяка от страните, справедлива защита и победа над противната. Този тип поведение е ориентиран към победа, без да се отчитат собствените загуби. З. Фройд обяснява това поведение при водене на преговори с подсъзнателния стремеж личността да се отдели от болката, предизвикваща пораженчески чувства, т. е., тази стратегия отразява такава форма на борба за ресурси, при която едната страна излиза като несъмнен победител. Рядко обаче, стратегията на съперничеството носи дългосрочни резултати, тъй като изгубилият може да не приеме решението, наложено пряко волята му, или да се опита да го саботира.
При тази стратегия, често пъти, се прибягва до двойни стандарти в оценяване на действията. Причината е в това, че дори и при идентични действия, в които е ангажирана всяка от страните в конфликта, е налице тенденция да се вярва, че позволеното за едната страна не е позволено за другата. „Лицата, които прилагат съперничеството като стил на поведение в конфликтна ситуация, се характеризират с потребност от общуване, екстровертна насоченост на поведението си, откритост в позициите и експонирането им, както и реактивна агресивност” [146, c. 166].
Съперничеството е ситуация, при която и двете страни непримиримо или догматично защитават своите позиции, от гледна точка на собствените си интереси, и без желание да отчитат правото на другата страна да има свои интереси. Използват всички възможни средства и цялата власт, която притежават, за да решат конфликта изцяло в своя полза.
Най-ярките случаи, когато се избира тази стратегия са:

- Едната страна притежава достатъчно власт и позиции за разрешаване на конфликта.
- Разрешаването на конфликта е от огромно значение за едната страна и тя прави решителна крачка за осъществяването му.
- Решението трябва да е бързо и неотложно и едната от конфликтуващите страни има достатъчно силни позиции, за да пристъпи към действие.
- Едната страна се намира в критична ситуация и от бързото й реагиране зависи бъдещето й.
Анализът на посочените стратегии и тактики за разрешаване на конфликта показва, както определени характеристики, но, редом с това, и определени условия, които извеждат на преден план дълбоката психическа същност на конфликтните ситуации и конфликтите. Той показва тяхната зависимост, както от индивидуалната неповторимост при възприемането им, така и от съответните емоционални реакции при междуличностните взаимодействия. Затова, от водещо значение е познаването на човешката психика и интуицията на индивида за разчитане на невербалните сигнали, скритата информация или подтекст в конкретния случай- усещане за безпокойство, тревога и страх, които могат да се маскират от защитните модели на поведение на личността и условията на конфликт, като: прекалена отстъпчивост; синдром на покорство и мълчание; неадекватно поведение; демонстриране на превъзходство; изненадващи избухвания; задаване на неочаквани въпроси; доминиране на формална вежливост и сервилно отношение; постоянно излизане от официалния тон или обръщане всичко на шега; непрекъснато измъкване или прехвърляне на вината върху другите.
При анализа на вътрешните психични механизми и на сложната социално-психична природа на конфликта трябва да се използва широко специализираната помощ и т. н. интервенция при кризи, разрешаването на

конфликти чрез медиатори (от латински- „mediator”- посредник) и мениджъри по конфликтите.
K. Thomas [281, c. 73] предлага тест, който позволява да се оцени индивидуалната стратегия и тактика на поведение в конфликтна ситуация.
Според него, съществуват две основни стратегии:
- чрез партньорството, като ориентация, при която се отчитат интересите и потребностите на партньора;
- чрез натиск, като реализация на собствените интереси и преследване на собствените цели. Затова, привържениците на тази стратегия са, обикновено, нетърпеливи, егоистични, не умеят да изслушват другите, натрапват своето мнение и бързо нагнетяват обстановката и отношенията.
Според Д. Панайотов [169, c. 179], различната изразеност на тези стратегии, като комбинации от възможности, дава и различно предпочитание и нагласи към всяка една от описаните пет тактики.
- Без натиск (стремеж към доминиране) и с ниска степен на партньорство- приоритет има тактиката на отклоняване (избягване), на въздържане от спорове, дискусии, възражения с опонента и открито изказване на лична позиция.
- Без натиск и висок стремеж към партньорство- налице е ориентация към претенциите, подчертават се общите интереси и се премълчават разногласията.
- С натиск и ниска степен на партньорство- на преден план излиза тактиката на противоборство (съперничество), при което се заема позиция на непримирим антагонизъм, в случай на съпротива, а ситуацията се възприема като въпрос на победа или поражение.
- Със средни значения на натиск и партньорство- реализира се тактиката на компромис и стремеж за регулиране на разногласията.

- С високи значения на натиск и партньорство- тази комбинация стимулира тактиката на сътрудничество, тъй като засилва инициативата и отговорността за търсене на решения, удовлетворяващи и двете страни.
Тактическите действия при стратегията на съперничество са:
- постоянно и преднамерено прекъсване на противника с всички достъпни и възможни средства;
- използване на лъжа, хитрост, опити да се завладее положението с помощта на всички средства;
- постоянно и отблизо контролиране действията на противника и неговите източници на информация;
- провокиране на противника към необмислени стъпки и грешки.
Ресурсите на личността в тази област са властност, авторитаризъм и нетърпимост към разногласие и инакомислие.
Анализът на разгледаните стратегии ни дава основание да направим следните изводи:
- Най-висока социална адаптивност имат личностите, които използват приспособяващия се стил, а най-ниска- тези, които използват стратегията на съперничеството.
- Степента на приемане на противниковата страна е различна при всички стратегии. Най-добре приемат хората от отсрещната страна онези, които използват стила „приспособяване”, т. е., джентълмените, а най- резервирани са прилагащите стил „съперничество”, т. е., „единствено аз съм прав”.
- Отговорността към предмета на конфликта също е различна при отделните стратегии. Най-ярко той се диференцира при приспособяващия се стил, а най-слабо при съперничещия, т. е., най-висока субективна готовност за разрешаване на конфликта има джентълменът.
IІІ. Стратегии и разрешаване на конфликта

Според А. Я. Анцупов и И. А. Шипилов е налице строга зависимост между начините за разрешаване на конфликтите и стратегиите, които избират опонентите, участващи в конфликта. Графично, връзката между стратегиите и пътищата за разрешаване на конфликтите, според нас, могат да се изразят в схема № 5.
Анализът на елементите от тази схема показва, че най-добрата стратегия за решаване на всеки конфликт е компромисът, реализиран като
„симетричен”, когато двете страни правят сравнително равнопоставени взаимни отстъпки. „Използването на компромиса като стратегия, според Д.
В. Димитров, дава възможност за по-гъвкаво поведение при управлението на конфликта, защото той може да се постигне чрез комбиниране на различни стратегии” [80, c. 112].
Обсъждайки достойнствата и недостатъците на изложените по-горе стратегии, е необходимо да отбележим, че не съществуват варианти на поведение, които са само позитивни или само негативни. Всеки от тях може да се окаже продуктивен или деструктивен, в зависимост от това, в каква ситуация, в кой момент от протичане на конфликта се прилага.
Силовият подход (съперничеството) може да е ефективен, тогава, когато е необходимо да се действа в ограничени срокове и са налице достатъчно пълномощия за авторитарно решение на проблемите. Уместно е, при определени обстоятелства, ръководителят на организацията да използва техника, наречена конфронтация.
Зависимост на начина на разрешаване на конфликтите Схема № 5 от избраната стратегия

В случая, той използва своите формални пълномощия и заставя двете конфликтуващи страни, образно казано, „да отворят картите”, да седнат една срещу друга в открита дискусия, за да се разберат истинските причини за появата на конфликтната ситуация и прерастването й в конфликт.
Друга техника е т. н. „форсиране на конфликта”. При нея, ръководителят на организацията или арбитърът самостоятелно взема решение и го налага на страните, участнички в конфликта. За съжаление, често пъти, губещата страна остава непримирима и отказва по-нататъшно сътрудничество при съвместната дейност.
Популярна е и техниката наречена „право на мнозинството, т. е., гласуването”. Въпреки, че то играе важна роля в съвременното демократично общество, не е най-приемливата форма за разрешаване на конфликти.
Приспособяването е необходимо, когато трябва да се съхранят добрите взаимоотношения; едната страна осъзнае, че не е права, или на ръководителя не са делегирани достатъчно пълномощия.
Избягването е ефективно и в ситуации на изключително високо напрежение в отношенията между страните, което трябва да се понижи.
Може да се използва при незначителни ситуации, за които не е необходимо да се изразходват сили и време, или се осъзнае, че конфликтът няма да доведе до позитивни решения. Тази стратегия може да се използва и в случай, че спорът излиза извън рамките на обсъждания проблем и няма връзка с реалната дейност.
Възможните техники са следните:
- Пренебрегване. Действа се така, че все едно конфликтът не съществува, с надежда нещата да се оправят сами.
- Физическо разделяне на страните, участници в конфликта.
- Ограничаване на взаимодействията до ниво официални контакти.

- Печелене на време, докато първоначалните чувства се уталожат. Решават се второстепенни въпроси, а кардиналните се отлагат до изясняване на позициите.
Компромисът е конструктивен, когато трябва да се постигне бързо договаряне и при положение, че двете страни разполагат с еднакви сили и имат взаимно пресичащи се интереси. Те излизат с определени позиции, като в процеса на преговарянето, всяка от тях прави дадени отстъпки и се създава механизъм за контрол, относно спазването на постигнатите договорености.
Според А. М. Сергеев [193, c. 148], най-ефективна стратегия при конфликтите е сътрудничеството, при което страните са взаимно заинтересовани в търсене на оптимални и най-добри способи за решаване на проблемите. Именно, сътрудничеството позволява, в максимална степен, да се реализират интересите на всички страни и да се преодолеят конфликтите.
ІV. Копинг-стратегии на поведение при разрешаване на конфликтите
Терминът “coping” е производен от английската дума „cope”- справям се, преодолявам, сражавам се, боря се. В съвременната психологическа литература се употребява в съчетание с други психологически понятия като: „coping-process”; „coping-mechanism”; „coping-behavior” (адаптивно поведение); „coping-stile” (на поведение); „coping-strategy” (психично преодоляване).
Л. Десев дава следното определени на понятието „стратегия”:
„Определяне и насочване на генералната линия по посока на достигане на поставената крайна цел; дългосрочна програма за дейност, която е пряко насочена към реализиране на определени цели” [73, c. 557].
Обособени са три самостоятелни школи, разглеждащи въпросите за преодоляване на конфликтите, от позициите на копинг-стратегиите:

поведенческа сфера, включваща осем варианта на поведенически стратегии; когнитивна сфера, с десет варианта на когнитивни стратегии; емоционална сфера, обхващаща осем варианта на емоционални стратегии.
Копинг-стратегиите се разпределят по трите основни сфери, като се отчита степента на адаптивност, т.е., те биват адаптивни, относително адаптивни и неадаптивни.
Към адаптивните варианти на копинг-стратегия в поведенческата сфера се отнасят: сътрудничеството, алтруизмът, търсенето на помощ. Тези форми на поведение се изразяват в такова поведение на личността, при което тя встъпва в близки отношения със социалното обкръжение или самата тя предлага пътища за преодоляване на трудностите.
В когнитивната сфера, като адаптивен вариант, са: проблемният анализ, стабилността на собствените ценности, способността за запазване на самообладание, хладнокръвие. Анализират се възникващите трудности и предизвикателства и се търсят възможните пътища за изход от ситуацията.
Повишава се степента на самоконтрол и самооценка, осъзнава се цената на личността, добива се вяра в собствените възможности за справяне с трудностите.
В емоционалната сфера най-често използваната стратегия е протестът, който отразява емоционалното състояние на личността и показва отношението й към трудностите. В същото време, личността демонстрира и увереност в способността си за намиране на изход и от най-тежките ситуации.
Относително адаптивните варианти на копинг-стратегия на поведение се проявяват в:
- Поведенческата сфера- компенсиране на напрежението, отвличане от проблемите, конструктивност. Това са форми на поведение, които се характеризират със стремеж към временен отказ от разрешаване на

трудностите. Прибягва се до алкохол, лекарствени средства, вглъбяване в хоби, предприемане на пътешествия.
- Когнитивната сфера- относително добро справяне с трудностите, придаване на някои от тях на определен религиозен смисъл. Форми на поведение- религиозност и стоицизъм при сблъсък със сложни проблеми.
- Емоционалната сфера- емоционално разтоварване. Приема се поведение, което снема напрежението чрез емоционално отреагиране.
Неадаптивни варианти на копинг-стратегия на поведение са в:
- Поведенческата сфера- активно избягване, отстъпление от неприятни мисли, пасивност, уединение, изолация, стремеж към избягване на активни интерперсонални контакти, отказ от ангажиране с проблемите.
- Когнитивната сфера- примирение, неорганизираност, игнориране
(пасивна форма на поведение), умишлено недооценяване на неприятните последици, отказ от преодоляване на трудностите, липса на вяра в собствените сили и интелектуални способности.
- Емоционалната сфера- поддаване на емоции, демонстрация на покорност, обвинения и самообвинения, състояния на безнадежност и безперспективност.
В резултат на анализа на копинг-стратегиите на поведение, може да се направи следната модифицирана схема, която показва поведението на личността в поведенческата, когнитивна и емоционална сфери.
Поведенческа сфера:
П 1- отбягване („Ще се постарая да забравя всички проблеми”);
П 2- алтруизъм („Помагам на хората, за да забравя собствените си проблеми”);
П 3- активно избягване („По всякакъв начин се старая да не мисля за своите неприятности”);
П 4- компенсация („Релаксирам с алкохол, вкусни ястия, телевизия, видео, лекарства, забавления и др.”);

П 5- конструктивна активност („Вместо проблемите, реализирам моите мечти”);
П 6- отстъпление („Изолирам се от околните, старая се да се усамотя”);
П 7- сътрудничество („Използвам сътрудничеството със значими за мен хора, за да преодолея трудностите”);
П 8- търсене на помощ („Обикновено, търся хора, които да ми помогнат със съвет”).
Когнитивна сфера:
К 1- игнориране („Казвам си: сега не му е времето за тези неща”);
К 2- примирение („Това е съдба, с нея човек трябва да се примири”);
К 3- дисимулация („Нищо не е чак толкова лошо, в основата си всичко е добро”);
К 4- запазване на необходимия апломб („Не губя самообладание и контрол над себе си в тежки моменти”);
К 5- проблемен анализ („Старая се да си обяснявам всичко, което ми се случва”);
К 6- относителност („В сравнение с проблемите на другите, моите са нищо”);
К 7- религиозност („Случи се, защото така е било писано да стане”);
К 8- разхвърляност („Не знам какво да правя, няма измъкване от тези проблеми”);
К 9- придаване на смисъл („Преодолявайки тези трудности, аз се самоусъвършенствам”);
К 10- адекватно самооценяване („В определения срок не мога да се справя напълно с проблемите, но с времето ще съумея да отстраня най- значимите”).
Емоционална сфера:
Е 1- протест („Възмущавам се открито от несправедливостите на съдбата”);

Е 2- емоционално разпускане („Изпадам в отчаяние, ридая, страдам”);
Е 3- поддаване на емоции („Честа смяна на крайни настроения”);
Е 4- оптимизъм („Уверен съм, че има изход от всяка трудна ситуация и аз го търся”);
Е 5- пасивно коопериране („Доверявам се на други хора, които ще ме измъкнат”);
Е 6- покорност („Изпадам в състояние на безнадеждност”);
Е 7- самообвинение („Аз съм виновен и си заслужавам проблемите”);
Е 8- агресивност („Агресивен съм, когато не съм в състояние да реша проблемите си”).
Най-значимото при копинг-стратегиите е връзката им със стила на поведение на личността в груповите конфликти, а в индивидуалното поведение, те лежат в основата на предприеманите мерки за психична защита от проблемите.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: