ЧАСТ ТРЕТА: ПЪТИЩА И СРЕДСТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА

възможности. Често пъти, единственият начин да се установи границата на тези възможности е да се премине към невъзможното (в науката, теорията, практиката, действията, мечтите, идеалите, целите). С пределите на своите възможности се среща само този, който вярва в съществуването им. Затова, всеки от нас, може да се самоусъвършенства, като отчита границите на собственото си майсторство да победи предразсъдъците, ограничеността на въображението и желанията.
Животът на човечеството е низ от опити за реализация на набелязани цели. Те могат да бъдат положителни или отрицателни, някои могат да се преследват, други- да се избягват. Целите и животът (на отделния човек, семейството, групата, колектива и обществото) са неразделими. А там, където има осъзнати цели, често пъти, са налице и противоречия. Има цели, които не могат да бъдат удовлетворени. Те са блокирани, което, от своя страна, довежда личността до фрустрация. При конфликта са налице поне две цели. Едната стои на пътя на другата и неин носител е някой друг.
Отношението към целта става отношение към този друг. Той може да бъде и част от нас- в този случай говорим за дилема, а може да е друга личност- тогава говорим за наличие на разногласия. “Предотвратяването на конфликта, премахването на конфликта е безсмислено.
Но предотвратяването на насилието, премахването на насилието- това е изключително значимо и полезно нещо”, пише Й. Галтунг [57, c. 9]. Той счита, че, по същество, е необходима трансформация на конфликтите, т. е., избягване прерастването им в насилие, тъй като конфликтът, в най-общ смисъл, е естествен спътник на човешкото развитие и, поради това, е неправилно да се говори за неговото преодоляване, премахване или окончателно разрешаване. “Колкото по-широк е спектърът на решенията, толкова повече са алтернативите на насилието. И това е най-важното за предотвратяване на опасността, конфликтът да се подхлъзне към фазата на насилието: използвайте енергията на конфликта, за да достигнете до

творчески, креативни решения” [57, c. 13]. Конфликтите зареждат с енергия личността и колектива, усилват мотивационната дейност в процесите на социалната активност за справяне със ситуациите, пораждат любопитството и стимулират към високоефективна познавателна дейност.
Възникването на конфликта предполага не само възприемане и осъзнаване на противопоставянето и противоречието, възникващо в самата личност или в отношенията между групите и общностите, но и развитие на активността, насочена към управление и преодоляване на тези противоречия. „Универсална реакция на човека към противоречието, раздвоеността, дезинтеграцията (както в самия себе си, така и в отношенията с другите хора) е преодоляването на тази дисхармония”, отбелязва Н. В. Гришина [64, c. 191]. За успешното справяне с конфликтите е необходимо създаване на резултативен модел за опознаването и разрешаването им. Според Р. Стаматов и Б. Минчев [200], разрешаването на конфликтите преминава през следните стъпки:
- Определяне на конфликта
Трябва да се посочи съдържанието на конфликта. Добре е той да бъде конкретен. Абстрактно изведеният конфликт е труден да разрешаване.
Определянето му включва разбиране на чуждата позиция: как другият преживява ситуацията, какво чувства и мисли за случилото се.
- Откриване на възможни решения
Намирането на възможно повече решения, които удовлетворяват и двете страни, е основно за разрешаване на конфликта. Това изисква избягване на решения, пренебрегващи една от страните. Решението, което се предлага, трябва да даде възможност на всички да получат исканото.
Решения, задоволяващи само една от страните, водят до фрустрация и разочарования. Търсенето на решения изисква обсъждане на всички предимства и недостатъци.
- Проверяване на решението

Решението може да бъде проверено в съзнанието. Най-добре решението може да се осмисли, когато се провери на практика. Ако не се оправдае, тогава се търси друго решение. Тук важно е не толкова решението, а желанието да се потърси друго решение, да не се настоява за вече взетото решение.
- Оценка на решението
Помага ли решението за разрешаване на ситуацията? Стават ли, след това решение, нещата по-добри? Това може да се разбере, като се споделят чувствата и като се оцени решението.
- Приемане или отхвърляне на решението
Приемането на решението означава усилие за неговото следване, посвещаване на неговото реализиране. Ако решението е неприемливо, тогава възникват две възможности: да се потърси друго решение, но този път по-внимателно, или да се върнат нещата към определянето на конфликта, към неговото преосмисляне или преформулиране и отново да се започне търсенето на решение.
Методите и прийомите на управление зависят от онези цели, които се поставят пред личността при всяка конфликтна ситуация. В зависимост от целите се избира и тактика за взаимодействие с конфликтогените.
Тактиките могат да бъдат два вида: твърди и меки, съобразно способите на действие.
При твърдата тактика се създават условия за неприятни последствия за опонента, демонстрация на сила, възможности, ресурси, които го карат да установи, че е възможно да загуби противоборството и това го насочва към конструктивно поведение, насочено единствено към позитивно разрешаване на съществуващия конфликт.
При меката тактика, последствията от приложението й са свързани с ответни действия, които създават в опонента усещане за превъзходство и

победа. Така той може да бъде подведен и, в крайна сметка, да загуби позиции, като се съгласи на предложенията на другата страна.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: