ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: КОНФЛИКТИТЕ В ПУБЛИЧНАТА

въобще тези въпроси се дискутират, участниците се стремят да дават уклончиви отговори, които са приемливи от политическа и социална гледна точка. В повечето случаи, човек изразява и отстоява мнение, което обществото счита за общоприето и правилно, като по този начин той скрива от широката общественост своето собствено мнение” [113, с. 10].
В част от изложените мнения и оценки са изразени позиции в подкрепа на осъществяването на активен граждански контрол за изпълнението на съществуващите нормативни разпоредби. В други коментарии проличава неразбиране или нежелание да бъдат приложени на практика и в пълнота действащите правила и същинският замисъл на концепцията за ограничаване на този вид злоупотреба със служебно положение.
В действителност, ефективният подход за ограничаване на конфликта на интереси преминава през съчетаването на поредица от законодателни регламентации с изработването и прилагането на ясни институционални политики и административно-организационни мерки за ограничаването му.
Изключително важен елемент от този подход е и оказването на непрекъснат граждански контрол от страна на средствата за масова информация, представители на гражданското общество и експертната общност.
Конфликтът на интереси е ситуация, при която длъжностно лице, при изпълнение на своите служебни функции или задължения, участва във вземането на решения и изпълнението на действия, които влизат в противоречие с неговите лични интереси и ангажименти. При това положение възниква сблъсък между функциите и задълженията, които човек има в качеството си на служител в определена административна структура и личните цели, интереси и ангажименти, които има в качеството си на частно лице.
В практически аспект, такава ситуация позволява длъжностното лице, притежаващо реален достъп до властови ресурс, да бъде в състояние

(позиция) да използва този ресурс в личен интерес или интерес на обвързани с него лица, а не в полза на ефективното функциониране на институцията, в която работи.
За развитото гражданско общество е присъща задачата да издига защитни механизми и бариери пред негативните административни действия и практики, а ролята на четвъртата власт (масмедиите) е решаваща в тази област. „В контекста на съвременните реформи в държавното управление и промените в публичната администрация, предлаганите теми и повдигнатите въпроси са особено актуални, тъй като максималната прозрачност и поддържането на постоянен диалог с гражданите, относно вземането на важни управленски и административни решения, са сред най-важните фактори за ограничаване на корупцията и стимулиране на етично поведение в публичната администрация” [113, с.
47].
Практиката в публичната държавна администрация показва, че всеки държавен служител непрекъснато се изправя пред различни по вид ситуации, сблъсква се с множество конфликти на ценности и нравствени дилеми, които в никакъв случай не оправдават неетичното му, понякога, поведение. Напротив, той е длъжен да се съобразява с общоприетите и утвърдени нравствено-поведенчески норми на взаимоотношения с гражданите и да ги спазва в дейността си.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: