Лучиян милков конфликтология

Доминирането на глобализацията в световната икономика и пазар, във всички видове бизнес, е иманентен фактор, който определя облика на националното и световно стопанство, култура, наука, образователна система. Това, от своя страна, създава условия за появата на нови икономически конфликти, свързани с добива и разпределението на световните полезни изкопаеми, най-вече нефт и природен газ, въглища, метали, дървесина.
Независимо от запазването на националните граници, от създаването на нови държави, процесът продължава да се развива доста бурно, а развитието на ИКТ се явява като допълнителен катализатор в това отношение. Светът вече е навлязъл в етап, в който глобализацията, глобалната конкуренция и конфронтация са неоспорим факт. Процесът на глобализация поставя интересите на клиента в центъра на дейността, води се активна борба за високо качество на продукта, създава се модерен мениджмънт и се търсят възможности за все по-хуманни трудово-правни отношения. Интензивната глобализация се свързва с информационното пространствено мислене и със симбиозата между човека и природата.
Глобализацията, като сложен, и, в много случаи, противоречив и конфликтогенен процес, може да се разбере и осмисли от хуманистична гледна точка, ако се изхожда от факторите, които я създават. В това отношение, съществува съгласие за това, че два процеса, които взаимно се преплитат, осигуряват възможностите за възникване и развитие на глобализацията- развитието и разпространението на съвременните ИКТ и икономическото превъзходство на развитите страни. Като структурно ядро на новата световна икономика са цивилизацията и съпътстващите я култура и образование. Те намират своята ценностна реализация в множество съвременни императиви от цивилизационен ракурс: в центъра на всички икономически взаимоотношения е човекът, с произтичащите образователни, социални, нравствени, политически форми на право на

личностен избор; чрез развитието на икономиката се създават условия за откриване и развитие на интелектуалната надареност; изграждане на професионализъм и професионални умения у личността; солидно ниво на образованост; способност за социално партньорство и компромис; висока степен на доверие към партньора, колегата, ръководителя; неприкосновеност на частната собственост; безусловно спазване на писаните и неписани закони.
Мащабното проявление на световните интеграционни процеси е насочено към невралгичните за бъдещето на човечеството сфери и дейности, които са силно конфликтогенни: опазване на мира, изхранване на населението, екология, преодоляване на изостаналостта и неграмотността, противопоставянето на етноси, цивилизации, култури и религии. Това, от своя страна, поставя въпроса за аксиоматичното приемане на идеята за единството между всички хора на Земята, което налага отварянето на отделните нации една към друга. “Светът е нашето голямо село, пише Ж. Делор: ако огънят пламне в една от къщите, той няма да пощади и останалите. Ако, който и да е от нас се опита сам да възстанови унищоженото, усилията му ще отидат на вятъра. Ключовата дума в случая е солидарност: всеки трябва да поеме част от общото бреме”
[72, c. 19].
Редом с множеството позитивни страни на глобализацията, е необходимо да отбележим и редица въпроси, които пораждат основателна тревога и съпротива у много хора от различни страни. Фундаменталните противоречия между финансовата и етичната икономика пораждат по неизбежност нова обобществена форма- неоикономика, в която противоречията се тушират, но не изчезват; принципите на пазарната икономика се разрушават, но това, все още, не е фатално за капитала.
Като следствие на икономическата глобализация е явлението
“политическа глобализация”. Тя се проявява в практиката за създаване на

единно политическо пространство, с множество противоречия между държавите, техните съюзи и региони, към които принадлежат. Често пъти, единното световно политическо пространство, се нарушава от ожесточени противоречия, които прерастват във военни конфликти (войните в бивша
Югославия, нападението на Израел срещу Южен Ливан и столицата му
Бейрут, войните в Ирак, Афганистан, Палестина, терористичните актове на остров Бали- Индонезия, събитията от 11. 09. 2001 година в Ню Йорк, геноцидът от страна на Северен арабски Судан срещу южната католическа част на страната, трагичните събития в Руанда, довели до милион жертви и др. през последните десетилетия).
В средата на ХХ век, епохата на идеалите е заменена от епохата на интересите и поради това прякото военно-политическо насилие е неадекватно, но за съжаление, все още, е често използвано. То бавно е измествано от неолибералния проект на глобализацията.
При обстоен анализ на съвременните тенденции, в развитието на глобалните процеси в света трябва да се отчитат следните фактори:
- Екранната революция, осъществена с помощта на най-съвременните
ИКТ, имаща значимост близка или равна на откритието на писмеността, е доминиращ фактор за структурните и качествени трансформации в културно-цивилизационните параметри на съвременния свят, най-вече, в образователната дейност и в самата човешка психика.
- Чрез своето неконтролируемо развитие, глобалните процеси доближават света до системен кризис на цялата човешка цивилизация, до неконтролируеми сблъсъци и конфликти, с огромен брой цивилни човешки жертви и материални разрушения.
Според множество анализатори (Римският клуб; групата на С. П.
Капица от Русия; изследователи от “Грийн пийс”; Лестър Браун и други негови сподвижници- представители на течението „Устойчиво развитие на
Земята”; екипът на Фр. Фукуяма; аналитикът на сегашното човешко

съществуване М. Стронг), този кризис ще настъпи в периода 2025-2030 година.
- Най-важна роля за съвременното устойчиво състояние на културата в света играе постмодернизмът. Той отдавна престава да бъде тясна интелектуална мода за определени групи интелектуалци и се превръща в основна форма за изграждане на светогледа на голяма част от образованото човечество. Постмодернизмът е с огромен заряд и може успешно да се вгради в политиката и от там във всеки вид съзидателна човешка дейност, включително и при изграждането на конфликтологична култура у личността.
Негативизмите на глобалната информатизация засягат сенчестата, тъмната страна на позитивите, опасностите, закодирани в самата й същност. Преди всичко, това са възможностите за всеобхватна и много бърза дезинформация, което е стъпка към нов вид контрол и дори диктат над общественото мнение и защитавани позиции. След масовото навлизане на съвременните ИКТ във всички области на човешката дейност и разширяването на полето на информационните канали, неимоверно много се увеличават възможностите за политическа, идеологическа, религиозна, фундаменталистическа, рекламна, образователна манипулация на цели социални групи и прослойки.
І. Конфликтологична култура на личността
Културата е неразделна част от човека и социума. Тя е съществена човешка особеност, правеща хората различни по начин на живот и светоусещане. Резултат е от човешката мисъл и дейност, съвкупност е от език, ценности, схеми на възприятие и поведение, начин на мислене и чувстване. В този смисъл, няма човек без култура, тъй като той сам е културен феномен. Личната култура определя културната идентичност, т. е., принадлежността на индивида към определена културна група,

характеризираща се с някакви общи черти, по отношение на изповядвани ценности, начин на живот.
Като неотменима част от общата култура е и конфликтологичната култура на специалиста. За нея, Д. Й. Димитров пише: “Тя е качествена характеристика на професионалната му жизнена дейност в конфликтогенна професионална среда” [83, с. 40]. Конфликтологичната култура на личността е пронизана от конфликтогенната дейност, т. е., тя е процес, в хода на който личността преобразува и опознава социалната среда, в която се зараждат, развиват и разрешават конфликтите.
Световното съобщество, все още, не е овладяло в пълна степен новите инструменти за социално управление, не е усвоило глобалните информационни системи, не се е научило да обуздава своеволието на играчите на световното информационно поле. Трябва да се изграждат нова конфликтологична култура и етика- на плурализъм, етническа, расова, цивилизационна и религиозна толерантност, на милосърдие, състрадание и хуманизъм. Именно, в този вектор на развитие на обществото и личността могат да се изведат и обособят източниците на социалния оптимизъм.
От последните десетилетия на ХХ век човечеството навлиза в нова за него информационна епоха, при която глобализацията във всички области променя условията за съществуване на елементите на социалната система- политика, наука, образование, икономика и, по- специално, култура. За Е. В. Данилчук, “разширяване полето на понятието
“култура” се обуславя от навлизането на информационни черти в традиционната култура (нова комуникация, поликултурност, замяна на монолога с диалог и полилог и т. н.) и възникването на нови култури
(култура на електронните средства за масова информация, екранна, мрежова и др.)“ [66, с. 65]. За владеещия солидна конфликтологична култура е характерно усвояването и използването на специфични знания,

потребни за вникване в същността на конфликтите и последваща реализация на професионалните функции.
Налице са промени в ролята и мястото на личността в обществото.
Създават се условия за изграждане на човека като цялостна личност, която ще реализира интелектуалния и творческия си потенциал във взаимодействие с природата, обществото и другите хора, която избягва противопоставянето, конфронтацията и конфликтите в собственото си поведение. “Личността, пише И. И. Мазур, ще използва системно- информационния и еволюционно-синергетичен подход във всички области на човешката дейност” [143, с. 26]. Настъпват изменения в статуса на науката, пътищата и средствата за откриване и създаване на ново знание, сред които е и конфликтологичното.
Промените в материалната култура водят и до трансформации в социалната структура на обществото, с многократно нарастване на работещите в областта на услугите и информационната дейност.
Измененията засягат културата, особено в областта на фундаменталните ценности и светогледните ориентации, регулиращи човешката дейност в рамките на даден вид общество.
Интензивните промени в обществото са свързани със сериозни промени в областта на културата. Нейните специфични надстроечни особености се определят от система основополагащи ценности и светогледни ориентири, които регулират човешката дейност в рамките на определен тип общество.
Според А. Я. Фридланд, преподавателите трябва да спазват следните правила на научно поведение, които осигуряват висока степен на конфликтологична култура у тях:
“- Подлагай всичко на съмнение; не приемай на вяра положенията, само затова, че те са публикувани в печата, в електронните издания или са изказани от авторитетни автори.

- Помни, че събитията, случили се след други събития, не винаги са тяхно следствие.
- Когато грешиш, греши логично; необходимо е да проверяваш действията си с помощта на логиката.
- При обсъждане на нещо ново, дай определение на основните понятия.
- Не въвеждай нови термини без необходимо основание” [219, с. 123].
Конфликтологичната култура съдържа следните структурообразуващи компоненти :
- знания за целите, средствата, обекта, резултатите при конфликтологично противопоставяне в съвременното общество;
- прилагане на конфликтологичната култура в практическата дейност, основана на навици, опит, компетентност;
- творческа дейност, т. е., създаване на нова информация с помощта за същността на конфликта, конфликтната ситуация, конфликтогените;
- опит за позитивно емоционално отношение към конфликтологичната дейност.
Функционалното описание на конфликтологичната култура [83, c. 41], проведено в логиката на конструктивните функции на конфликта, позволява да се определят като водещи регулативната и преобразуващата функция, заключаващи се в: хармонизиране на взаимоотношенията на субектите на професионалната дейност; съгласуване на техните взаимни действия; осигуряване на ефективна професионална дейност и професионално формиране в условията на професионална конфликтна ситуация; преобразуване на конфликтогенната професионална среда, с цел предотвратяване на последващи конфликти.
Високата конфликтологична култура намира реализация при избора на съответстващи стратегии на дейност при конфликтни ситуации, при възникнали противоречия, сблъсък на интереси, т. е., онзи синтез от професионални знания, умения, нагласи, очаквания, свързани с планиране,

реализиране, оценяване и контролиране на процеса на протичане на конфликта и неговите крайни резултати.
Сред актуалните въпроси за развитието на информационната култура е този за отношението й с конфликтологичната субкултура.
Терминът “субкултура” намира приложение, на първо място, в съвременната културология и се разглежда в рамките на концепциите за социализацията на индивида и превръщането му в самостойна личност.
Като отчитаме сложността и противоречивостта на процеса на приобщаване към културните стандарти на обществото от отделния индивид и възприемането от негова страна на господстващата култура (в това число и конфликтологичната), считаме, че субкултурата играе определяща роля в тези процеси.
Конфликтологичната субкултура е базов елемент на цялостната система на конфликтологична култура на обществото като цяло и на отделния индивид. Тя е свързана със социалната природа на личността, продукт е на различни творчески способности, проявява се в конкретни навици за използване на съвременни средства за туширане на напрежението в отношенията между индивида и другите хора.
Д. Й. Димитров [83, c. 43-45] предлага модел на конфликтологичната култура на специалиста. Той съдържа три блока- информационен, аксеологичен и операционен.
Информационният блок включва в себе си знания по теория и практика на конфликта: структура и динамика на конфликтната ситуация и конфликта; типология и видове производствени конфликтни ситуации и конфликти; типология на опонентите и „трудните хора”; мотивацията на личността в конфликта; обективните и субективни конфликтогени; конфликтогенност и саногенно мислене, което снижава напрежението и стреса и способства за разрешаване на конфликта и постигане на съгласие с околните и със самия себе си; знание за природата на конфликтните

чувства и ценностните ориентации на личността; активните и пасивни конфликтни стратегии; стиловете на конфликтно поведение и приложението им в различни житейски ситуации; способите за разрешаване на различни конфликтни ситуации и конфликти; вникване в същността на страха и видовете механизми и методи на психична защита; психотехнически прийоми за регулация на психичните състояния на личността; знания за бариерите при общуването.
Аксеологичният блок включва съвкупността от конфликтогенни професионално важни свойства и качества на основните сфери на индивидуалността на специалиста:
- в интелектуалната сфера- гъвкавост на ума; саногенно и вероятностно- статистическо мислене;
- в емоционалната сфера- ситуативна тревожност; адекватна самооценка; увереност; умения за управление на конфликтните емоционални състояния; емпатия; съчувствие; откровеност; толерантност; умения за управление на чувствата;
- в мотивационната сфера- изградено обективно отношение към насилието и ненасилието при отстояване на собствените позиции и интереси; отношение към конфликта като средство за разрешаване на обективно съществуващи противоречия;
- във волевата сфера- търпение и овладяване на чувствата в процеса на професионалното общуване; настойчивост при осъществяването на професионалната преобразуваща конфликтологична дейност; волеви стремежи при разрешаване на конфликтологичните проблеми- инициативност, смелост, принципност в отстояване на собственото мнение;
- в сферата на саморегулацията- свободен избор на целите на конфликтологичната дейност и съответстващите им средства за тяхното

постигане; осъзнатост на техния избор; самокритичност; разностранност и осмисленост на действията в конфликта;
- в екзистенциалната сфера- свобода на себеизявата като индивидуално- личностна характеристика в професионалната дейност; стремеж към самоактуализация; саморазвитие; постоянно самоусъвършенстване; способност за адекватна ориентация във всички сфери на социалния живот.
Операционният блок обобщава най-важните професионални качества на личността, които се реализират в предметно-практическата сфера, а именно: етично поведение; конфликтологични умения; способност за адекватна оценка на собствените действия, поведение и постъпки; система от умения и навици за разрешаване на вероятностните конфликтологични задачи по управление на конфликта.
Базовите елементи на конфликтологичната култура са:
- Мисия и стратегия- достигане до общо разбиране на основната мисия на организацията, групата и личността, при разрешаването на възникналите конфликти.
- Цели- достигане на консенсус при реализацията на преговорите за разрешаване на конфликта.
- Средства- използване на система от прийоми и похвати, чрез които ще е налице благоприятен изход от конфликта.
- Оценка- достигане на консенсус при оценка на резултатите.
- Корекция- направа на изводи и препоръки, създаване на оптимална готовност у личността за позитивно разрешаване на конфликти от съответния вид.
ІІ. Конфликтологична компетентност на личността
Процесът на вникване в същността на конфликтите и тяхното позитивно разрешаване е пряко свързан с т. н. конфликтологична компетентност на личността, т. е., доколко тя притежава знания, способи,

умения, похвати за работа в конфликтогенна ситуация. Тази компетентност, според Й. Галтунг, е пряко свързана с културата на личността. Той отбелязва, че “дълбоката култура играе роля, и то важна, за формиране на нагласите и поведението в конфликта. С други думи, културата на конфликта трябва да бъде включена в работата по конфликта” [57, c. 205].
Съвременните концепции за модернизация на образованието изискват подготовката на бъдещите специалисти да е обвързана с изграждането на определени компетентности. Под компетентност се разбира интегративна характеристика на личността, съвкупност от взаимно свързани личностни качества, знания, умения, навици, дейностен опит, разбиране и воля.
Изведени са специфичните особености на няколко вида ключови компетентности, сред които е и конфликтологичната.
„Конфликтологичната компетентност се разглежда като вид социално- психологическа компетентност и включва в себе си следните съставки: разбиране на противоречията и конфликтите между хората; формиране на конструктивно отношение към конфликтите в организациите; навици за неконфликтно общуване в трудни ситуации; умение да се оценяват и обясняват възникващите проблемни ситуации; наличие на навици за управление на конфликтните процеси; умение да се развиват конструктивните начала във възникващите конфликти; умение да се предвидят възможните последствия от конфликтите; умение за конфликтно регулиране на противоречията и конфликтите; наличие на навици за отстраняване на негативните последствия от конфликтите” [83, c. 41].
Компетентността на личността в областта на конфликтологията, според нас, е способност на индивида да решава по разумен, ненасилствен път възпитателни, социални, комуникационни и професионални задачи, чрез използване на огромните възможности на съвременната конфликтология.

Според П. В. Беспалков [34], конфликтологичната компетентност се реализира в три етапа: базов, общ и професионален. Тя е солидна качествена основа на конфликтологичната култура на личността, която пък, от своя страна, е качествена характеристика на личността и висока степен на владеене на знания, позволяващи на личността свободно да се ориентира в сложните вътрешноличностни, междуличностни и междугрупови взаимоотношения, да взема дейно участие в тяхното позитивно развитие и съдейства за реализация на свободно информационно взаимодействие между хората, без насилие, предразсъдъци и омраза.
Високата конфликтологична култура изисква реализация на три важни направления в процеса на модернизация на съвременното образование:
- Усвояване от преподавателите на съвременни знания в областта на конфликтологията.
- Създаване на опит за проектиране и приложение на собствена цялостна конфликтологична технология, с ориентация към конкретна предметна област, в процеса на взаимодействие на личността с групата, обществото и самата себе си.
- Формиране на светогледни представи у личността за глобалното конфликтологично пространство и спецификата на конфликтологичните взаимодействия между нея и другите хора.
Д. Й. Димитров извежда, като нетърпяща възражения, необходимостта от създаване у нас на условия за конфликтологично образование. То е свързано с „усвояването на съвкупност от теоретични знания, технологични умения и навици, позволяващи на хората цивилизовано да организират своето общуване във всякаква среда на социума. И заедно с това, да намират достойни варианти за преодоляване на възникващите между тях противоречия, несъгласуваност и напрежения” [83, c. 46].

Изключително важно е личността да осъзнае необходимостта от включване в творческия процес на информираност в областта на конфликтите, преговорите, посредническата дейност, а не сляпо да копира установените правила и функции на този процес.
Според Б. И. Хасан и П. А. Сергоманов [226, с. 9], съществуват две нива на професионалната конфликтологична компетентност :
- Първото е свързано със способността за разпознаване на признаците на конфликта, с владеене на способи за неговото разрешаване. За това е необходима специална теоретическа и практическа подготовка на личността, която ще може да анализира и предлага приемливи варианти за разрешаването на възникналите конфликти. Според нас, дошло е времето за действие на професионалистите в областта на конфликтологията. Р.
Вълчев пише: „Все по-убедителна е идеята, че за да е ефективно решаването на конфликтите, всички трябва да преминат през определено обучение. Не е рядко явление на Запад, когато преди решаването на трудови спорове, и мениджъри, и работници преминават през обучение.
Както се вижда, дори и този елемент е основан на една от основните идеи за решаването на конфликти- страните не следва да имат едностранно предимство” [52, c. 7]. В ситуации, в които личноста е обвързана, едностранното предимство може да донесе печалби днес, но и да доведе до несигурност утре. Затова и сътрудничеството при решаване на конфликти е алтернатива на похабената енергия, на влошените взаимоотношения между страните, които са работили съвместно, и то твърде успешно, но поради появата на определени проблеми, са се конфронтирали.
- Второто ниво предполага умения за проектиране на резултатите, получавани при развитието и разрешаването на конфликта, владеене на способи за организация на продуктивно ориентирано, конфликтно поведение на участниците в ситуацията.

Конфликтологичната компетентност на личността, според нас, е съставна част на комуникативната й компетентност. Тя включва в себе си информираност за широтата и дълбочината на диапазона на възможните стратегии на поведение при конфликти и необходимите умения за адекватно реализиране на тези стратегии във всяка конкретна житейска ситуация, в която попада съвременния човек. “Конфликтологичната компетентност е умение да се задържа противоречието в рамките на продуктивна конфликтна форма, способстваща за неговото разрешаване”
[226, c. 9].
Като специфична форма на конфликтологичната компетентност на личността е социокултурната й компетентност. Тя се проявява на три нива: познавателно, поведенческо и ценностно. Изисква усвояване на знания и умения за ориентиране в социокултурния контекст на изучаваните конфликти. В процеса на нейното изграждане е необходимо да се преодоляват културните клишета и стереотипи за същността, значението и мястото на конфликта в живота на определен регион, държава, етнос, нация, континент, вероизповедание, раса, цивилизация.
Конфликтологичната компетентност на личността може да се разглежда в контекста на пет отделни компонента, които се намират във взаимовръзка и взаимозависимост:
- умения за разпознаване на конфликтите- нагласи за тяхното разрешаване;
- знания за същността на конфликта- умения за прилагане на знанията в конфликтологичната практика;
- умения за откриване причините за възникване на конфликтите- интеракция;
- умения за интерпретиране на регистрираните конфликти- съотнасянето им към определен вид и група;

- умения за критично културно възприемане на конфликтите, т. е., проява на истинска конфликтологична култура на личността, в процеса на преодоляване на напрежението и конфронтацията.
Придобиването на посочените пет елемента на конфликтологичната компетентност води до политическо и гражданско изграждане на личността, до готовност за активна жизнена позиция и позитивно преодоляване на съществуващите конфликти.
Друг елемент на конфликтологичната компетентност на личността е конфликтологичната готовност. Тя включва в себе си „конструктивната конфликтна позиция на специалиста. Възлово значение за конструктивната конфликтна позиция имат ценностните ориентации и професионалните цели в професионалния конфликт, които оказват влияние и на динамичните, и на структурните характеристики на конфликта” [83, c. 42].
Сред водещите показатели за наличието на конфликтологична готовност у личността се открояват: способностите за управление на конфликта и предвиждане на евентуалните резултати; уменията за самоуправление на психичните процеси, свойства и състояния на личността по време на конфликт, и по специално на възникващите негативни чувства; правилният и добре обмислен избор на печеливша стратегия на поведение по време на конфликта.
Специфичните интегративни характеристики на конфликтологичната култура на личността (конфликологична компетентност и готовност) имат водеща роля в процесите на обучение и подготовка на бъдещите специалисти-конфликтолози. Конфликтологичната култура на личността изпълнява следните функции в процеса на професионална подготовка:
- Описателна
Изграждат се определени умения за вникване в същността на конфликта, за описване на неговите външни и вътрешни страни,

участници, сила, динамика и продължителност. Чрез тази функция се подпомага процесът на обучение на специалиста-конфликтолог.
- Обяснителна
Извежда на преден план генезиса на конфликтологичната култура, показва етапите на създаването й, посочва приемствеността между отделните съставни елементи на културата на личността.
- Прогностична
Извеждат се онези личностни свойства и качества, които са необходими за формиране на сериозна конфликтологична култура, следи се за реализирането на нормативните указания за протичане на процесите на изграждането й.
- Методологична
Чрез осъществяване на системно-структурния подход при изследване на явленията „конфликт” и „конфликтна ситуация” се маркира цялостното виждане за формирането на конфликтологичната култура на специалиста.
- Преобразуваща
При определени проблеми, свързани с разрешаването на конфликтите, се пристъпва към изграждане на нови стратегии за формиране на конфликтологичната култура, съобразно степента на развитие на психичните процеси, свойства и състояния на личноста, нивото на общата и професионална култура, овладяни компетентности, умения за ползотворно общуване в кризисни ситуации.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: