Лучиян милков конфликтология

гражданите се създава впечатление за корумпираност и липса на прозрачност в действията на държавните служители” [113, с. 58].
І. Същност и структура на публичната администрация в България
У нас, публичният сектор е подложен на непрекъснат натиск за усъвършенстване и подобряване на своята ефективност и ефикасност.
Това, от своя страна, налага преосмисляне на цялостната политика на държавата в тази област. Необходим е, според нас, цялостен стратегически подход към управлението на човешките ресурси, структуриране на публичната администрация на национално, регионално и местно ниво, промени в административния персонал, изисквания за съответстващо образование (бакалавърска, магистърска и докторска степени по публична администрация, следдипломна квалификация и специализация по конкретни, особено важни въпроси на административната дейност, съобразно институциите, които извършват тази дейност).
Държавната служба може да се определи като специфична трудова дейност, свързана с реализирането на държавната политика и удовлетворяването на обществените интереси. Тя се осъществява от професионални специалисти (държавни служители) с различен правен статут.
Държавната служба се характеризира с общи белези, които разкриват нейната природа [230, с. 104-105]:
- Наличието на публична собственост е предпоставка за изграждане на държавната служба.
- Дейността на държавната служба се осъществява под формата на длъжност, заемана в държавната администрация.
- Изпълнението на държавната служба е правно регламентирана.
- Длъжностите в държавната служба са предвидени в държавния щат и бюджет.
- Държавната служба има професионален характер.

- Заемането на държавна служба се осъществява чрез назначение, избор или конкурс.
„В категорията държавни служители, по принцип, попадат само тези, чиито статут е регламентиран публичноправно, т. е., едностранно и не подлежи на договаряне” [114, с. 18].
1. Задължителни принципи за нормално функциониране на публичната администрация
Всички държавни служби у нас се изграждат съобразно изискванията на общността от принципи, приети от ЕС [276]:
1. 1. Принцип на статуса
Чрез него се демонстрира важността, която се отдава на държавната служба и на заеманото положение от държавния служител. Статутът на държавния администратор не се обсъжда или подлага на съмнение.
1. 2. Принцип на йерархията
Според него, властта принадлежи изцяло на най-висшестоящия в йерархичната структура. Държавният служител трябва да изпълнява законосъобразни актове и заповеди на висшестоящи органи и държавни служители. Съгласно това, съответният висш орган на държавната власт има право на т. н. последна дума, но над неговата воля стоят законът и регламентът на държавната служба.
1. 3. Принцип на равния достъп
Гарантира възможността на всяко лице, отговарящо на условията за заемане на административна длъжност
(възраст, образование, квалификация и др., изрично упоменати качества и компетентности), да може да кандидатства за съответната длъжност, при спазване на условията, които се отнасят за всички граждани.
1. 4. Принцип на подбор, съобразно професионалните качества
Това е един от най-важните принципи, защото от уменията, професионалните качества и компетенциите зависи срокът и качеството на

изпълнение на служебните задължения от страна на държавния администратор. Тези качества трябва непрекъснато да се развиват чрез формите на следдипломна квалификация и специализация- обучение за обслужване на клиенти; овладяване на чужд език; компютърни и други информационни знания и умения; конфликтологична култура и компетентност и др. „При анализа на компетенциите на служителите, обслужващи клиенти и ръководещи процеса на тяхното обслужване, може да се използват външни консултанти, когато звената за управление на човешките ресурси не са в състояние да извършат това” [69, с. 29].
1. 5. Принцип на стабилността
Чрез него се гарантира професионализма, деполитизацията, неутралността и безпристрастността на служителите в държавната публична администрация. Служебното правоотношение на държавния служител възниква при назначаването от държавния орган за неопределен срок.
Хр. Христов извежда [229, с. 128-129] още няколко принципа:
- Принцип на законността
Държавните служители трябва да спазват законите и другите нормативни актове в страната. Проява на този принцип е спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите.
- Принцип на лоялност
Изразява се в изискването държавният служител, при изпълнение на своите задължения, да се ръководи от интересите на държавата и да осъществява политиката и целите й, въпреки наличието, понякога, на определено несъгласие с предписанията и наредбите.
- Принцип на отговорността
Държавният служител трябва да отговаря за възложените му задачи и да поема отговорностите при нарушаване на задълженията си.

Отговорността на държавните служители може да бъде наказателна, административна, дисциплинарна и гражданска (имуществена).
- Политически неутралитет
Чрез този принцип се спазва разграничаването между политиката и администрацията. Това се постига чрез недопускане назначаването за държавен служител на лице, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия.
2. Видове публична администрация в България
Нивата на администрацията у нас са две:
2. 1. Централна (висша) държавна администрация
Включва: Администрацията на законодателната власт, т. е., на
Народното събрание; на Президентството; на изпълнителната власт-
Министерски съвет, Министерства, Държавни агенции, Държавни комисии, Изпълнителни агенции, Поделения на централните органи; на съдебната власт- Съд, Прокуратура, Следствие; Институцията Омбудсман.
2. 2. Териториална администрация, която включва:
- Областна администрация
Изградена е в 28-те области в страната. Областните управители се определят с решение на МС и заедно със заместник-областните управители се назначават от министър-председателя. Те, от своя страна, назначават служителите в областната администрация.
-Общинска администрация
Функционира във всички общини на територията на страната.
Служителите в нея заемат съответните длъжности, съобразно избор, конкурс или назначение. „Организационната структура на общинската администрация е очертана в нейния устройствен правилник. По Закона за администрацията, минимално изискуемата структурна единица, която следва да бъде посочена в устройствения правилник, е дирекцията” [69, с.
28].

-Районна администрация
Съществува в големите градове, с население над 300 хиляди души, които са разделени на райони, за да се осъществява по-добро административно обслужване на гражданите.
-Кметства и населени места
Кметовете на кметства се избират пряко от населението на кметството.
Те участват в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас.
В населените места, които не са административен център на кметство, кметът на общината назначава кметски наместник. Пълномощията му се определят от общинския съвет.
Редом с това, у нас съществува и администрация на организациите в публичния сектор [229, с. 38]:
- Администрация на организациите за публични услуги: здравни; учебни; образователни; социокултурни; спортни.
- Администрация на публичните стопански организации: промишлени; транспортни; строителни; инфраструктура; комунално обслужване.
- Администрация на организации с идеална цел: читалища; фондации; сдружения.
ІІ. Нормативно регулиране на конфликта в публичната администрация
Въз основа на проведените социологически и правни изследвания, както и сравнителни анализи, които Асоциация "Прозрачност без граници" изработва през последните години, могат да се обобщят два основни подхода за прилагане на различните модели на нормативно регулиране.
Първият се основава на разбирането, че е необходима цялостна нормативна регламентация на конфликта на интереси в отделен закон.
Привържениците на този модел застъпват тезата, че обединяването на разпоредбите, разпръснати в различни закони, внася яснота в

законодателната политика и позволява по-висока степен на прозрачност при обществения контрол.
Според втория подход, е необходимо подобряване, разширяване и актуализиране на съществуващото законодателство, чрез унифициране на санкциите в съществуващите разпоредби и включване на допълнителни норми, относно конфликта на интереси.
Защитниците на този модел изтъкват аргумента, че приемането на специален закон не може да реши проблемите на конфликтите на интереси, които към момента съществуват, не толкова поради липсата на закон, а в по-значима степен, поради утвърдени стереотипи в работата на публичната администрация.
Пример за втория подход дава законодателството на България. В него има множество разпръснати "задължаващи" и "забраняващи" норми, които се отнасят до определени дейности и/или определена категория служители- такива норми има в Закона за Конституционния съд, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за митниците,
Закона за МВР и др.
Основание за такъв подход е стремежът да се постигнат едновременно две цели- да се отрази спецификата на регулираната област и да се приемат такива норми, които в максимална степен да спомогнат за избягването на потенциален конфликт на интереси, именно, с оглед на тази специфика.
През изминалите две години са предприети съществени стъпки за нормативната регламентация на конфликта на интереси в държавната администрация. С промените в Закона за държавния служител през октомври 2003 година, се въвежда възможността чиновниците да бъдат санкционирани (в това число и уволнявани) за неизпълнение на етичния кодекс за поведение на държавния служител.
Приети са и отделни етични кодекси- за данъчния служител, на полицейския служител и други, чиято основна цел е да регламентират

етичните стандарти в работата на тези категории длъжностни лица. В приетия на 11 юни 2004 година Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация съществува обособена отделна глава, посветена на конфликта на интереси. Този факт показва, че съществува разбиране, относно необходимостта да се даде приоритет на борбата срещу различните форми на корупция в администрацията. Голямото предизвикателство, всъщност, се състои в това да има политическа воля.
В областта на обучението и професионалната квалификация на публичната администрация са създадени програми, които предоставят информация, съдействат за усвояването на методи и практики за идентифициране, превенция и ограничаване на конфликта на интереси. В тази насока, добър пример дават някои институции от централната държавна администрация, които организират част от обучителните модули. В началото на 2009 година министърът на държавната администрация изработи и организира приложението на процедурите, по които служителите в администрацията са длъжни да попълват декларации за потенциален или реален конфликт на интереси.
По-съществени въпроси възникват около цялостния процес на усвояване и прилагане на създадените нормативни разпоредби, така че да се спазва не само буквата, но и духът на закона. Повод за подновяване на дискусията са информации за политически лица, получаващи подаръци на значителна стойност, и служители в администрацията, които притежават фирми с предмет на дейност, паралелен на служебната им работа. Именно затова интерпретацията, че декларациите за конфликт на интереси са предназначени само за служебно ползване, предизвиква голям отзвук в българските медии. Съвсем обяснимо- подобно тълкуване деформира идеята за въвеждането на ясна регламентация за конфликта на интереси в работата на администрацията и осигуряването на по-голяма публичност на информацията.

В действителност, създаването на актуални законодателни разпоредби, етични кодекси, формуляри за деклариране и специални регистри за наличието на потенциален и реален конфликт на интереси са средства за регламентация, които имат за цел да засилят обществения и вътрешно- институционален контрол и да направят дейността на публичната администрация по-прозрачна и по-малко податлива при оказване на корупционен натиск. За да се използва ефективен подход за ограничаване на конфликта на интереси в държавната администрация, е необходимо да се изработи и приложи система от промени в три основни направления- нормативна регламентация; изработване и прилагане на вътрешно- институционални политики и процедури за противодействие на конфликта на интереси; създаване и укрепване на административни структури за противодействие на корупцията.
В полето на нормативната регулация следва да се продължи дейността по усъвършенстване на законодателството. Като изисквания могат да се изброят: законодателно регламентиране на ясна и конкретна дефиниция на понятието "конфликт на интереси"; унифициране на нормите, предвиждащи несъвместимост при заемане на позиции в държавната администрация; разработване на детайлна и конкретна процедура за деклариране и отвод в процеса на вземане на управленски решения; регламентиране на санкции за неспазване на съществуващите задължения и забрани в нормативните актове; изработване на механизми за контрол и санкции при неизпълнение на съществуващите разпоредби; създаване на регистър за деклариране на конфликт на интереси в институциите на държавната администрация; създаване и укрепване на механизъм за съобщаване за наличие на конфликт на интереси от страна на гражданите.
Изключително важна, от гледна точка на реалното прилагане на съществуващите законови и подзаконови разпоредби, е дейността във втората насока- прилагане на вътрешно-институционални политики и

процедури за противодействие на конфликта на интереси. В действителност това е ключовото направление, в което има най-ясно изразена необходимост от съсредоточаване на усилията.
Принципите, върху които следва да се основава посочената тук дейност, са: контрол върху отношенията между политическия кабинет и държавната администрация; въвеждане на ясни стандарти за определяне на ситуацията на конфликт на интереси и регламентиране на санкции при установяване на подобна хипотеза. Разбира се, необходимо е усъвършенстване на системата за подготовка на кадри в рамките на държавната администрация, система с ясни правила за оценка на професионализма на служителите, както и въвеждане на стандарти за заемане на определени позиции и ограничаване на възможността за реализиране на бърз преход от частния към публичния сектор и обратно.
Третото направление е създаване и укрепване на административни структури за противодействие на корупцията. Особено важен акцент в това измерение би следвало да се постави върху институционализирането на контрола върху ситуациите на потенциален и реален конфликт на интереси- например, при формиране на състава на комисии при провеждане на конкурси за заемане на позиции в администрацията и на конкурси за изразходване на средства от публичните фондове.
Насочваме вниманието на любезния читател към образователната система у нас и съществуващите в нея конфликти, по редица причини:
1. Образователната система и администрацията на организациите в тях осигуряват публични учебни и образователни услуги, т. е., образователната система на Република България е солиден елемент от общонационалната публична държавна и общинска администрация.
2. Учебните и образователни услуги наричаме „образователно благо”. Те са общочовешко право и са залегнали като фундамент във Всеобщата

декларация за правата на човека и Декларацията за правата на детето, приети от Генералната Асамблея и Общото събрание на ООН, както и в
Конституцията на Република България, в Закона за народната просвета и
Правилника, регламентиращ дейността на
Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и всички негови структурни елементи.
3. Подразделения на образователната система има във всички населени места в България, където има деца на възраст от 2,5-3 години нагоре
(детски градини; училища- начални, основни, средни; висши учебни заведения- колежи, институти, академии, университети; институти за следдипломна квалификация и специализация; специални училища; научно-изследователски институти към МОМН; центрове за извънкласна и извън училищна дейност и др.).
4. В образователната система са включени огромен брой граждани на страната- възрастни и деца: около 100 хиляди учители в детските градини и училищата, 45 хиляди университетски преподаватели, 2500 администрация в МОМН и Регионалните инспекторати, приблизително 6 хиляди директори и помощник-директори на училища и детски градини, близо 2 хиляди ръководители на висши училища (ректори, заместник- ректори, декани и заместник-декани), помощно-административен персонал в училищата и университетите, наброяващ 30 хиляди души, 286 хиляди студенти, над 750 хиляди ученици от І до ХІІІ клас, около 100 хиляди деца в детските градини.
5. В образователната система съществуват всички видове конфликти: трудово-професионални, икономически, междуличностни, групови, колективни, административни, управленски, специфичните конфликти между деца и възрастни, между деца, между преподаватели и обучаеми, между самите преподаватели, между преподавателите и ръководствата на училищата и висшите учебни заведения.

6. Високото ниво на конфликтологична култура у преподавателите, възпитаването й у личността на обучаемите, изграждането у децата и младежите на конфликтологична компетентност е гаранция, че в житейския си и професионален път те ще имат готовност да предотвратяват появата на конфликтни ситуации и други конфликтогени и ще могат вещо да разрешават възникналите конфликти.

Изтегляне 1.69 Mb.

Сподели с приятели: