М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)
Геологопроучвателни и металогенни изследвания
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
- 3.2. Тракийска литотектонска единица
- 3.2.1. Литология
- 3.2.2. Структурни особености
- 3.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
2.3. Геологопроучвателни и металогенни изследванияМеталогенните изследвания и търсене на полезни изкопаеми са извършвани на всички етапи от геологопроучвателната дейност. Резултатите са обобщени в съответните геоложки доклади, тематични разработки и публикации. Доминиращи в района са неметалните полезни изкопаеми, които са свързани главно в палеогенските седименти и вулкано-седиментни скали: – въглища (Станев и др., 1968ф; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф); – битуминозни шисти (Н. Каменов и др., 1976ф); – зеолитови скали (Брънкин и др., 1980ф, 1983ф, Конкин и др., 1990ф, Джурова, Алексиев в: Трашлиев – ред. 1988); – карбонатна суровина (Конкин, 1989ф); – цветни и декоративно-облицовъчни камъни (Б. Йорданов и др., 1984ф) и др. Резултатите от изследванията са обобщени от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф). Съставена е металогенно-прогнозна карта в М 1:50 000 на района.
3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИМетаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, както и преобладаващото участие на интрузивни (гранитоидни и др.) тела, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип. Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
3.2. Тракийска литотектонска единицаПод името Тракийска единица разглеждаме метаморфните разрези, включващи дотриаско-юрска подложка и зеленошистно променените скали на триаско-юрската последователност, залягаща трансгресивно върху подложката. В рамките на картния лист се разкриват само скалите от подложката, представени от метаморфозирани гранити и тяхната рамка. В стратиграфско отношение посочените скали на Тракийската единица са причислявани към Прародопската метаморфна група (Боянов и др., 1989) в обема на Пъновската, Горноюрушката и Жълтичалската пъстра свита. По-късно Георгиев и др. (1999ф) обединяват всички скали от района на селата Стамболово, Тънково и Книжовник в номинирания от тях Тънковски метаморфен комплекс. Тракийската единица е разположена най-високо в разреза на метаморфитите, което обяснява и ниската степен на метаморфните промени в по-голямата част от скалите на единицата. Според нас първичната долна граница на единицата трябва да се корелира със синметаморфните навлачни контакти в основата на нискокристалинния триаско-юрски разрез от района на селата Мандрица, Горно и Долно Луково, Меден бук, р. Марешница и др., влизащи в обхвата на Мандришката единица от Източнородопския метаморфен терен. В картен лист Книжовник тази граница не се разкрива на повърхността. От юг Тракийската единица е срязана от Маришката отседна зона, която се прокарва (Ж. Иванов, 1998) между селата Тополово и Златоустово, като на изток от с. Златоустово е покрита от неоген-кватерни отложения. Горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски и неоген-кватернерни отложения. 3.2.1. ЛитологияВ рамките на к. л. Книжовник, Тракийската единица е представена само от скалите на дотриаско-юрската подложка, която е силно фрагментирана от блоковите движения в Звинишката кръгова структура. В разкриващите се в рамките на структурата блокове се отделят порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити и тяхната рамка от биотитови гнайси в незакономерно редуване с амфиболити и включените в тях лещи от масивни метагабра. Основната литоложка разновидност в рамката са биотитовите гнайси. Разкритията от метагранити са продъжение на метагранитите от района на Харманли. Равномернозърнести метагранити (Tr/mγ). Разкрития от равномернозърнести метагранити са установени източно от с. Голям Извор, в района западно от селата Малък Извор и Корен. В посочените места, метагранитите са предимно биотитови, равномернозърнести, средно- до дребнопорфирокластични с ясно изразена шистозна текстура, определена от субпаралелното подреждане на слюдестите минерали. Структурата им е лепидогранобластна, понякога ивичеста, получена от обособяването на биотита и мусковита в тънки ивички и на плагиоклаза, калиевия фелдшпат и кварца в по-дебели ивици, на места лещовидно раздуващи се. Главните скалообразуващи минерали са биотит, мусковит, плагиоклаз, калиев фелдшпат и кварц.
Главните скалообразуващи минерали са биотит, мусковит, плагиоклаз, калиев фелдшпат, кварц. Като акцесорни най-често се срещат апатит и циркон. Основната маса е изградена от относително едри зърна и е с белези за пълна прекристализация. На фона на тази основна маса се открояват порфирокластите от калиев фелдшпат, които достигат на места до 1,5-2 сm. Някои от порфирокластите са карлсбадски срастъци. По линейни зони, резултат от деформацията, е започнала прекристализация, като са се образували дребни, бистри, полигонални зърна от калиев фелдшпат, кварц и плагиоклаз. В порфирокластите има включени плагиоклазови зърна, серицитизирани и с бистра обвивка от плагиоклаз. В сенките на натиск се отлагат спокойни, по-едри зърна от плагиоклаз и кварц, които образуват мирмекити. Рядко се срещат реликти от едри плагиоклазови порфирокласти, които са почти изцяло серицитизирани или заместени от полигонални зърна от кисел плагиоклаз. Наблюдаваните микроскопски особености на скалите показват, че едропорфирният гранит е бил заварен от деформацията и е синкинетично метаморфозиран. Аплитоидни метагранити (Tr/аmγ). Левкократните аплитоидни метагранити са наблюдават като по-големи тела тела в биотитовите гнайси в района на селата Царева поляна, Долно Войводино, Книжовник и Жълти бряг и като жилни тела в биотитовите гнайси източно от Долно Ботево и Лясковец. Макроскопски левкократните метагранити са светлосиви и сиви на цвят, средно- до неравномернозърнести. Имат шистозна текстура, като субпаралелната ориентировка на слюдестите минерали е свързана с анизотропната среда на формиране при синкристализационна деформация. Структурата им е хипидиоморфнозърнеста и гранолепидобластна. Главните скалообразуващи минерали са мусковит, плагиоклаз, калиев фелдшпат и кварц. Като второстепенен е представен биотитът, а от акцесорните се срещат апатит, циркон и титанит. Наблюдават се и съвсем дребни зародишни зърна от гранат. Петрохимичната характеристика е направена за трите разновидности. На дискриминантната диаграма, разделяща орто - от парагнайси всички състави попадат в полето на ортометаморфитите. В класификационно отношение съставите са в полетата на гранитите и висококалиевите гранити. Рамката на метагранитите се разкрива в два основни локалитета, обособени в района между селата Стамболово и Книжовник и източно от селата Долно Ботево и Лясковец. Малко разкритие се наблюдава и в района на с. Бащино. Основната разновидност в метаморфната рамка са обединени с общ знак като биотитови гнайси.
Главните скалообразуващи минерали са биотит, плагиоклаз и кварц. По-рядко се срещат мусковит, амфибол и епидот. Амфиболитите са включени в общия растер на биотитовите гнайси. Те са представени от два типа – слоести и масивни лещовидни тела. Слоестите амфиболити, заедно с амфиболови шисти са в редуване с биотитовите гнайси и гнайсошисти. В рамките на този мащаб, отделянето не е възможно. Разкрития от подобни амфиболити в редуване с биотитови гнайси се наблюдават в района на с. Стамболово. Те са дребнозърнести с шистозна текстура и гранобластова до хетеробластова структура. В състава им участвуват като главни скалообразуващи минерали, амфибол, плагиоклаз, кварц, биотит и епидот. Лещите от масивни ортоамфиболити се наблюдават като будини в пара разреза от биотитови гнайси и като ксенолити в равномернозърнестите метагранити, северно от с. Стамболово. Те са с масивна текстура и нематобластова, гранобластова структура. Минералният им състав е представен от амфибол, епидот, плагиоклаз, кварц, титанит и руден минерал (илменит). 3.2.2. Структурни особеностиФолиация. В скалите на дотриско-юрската подложка на Тракийската единица се наблюдава ясна фолиация, засегнала повсеместно метагранитите и рамката от параметаморфни скали. В скалите на рамката тя се маркира от плоскопаралелното подреждане на слюдените минерали, главно на биотита. Фолиацията в метагранитоидите е високотемпературна плоскостна структура, оформена от подредбата на фелдшпати, кварц, слюдени минерали и агрегати. Морфологията и зависи от интензитета на наложените деформации. В зависимост от интензитета на наложените деформации гранитоидите може да се поделят на протомилонити, милонити и ултрамилонити. При протомилонитите фолиацията се оформя основно плоско паралелна подредба на слюдените люспи и кварцови лещовидни агрегати. В милонитните нива тя придобива гнайсов облик обусловен от редуването на кварц, кварц-фелдшпатови и слюдени ивици. Високотемпературният, субсолидусен характер на фолиацията S1, тук се намира от интеннзивната синфолиационна, прекристализация на фелдшпатите. В микроскопски препарати са наблюдавани микропукнатини във фелдшпатови кристали, които са запълнени с финни, взаимно прорасли кварц и фелдшпат. Такъв състав и особености има матриксът около някои от К-фелдшпатовите порфири. В регионален план фолиацията затъва преобладаващо на СИ. В зоните на пластична деформация тя е огъната в гънки с посока на шарнирите около 100 – 110°. Линейност. Наблюдава се по плоскостите на фолиацията S1, а също така по някои срязващи плоскости С или С’. Развита е неравномерно, нерядко липсва, а от друга страна има локалитети, в които тя е единствения проявен синметаморфен структурен елемент и гранитите са превърнати в L-тектонити. Линейността се оформя от развлечени кварцови и фелдшпатови кристали и агрегати, от опашки и фиброви кварцови обраствания около К-фелдшпатовите порфири, от гирляндната подредба на биотитовите и мусковитовите люспи. В редица случаи се подчертава от подредбата по дългите оси на К-фелдшпатови порфири, която при слаб интензитет на наложените деформации е индикатор за унаследяването на ориентировката от магматичния етап на еволюция. В рамките на изследваната площ линейността показва NE посока, която плавно се ротира до запад–югозапад: 3.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолититеРазгледаните в глава литология скални рановидности са причислени (Боянов и др., 1989) към Прародопската метаморфна група с типови разрези на свитите от района на Белоречкото подуване (Кожухаров, 1987а, 1990). Разновидностите от Сакарски тип метагранити се разглеждат от тях, като продукт на мигматизационни прояви – очни и хомеобластични мигматити. Детайлните изледвания на условията на метаморфизъм на смятаните за мигматити и характеризирани по-късно като метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизама деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот – бяла слюда – хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес. Това означава, че ако Сакарските метаморфити са аналог на свитите от Белоречко те не са мигматити. Специализирани изследвания за РТ условията на метаморфизъм в рамките на картния лист Книжовник не са правени. Данните от петрографските анализи очертават рамките на метаморфизма в амфиболитов фациес, без проява на мигматизация и анатексис. Анализът на проникващата фолиация показва еднакъв характер в метагранитоидите и тяхната рамка. Според изледванията на Ж. Иванов (1998) и Я. Герджиков (1999), това е сигурен белег за едновременното им образуване при данни за еднократен метаморфизъм за двете разновидности и за триаско-юрската последователност в по-регионален план. Доказването на този метаморфизъм като алпийски се базира на факта, че еднократните прояви са засегнали и мезозойските триаско-юрски скали. Въпросът за възрастта на протолитите на метагранитите остава открит. Съществуват две виждания – палеозойска и ранноалпийска. Има данни по K/Ar метод (Пальшин и др., 1989; Скендеров и др., 1986; Лилов, 1990; Бояджиев, Лилов, 1972 и др.), които показват ранноалпийска възраст между 100 и 140 Ma. Палеозойска възраст от 305 Ma показва една проба от порфирната разновидност на Сакарския гранит от райна на с. Шишманово (И. Пейчева – устно съобщение). Според Ж. Иванов (1998) и Я. Герджиков (1999) теренните взаимоотношения и структурните особености на метаморфозираните гранити ги характеризират като ранноалпийски синтектонски гранити, метаморфозирани през алпийско време.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|