М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)
Източнородопски метаморфен терен
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.3.1. Боровишка литотектонска единица
- 3.3.1.2. Литология
- 3.3.1.3. Структурни особености
- 3.3.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
3.3. Източнородопски метаморфен теренИзточнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от Централнородопския. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е тектонски разслоена (Велев, 1996), значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999ф). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване, която е една от основните отражателни граници в сеизмичната картина на Източните Родопи. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. В обхвата му са отделени Мандришка, Белоречка, Крумовишка, Девисилска, Кесибирска, Кърджалийска и Боровишка литотектонска единица. От тях в пределите на картния лист попада само последната. 3.3.1. Боровишка литотектонска единица3.3.1.1. Обща характеристика, разпространение и границиБоровишката единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес, без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в телата от пластично деформирани метагранити. Сред описания метаморфен разрез има и тела от недеформирани или частично деформирани неметаморфозирани гранити. В рамките на к. л. Ардино единицата е представена основно от порфирни метагранити, амфиболити и мрамори, които се разкриват в североизточния ъгъл на картния лист, между селата Кобиляне и Боровица. Долната граница е представена от широката над 1 km Боровишка отседна зона на срязване, развита в близост до основата на палеогенския разрез от Боровишкия грабен. Горната граница на Боровишката единица извън картния лист се поставя по Кърджалийската зона на срязване. В рамките на картния лист границата се маркира от трансгресивно залягащи палеогенски седименти и вулканити.
Структурата на деформираните порфирокластични метагранити е неравномернозърнеста, като на фона на средно- до дребнозърнеста основна маса се открояват едри порфирокласти от калиев фелдшпат. Главните скалообразуващи минерали са: калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, кварц, а акцесорни са: апатит, циркон, аланит, епидот. Мрамори (Br/c). Мраморите са представени от няколко неиздържани, лещовидно изклинващи ивици в района на Голобрад и Страженци, където асоцират с калкошисти и амфиболити. Чистите мрамори са дребно- до среднозърнести, масивни и бели, а калкошистите – кремави и сиви на цвят. Структурата им е гранобластна, а често и катакластична. На свежа повърхност някои от тях имат мирис на сероводород. Мраморите са изградени главно от калцит. Следствие тектонска обработка той е превърнат в дребнокристалинна маса, а по-едрите зърна често са с огънати срастъчни ламели. Микроскопски сред калцитната маса се установяват зърна от кварц и плагиоклаз, както и люспи от мусковит. Срещат се още дребни зърна от титанит, епидот, апатит, турмалин и единични хлоритизирани биотитови люспи. Наблюдават се и полиминерални разкъсани лещи, изградени от кварц, плагиоклаз, мусковит и хлорит, като зърнестите минерали са напукани и раздробени, а люспите ондулирани. В обсега на зоната на срязване мраморите са пластично деформирани с гънки на пластично изтичане. Амфиболити (Br/a). Амфиболитите са дребно- до среднозърнести. Текстурата им е ивичеста, а структурата – гранобластна и нематобластна. Главните минерали, изграждащи амфиболитите, са амфибол и плагиоклаз, а второстепенните – епидот и калцит. Доминиращ е амфиболът (обикновен амфибол), но понякога е в количество, съизмеримо с плагиоклазовото. Зърната му са дребнопризматични и ксенобластни, като най-често призматичните кристали са еднопосочно ориентирани. Плагиоклазът е представен в по-дребни и по-изометрични зърна. Някои от тях са ламелирани и имат слабо зонално устройство. 3.3.1.3. Структурни особеностиФолиация. Тя следва общия ход на фолиацията, установена в Ардинската и Старцевската литотектонска единица в източната периферия на Централнородопската подутина. В рамките на цялата единица фолиацията затъва на североизток, изток и югоизток. В разкриващата се на картен лист Ардино част посоката ù е преобладаващо на североизток. Наклоните варират в зависимост от близостта до зоната на срязване, като в някои участъци фолиацията е субвертикална. Линейни структури и посока на тектонски транспорт. Линейните синметаморфни структури са представени от линейност по минерали и стриационна линейност по кварц и фелдшпат. Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол. Стриационната линейност е развита по кварц и фелдшпат. Ориентировката ù е преобладаващо на север–северозапад, почти хоризонтална. Установените мезоскопски критерии на срязване показват транспорт на северозапад, което индикира ляво отседно срязване по Боровишката зона. 3.3.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолититеОсновните изменения в скалите на единицата са станали в рамките на амфиболитов фациес без мигматизация. За метагранитите Овчарова (2005) определя условията на метаморфизъм по състава на биотитите, като температурните условия са от 550 до 510°С. Направените изчисления за Р-Т условията в гнайсошисти и метагранити от Боровишката единица показват също регресивен ход на метаморфизма, подобно на хода в Ардинската и Старцевската единица, но при по-ниски пикови температури, в полето на ставролит-кианитовата зона (Т 590–645°С) до преобладаващо в полето на гранатовата зона (Т 550–470°С). Налягането варира от 6–9 kbar до 4–2 kbar за по-ниско температурните интервали, следвайки ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка. Изледванията върху характера и възрастта на протолитите на метагранитите (Овчарова, 2005) показват, че те са продукт на вулканско-дъгов магматизъм с единични точки насочващи към пост-колизионните гранити. Времето на генериране, внедряване и кристализация на гранитна магма се определя на около 150 Ma. Петрографските данни характеризират пластична деформация за кварца и биотита и крехко-пластична деформация за фелдшпатите. За времето на термалния пик в метагранитите, определено по новообразуваните монацити, се приема възраст 53 Ma. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|