М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)

Изтегляне 1.29 Mb.

страница	6/13
Дата	01.02.2018
Размер	1.29 Mb.
	#53062
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 13

4.1.3.1. Подрумченска свита ( P E 3 )
4.1.4. Теригенен комплекс
4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга ( cgs E 3 )

4.1.3. Ивановска група

Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.

Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите, в Ибреджека и др.

По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на единицата с ранга на група придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Харманли.

Най-характерен белег на Ивановската група е интимната асоциация на преобладаващо груботеригенни, но различни по окраска, състав и генезис скали.

В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.

4.1.3.1. Подрумченска свита (PE₃)

Под това име единицата е означена за първи път от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) по името на с. Подрумче, Крумовградско. Въвеждането ù като официална единица е направено в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Крумовград (Йорданов и др., 2008). Типовият разрез се разполага южно от мах. Дъскари (към с. Голямо Каменяне).

Седиментите на тази единица, известна и с добилото популярност наименование „червена моласа”, са описвани като „свита на конгломерато-брекчите” (Р. Иванов и др., 1956ф), както и основно с термина „хоризонт” – (Горанов, 1960; Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф). В Goranov, Atanasov (1992) и в по-късните геоложки доклади и публикации се налага наименованието „брекчоконгломератна задруга”. Към същата различни автори често причисляват части от Крумовградската група или скали, разполагащи се по-високо в палеогенския разрез.

Материалите на единицата са застъпени само в североизточните части на картния лист. Седиментите заемат сравнително ограничени площи около селата Хромица, Кобиляне, Боровица и Брезен. В структурно отношение участват в пълнежа на некореспондиращите понастоящем Хромишко и Кобилянско реликтово понижение. Главният им обем изпълва основата на Боровишкия грабен.

Седиментите на свитата се разполагат с размивна граница върху кристалинния фундамент (с. Хромица), а в Кобилянското понижение – и върху неподелените седименти на Крумовградската група. В този периметър тя се покрива с размивна граница или трансгресивно и дискордантно от материалите на Подковската свита.

В рамките на Боровишкия грабен границите на Подрумченската свита с кристалинния фундамент са тектонски. В един сравнително къс интервал западно от с. Боровица границата с конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс е също тектонска, но в разреза по шосето между селата Брезен и Боровица, както и по пътя от упоменатото село за с. Долно Прахово горната ù граница има характер на вертикален преходен интервал със зацепвания между двете единици.

Свитата е изградена предимно от хаотични, несортирани, слабо споени до рахли полимиктови разнокъсови червенооцветени брекчоконгломерати, на места заместващи се или прослояващи се незакономерно от конгломерати и грубозърнести пясъчници. Преобладаващата едрочакълна фракция често включва по-едри късове, а на места преминава в едровалунна до блокова, със силно вариращи размери. Степента на обработка е от нулева до полуобработени и рядко добре обработени късове. Последните са най-често с дребночакълни размери и представляват незначителна част от общия обем. Кластичният компонент е пряко зависещ от състава на метаморфната подложка. Представен е от равномернокристалинни и порфиробластични ортогнайси (метагранити), ивичести и по-рядко масивни амфиболити, мигматити, кварц; по-рядко мрамори, серпентинити (с. Кобиляне), и пр. Характерно за късовете е наличието на червеникава желязоокисна глазура. Матриксът е представен от виолетово оцветени грубозърнести полимиктови пясъчници, често без ясно доловимо наслояване. Разпределен е твърде неравномерно, като в някои участъци почти липсва, а в други (с. Брезен) изгражда несвойствени, сравнително дебели и издържани пачки.

Дебелината на свитата варира от 0 до 80 m в Кобилянското понижение и около 100–160 m в Боровишкия грабен.

В преобладаващата си част това са елувиално дезинтегрирани и делувиално-пролувиално преотложени материали с белези на латеритоподобна изветрителна кора, формирана в субаридна обстановка.

Като цяло сигурни данни за възрастта липсват. Възприетата късноеоценска възраст е на база на стратиграфската позиция и взаимоотношенията ù с директно покриващи я доказани приабонски седименти, както и на новоустановените взаимоотношения с продуктите от най-ранните етапи от активизацията на Лозенския вулкан (Йорданов и др. – картен лист Харманли – М 1: 50 000). Интересен факт е, че в сходни скали от т.нар. базален комплекс в сондаж R-1 (Свиленград) Kojumdjieva, Dikova (1980) съобщават за наличие на зацепващи се пачки, съдържащи морска фауна с късноеоценска възраст.

4.1.4. Теригенен комплекс

Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни литотела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Крумовград).

Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Засебяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.

В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистко понижение (Фиг. 2 и 11).

В пределите на картния лист са застъпени части от само една от съставящите задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е най-широко представената в комплекса единица в рамките на понижението.

4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

Седиментите на единицата са описвани като „свита на конгломератите и пясъчниците” (Р. Иванов и др., 1956ф) или означавана под различна форма с термина „хоризонт”: (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1958ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др. 1968ф) и др. Като „въгленосно-песъчлива задруга” придобива популярност в Кожухаров и др., (1995). По-късно скалите на задругата са приобщени към т. нар. теригенно-варовиков комплекс (Боянов, Горанов, 1997ф).

Задругата заема югозападните и централни части на Боровишкия грабен. Наличието в пределите на структурата или разграничаването ù от материалите на брекчоконгломератната задруга е осъществено от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф).

Долната граница на единицата със скалите на Подрумченската свита представлява отношения на постепенен преход и вертикално зацепване, изразяващо се в поява на пачки и прослои от светлооцветени груби брекчи с тенденция към издребняване, по-висока степен на обработка и увеличаване процента на песъчливия матрикс. Същевременно дялът на червеникавата преотлагаща се синхронно маса постепенно намалява.

Границата между този типично континентален и морския режим на седиментация се маркира по увеличаване присъствието на жълтеникави грубо-неяснослоести пясъчници с тънки лещи и прослои от брекчоконгломерати. Рязката доминация на добре заоблени, двустранно сплеснати чакъли свидетелстват за налагаща се крайбрежно-морска седиментация (съчетанието преходна-трансгресивна граница на стратиграфските колонки). Западно от с. Боровица границата с Подрумческата свита е тектонска.

Горната граница с рифогенните варовици на мергелно-варовиковата задруга се изразява в сравнително бърз преход (варовити пясъчници – слабо песъчливи варовици).

Задругата е изградена от силно вариращи по размери, разнокъсови до блокови късово- или матрикс-поддържани брекчи и брекчоконгломерати, принципно присъстващи във всички части на разреза, но с видима тенденция към издребняване и вертикален преход към конгломератобрекчи, конгломерати, пясъчници и варовити пясъчници.

Съставът на късовата компонента е пъстър и отговаря на разнородния състав на околния висококристалинен фундамент. Прави впечатление на места налагащото се присъствие на добре обработени късове от биотитови гранити със слабо изразена паралелна текстура, сходни с тези, почти незасегнати от метаморфни промени от Боровишката литотектонска единица при с. Брезен. Рязко преобладават късовете от биотитови гнайси и ортогнайси (метагранитоиди). По редки са късовете от амфиболити, мрамори и кварц.

Пясъчниците – като матрикс на груботеригенния пълнеж или самостоятелно представени пачки и пластове в горните части на разреза, са най-често без отчетливо наслоение. Цветът е сиво-синкав; ръждивожълт при изветряне. Най-често това са добре споени неравномерно-грубозърнести скали с масивна текстура и псамо-псефитна структура. Размерите на зърната варират от 0,3 до 3–4 mm. Представени са от сравнително добре заоблени зърна от кварц (преобладаващ), плагиоклаз, К-фелдшпат, мусковит, биотит и разнообразни литокласти от променени в различна степен метаморфити. Матриксът е глинест или глинесто-варовит, контактен тип.

Дебелината на задругата варира, но не надхвърля 150–200 m.

Отделни пачки (импулси) на блокови насищания указват зацепвания с прибрежни синхронни пролувиални и алувиално-пролувиални фациеси със сравнително къс транспорт.

По суперпозиция, както и въз основа на многобройни фаунистични определения от различни райони на Източни Родопи (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, Динков и др., 1966ф; Боянов и др., 1995), е доказана късноеоценска възраст.