М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)

2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ

При маршрутните изследвания в Кърджалийско, Момчилградско и Хасковско Ванков (1923) отделя на геоложка скица в М 1:50 000 метаморфити с архайска възраст, нискометаморфни скали с палеозойска възраст, младотерциерни седименти и еруптивни скали.

Радев (1926) проучва седиментните скали от Джебелско, като съставя геоложка карта в М 1:100 000. Разрезът е разчленен на три комплекса: долен (еоценски), среден (преходен) и горен (олигоценски), към който отнася и „Джебелските пясъчници”.

По-късно при своите изследвания в Горна и Средна Арда, Гълъбов (1937, 1938) набелязва основните черти на тектонския строеж на Централни и Източни Родопи. Той възприема Родопите като част от Македоно-Тракийския масив, когото характеризира като херцински срединен масив в алпийската нагъната система. За някои структурни единици той приема възгледите на Petrashek (1931) за навлачния строеж. Според Гълъбов в Султан-Ерийската еруптивна област вулканската дейност е започнала през късния еоцен (приабон) и се е осъществила в 3–4 магмени периода.

Западно от областта, в Централните Родопи, изследвания върху метаморфните комплекси извършват С. Димитров и Янишевски.

С. Димитров (1946,1955) отделя два разновъзрастни хоризонта (серии) – долен – висококристалинен (архайски) и горен – нискокристалинен, наречен „Родопски” (протерозойски). Между двете серии се дава стратиграфско несъгласие и трансгресивно залягане. Сериите са разчленени на свити. По-късно границата е ревизирана (Вергилов, 1960; Кожухарова, Кожухаров, 1962) като се приема, че тя е постепенна и се касае за единен комплекс с протерозойска възраст.

Янишевски (1947) отделя също два хоризонта – долен и горен. Според него долният хоризонт е изграден от параметаморфити с палеозойска възраст, а горният хоризонт (Родопска свита) има алахтонен характер и предполагаема мезозойска възраст.

Първите геологокартировъчни и търсещи работи в Източните Родопи се провеждат в периода 1948–1968 г. Картировките са кондиционни и са придружени с шлихово, хидрохимично и литохимично опробване, геоморфоложко картиране и търсещо-оценъчни работи.

Разглежданият картен лист Ардино е обхванат частично от геоложки картировки в М 1:100 000 на Соловьев и др. (1951ф) – югозападна част, Яковлев и др. (1954ф) – югоизточна част и Р. Иванов и др. (1956ф) – северна част. Големите площи, които се проучват, позволяват на авторите да разработят първите по-регионални стратиграфски и тектонски схеми за района, които по-късно са послужили за основа на следващите специализирани изследвания и геоложки картировки (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1961; Кацков и др., 1965ф, 1966ф, 1968; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).

В началото на 50-те години на XX век Костов (1954) изследва пегматитите от Ардинско, като характеризира намерените в тях андалузитови кристали.

Геоложките картировки в М 1:25 000 обхващат целия картен лист (Ардино) и се провеждат последователно от няколко геоложки групи: Соловьев и др. (1955ф) – в югозападната част; Н. Стефанов и др. (1956ф) – западната половина; Боянов и др. (1959ф) – малка площ от северната част; Кацков и др. (1966ф) – източната половина.

Проведеното геоложко картиране е кондиционно, като при разчленяването на метаморфните и вулканогенно-седиментните разрези са използвани предимно неофицилни литостратиграфски единици. Проучени са редица рудопроявления и находища на неметални полезни изкопаеми.

Значително по-късно – през 1981–1983 г., Маринова и др. (1984ф) извършват в западната половина на картния лист геоложко доизучаване в М 1:50 000. Съставени са геоложки, геоморфоложки, металогенни и прогнозни карти в М 1:50 000 и структурна карта в М 1:100 000.

През втората половина на XX век се провеждат множество специализирани геоложки изследвания, които засягат главно стратиграфията, строежа, възрастта и еволюцията на метаморфните и палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси.

По проблемите на метаморфните скали от Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява дългогодишната оживена дискусия за тяхната стратиграфска и тектонска позиция.

Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат и утвърждават за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стабилен в алпийско време „срединен масив”. От тази гледна точка са разработени стратиграфски схеми (Боянов и др, 1963; Вергилов и др., 1963), като са отделени три разновъзрастни комплекса: долен (архайски), горен (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта е условна и не е категорично доказана. По-късно Кожухаров (1984, 1987а, 1987б, 1990, 1991), Kozhukharov et al. (1974, 1978, 1992) въвеждат различни по ранг литостратиграфски единици.

Магматизмът, свързан с метаморфните комплекси, е разгледан от Кожухарова (1972, 1984, 1985, 1988) и Кожухарова, Кожухаров (1978) и др.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov, 1983, 1985; Ж. Иванов и др., 1990; Burg et al., 1990, 1996), или като голям комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. Гочев (1980), Р. Иванов (1980,1984), Дабовски и др. (1991).

Палеогенските вулканогенно-седиментни скали от района имат ограничено разпространение. Те са изучени и описани от няколко автори (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; R. Ivanov, Koop, 1969; Goranov, Atanasov, 1989; Горанов и др., 1992), като предложените от тях стратиграфски схеми се явяват базисни за Източните Родопи.

В периода 1980-1985 г. за района на Източните Родопи са обобщени наличните данни и са съставени геоложки карти в М 1:100 000 (Боянов, Мазников и др., 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф).

По-късно са изготвени и отпечатани геоложки карти на България в М 1:100 000 с обяснителни записки, които включват изцяло разглежданата област (Кожухаров и др., 1989, 1995). С публикуването на тези карти се очертаха редица дискусионни и неразрешени проблеми, свързани с литостратиграфската подялба, характера и възрастта на протолитите, метаморфизма, строежа и алпийското развитие на региона. Те наложиха провеждането на ново геоложко картиране (прекартиране) в М 1:25 000 на територията на Източните Родопи, включващо и разглежданата област (Саров и др., 1997ф, 1998ф, 2002ф, 2005ф).

Резултатите от новото геоложко картиране промениха съществено представите за геоложкия строеж и тектонското развитие на Източните Родопи. В метаморфните разрези са отделени литотектонски единици, характеризирани са техните граници, състав и строежни особености.

За палеогенските вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отчетени различните условия на седиментация и изява на вулканизма. На тази база са отделени конкретни вулкански комплекси.

Освен геоложките карти в М 1:25 000 за района са съставени и други специализирани карти (геоморфоложки, карти на геоложкия риск, геофизични карти, карти на признаците и предпоставки за търсене на полезни изкопаеми) в М 1:50 000. За първи път е извършена компютърна обработка на полевите данни, а окончателните карти са представени в цифров вид.

Междувременно в Централните и Източните Родопи се проведоха специализирани геохроноложки, петроложки и структурни изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989, 2000; Burg et al., 1990, 1996; Ricou et al., 1998; Пейчева, 1997; Peytcheva et al., 2000; Arkadakskiy, S. et al., 2000; Cherneva et al., 2002; Ovcharova et al., 2003; N. Bonev et al., 2006, 2006a; N. Bonev, 2006; Герджиков, Саров, 2002; Sarov, S., J. Gerdjikov, 2001, 2002; Саров и др., 2004), които обосноваха съвсем различен геоложки модел с развитие на метаморфните ядрени комплекси, тяхното разчленяване и формирането на терциерните басейни.

Цялата територия на Източните Родопи е покрита от кондиционни гравиметрични (Тодоров, 1983ф, 1986ф) и гама спектрометрични (Дайски и др., 1991ф) снимки в М 1:50 000, а в рудните полета са проведени детайлни геолого-геофизични проучвания (фондови материали).

Пегматитовото нах. „Ленище” е проучвано от бригада „Ерма река” и Кацков и др. (1966ф), а Ардинското рудно поле е описано и характеризирано от Нафтали, Кольковски (в: Р. Димитров – ред., 1988).

Дълбочинният строеж в региона е интерпретиран от Тодоров, Ж. Латифян (1988) – по гравиметрични данни и от Велев (1996) и Павлова (1999) – по данни от сеизмичния профил Ивайловград – Попско – Крумовград – Джебел – Ардино.