М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2.1. Холоцен
- 5. ТЕКТОНИКА
- 5.2. структури в метаморфните терени
- 5.2.1. Регионални структури
- 5.2.1.2. Подутини
- 5.2.2. Структури с локално значение
4.2. КВАТЕРНЕРКватернерните наслаги имат ограничено разпространение и на картата е показан само алувият на русловите и заливните тераси с холоценска възраст. 4.2.1. Холоцен4.2.1.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh)Алувиалните наслаги имат по-голямо площно разпространение в долинните разширения на десните притоци на р. Арда, в района на с. Жълтуша, с. Бял извор и Ардино. Разливният фациес е изграден от хоризонтално наслоени пясъци и чакъли. В предпроломните участъци чакълите издребняват и се отлагат разнозърнести пясъци и песъчливи глини, количеството на които се увеличава пред праговете, като дебелината им достига до 3 m. Русловият алувий е чакълно-валунен или валунен с едрозърнест песъчлив матрикс. Общата дебелина на алувиалните наслаги е до 5 m. 5. ТЕКТОНИКА5.1. Развитие на представитеРазвитието на представите за строежа и тектонската еволюция на Родопския масив се свежда до две основни виждания. От тектонската синтеза на J. Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов и др. (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент, който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване. Тези представи игнорират за продължително време приведените от Янишевски (1937, 1947), W. Petrascheck (1931), Гълъбов (1941) факти за южновергентни навличания през алпийско време. Според Ж. Иванов (1998) съвременният строежен план на Родопската област е резултат на алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Екстензионните подутини се образуват при изнасянето на ядра от претопена кора по модела на метаморфните ядрени комплекси на Wernicke (1981, 1985) и Lister, Davis (1989). Основен елемент в тези модели са полегатите зони на срязване, по които се извършва поетапно изнасяне на ядрените части. Предложеният от Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Централните Родопи се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка. Получените възрасти 37–38 Ma за кристализацията на тази топилка (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003; Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005) потвърждават късноалпийската възраст на формирането на подутините. Според Peytcheva et al. (2004) субсолидусното преуравновесяване на монацит с възраст 36 Ma бележи началото на ексхумацията при температура 650–600°С, която е протекла бързо, с охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит. Гореизложените данни препотвърждават пренебрегвани, известни още от началото на 60те години на миналия век данни за младата, реннотерциерна възраст на масива. Формирането на цялото Източнородопско терциерно околосвод-блоково пространство е в тясна позиционна и темпорална връзка с характера на процесите и структурите, генерирани във фундамента. Залагането на „Източнородопското понижение” (Р. Иванов, 1960) се обвързва с „късноларамийските движения от края на мастрихта и през палеоцена” (Atanasov, Goranov, 1984; Goranov, Atanasov, 1992). Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейттектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, само част от която е представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук той е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.
5.2.1.1. Зони на срязванеЕкстензионна зона на срязване Канарата. Екстензионната крехко-пластична зона Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002) e развита в североизточната част на Централнородопската подутина в участъка между махалите Рибен дол, Две тополи, Канарата, Невен, Гъдълар, Любино и Латинка, по долината на река Арда при Дяволския мост и около селата Паспал и Вехтино. Характерно за скалите в зоната на срязване е присъствието на милонитизирани биотитови и двуслюдени шисти, съдържащи гранат, кианит и силиманит. Слюдените шисти под формата на анастомозиращ матрикс включват разпокъсани аплитоидно-пегматоидни жили и лещи със запазени метагранитови протолити. Милонитната фолиация затъва преобладаващо на североизток и е паралелна на високотемпературната фолиация на околните скали. Линейните структури са представени от удължени метаморфни минерали, кварцови и други агрегати. Критериите за срязване са асиметричните сенки на натиск, асиметричните будинажни структури, асиметричните гънки и др Петроструктурните изследвания показват високотемпературната природа на зоната. Срязването е извършено при температура над 600°С, което е близко до температурния пик на метаморфизма в амфиболитов фациес. Крехките и крехко-пластични срязвания се наслагват върху високотемпературните.
Посоката на екстензията се маркира от тези срязвания и съвпада със стриационната линейност, която е най-общо на североизток. Изхождайки от данните за времето на кристализация на анатектичната топилка (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003; Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005), определено в интервала 37–38 Ma, може да се приеме, че движенията по зоната започват с началото на ексхумацията, която е датирана по субсолидусното преуравновесяване на монацити с възраст 36 Ma (Peytcheva et al. 2004). Наслагването на крехки и крехко-пластични срязвания върху високтемпературните се обяснява с бързото охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит. Боровишка зона на срязване. Боровишката отседна зона на срязване (Sarov, Gerjikov, 2001) започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци (извън картния лист). Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени. Чисто екстензионните движения са по-късни и имат характер на разлом на отделяне с пластичен характер. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. В обхвата на картния лист зоната на срязване се проследява между селата Кобилино и Боровица като полегато затъваща на североизток пластична милонитна зона, отделяща Старцевската от залягащата върху нея Боровишка литотектонска единица. 5.2.1.2. ПодутиниВ обхвата на картен лист Ардино попада част от номинираната от Ж. Иванов (1998) Централнородопска подутина. В тази част фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток, изток и югоизток със средни наклони от 20 до 40°, като ясно очертава източната периферия на подутината. Ядрото на структурата е изградено от мигматизирани в различна степен скали, обособени в Ардинска и Старцевска литотектонска единица. Двете единици са отделени от високотемпературната екстензионна зона на срязване Канарата (Саров и др., 2004), по която се е осъществило поетапно изнасяне на ядрените части на подутината. По данни на Peytcheva et al. (2004) това е станало преди 35 Ma. Периферната част на подутината е изградена от скалите на Боровишката единица. Срязванията по Боровишката зона отделят мигматитовия разрез на ядрото от залягащия върху него разрез в амфиболитов фациес без мигматизация. Като цяло този разрез е изграден от пластично деформирани порфирокластични метагранити, внедрени в рамка от биотитови гнайси, амфиболити, мрамори и ултрабазити. Времето на изнасянето на тази част от структурата се фиксира от последните движения по Боровишката зона, които са приключили до внедряването на Припекския недеформиран гранит с възраст 52,8–53 Ma (Овчарова, 2005). В сравнение с вътрешните ядрени части на структурата изнасянето на периферията е станало 18 Ma години по-рано при значително по-ниска температура. 5.2.2. Структури с локално значениеДребномащабни синметаморфни гънки. В мащаба на отделните разкрития са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и ориентировка на шарнирите и осовите им равнини. Статистическата обработка на ориентировката на шарнирите (Саров и др., 1998ф) очертава два ясно изразени максимума в интервала (0–20° и 30–60°) и един по-слабо изразен между 260–270°. Гънките с посока на шарнирите между 40° и 60° са представени от лежащи изоклинални гънки. Осовите им равнини съвпадат със страната на фолиацията. Повечето от описаните гънки са наблюдавани в по-пластичните пакети от Старцевската единица. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|
