М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)

4.1. ПАЛЕОГЕН

Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез “вулкански”) го отличава от “официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.

Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи.

Въведените от някои автори официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им.

Вулканските комплекси се продуцират от (палео)вулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено ранкиране на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени (суб)структури от II, III и пр. порядък.

Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложно магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на Фиг. 2 и Фиг. 11. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г.

По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам.

4.1.2. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E₂)

Подробна справка относно развитието на представите, набор от съставни единици (свити), както и паралел и приоритети в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991), се прави в Zagorchev (1998).

Следва да се отбележи, че някои от номинираните допълнително градивни единици – Бисерска и Лешниковска свита (Горанов, Боянов, 1996), се схващат от настоящия авторски колектив като принадлежни към по-високи части на палеогенския разрез. Областта на развитие на Крумовградската група в първоначално дефинирания ù обем се разполага в североизточните окрайнини Кесибирското подуване, южно от Крумовград. На к. л. Ардино групата е на представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварска брекчозна свита.

В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (Фиг. 2 и 11).

В пределите на картния лист афльориментите на скалите на единицата не са новоустановени, но за първи път се тълкуват с такава литостратиграфска принадлежност от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2005ф). Седиментите са представени в класическия си груботеригенен фациес и са съсредоточени в три частни понижения – Богатинското, в югоизточните отдели на Кобилянското, както и в едно, условно обозначено тук като Голобрадско.

Долната граница на груботеригенните наслаги в ограничения вътрешнопланински периметър при с. Богатино е размивна, дискордантна, а от североизток – тектонска, с пропаднал югозападен блок. Покривка липсва.

Единицата е изградена от среднокъсови до блокови моногенни хаотични брекчи с вероятен колувиален генезис. Късовете са представени изключително от мигматизирани биотитови гнайси на директната подложка. Матриксът, доколкото такъв присъства, е по-финият материал, получен при обрушването.

Югоизточно от с. Кобиляне седиментите на групата са представени от дребнокъсови до блокови мраморни брекчи с включени единични пластинообразни мраморни блокове. Границата с постилащите висококристалинни скали е закрита, възможно размивна. Не са изключени и тектонски взаимоотношения. Горната граница с материалите на Подрумченска свита е размивна.

Отнесените към обема на единицата материали при с. Голобрад представляват преработения при придвижването си в източна посока пластинообразен мраморен блок, понастоящем привързан към листричен разлом (долна граница) от най-ранните етапи на залагане на комплексното понижение. От изток и запад границата е отново тектонска.

Продуктите на това придвижване се следят в северна посока като лещовидно накъсана и редуцирана вследствие по-късното разсядане ивица през централната до източно от северната махала на с. Голобрад.

Най-убедително тези взаимоотношения могат да се наблюдават непосредствено източно от южната махала на селото. Касае се за класическа хаотична, силно уплътнена разнокъсова моногенна (мраморна) брекча, постилаща или (в източна посока) сдробена в челните части на мраморна пластина, чиято видима дебелина надвишава 5 m. Размерите на кластите са от дребнокъсови до блокови – продукт изцяло на тектонска обработка. Матриксът е нееднакво представен, автогенен (варовит), с незначителен теригенен примес.

Дебелината на единицата при с. Богатино не надхвърля първите десетки метри; в Кобилянския грабен тя е около 20 m, а в района на с. Голобрад се изменя в границите 0–30 m.

По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001– за Ивайловградско и Асеновградско), възрастта на групата се определя като палеоцен – среден еоцен.