М 1: 50 000 картен лист к-35-87-а (Ардино)
Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група
- 4.1.6.1. Лисичарска свита ( Li E 3 )
- 4.1.6.2. Пъдарска свита ( Pd E 3 -Ol 1 )
- 4.1.7. Кърджалийска вулкано-седиментна група
- 4.1.7.1. Зимовински вулкански комплекс
- 4.1.7.1-1. Туфитно-туфозна задруга
- 4.1.7.2. Подковска свита ( Pk Ol 1 )
- 4.1.7.3. Пирокластично-варовикова задруга
- 4.1.8. Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга ( scg Ol 1 )
- 4.1.9. Нановишки вулкански комплекс
- 4.1.9.1. Чифлишки вулкански подкомплекс ( Cf Ol 1 )
- 4.1.9.1-1. Варовиково-пирокластична задруга (1 Cf Ol 1 )
- 4.1.10. Кисел тензионен комплекс
- 4.1.10.1. Устренски вулкански подкомплекс ( Usρ Ol 1 )
- 4.1.11. Загражденски вулкански комплекс ( Zψd Ol 1 )
4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)Настоящото наименование е възприето за първи път от Боянов и др. (1995). В по-старата литература седиментите на задругата са описвани като „варовит хоризонт” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961); „мергелно-варовит хоризонт” (Минчев и др., 1964ф); „варовит хоризонт” (Шабатов и др., 1965ф); „Шишмановска свита” (n.n.) (Панов, 1982), „Източнородопски бариерен риф” (Б. Йорданов, 1996ф; Йорданов в: Саров и др., 1997-2000ф). Боянов, Горанов (1997ф) я отнасят към отделения от тях теригенно-варовиков комплекс. В рамките на к.л. Ардино седиментите на тази единица са установени за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф). Разпространението е ограничено отново само в периметъра на Боровишкия грабен – западно от с. Боровица, както и при южната махала на с. Голобрад. Западно от северната махала на с. Боровица се разполага дълга около 900 m, изтеглена почти субекваториално биостромна пачка, разполагаща се нормално, с кратък преходен интервал върху жълтеникави, силно варовити пясъчници на конгломератно-пясъчниковата задруга. Подобни взаимоотношения се наблюдават и при с. Голобрад, но варовитите пясъчници от директната основа на рифа бързо прехождат латерално на изток в груб брекчоконгломерат с песъчлив матрикс. В този участък границата е рязка литоложка. Директна покривка тук липсва. Горната граница на варовиците западно от с. Боровица с материалите на Лисичарска свита е рязка и по същество регресивна с трудно доловимо и несъществено (поради слабите наклони) несъгласие. Задругата е изградена от рифогенни варовици и съвсем малко количество мергели (една 0,5 m дебела пачка в основата на рифа при с. Голобрад). Органогенните варовици са кремави, жълтеникави или сивкави, с мидест или неравен лом. В района на с. Голобрад те често имат кластичен характер. Отчетливи са едрите организмови останки в запазени форми или отпечатъци от корали, бивалвии, гастроподи и др. Варовиците са изградени от криптокристалинен калцит, замътнен от глинести продукти. Количеството на теригенния материал е под 10 %. Биостромната постройка е един от многото изолирани, но верижно разположени крайбрежни приабонски рифове, опасващи от юг и предхождащи (възвестяващи) новозалагащата се трогова структура по северния и южния бряг на яз. Кърджали до района на с. Звъника. Дебелината на пачката варира в границите 0–20 m (западно от с. Боровица) до 30 m (с. Голобрад). Приабонската възраст на единицата е определена биостратиграфски (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, Динков и др., 1966ф; Боянов и др., 1995) и др.
Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига. Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на строго определени регионално или локално засебени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф). С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава ù са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия ù и разнороден строеж.
Скалите на Лисичарската свита са описвани като „долна пачка на първи среднокисел вулканизъм” (Горанов, 1960) или като самостоятелен подхоризонт – „олистостромна пачка” (Боянов, Маврудчиев, 1961). Според Минчев и др. (1964ф) някои от олистостромните тела имат елементите на „див флиш”. Р. Иванов (1972) приема част от тях като коренни разкрития на висококристалинния фундамент. Боянов и др. (1995) разглеждат скалите на единицата като „олистостромна пачка от задругата на първи среднокисел вулканизъм”. Като „Чамдеренска олистострома” в пределите на к.л. Ардино е описана за пръв път от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф). Голяма част от обема на същата Кацков и др. (1966ф) схващат като „агломератови туфи от ІV хоризонт на приабона”. В географско отношение свитата се разпростира от района на с. Русалско (к.л. Комунига) до района на с. Чал (Крумовградско), изцяло и единствено привързана към най-долните нива от седиментогенния пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Материалите на свитата заемат ССЗ отдели на Боровишкия грабен, прехвърляйки на север рамките на картния лист. Поради неиздържаната пространствено рифогенеза на явяващият се по същество бариерен приабонски риф западно от с. Боровица единицата се разполага едновременно върху материалите на конгломерато-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Долната граница с постилащите скали се схваща като регресивна и – в резултат от рязкото отдръпване на басейна и склоновия характер на седиментация – с трудно доловимо (скрито) несъгласие. То се изразява най-вече с „географски дискорданс” по отношение на места заливовидния контур на границата спрямо азимутално идентичните елементи на залягане в конгломерато-пясъчниковата задруга. Възможно обяснение са слабите и твърде близки наклони (10–20° на ИЮИ), както и тектонската редукция на част от пълнежа на постилащата единица. В района на относително близо разположения спомагателен разрез при х. „Арда” свитата се разполага трансгресивно директно върху кристалинния цокъл. Бърз литоложки преход, маркиран по сравнително рязкото изчистване на грубокластичния компонент във високите отдели на единицата, бележи горната граница с отгоре лежащата Пъдарска свита. Взаимоотношения на кратък латерален преход между двете могат да се наблюдават между моста и големия разклон на север в околностите на с. Боровица. В регионален план най-често прилаганото определение за характера на пълнежа е „олистостромен”. В действителност, често той има произход, свързан с обрушване и свличане на прилежащия борд и смесен, но преобладаващо екстракластичен характер. По същество скалите представляват базален брекчоконгломерат, отъждествяващ се с т.нар. груб „проксимален флиш” в основата на флишкото корито. За повечето афльорименти извън района е характерна хаотичната матрикс-поддържана текстура. В Боровишкия грабен са присъщи някои особености в пълнежа на единицата, специфични изключително и само тук. От една страна налице са основните дефиниращи белези – високо, на места изключително преобладаващо съдържание на късовата компонента с брекчоконгломератен характер. Размерът на късовете варира от гравиен до блоков (1,2–1,5 m3). Количеството спрямо матрикса е крайно неравномерно, като в някои случаи достига 80–90% от скалата. Като цяло обработката е слаба или напълно липсва. Съставът на късовете включва цялата гама метаморфни скали от цокъла; късове от непосредствената подложка (редки, но показателни варовикови необработени късове от опасващия риф), както и изключително изобилие от най-разнообразни по размери късове от среднокисели вулканити с ниска и средна степен на обработка. Именно количеството на последните е една от споменатите специфики. Съставът, относително отчетливата стратификация на матрикса и някои текстурни белези, присъщи само тук, са другият основен отличителен белег, с когото този тип седиментация се отличава от класическите характеристики за олистостромно тяло. Матриксът е изграден от преобладаващо дебелослоести тъмносиви на цвят туфити с редки латитови лапили, туфозни пясъчници, пясъчници и по-рядко алевролити с варовито-глинеста или глинеста спойка. Макар и не повсеместно в някои от пясъчниковите пластове се наблюдава отчетлива градационна, а в някои случаи и обратна градационна слоестост. Още по-изолирани са случаите, когато двата вида слоестост присъстват в този ред в рамките на един пласт (пътя за с. Долно Прахово). Наличието на изключително груба и необработена кластика от висококристалинния фундамент внася допълнителен елемент на „див флиш” (Йорданов в: Саров и др., 2002). Във вертикална посока хаотичната седиментация доминира. Посочените различия с класическите дефиниращи белези на Лисичарска свита считаме като основание за възможното бъдещо засебяване на описаните в картния лист скали като самостоятелен член. Освен че указват за синхронна вулканска дейност, твърде активна още от момента на троговото заложение, струпванията на вулкански късове са белег на специфична палеогеографска обстановка и наличие на завихрящи се придънни течения в – или (матрикс-поддържани) дебритни потоци към първично оформения заливовиден контур на басейна. Тези късове са с характер на проксимална епикластика за разлика от лапилите и по-рядко бомбите от състава на туфитния матрикс. Изложеното по-горе представя сложна съвкупност от процеси, в която, освен всичко, присъстват убедителни данни за налагаща се флишоидна (тефро-турбидитна) седиментация. Дебелината на свитата се изменя в границите 0–300 m. Свитата е с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961). Минчев и др. (1964ф) определят фауна от мергелите и варовитите нива в разреза северно от с. Даскалово. Възрастта беше потвърдена от Д. Синьовски по много богата нанопланктонна асоциация, характеризираща се с изобилие на представителите на род Reticulofenestra (пробата е взета извън пределите на картния лист). Присъствието на Ischmolithus recurvus Deflandre и Reticulofenestra oamaruensis Stradner, които се появяват в средата на приабона, и Pemma papillatum Martini, която изчезва в края на приабона, ограничава стратиграфския интервал в рамките на късния приабон. 4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE3-Ol1)За първи път и под това име единицата е описана от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Именувана е на с. Пъдарци, Кърджалийско, с типова местност около указаното село. Официализирането ù, съпроводено с подробен исторически преглед, е извършено в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008). Холостратотипът се разполага на 1 km ЗСЗ от селото (к. л. Комунига). На територията на картния лист единицата е определяна като „четвърти хоризонт на приабона – туфогенно-седиментогенен” (Кацков и др., 1966ф) или „туфитно-туфозна задруга” (Йорданов в: Саров и др., 1999ф). Свитата е основен градивен елемент от седиментния пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и е издържана по цялото му простирание. В пределите на к.л. Ардино тя изгражда сравнително тясна, постепенно изцеждаща се в южна посока ивица, разположена в централните и западни участъци на Боровишкия грабен. Долната граница със скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга е рязка и по същество регресивна, без отчетливи данни за несъгласие. Границата с постилащата я в северна посока Лисичарска свита се маркира по рязкото изчезване на грубокластичната компонента, определящо нормални взаимоотношения на бърз литоложки преход. Северно от моста на Голяма река са регистрирани латерални преходи между двете единици. Горната граница със скалите от туфозната пачка на туфо-туфитната задруга (Зимовински вулкански комплекс) представлява вертикално зацепване с туфите на първия експлозивен импулс и нормална рязка литоложка с основния обем кисела пирокластика. От запад нормално върху седиментите на свитата и под горната туфозна пачка клиновидно се изцежда карбонатно-туфитно-туфозната пачка. В рамките на картния лист свитата е изградена почти изцяло от монотонни, дебело-грубослоести тъмносиви до сиво-зелени туфозни пясъчници и туфити със среден състав. В незакономерна алтернация с тях Кацков и др. (1966ф) описват пепелни среднокисели (андезитови) туфи, туфозни мергели и туфозни варовици. Наличието на среднокисела пирокластика всред седиментния разрез на свитата показва и взаимоотношения на латерално зацепване с ранните етапи от активацията на (най-вероятно) разположения в близост от север Войновски (Георгиев и др., 1999ф) вулкански комплекс. Поради факта, че средни по състав и от различни центрове туфи алтернират в почти всички части от разреза на свитата, продукти на този комплекс не са отразени на картата. Наличието на среднокисела пирокластика в междинната пачка, зацепваща се с киселите пирокластити на Зимовинския комплекс пък, е указание за, макар и кратко, синхронно действие на „първи среднокисел” и „първи кисел вулканизъм”, отделени от предишни автори. В изследваната площ в резултат на специфичните палеогеографски условия, както и въобще на присъщата за единицата латерална изменчивост, не са представени в обичайния си вид някои от основните белези на свитата от типовото ù развитие – ритмичен характер, изменчив състав на флишоподобната алтернация, и пр. Тефроидният масивен турбидитен тип е подчертано преобладаващ. Дебелината на Пъдарска свита в рамките на к. л. Ардино е непостоянна, изменяща се в границите на 25–150 m. Приабонската възраст на свитата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1966ф). Допуска се и предполагаема приабон-ранноолигоценска възраст за горните части на единицата на базата на взаимоотношенията с киселата пирокластика от Зимовинския комплекс. Сигурни данни за времето на ранните етапи от неговата изява обаче липсват. 4.1.7. Кърджалийска вулкано-седиментна групаТази новодефинирана единица е предложена за първи път от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Въвеждането ù като официална литостратиграфска единица в съответствие с изискванията на стратиграфския кодекс се прави в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Кърджали (Йорданов и др., 2008). Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов, 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени и две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и нововъведената Подковска свита (вж раздел 1.4.6.2). Според Йорданов поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката елиптична структура.
Подробна историческа справка и пълна характеристика на Зимовинския вулкански комплекс е представена в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Книжовник. Скалите на комплекса заемат широки площи в пределите на Източнородопското комплексно понижение. В рамките на картния лист те имат ограничено разпространение в района на с. Голобрад (вр. Кюсе Хасанлартепеси) и Кобилянското понижение. В пълнежа на единицата са представени пеплопадни пирокластити, туфити и туфи, продукт на мощни пирокластични потоци. Пирокластичният ù характер бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около границата еоцен-олигоцен и в началото на ранния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка. Зеолитизацията на пирокластитите е свързана с морския басейн. Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска (Фиг. 3) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник). Тези датировки обаче са в противоречие с конкретните геоложки взаимоотношения. Поради факта, че скалите се постилат от приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали, се приема рупелска възраст. В ареала на пълното си развитие Зимовинският вулкански комплекс е представен от няколко неслоести и слоести литостратиграфски единици. От тях в пределите на к. л. Ардино е представена само туфитно-туфозна задруга.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите от пачката са причислени към „пачка на кисели туфи, туфити, алевролити, органогенни (рифови) варовици” от състава на „задруга на първи кисел вулканизъм”. Скалите от карбонатно-туфитно-туфозната пачка заемат неголяма площ в района на с. Голобрад, в източните части на Боровишкия грабен. Единицата се разполага нормално върху седиментите от горните нива на Пъдарската свита и се покрива от пирокластитите от горните нива на туфозната пачка. Пачката е изградена от нечисти варовици, в т.ч. туфозни до варовити туфити и туфи. Те са масивни, дебелослоести, тъмнооцветени, много специфично изветрящи в жълтоохрени тонове. Размерът на зърната е псамитов до алевритов. Присъстват фрагменти или запазени форми от организмови останки от фораминифери, бивалвии, гастроподи. Калцитът е микрозърнест, под формата на изометрични ксеноморфни зърна. Пирокластичният компонент е представен от променени в глинести минерали и хлорит витрокласти със заличена морфология и кристалокласти от биотит и плагиоклаз. Кластичните минерали са представени от кварцови зърна и мусковитови люспи. Характерна е често интензивна пигментация от железни хидрооксиди. Дебелината не надвишава 60 m, като на запад бързо изклинва. Туфозна пачка (2ZmOl1). За първи път под това наименование се отделя при настоящото изследване На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите от пачката са отново част от състава на „задруга на първи кисел вулканизъм”. В района на с. Голобрад пирокластитите от пачката се зацепват и покриват горните нива от разреза на Пъдарската свита, което е указание за една встъпителна проява на киселия вулканизъм за района. Разпологат се нормално и с бърз преход върху скалите на карбонатно-туфитно-туфозната пачка. В разреза на пачката се обособяват две нива. В долното ниво се регистрира и прослояване със седиментите от върха на Пъдарската свита. То е изградено от масивни бледорезедави пепелни туфи с редки кристалокласти от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, пироксен, амфибол, мусковит, апатит и руден минерал. Наблюдават се слабо девитрифицирани витрокласти с рогулчати форми. Матриксът е пепелен, променен от глинесто-хидрослюдени минерали. Малки пори са запълнени с влакнест радиолъчест агрегат от зеолити или жълто-зелени криптолюспести глинесто-слюдени минерали. Срещат се отделни литокласти от променени, окварцени вулкански късове със заличена основна маса. Въпреки че имат масивен изглед, характерът им е пеплопаден, което се дължи на субаквалната обстановка при отлагането им. Сходен е характерът на пирокластитите, разполагащи се директно върху седиментите на Пъдарска свита и карбонатно-туфозната пачка.
Дебелината на долното ниво, прослояващо се с горните части от разреза на Пъдарската свита не надхвърля 10 m, а дебелината на горното ниво достига 200 m. На базата на установените взаимоотношения с постилащите и покриващите ги скали за туфите от пачката е възприета ранноолигоценска възраст.
В рамките на изследваната площ единицата е описана от Кацков и др. (1966ф) към състава на „І хоризонт на олигоцена”; „Брежанска свита” – n.n. (Йорданов в: Саров и др., 1999ф) или „брекчоконгломератно-туфозна задруга” (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Материалите на единицата заемат сравнително малка площ в източните и югоизточните части на картния лист западно, южно и югоизточно от с. Кобиляне, както и в околностите на с. Жълтика. В структурно отношение скалите на Подковската свита заемат обширното пространство на Кърджалийската депресия. Свитата покрива трансгресивно и дискордантно различни по възраст и състав скали – метаморфити от Старцевската (край с. Жълтика) и Ардинската литотектонска единица (с. Кобиляне), както и отложенията на Подрумченската свита в Кобилянското понижение. Югоизточно от с. Кобиляне върху скалите й с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга. Преходът се осъществява чрез постепенното изчистване на грубокластичната компонента и отлагане на сравнително дебела пачка грубослоести жълтеникави пясъчници с постепенно увеличаващо се нагоре в разреза карбонатно съдържание. В югоизточната част на картния лист отложенията на свитата се просичат от риолитите на Устренския вулкански подкомплекс, а южно и югозападно от с. Щерна се покриват с размивна граница от скалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). Скалите, изграждащи свитата, са представени от полигенни несортирани, разнокъсови брекчи и брекчоконгломерати (от гравийни до блокови) със сив до сиво-зеленикав цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е неравномерно- до преобладаващо кластподдържана. Всред брекчоконгломерата на различни нива присъстват недебели, неиздържани и бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи на Зимовинския вулкански комплекс. Границите им са резки и паралелни на слоестостта. Изолирана пачка, латерално заместваща брекчоконгломератите в околностите на с. Кобиляне, е изградена от 7–8 m дебелослойни сивкави лититови граувакови пясъчници. За тях е характерен крайно разнообразният произход на кластите, но с определено преобладание на риодацитови лититови необработени късчета. Присъстват и латитови късчета с псефитни размери. Скалите на свитата са литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн. За част от тях (напр. западно от разклона при с. Кобиляне) се предполага континентален генезис. Дебелината на свитата е до 40 m край с. Кобиляне, а в околностите на с. Жълтика достига 200 m. По взаимоотношения с постилащите и покриващите я единици възрастта на свитата е възприета за ранноолигоценска. 4.1.7.3. Пирокластично-варовикова задругаВ цялостния обем на единицата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна. В пределите на картния лист задругата е представена само от варовиковата пачка. Варовикова пачка. (tl/lOl1) Материалите са отнасяни от предишните автори към различно означавани единици – „туфозни варовици на долен кисел хоризонт” (Шабатов и др., 1965ф), „хоризонт на І кисела ефузия на олигоцена” (Шабатов и др., 1966ф), „І хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1966ф) „пачка на туфозните рифови варовици” или „туфозно-варовиковата пачка” на „Белипласткия риодацитов комплекс” (Георгиев и др., 1997ф; 1998ф). На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к.л. Кърджали) отложенията на единицата са отнесени към „пачка на киселите и среднокисели туфи, туфити и туфозни варовици” от състава на „задругата на втори кисел вулканизъм”. Скалите на пачката са представени като две изолирани петна в рамките на Кобилянското понижение източно от едноименното село и в един малък участък югоизточно от с. Търновци, където е представена изключително от пирокластити. При с. Кобиляне пачката е изградена само от варовици. Основата ù спрямо Подковска свита е нормална, с характер на бърз литоложки преход от постилащите я варовити пясъчници, или рязка литоложка спрямо брекчоконгломератите и грауваковата пачка. Покривка не се наблюдава. Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др. Организмовите останки са споени от микро- до дребнозърнест калцит. Скалите са с масивна, неравномерно-пореста текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура. Киселите туфи от района на с. Търновци залягат директно върху мрамори от Старцевската литотектонска единица и се покриват с размивна граница от отложенията на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). На изток, в пределите на картен лист Кърджали (М 1: 50 000), пирокластитите алтернират с варовиците от пачката. Представени са от са бели масивни финопепелни до грубопепелни туфи, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани. Дебелината на пачката и в двата района на развитие е около 20 m. Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995, и др.). 4.1.8. Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга (scgOl1)Като самостоятелна, под това наименование и ранг, единицата се разглежда за първи път при настоящото изследване. Скалите от задругата са описвани от предишните автори като: „кисели туфобрекчи и туфоконгломерати” от „трети - среден кисел хоризонт” (Шабатов и др., 1965ф) и „туфобрекчи с късове от андезити и метаморфити с кисела и среднобазична спойка” от „хоризонт на II среднобазична ефузия” (Шабатов и др., 1966ф), „пачка на слоисти туфи с редки прослойки от варовици” от „първия хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1966ф); „брекчоконгломератна пачка” от „Перперешки риолитов комплекс” (Георгиев и др., 1998ф). На Геоложката карта на България М: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите от задругата са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”. В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват като тънка ивица източно от с. Търновци. Единицата заляга с размив върху кисели туфи от пирокластично-варовиковата задруга и се покрива нормално от кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс в обхвата на Плазищенското понижение. В рамките на разглежданата площ скалите на задругата са представени от брекчоконгломерати с варовит, песъчлив и кисел туфозен матрикс. Имат пъстър изглед. Късовата компонента е изградена от варовици, среднокисели вулканити, кисели туфи, по-рядко от метаморфити. Размерите им са от дребночакълни до валунни. Матриксът е неравномерно разпределен. Описвани са и неиздържани прослойки и лещи от кисели туфи (Георгиев, и др., 1998ф). Дебелината в рамките на картния лист не превишава 10 m. Всред варовици, асоцииращи със скалите от задругата в района на с. Синделци (к. л. Крумовград – М 1: 50 000), е определена нумулитна и фораминиферна фауна с ранноолигоценска възраст (Шабатов, 1965ф). 4.1.9. Нановишки вулкански комплексЗа първи път се разглежда като единица с посочения ранг от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2005ф). Наименован е на с. Нановица, Кърджалийско. Комплексът е изграден от вулкански скали с изключително разнообразен състав, химизъм и сложни взаимоотношения, резултат от (често синхронно) действие на множество вулкански центрове, маркиращи концентрични, полукръгово (дъговидно) разположени второразрядни зони. Отделените общо 7 вулкански подкомплекса обединяват продуктите на тяхната поетапна или паралелна активизация. Подробно описание на скалите и вулканизма, свързани с този комплекс, е изложено в обяснителните записки към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Кърджали и к. л. Студен кладенец. В пределите на картния лист се разкриват единствено пирокластити от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс. 4.1.9.1. Чифлишки вулкански подкомплекс (CfOl1)Наименованието е въведено от Йорданов (в: Йорданов, 1996ф – към Георгиев и др., 1996ф) по името на с. Чифлик, Кърджалийско. В пределите на картния лист се разкриват единствено кисели пирокластити от състава на варовиково-пирокластичната задруга. 4.1.9.1-1. Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl1)За първи път с указания ранг единицата се разглежда в настоящия текст. Скалите на задругата са описвани като „серия на слоистите туфи” от Яковлев и др. (1954ф). Като „хоризонти”, отнесени към различни кисели и среднокисели олигоценски изяви, присъстват в подялбите на Горанов (1960), Р. Иванов (1960) и др. Като „Перперешки риолитов комплекс“ (извън пределите на изследваната площ) се разглежда от Георгиев и др. (1996ф) и в по-късните доклади на колектива. В рамките на картния лист скалите са отнесени към „първи хоризонт на олигоцена – слоисти кисели туфи” и „четвърти хоризонт на олигоцена – масивни кисели туфи” (Кацков и др., 1966ф). На Геоложката карта на България М: 100 000 (к. л. Кърджали) пирокластитите са отнасяни към „задруга на втори кисел вулканизъм – пачка на риолитови и риодацитови кисели туфи и туфити”. Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори пачки пирокластични последователности и биостромни тела, отнесени понастоящем към състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Материалите на задругата заемат относително голям дял от обхвата на първоразрядното комплексно понижение. В пределите на картния лист те са разпространени в района южно от с. Жълтика, вр. Бозлукая, южно от с. Мишевско и южно от с. Търновци, като запълват Плазищенското понижение. Единицата заляга с размив върху метаморфната подложка, седименти и пирокластити от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга и нормално върху туфозните седименти на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Процепват се от риолитови и трахириолитови тела от Устренския вулкански подкомплекс. В рамките на картния лист задругата е изградена от разнообразни, преобладаващо бели и розовеещи масивни, по-рядко наслоени кисели туфи, като всред тях се установяват пачки, препълнени с алотигенни късове, изнесени по експлозивен път от подложката. Южно от с. Мишевско се разкриват бели и кафеникави масивни порести пепелни до грубопепелни кисели туфи и ксенотуфи. Структурата е кристаловитрокластична. Витрокластите са бели, розовеещи, с големина до 1,5 cm. Формата им е неправилна или удължена. Девитрифицирани са до микрозърнест и влакнест агрегат, вероятно от кварц и К-фелдшпат. Кристалокластите са представени от кварц, плагиоклази, К-фелдшпат, клинопироксени и биотит. Ювенилните литокласти са от единични късове от сферолитови риолити. Ксенолитокластите (понякога в значително количество) са представени от гнайси, амфиболити, мрамори и кварц. В района южно от с. Жълтика и вр. Бозлукая се разкриват сходни материали, разполагащи се върху бели пепелни до грубопепелни кисели кристаловитрокластични туфи с по-слоест изглед. С подобни характеристики са и туфите, разкриващи се южно от с. Търновци. В пределите на картния лист пирокластитите са слабо зеолитизирани. Максималната дебелина в района южно от с. Жълтика и вр. Бозлукая е 180 m, докато южно от с. Мишевско тя не превишава 40 m. Туфите са отложени във воден басейн и са продукт главно на пирокластични потоци. Ние считаме, че техните центрове са свързани с киселата вулканска активност от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Други автори (Янев, 1980; Yanev, 1995; Moskovski et al., 1990, 2005) изказват мнението, че те са продукт на Боровишката калдера (outflow фациес). Има множество K-Ar датировки за скали от подкомплекса, вариращи в рамките на 29,1 и 33 Ма (Фиг. 3). По данни от Ar-Ar датировки (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма), Седлари (32 Ма – к. л. Кърджали – М 1: 50 000) и с. Карамфил (31,82 Ма - к. л. Крумовград – М 1: 50 000), възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).
Р. Иванов (1960) включва тези скали в „екструзията на киселите риолити” от „хоризонт на III кисел вулканизъм”. Горанов и др. (1960) отнасят риолитите и перлитите в района на селата Мишевско, Устрен и Воденичарско (к. л. Джебел – М 1: 50 000) към „Устренски ефузивен район”. В следващи изследвания тези скали са разглеждани към „IV хоризонт на олигоцена – риолити и перлити” (Кацков и др., 1966ф) или като част от „задpуга на тpети кисел вулканизъм” и „дайков комплекс – тензионен” (Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали). В регионален план комплексът е изграден от риолитови, трахириолитови, дацитови и трахидацитови тела, дайки, куполи, маломерни изливи и (локално) пирокластити, които пресичат или покриват целия палеогенски вулканогенно-седиментен разрез, както и скали от метаморфната подложка. Киселият тензионен комплекс е подразделен на Устренски и Пчелоядски вулкански подкомплекси (Йорданов – в: Саров и др., 2002ф) В пределите на картния лист се разкриват единствено телата, свързани с Устренския вулкански подкомплекс. 4.1.10.1. Устренски вулкански подкомплекс (UsρOl1)Рангът и принадлежността на единицата са определени за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Географското име е заимствано от Горанов и др. (1960). Като официална неслоеста литостратиграфска единица се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Джебел. В структурно отношение киселите тела и дайки се причисляват към Устренската подзона от Галенитската тензионна зона, а тези от района между селата Траве, Баните и Любино – към Давидковски клон на Устренската подзона. Взаимоотношенията с метаморфната подложка, скалите от Кърджалийската вулкано-седиментна група и Чифлишкия вулкански подкомплекс са секущи. Контактите обикновено са стръмни и резки, като в някои случаи се наблюдават заграбени късове от вместващите скали. Пукнатините по протежението на телата понякога служат за проводящи зони на по-късни хидротермални разтвори. Скалите от състава на подкомплекса са представени главно от средно- до дребнопорфирни и фелзитови риолити, трахириолити и перлити, изграждащи секущи, линейно удължени, сложно устроени и неправилни по форма тела, екструзивни куполи и дайки. При някои от по-големите риолитови тела се наблюдава „няколкократно приотваряне на пукнатините и запълване с нови порции от същата лава и нейните пирокластити” (Р. Иванов, 1960). Вулканизмът е протичал в субаерални условия. Характерна особеност за дайките и линейно удължените тела от Давидковския клон е преобладанието на сиви и бели фелзитови риолити и трахириолити, по които често са наложени хидротермални промени. Със субмеридионално направление са големите удължени екструзивни тела южно от Ардино. При тях се установява недобре изразена призматична напуканост. Риолитите са бели до бледорозови, преобладаващо масивни, дребно- до среднопорфирни. Фенокристалите са представени от магматично кородиран кварц, санидин, редки плагиоклази и единични биотитови люспи. Основната маса е изградена от взаимно прораснали кварц, К-фелдшпат, дребни биотитови люспи и рудни минерали. ЮЗ от с. Търносливка се разкриват големи удължени в изток-югоизточна посока екструзивни тела, за които са описвани локални и слаби по интензитет прояви на субаерална пирокластика (Саров и др., 1999ф). Южно от с. Мишевско се разкрива голямо екструзивно тяло, изградено от сиво-бели с розов оттенък до червеникави масивни и ивичести средно- до дребнопорфирни риолити. Наблюдава се наклонена до субхоризонтална призматична напуканост с ориентация на призмите напречно на повърхностите на застиване. Структурата е порфирна. Първичните минерали изграждат до 20% от обема на скалата и са представени от магматично кородиран кварц, санидин и еднични люспи от биотит. Амфиболът е в незначително количество, определен като паргасит (Yanev, 1998). В основната маса присъства голямо количество микрографически прораснали К-фелдшпат и кварц, ксеноморфен кварц, тънки биотитови люспи и рудни минерали. В периферните части на тялото се разкриват локално червено-кафяви перлити, което е признак за субаерален вулканизъм. Подобно малко тяло от кафяв и сив зърнест перлит описват северно от с. Търновци Горанов и др. (1960) и Янев (1985). В района на с. Жълтика се разкрива екструзивно тяло с неправилна морфология, изградено от дребно- до среднопорфирни бели до розови риолити с локални перлити. Наблюдават се и кафяви с лек зеленикав оттенък „игнимбритоподобни” скали със стъклени фрагменти с неясен петнист вид (удължени до 1 сm), които микроскопски наподобяват фиаме. Структурата е сферолитова и аксиолитова. Порфирната генерация е представена от магматично кородиран кварц, санидин и цялостно опацитизиран биотит. Основната маса е девитрифицирана до микрозърнест вероятно кварц-К-фелдшпатов агрегат. В петрохимично отношение скалите от Устренския вулкански подкомплекс са средно- до високо-калиеви риолити и трахириолити (Табл.1, Фиг. 4 и 5). Наблюдава се силно набогатяване на K, Rb, Ba, Th, Ta, Nb и обедняване на Hf, Zr, Sm, Y и Yb (Фиг.6). Подобни закономерности са характерни за гранити, образувани в колизионна обстановка (по Pearce et al., 1984). На диаграмите (Y+Nb)/Rb (Фиг.8) и Rb/Zr към SiO2 (Фиг.9) киселите вулканити от подкомплекса попадат в полето на синколизионните гранити. Наблюдава се добре изразена Eu аномалия, която вероятно е свързана с фракционирането на фелдшпати (Фиг.7). Според Yanev (1998) температурата на кристализация на риолитите в околностите на с. Мишевско е 645ºC, а тези при с. Щерна е 648ºC. За риолити от екструзивният купол южно от с. Мишевско е определена изотопна възраст по K/Ar метод – 31 Ма (Lilov et al.1987). Сходни определения по K/Ar метод за тела, разкриващи се извън разглежданата площ, са в рамките на 31,0–31,5 Ма (Lilov et al.1987; Georgiev et al., 2003). Тези данни определят възрастта на риолитите от Устренския вулкански подкомплекс като рупелска. 4.1.11. Загражденски вулкански комплекс (ZψdOl1)Като самостоятелна единица с посочения ранг се разглежда за първи път тук. Въвеждането като официална неслоеста литостратиграфска единица е в Обяснителна записка към геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига. Наименованието произлиза от с. Загражден (Смолянско). Р. Иванов (1960) отнася базичните и кисели по състав тела и дайки в района на селата Загражден и Вълчан дол към „хоризонт на трети среднокисел вулканизъм” и „хоризонт на трети кисел вулканизъм”, обединявайки ги в Загражденски тензионен сноп. Боянов, Маврудчиев (1961) отделят базичните и средни по състав тела от района като „дайки и латити от четвъртия хоризонт на приабона”, а киселите – към „долна ефузия на дацитите, риодацитите и риолитите и техните пирокластити”. На Геоложкатa карта на България М: 100 000 (к. л. Искра) скалите от комплекса са отделени като „дайков тензионен комплекс” с олигоценска възраст. В рамките на картния лист Йорданов (в: Саров и др., 1999ф) ги отнася към „кисел тензионен дайков комплекс” и „базичен и среднокисел тензионен дайков комплекс”. Характерна особеност за Загражденския вулкански комплекс е неговият пъстър набор от скални разновидности, към които спадат дайки с шошонитов, мелалатитов, латитов и риолитов състав. В рамките на картния лист комплексът е представен от единична шошонитова дайка, разположена непосредствено източно от с. Любино. Дайката е внедрена в мигматизирани биотитови гнайси от Старцевската литотектонска единица. Тя е със субекваториално направление. Контактите ù са отчеливи, ясно секущи, равни. Табл. 1. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от Устренския вулкански подкомплекс
Местоположение:
Източник:
 
  
Фиг. 8. Дискриминационна диаграма Rb – (Y+Nb) по Pearce et al. (1984) за скали от Устренския вулкански подкомплекс 
Скалата е тъмносиво-зеленикава, дребно- до среднопорфирна. Текстурата е масивна. Структурата е рядкопорфирна до афирна и гломеропорфирна. Първичният минерален състав е представен от променен ортопироксен, оливин, клинопироксен (авгит), биотит, калиев фелдшпат и призматичен до табличат плагиоклаз (среден олигоклаз), променен от глинесто-хидрослюдени минерали. Акцесорни минерали са апатит и руден минерал. Основната маса е интерсертална, микропойкилитова, микрокристалинна в отделни участъци. Като цяло в основната маса преобладават фелдшпатите над фемичните минерали. Скалата е хидротермално и метасоматично променена, като се наблюдават и налепи от вторични рудни минерали. Данни за изотопна възраст от скали на Загражденския вулкански комплекс липсват. По аналогия с подобни дайки и тела от Тримогилския вулкански подкомплекс е възприета рупелска възраст.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
