У нас няма условия за домашна АГ

- Имат известно основание. Но ако бяхме страна като Холандия или Швейцария. При българската инфраструктура - вижте пътищата, раждане вкъщи е риск. Всеки практикуващ акушер-гинеколог ще ви каже, че може да се предвиди кога ще започне едно раждане, но никога - кога ще завърши. Имал съм случаи на перфектно раждане, бебето вече изплакало, всичко минало нормално, без нито едно разкъсване дори и изведнъж започва кръвотечение като река, защото матката се е отпуснала. Единственото, което може да се направи, е незабавно отстраняване на матката. Какво става, ако действието се развива вкъщи?! Докато дойде линейка, докато жената стигне в болница... умряла е. Подобно е положението при увиване на пъпната връв, тогава пък може да загубим бебето. Какво пречи да се ражда в болницата, където може да се реагира на всяка ситуация незабавно, където има надеждно обезболяване?!

- Сигурно има и такива случаи - понякога лекарят няма време да обяснява заради бумащината. Но наистина трябва всичко да се обсъди предварително. По време на раждането, когато жената може да е изпаднала в неадекватно състояние, липсва време за разяснения и има вероятност да се стигне до по-драстични действия. Ако акушер-гинеколог ви каже, че никога не му се е случвало, не го приемайте за 100 процента истина. При риск за живота на родилката или плода лекарят мисли за обноските на последно място. Но заради отделни изключения да се настоява за раждане извън болница за България е авантюра с непредвидими последици. Ще бъде жалко, ако се залитне в такава посока.

- Разбира се.

- Ако иска. Такава роля обаче може да изпълни всеки близък, и сега е факт. От своя страна екипът дава най-доброто от собе си. Но нека сме реалисти - не може обществото да е такова, каквото го виждаме, а лекарите - ангели. Не оправдавам колеги, които си позволяват формализъм. Но ги разбирам.

- С финансиране. В ЕС акушерка взема 2000 евро, лекар 6000, а тук - 500 и 1500 лева.

От етичния кодекс на дулата
Вие сте там, за да помогнете на клиентката си да преживее възможно най-доброто раждане, както тя самата го дефинира. Тя, а не обгрижващото я лице (лекар, акушерка), не болничната администрация, дори не нейният партньор или семейство, е човекът, за когото сте отговорна. Вашето собствено мнение или предпочитания са второстепенни пред нейните. Когато определяте таксите, трябва да сте сигурна, че те са справедливи, разумни, обмислени, съответстващи на извършваните услуги и съобразени с възможността на клиента. Дулата трябва ясно да обяви таксите си на клиента, и да опише услугите, които ще осигури, сроковете за плащане и каква е политиката й по възстановяване на средства.
Дулите не извършват никакви клинични или медицински задачи като мерене на кръвно или температура, проверка на феталната сърдечна честота, вагинални прегледи, или клинична грижа след раждането. Дулата защитава желанията на клиентката, изразени в плана за раждането, като я насърчава да задава въпроси на медицинските лица и да изразява своите предпочитания и безпокойства. Дулата помага на майката да включи промени в плановете, ако и когато нуждата налага това, и подобрява комуникацията между клиентката и медицинския екип.

Ивета Драганова: Прилагаме обезболяване, бебето идва с 1,5 часа по-бързо

- Дулата не е медицинско лице и няма такива изисквания, но сред нас имаше и акушерки. Курса водеше Дебра Паскали-Бонаро, тя е много известна с практиката си. Освен на дули тя преподава акушерство на студенти по медицина в университетите в Пенсилвания, Колумбия и Ню Йорк.

- Теория за процесите по време на раждането и влиянието на дулата, обучение за раждането и подкрепата, но и практически умения.

- Техники за намаляване на болката и за по-добър напредък на процеса, масажи, позиции, които улесняват родилката. Още за ролята на дулата за родителите и новороденото. Участвахме и в ролеви игри. Също и упражнение за изясняване на ценностите, когато дулата и клиентката имат различни позиции.

- Това ще стане след 3 асистенции на раждания. Сред изискванията е и прочит на 4 книги от списък на организацията и изготвяне на есе за ценностите и целта на родилната подкрепа.

- Дулата придружава жената по време на раждането, осигурява емоционална и физическа помощ, предлага мерки за комфорт, съветва и партньора. Благодарение на присъствието й се увеличават положителните емоции - жената запазва хубав спомен от това неповторимо изживяване. Намалява се болката. Времето на раждането се скъсява средно с една четвърт, или около час и половина. Наполовина намалява нуждата от използване на форцепс или вакуум, които със сигурност са рискови за бебето.

- Две момчета - на 9 и на 4 години.

- За първото раждане не искам да си спомням. Сякаш всички негативи на медицината ми се събраха. А раждането би трябвало да е сред най-позитивните мигове за една жена. Зарекох се, че няма да допусна всичко това отново, и втория път аз избрах как да стане. Родих в болница, но естествено, във вана.

- Всеки трябва да има право на избор, аз използвах своето човешко право. Стресът е по-малък във ваната, обстановката е по-интимна, естествена. В топлата вода процесът е по-бърз, а раждането е по-лесно и безболезнено. Затова и медицинската намеса е минимална. Комфортът не е само за майката, а и за бебето - няма риск от увреждания на плода от прилагани при раждането лекарства и процедури.

Като сдружение с гражданска позиция сме загрижени за начина, по който в последните дни се реагира на идеята за домашно раждане и правото на жените на избор. Затова призоваваме здравното министерство да узакони домашното асистирано раждане по начина, който се прилага в Европа, и с адекватно медицинско наблюдение. Така ще осигури и опазването на живота на родилката и детето.

За тези, които имат съмнение, искам да напомня, че правото на асистирано домашно раждане ни се гарантира от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която е подписана и от България.


Болница дава 1500 лв. за смърт на родилка
1500 лв. глоба ще плати болницата в Благоевград за смъртта на 23-годишната родилка Емилия Баталова от с. Долно Осеново. Санкцията бе постановена от районния съд по искане на Изпълнителната агенция "Медицински одит".

Младата жена издъхна на 17 юни след раждането на втората си рожба. Експертите установили, че в медицинския й картон на 24 май 2010 г. е изписана консултация с хирург, който й поставя диагноза повърхностен тромбофлебит на дясната подбедрица.

Проверяващите констатират още, че няма отразени допълнителни изследвания -доплерова сонография на долни крайници и консултация със съдов хирург. Вместо това лекарите лекували родилката с компреси.

"Става въпрос за административна мярка спрямо болницата заради пропуски в стандартите и правилата, а не за допусната лекарска грешка", уточни шефът на болницата д-р Красимир Михайлов. Според него забележката към медиците е, че е направена консултация с обикновен, а не със съдов хирург. Съдебномедицинската експертиза обаче била категорична, че смъртта е причинена от ДИК синдром и емиотична емболия.

Защото и той като кмет се е сблъсквал с подобни проб­леми искал е да инвестира и да направи столицата по приветливо място за живее­не и бизнес, обясни Паунов. След първоначалното съгласие на срещата е бил повикан и областният упра­вител на Кюстендил Любо­мир Анчев, който категорич­но бил против придвижването на документите по преот­стъпването на сградата на община Кюстендил с нас­тояването това да стане след изборите.

Смятам, че правителс­твото на ГЕРБ ще реши да предостави сградата на балнеолечебницата на община Кюстендил, когато и да то­ва уточни кметът, Министърът на здравеопазването д-р Константинов, който е кюстендилец, е наясно с тежката ситуации на сграда­та, че държавата много трудно би могла да инвестира необходимите средства. Базата трябва да се реконструира, за да привлича бъл­гарски и чуждестранни клиенти, нуждаещи cе от балнеолечение.

Реакцията на премиера беше незабавно Да се мре-достави, След което извика министъра по управлението на средствата от ЕС Томислав Домчев, за да му каже за предоставяна на старата балнеолечебница, заключи П. Паунов.

- Проф. Хютер, бихте ли могли да ни препоръчате добро телевизионно пре­даване или добра компю­търна игра за деца?

- Не, но не говоря за съ­държанието. Само преди няколко години ние, невробиолозите, вярвахме, че ге­нетично зададените про­грами в мозъка се задей­стват автоматично. Ком­плексните невронни мре­жи, управляващи мислене, действия и емоции, се смя­таха за генетично програ­мирани. Но междувремен­но стана ясно, че всички тези връзки се образуват в детския мозък през дълъг период от време и се акти­вират редовно в конкретни условия на живот. Каквото остава неизползвано, закърнява. Генетичните про­грами се грижат само за първоначалните връзки. Но

за да изградят най-важните невронни мрежи в мозъка, децата се нуждаят най-вече от собствен физически опит. А такъв не се събира пред екрана.

- Защо физическият опит да е решаващ?

- Само който развие пра­вилно чувство за своето тя­ло, може да разгърне и когнитивния си потенциал. Нау­чните изследвания доказ­ват: ученици от начален курс, които са много добри по математика, умеят и да балансират тялото си много добре. Човек овладява ос­новите на триизмерното и абстрактното мислене, като се учи да балансира. Дете­то, което седи пред телевизора, не усеща тялото си. Не пълзи, не подскача, не пази равновесие, камо ли да се катери по дървета. Времето, прекарано пред телевизо­ра, е изгубено. През това време детето би могло да научи ценни неща за соб­ственото си тяло.

- Това означава ли, че децата трябва да се дви­жат много повече?

- Да. Но не искам да кажа, че трябва веднага да почнат да се катерят. Едно от най-прекрасните упражнения е пеенето. Защото детският мозък се старае да модулира гласните връзки, за да произведат точния тон. Това е най-доброто упражнение за фината моторика и най-важната предпоставка за всички по-късни високо ди­ференцирани мисловни дей­ности. А когато детето пее в хор, се учи да се съобразява с другите - предпоставка за социална компетентност.

- Къде се образуват не­вронните мрежи?

- В най-сложната част от нашия мозък - в така нарече­ния префронтален кортекс -точно зад челото. Там по­степенно се оформя пред­ставата за себе си. С нея ра­сте и желанието да се обър­нем към света. Да планира­ме действия, да контролира­ме импулси, да издържаме на напрежение. Всичко би трябвало да се оформи в ранно детство, до около 6 г. Отговорните за това мрежи могат да се образуват само ако детето ги преживее на собствен гръб, ако натрупа опит. За съжаление днес то­ва става все по-трудно.

- Каква е причината?

- Светът на децата се е променил също толкова силно, колкото и на възраст­ните. Вече не сме в състоя­ние да проумеем как функ­ционират например уреди за всекидневна употреба.

Някога беше различно. Всеки уред беше разби­раем: велосипедът, парна­та машина, даже автомоби­лът. Детето можеше да раз­глоби будилника, да огледа колелцата от механизма му и да го разгадае. Днес, в ин­формационната ера, пове­чето неща са толкова слож­ни, че трудно проумяваме причината и следствието.

- Какво е въздействието върху детския мозък?

- Човешкият мозък винаги се нагажда към онова, което правим с въодушевление. През миналия век хората се въодушевяваха от машини­те и се идентифицираха с тях. Сега започва нова епо­ха. Трудно е да се разбере защо например стрелката на екрана се мести надясно, когато движим мишката. Та­зи липса на смислови връз­ки води дотам, че един ден децата престават да питат за причината и за след­ствието. Наблюдават се промени в развитието на мо­зъка. Децата се научават да приемат нещата, без да проумеят смисъла зад тях. Но не е само това - те се поддават само на ограниче­но въздействие. Например, когато гледате телевизия, не сте в състояние да проме­ните нищо, освен да пре­включвате програмите. След няколко седмици теле­визионна консумация пове­чето се примиряват. За съ­жаление това означава, че поставят под въпрос част от своето самоосъществяване.


Якото пиене уврежда дълготрайната памет
Студентите, които прека­ляват с алкохола на купо­ните, излагат на риск дъл­готрайната си памет, сочи ново проучване, цитирано от „Дейли мейл".

Изследването предпола­га, че редовната пиячка влияе върху хипокампуса, който играе важна роля при ученето и запаметяването. Тази част от мозъка е осо­бено чувствителна за въз­действието на алкохола без значение от възрастта.

Получените от нас резул­тати са лоша новина за сту­дентите купонджии, които не ограничават чашките, казва д-р Мария Парага, която е ръководила проуч­ването, направено в уни­верситета в Сантяго де Компостела.

Изследвани били 122 испански студенти на възраст от 18 до 20 г. - едните не пропускали юнашкото наливане по купони и барове, а другите се въздържали.

„Установихме ясна връз­ка между разгулното пиене и по-слабото запаметява­не", казва д-р Парага. Пия­чите показали забележимо по-слаби резултати на те­стове, измерващи способ­ността им да възпроизвеж­дат вербална и визуална информация.

Следващо изследване ще се опита да установи да­ли отровният ефект на ал­кохола върху хипокампуса е дълготраен.

„Младите, изглежда, смятат, че гуляйджийското пиене не носи риск за бъде­щето им. А това не е така", казва д-р Парага .


Болницата в Благоевград е осъдена да плати 1500 лв. за про­пуски в лечението на ро­дилка, която починала по време на раждане в АГ отделението. Меди­цинският одит устано­вил, че бременната Еми­лия Баталова (23 г.) още при консултациите пока­зала развитие на тромбофлебит. Но заболява­нето й било подценено. Жената починала при раждане на второ дете от ДИК синдром на 17 юни 2010 г.


Бобовдолоката болница закри и рентгена
Кирил Фалин

Бобовдолската болница, която от 1 март т. г. не приема пациенти по линия на здравната каса, защото не подписа дого­вор, вече е и без рентген и клинична лабо­ратория, съобщи главният лекар на ком­плекса д-р Красимира Василева.

Това означава, че при спешен случай -травма или злополука, каквато е възмож­на във всеки един момент с 2700-те въгледобивници по забоите в мини „Бобов дол", единствената линейка на спешното тряб­ва да закара пострадалия за изследвания и снимка до Дупница (на 25 км) или до Кюстендил (на 40 км). До 20 май т. г. рентгенът и лабораторията могли да кан­дидатстват за сертификат, но това не ста­нало. Персоналът пък напуснал, защото не е вземал заплати от октомври м. г.


Черен пазар за кръв процъфтява в България, пише АП
Едно кръводаряване, което спасява човешки жи­вот, на черния пазар в Бъл­гария струва 250 евро.

Това разказва агенция Асошиейтед прес в корес­понденция за нелегалната търговия у нас с най-ценна­та течност. Близките на хо­ра, които спешно трябва да бъдат оперирани, търсят кръв сами.

Ако не са подходящи до­нори, не им остава нищо друго, освен да се насочат към черния пазар около центъра по кръводаряване (НЦК) в София. Търговците с кръв са най-вече роми, които за някои са спасите­ли на живот, а за други -безскрупулни кръвопийци. „85-годишният съпруг на Славка Петрова имал нуж­да от незабавна операция,

но лекарите й казали, че трябва да намери кръв са­ма. Славка преглътнала мъката си и отишла пред центъра по кръводаряване. По съседните улици мъже пушат на крак или в кафе­нетата, докато чакат някой да ги потърси", пише АП.

„Още не бях решила как­во да правя, когато един мъж ме приближи и ме по­пита каква кръвна група търся. Когато ми каза, че ще ми струва 250 евро, за­млъкнах. Тогава той реши да свали на 200", обяснява пенсионираната държавна служителка Петрова.

АП описва схемата - след постигане на договорка

смугъл донор отива в центъ­ра и се представя за „род­нина". Специалистите там са напълно наясно с изма­мата, но няма какво да на­правят. АП отбелязва, че търговията с кръв е неза­конна и се наказва с глоба от 5000 евро, но е трудно доказуема.

Директорът на центъра по кръводаряване доц. Ан­дрей Андреев казва пред АП, че там разполагат с до­статъчно кръв. Лекари оба­че контрират, че получават само по литър за пациент на операционната маса, а понякога са необходими 2 или Зли проблемът отива при близките.

- Д-р Гълъбова, какви са най-големите неуредици при лечението на психич­но болните?

- Системата има нужда от цялостна и дълбока рефор­ма. Промените бяха набеля­зани още през 2006 г. В раз­личните програми бяха за­легнали нелоши неща, но никое не влезе в сила. Проб­лемът не е в парите, защото пари в системата има. Може да не са много, но истински­ят проблем е, че не се из­разходват по най-добрия начин. Ако трябва да гово­рим за най-голям проблем, от който произхождат и ос­таналите, това е липсата на национален регистър на психично болните. Това бе­ше регламентирано да се промени законово още пре­ди 2 г., но все още няма ни­що. Поради неговата липса парите се изразходват неп­равилно. Ако го имаше, ня­маше едни и същи хора да минават по няколко пъти в различни заведения и съот­ветно да се дават пари като за нова хоспитализация. Чрез този регистър щеше да се знае кой, кога, къде и колко се е лекувал и колко пъти е влизал в психиатрич­на болница. Без него по ни­какъв начин не можем да планираме здравните раз­ходи. Сегашното положе­ние, при което болните се регистрират само по тяхно желание, също е напълно нередно. При нашите болни много често има опасно по­ведение, което не предпо­лага трезво мислене.

- Как се отрази на систе­мата премахването на диспансерите?

-Те не са изчезнали, само им смениха имената. По от­ношение на структурата промените са твърде малки и незначителни. С едно пре­именуване нищо няма да се случи, защото диспансери­те и болниците са неравно­мерно разпределени в стра­ната - на някои места са по­вече от необходимото, на други ги няма. Освен това диспансерите нямат отно­шение към здравна каса, а изписване на безплатни ле­карства има. Така диспансе­рите, които нямат стацио­нар, не изпълняват почти никакви функции. Могат да издават някакви бележки за отчет и толкова. Затова казвам, че системата има нужда от много дълбока и тежка реформа, на която ще й трябват поне 4-5 го­дини. Никой не трябва да си прави илюзии, че е възможно да стане за дни. Трябва да се започне от­някъде, пък то нищо не се случва. Така ре­формата никога няма да за­върши.

- С какви проблеми у па­циентите сте се сблъсквали най-често по време на работа?

- Има голяма разлика дали се работи в амбулатория, или в болница. В амбулато­рията са пациенти с невро­тични заболявания, депре­сии, докато в болниците са по-сериозните състояния като шизофрении и деменции. Нещата са различни, но и на двете места се сре­щаме с тоталния отказ на обществото да приеме хо­рата с психични заболява­ния.

- Какво ви впечатлява в живота на пациентите?

- Интересни истории има много, след като си бил в системата 20 г. Това, което последните няколко години много ме впечатлява, за съ­жаление в негативния сми­съл на думата, е нежелани­ето на немалка част от близките да се грижат за своите болни роднини. Откакто съм дирек­тор на психиатрич­ната болница

„Иван Рилски" например, ми се е налагало не­веднъж да пи­ша писма, да се обаждам, да ги издир­вам и така и да не нами­рам подкре­пата на близките. Стигна се дори до слу­чай, при кой­то наш болен почина. Той имаше дъ­щеря, син и съпруга и те отказаха дори да го погребат. Не стига че в продължение на 10 г. така и не го посети­ха, а най-накрая ни позволи­ха и да предадем тялото му на клиничната катедра за учебни цели. Това безду­шие наистина е впечатлява­що. Сега също се боря с ед­но такова семейство. Май­ката и сестрата не искат да си приберат момчето, защо­то е болно. Оказа се обаче, че аз мога да сезирам про­куратурата, когато близки­те отказват да поемат отго­ворност за свой болен род­нина, и могат да бъдат осъ­дени на пробация. За мо­мента от 7-8 жалби има са­мо едно образувано досъдебно производство.

- Какво трябва да се пра­ви с тежки случаи като то­зи на Деян Деянов, който заколи британка на ули­цата?

- В нормалните страни та­кива хора няма да имат пра­во да изля­зат от

медицинското заведение до края на живота си. От пози­цията на психиатър аз съм убедена, че психично бол­ните имат същите права, както и здравите. От друга страна, данъкоплатците, които нямат такива пробле­ми, имат право на своето спокойствие на улицата. И така пак опираме до нацио­налния регистър, който ще може и максимално да за­щити обществото от наис­тина опасните лица. Дори и малко - тях ги има и трябва много внимателно да бъдат пускани на свобода. В Бъл­гария някак си всичко се прави на парче и всичко се слага под един знаменател. Психично болните са опас­ни - да, но повечето от тях не са по-опасни и от някои напълно здрави хора.

- Какъв е процентът на психично болните прес­тъпници?

- За това нещо по принцип няма статистика, но то е и малко безотговорно. От дълги години съм и в съдеб­ната система и тези исто­рии, че някой ще се напра­ви на болен и ще го ос­вободят, не са точно така. Ясно ми е, че на

нашата професия се гледа малко недо­верчиво, защото болестите няма как да се ви­дят - няма кардиограми, няма изслед­вания, но всъщност си има достатъч­но маркери, по които се раз­бира дали един човек е наистина бо­лен, или не. Много е

лесно да се разбере, когато някой върти театър. Позна­ва се по погледа, по начина му на говорене, по поведе­нието, по това как разказва за „болестните си състоя­ния". Наскоро имахме такъв случай, при който разпитва­ният толкова спокойно раз­казваше за това как е чувал гласове, след това как го следели извънземни. Кога­то не се познава логиката на заболяването, а даже и да се познава, е много труд­но да се изфабрикува. Зато­ва има и толкова малко ус­пешни актьори в киното, ко­ито могат да играят психич­но болни. Трябва да усе­щаш наистина това, което те си въобразяват, и най-ва­жен е погледът.

- Колко психично болни не се лекуват?

- Имаме косвена предста­ва, че са някъде около 1 /3 от болните. Повечето спират да пият лекарствата си в даден етап от лечението. За точна цифра не може да се говори, защото всеки има различни наблюдения. Това се получава не само заради липсата на регис­тър, но и различния начин, по който се отчитат болните в различните заведения. В центровете за психично здраве, за разлика от дър­жавните психиатрични бол­ници, всеки влязъл пациент се брои за нов независимо дали е бил там предната седмица, или не. Така се да­ват по клиничната пътека около 600 лева на човек. Те­зи пари стигат за 10-12 дни, а например на една психоза са й нужни от 6 до 8 седми­ци. Затова и болните се ре-хоспитализират и се запис­ват като нови. За това вре­ме само лекарствата са 3-4 хиляди лева, ако го лекува­ме както трябва. За храна на ден ни трябват още 3-4 ле­ва, а за висококвалифици­рана помощ - психолози,

медицински сестри - още 600 лева. Като са ни дали толкова пари, трябва да го пуснем, като свършат. Как да стане това, като I човекът не е добре?

- Какво може да отключи шизофрения? - Причините още не са известни на наука­та. Знаем обаче, че стресът може да отк­лючи болестта. Мно­го се работи в тази насока, защото това е един голям проблем на обществото и всеки се разболява независимо от пол, възраст или занима­ние. Това е една болест, ко­ято се заражда в юношест­вото, среща се често при хо­ра от 18 до 30 г. Лечението на шизофренията е дожи­вотно и много скъпо. Забо­ляването е не само личност­но опустошително, но и в икономически аспект.

- Увеличават ли се, или намаляват болните?

- Има една световна тен­денция, че хоспитализаци­ите намаляват. Това е свър­зано с факта, че на пазара се появяват все по-нови ле­карства. У нас извънболничното лечение е много скъпо, но то би излязло много по-скъпо, ако се провеждаше в болницата. От тази гледна точка нещата в България са на световно ниво, тъй като имаме най-новите и най-добрите лекарства и по-го­лямата част от тях се отпус­кат от здравната каса на­пълно безплатно. Нямаме проблем с внасянето на ле­карствата, но е много тро­мава системата, по която се получават, и ако трябва ня­кой от пациентите да свър­ши всичко сам, би било не­възможно. Пациентът тряб­ва да вземе направление, след това да дойде в каби­нета ми, за да му дам прото­кол, след това да го изпратя на комисия, за да вземе до­кумент, да отиде в здравна­та каса, където да подаде документите и да му кажат кога ще бъдат заверени. Като ги заверят, трябва да отиде при личния лекар, къ­дето да му се изпише меди­каментът. За наша радост в повечето случаи роднините се захващат с всичко това.
• През 1998 е. за­вършва Медицин­ския универси­тет в София

• През 2006 в. за­вършва икономика в УНСС

• До 2009 г. е началник на Първо мъжко отделе­ние в Държавната психиатрич­на болница „Св. Иван Рилски” в Нови Искър

• От 2009 г. до днес е директор на психиатрия­та

• Зам.-председател е на Българс­ката психиат­рична асоциация

• Има две деца