Мама и смисълът на живота

* * *
Погледнах си часовника. Къде се бавеше Ирен? Отидох до вратата на заведението и надникнах навън. Ето я, вървеше под ръка с някакъв мъж, явно въпросният Кевин. Ирен и мъж, хванати под ръка. Не вярвах на очите си. Замислих се за безбройните часове, в които се бях мъчил да ѝ вдъхна надежда, че не е обречена да бъде сама, че накрая ще се появи друг мъж в живота ѝ. Какъв инат беше тя, за бога! А имаше толкова много ухажори, веднага след смъртта на съпруга ѝ се беше проточила цяла опашка от привлекателни и подходящи кандидати.
Ирен обаче ги отхвърли всички, списъкът ѝ с изисквания беше безкраен. „Не смея да обичам отново, тъй като не мога да понеса нова загуба.“ Заради тази си нагласа тя зачеркваше всеки, който е по-възрастен от нея или има някакви, били те и дребни,
здравословни проблеми. „Не желая да обричам никого с любовта си. Няма да предам Джак.“
Намираше недостатъци у всеки в сравнение с Джак, който бил съвършен и орисан за нея
(познаваше семейството ѝ, беше одобрен от брат ѝ, представляваше последната връзка с него,
баща ѝ и умиращата ѝ майка.) Беше убедена, че никой мъж не би могъл да я разбере, нямало мъж, който като селянина от стихотворението на Фрост да не донесе лопатата в кухнята.
Освен ако не е член на безмълвното общество на наскоро овдовелите, човек, който съзнава накъде е тръгнал и колко ценен е животът.
Придирчива. Страшно придирчива. Добро здраве. Атлетичен. Слаб. По-млад. Наскоро овдовял. Запознат с изкуството, литературата и екзистенциалните тревоги. Търпението ми бързо се изчерпа, поставяните от нея критерии бяха невъзможни. Другите вдовици, с които бях работил, биха дали всичко на света за вниманието на който и да е от отхвърлените от
Ирен мъже. Стараех се да не издавам тези си мисли, но тя не изпускаше нищо, лесно се досещаше какво ми се върти из главата и реагираше гневно на желанието ми да си намери мъж. Често ме обвиняваше, че искам насила да я накарам да направи компромис.
Навярно и Ирен усещаше нарастващата ми тревога, че никога няма да ме пусне. Смятах, че обвързаността ѝ с мен е основният фактор в отказа ѝ да излиза с други мъже. О, боже, нима до края на живота ѝ щях да я нося на гърба си? Навярно това беше моето наказание, задето бях успял да стана толкова важен за нея.
И тогава се появи Кевин. Още от първия миг тя беше убедена, че точно него е чакала.
Увереността ѝ ме смайваше, все едно предварително беше знаела за него. Той обаче отговаряше на всичките ѝ невъзможни и нелепи изисквания. Млад, в чудесно здраве,
чувствителен, дори беше от тайното общество на опечалените. Съпругата му беше починала преди година и двамата с Ирен разбираха скръбта си и си състрадаваха. Връзката им разцъфтя и аз страшно се радвах за Ирен и на моето освобождение. През тези години тя продължаваше да функционира безупречно за пред света, ала се усещаха дълбока и неизразима вътрешна тъга и примирение. След като се запозна с Кевин, и те изчезнаха. Дали състоянието ѝ се беше подобрило в резултат на срещата с Кевин? Или беше способна да се отвори и да го приеме, защото беше в по-добро състояние? По малко и от двете? Нямаше как да бъда сигурен.
И сега тя водеше Кевин да ми го представи.

Ето ги, влизат в заведението. Приближават се към мен. Защо съм толкова притеснен? Какъв мъж – висок, властен, изглежда все едно всяка сутрин преди закуска тренира триатлон, а и какъв нос… не е за вярване… откъде човек може да се сдобие с такъв нос? Стига, Кевин,
пусни я вече. Престани! Все трябва да има нещо в този тип, което да не ми хареса. О, трябва да му стисна ръката! Защо дланите ми са потни? Дали ще забележи? А и какво, като забележи?
– Ърв – обади се Ирен, – това е Кевин. Кевин – Ърв.
Усмихнах се, протегнах десница и го поздравих през зъби. „Грижи се добре за Ирен –
помислих си, – проклетнико! И дважди по-проклет бъди, ако вземеш, че умреш преди нея!“

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: