Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| – Аз почувствах някаква близост, разстоянието между нас като че ли намаля. Ти не го ли усети? – Не знам. Може би. Но пак не виждам смисъла от това. – Все ми се струва, че ти сякаш нарочно се мъчиш да не видиш смисъла. Следващия четвъртък по същото време, нали? Мърна чу пристъргване на столове, стъпките си, затварянето на вратата. Тя зави по околовръстното. Ходенето по психоаналитици е прахосване на време и пари, помисли си. И той е същият като останалите. Макар и не съвсем. Поне говореше с нея. Представи си го: усмихва се, протяга ръце към нея, приканва я да се приближи. Честно казано, доктор Лаш ѝ харесваше. Той ѝ съчувстваше, проявяваше внимание и беше активен, стремеше се да направи нещо, не седеше мълчаливо със скръстени ръце, както предишните двама. Мърна бързо прогони тези образи. Доктор Лаш я караше да си записва какво ѝ минава през ума, когато е разсеяна и не мисли за нещо конкретно, особено по време на пътуването преди и след сеансите, но тя нямаше никакво намерение да си признае тези сантиментални глупости. Изведнъж от тонколоните отново се разнесе гласът му. – Ало? Ърнест Лаш е. Търсил си ме, Дезмънд. Извинявай, нямаше как да вдигна. Моля те, обади ми се на 767-1735 между осем и десет вечерта или в кабинета ми утре сутринта. Какво пък е това? Мърна си спомни, че предишния път доктор Лаш беше забравил да ѝ даде касетата, тя го установи още преди да излезе от града, и се върна да я вземе. Паркира пред старата къща и се качи на бегом по стълбището до кабинета на втория етаж. Нейният час беше последният за деня и затова тя не се притесняваше, че може да прекъсне някой пациент. Вратата беше открехната, Мърна влезе и видя доктор Лаш да говори на включен диктофон. Обясни му какво е станало, той извади касетата от касетофона на масичката до креслото и ѝ я даде с думите: „До другия четвъртък“. Явно беше забравил да изключи касетофона, след като тя си беше тръгнала, и той беше продължил да записва, докато касетата не беше свършила. Мърна усили звука и долови тихо дрънчене, доктор Лаш разчистваше от бюрото чашите от кафе. После отново се чу гласът му, уговаряше се с някого по телефона да играят тенис. Стъпки, проскърцване на стол. И след това нещо много по-интересно. Говори доктор Лаш. Бележки за семинара за насрещен пренос. Мърна, четвъртък, 28 март. Бележки за нея? Не е истина! Мърна наостри уши и настръхнала от вълнение и любопитство, се приведе към страничната тонколона. Изведнъж колата поднесе и тя едва я овладя. Отби в аварийното платно, извади нетърпеливо касетата, измъкна уокмена от жабката, пъхна в него касетата, върна малко, сложи си слушалките, потегли отново и усили звука. Говори доктор Лаш. Бележки за семинара за насрещен пренос. Мърна, четвъртък, 28 март. Обичайният предсказуем, неудовлетворителен час. Както винаги, през по-голямата част от времето тя мрънкаше за липсата на подходящи мъже. Ужасно ми лазеше по нервите, подразних се и за момент даже си изтървах нервите, подхвърлих: „Да виждаш на тениската ми да пише „Бюро за запознанства“?“. Абсолютно неуместна, враждебна забележка. Определено не е в мой стил, не помня друг път да съм бил толкова непочтителен към пациент. Може би несъзнателно се мъча да я отпратя. Не правя опити да я разведря, не я подкрепям. Старая се, но е страшно трудно. Ужасно ми лази по нервите… Толкова е досадна, неприятна, вулгарна, тесногръда. Единствената мисъл в главата ѝ е как да натрупа два милиона в акции и да си намери мъж. Нищо друго. Толкова е ограничена… никакви мечти, никакви фантазии, никакво въображение. Никаква дълбочина. Дали изобщо някога е чела стойностна книга? Или е казала нещо красиво? Интересно? Поне една интересна мисъл да е изрекла? О, как ми се ще да я видя да напише стихотворение… или Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|