Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| – Как бих могъл да ти помогна според теб? – Като ме представите на някой от неженените си богати пациенти, да речем. – Да виждаш на тениската ми да пише „Бюро за запознанства“? – Много смешно, докторе. – Да, права си. Извинявай. Исках да кажа, че някак си се дърпаш от мен, не показваш какво изпитваш към мен. – „Мен, мен, мен!“ Защо само ме разпитвате какво изпитвам към вас? Не вие сте проблемът, доктор Лаш. Нямам намерение да се женя за вас, макар че от това сигурно ще спечеля повече, отколкото от сеансите ни. – Пак ще повторя каква е идеята. Когато дойде при мен, каза, че искаш да подобриш общуването си с мъжете. Още тогава ти обясних, че най-добрият начин да ти помогна да анализираш отношенията си с другите е, като се съсредоточим върху отношенията между нас двамата. Това пространство тук е – или би трябвало да е – сигурно, безопасно място, където, надявам се, говориш по-свободно. И в това сигурно място ние можем да изследваме как общуваме един с друг. Толкова ли е трудно да го разбереш? Затова нека да се върнем пак към чувствата ти към мен днес. – Вече ви отговорих: пълно неудовлетворение. – Постарай се да му придадеш лично измерение, Мърна. – Неудовлетворението е достатъчно лично. – Да, в някакъв смисъл е така, то показва ясно вътрешното ти състояние. В ума ти нещата се въртят в омагьосан кръг. Същото е и когато си тук. Чак на мен ми се завива свят. Усещам твоето неудовлетворение, само че то не се отнася до нас, до нашите отношения. Помисли за пространството между мен и теб. Постарай се да се задържиш тук за минута-две. Как ти се струва то днес? Какво точно означават думите ти, че можеш да спечелиш повече, ако се омъжиш за мен, отколкото от терапията? – Казах ви вече: абсолютно нищо. Това пространство е празно. Изпитвам единствено неудовлетворение. – Ето това, точно това, което се случва в момента, имам предвид: ти се отдръпваш от мен и не желаеш да установиш истинска връзка. – Объркана съм, не знам какво да правя. – Времето ни почти изтече, Мърна, но преди да приключим, нека пробваме отново упражнението, което ти дадох преди няколко седмици. Имаме още една-две минути, така че постарай се да се сетиш за нещо, което аз и ти бихме могли да правим заедно. Затвори си очите, виж какво ще се появи и ми го опиши, каквото и да е то. (Тишина.) – Какво виждаш? – Нищо. – Напъни се. Измисли си! – Добре, добре. Представям си, че се разхождаме. Говорим. Приятно ни е. Някъде в Сан Франциско, може би на „Честнът“. Хващам ви за ръката и ви водя в един бар за запознанства. Вие се дърпате, но накрая все пак влизате с мен. Искам да ви покажа какво е положението, да се уверите с очите си, че там няма подходящи мъже. Изборът не е голям – или баровете, или страниците за запознанство в интернет, за които говорихме миналия път. Интернет обаче е още по-зле и от баровете. А ми говорите за лично измерение! Как изобщо ви мина през ума! Искате от мен да създам връзка на екрана на компютъра, без изобщо да съм виждала човека отсреща, без да… – Върни се към това, което си представяше. Какво се случва после? – Всичко потъмнява, изчезва. – Много бързо. Какво ти попречи да останеш там? – Не знам. Беше неприятно, чувствах се самотна. – Нали беше с мен? Държеше ме за ръката. Какво усети? – Пак бях самотна. – Времето ни изтече, Мърна. Последен въпрос. Последните няколко минути различаваха ли се от предишните? – Не. Същото си е. Неудовлетворение. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|