Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Двойно излагане – Затова, доктор Лаш, си мисля да се откажа. Просто няма мъже. Ако някой е останал сам на четирийсет години, значи, нещо не му е наред. Само ненормалници, болни, смотаняци, дето жените им са ги зарязали, защото не вършат нищо. Като преди това са им опразнили банковите сметки. Последните трима, с които излизах, нямаха никакви спестявания. Нито стотинка! Как да ги уважаваш? Вие бихте ли изпитвали уважение към тях, докторе? О, не се притеснявайте, знам, че няма да ми отговорите. Аз съм на трийсет и пет. Сутрин се будя с мисълта: „Леле, кога станах на трийсет и пет! Половината ми живот е минал!“. И както и да го въртя и да го суча, истината е, че бившият ми мъж ми съсипа живота. Съсипа десет години от живота ми, най-важните ми години. Десет години! Не ми излиза от ума. Все едно съм сънувала някакъв кошмар и когато той си замина, аз се събудих, огледах се и установих, че съм на трийсет и пет и животът ми е прецакан – не е останал нито един свестен мъж. (Няколко секунди мълчание.) – Къде се отнесе, Мърна? – Мисля си, че тук нямам полезен ход. Може би трябва да замина за Аляска, там съотношението мъже/жени е по-благоприятно. Или да се запиша да уча търговия, в университетите съотношението също е добро. – Върни се тук, Мърна. Как се чувстваш днес с мен? – В какъв смисъл? – В същия, както винаги. Опитай се да изразиш какво е усещането ти от случващото се между нас. – Усещането ми е пълно неудовлетворение! Още сто и петдесет долара, хвърлени на вятъра. – Значи, и днес съм се провалил. Прибрал съм ти парите, без да ти помогна. Добре, да ти задам… Мърна натисна рязко спирачка и завъртя волана, за да избегне изскочилия пред нея камион. След това ускори, изпревари го и процеди по адрес на шофьора: – Педал! Изключи касетофона и си пое дълбоко дъх. Преди няколко месеца, след първата им среща, новият ѝ психоаналитик доктор Ърнест Лаш беше започнал да записва сеансите им. Даваше ѝ касетата да я прослуша по пътя преди следващия им час, после тя му я връщаше и той я използваше отново. Според него по този начин щяла да си уплътнява с нещо полезно времето, докато шофира от Лос Алтос до Сан Франциско. Тя не беше на същото мнение. Първо, не беше доволна от сеансите, а прослушването на записа после още повече подсилваше разочарованието ѝ. Камионът я настигна и присветна с фаровете, искаше да я изпревари. Мърна отби в аварийната лента и изруга шофьора, който, щом се изравни с нея, ѝ показа среден пръст. Ами ако се разсееше от слушането на записа и катастрофираше? Дали можеше да осъди психоаналитика си? Да го накара да ѝ плати обезщетение? При тази мисъл на устните ѝ изгря усмивка. Мърна се наведе, пренави малко и пусна отново касетата. – Върни се тук, Мърна. Как се чувстваш днес с мен? – В какъв смисъл? – В същия, както винаги. Опитай се да изразиш какво е усещането ти от случващото се между нас. – Усещането ми е пълно неудовлетворение! Още сто и петдесет долара, хвърлени на вятъра. – Значи, и днес съм се провалил. Прибрал съм ти парите, без да ти помогна. Добре, да ти задам един такъв въпрос: помисли си хубаво как мина този час и ми кажи какво точно е трябвало да направя според теб. – Откъде да знам? Нали точно затова ви плащам? И то твърде добре. – Знам, че не знаеш, Мърна, впрегни малко въображението си. Как бих могъл да ти помогна според теб? – Като ме представите на някой от неженените си богати пациенти, да речем. – Да виждаш на тениската ми да пише „Бюро за запознанства“? – Педераст! – изсумтя тя и спря касетофона. – Затова ли се ръся по сто и петдесет на час, да му слушам дебелашките шеги. Върна малко и пусна отново касетата. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|