Мама и смисълът на живота

– Какъв нимб? – попита Ърнест.
– Ами сияние, сещате ли се, ореол.
– А, да, ореол. И какво мислиш за този сън, Мърна?
– Струва ми се, че знам как ще го разтълкувате.
– Нека първо се придържаме към твоите чувства. Асоциирай. Какво ти идва на ума, когато си представиш съня си?
– Голямата дупка в лицето ми.
– Асоциации?
– Яма, бездна, пропаст, катраненочерна. Още?
– Продължавай.
– Гигантска, огромна, безкрайна, чудовищна, тартарска.
– Тартарска?!
– От Тартар – бездната под подземното царство, където били приковани титаните.
– А, да. Интересна дума. Хмм… Да се върнем към съня. Спомена, че искаш да скриеш нещо от лекаря, и предполагам, че аз съм този лекар. Така ли е?
– Не бих спорила. Не искам да покажа зейналата дупка, празнотата.
– А ако си отвориш устата, ще я видя, ясно. Затова се пазиш, скъпиш си думите. Все още ли си представяш съня, Мърна? Още ли е толкова ясен?
Тя кимна.
– Вгледай се в него отново. Какво привлича вниманието ти сега?
– Сливиците. Те приковават очите ми.
– Огледай ги хубаво. Какво виждаш? Асоциирай.
– Червени, отекли, възпалени.
– Продължавай.
– Пламтящи, подути, набъбнали, жарки, жежки.
– Жарки, жежки? А преди малко и тартарски. Откъде се взеха тези думи, Мърна?
– Попрелистих речниците у дома.
– Ще трябва да ми разкажеш за това, но нека първо приключим със съня. Ако си отвориш устата, ще се видят сливиците ти, нали така? Както и празнотата. И те са възпалени и подути.
И с какво са набъбнали?
– С гной, нещо отвратително, гадно, кошмарно, неприятно, гнусно, мръсно, противно,
отблъскващо…
– Пак ли речника?
Мърна кимна.
– Така, сънят подсказва, че отиваш на лекар – при мен – и нашата работа изкарва на бял свят неща, които не искаш да бъдат видени от другите, най-вече от мен – огромна празнота и възпалени сливици, пълни с гной и гнус. Зачервените сливици ми напомнят за случилото се преди минути, когато от теб избликна онзи порой от думи.
Тя кимна отново.

– Благодаря ти, че ми разказа съня си – рече Ърнест. – Това е знак за доверие в мен и в работата ни. И той ще ни помогне много. – Замълча за миг и добави: – А сега да се върнем на речниците.
Мърна му разказа за кладата, сложила край на поетичните ѝ занимания в детството, и за нарастващото си желание да се върне към поезията.
– Сутринта, докато записвах съня си, се сетих, че ще ме попитате за дупката, и затова потърсих по-интересни думи.
– Това показва, че очакваш нещо от мен.
– Може би искам да предизвикам интереса ви. Не желая да съм отегчителна.
– Това е твоя дума, аз никога не съм я използвал. Не съм казвал, че си отегчителна.
– И все пак съм убедена, че точно такова е мнението ви за мен.
– Ще се върнем към това, но нека първо разгледаме още един детайл от съня – ореола на лекаря.
– Да, доста е странно. Явно вече ви причислявам към групата на добрите.
– Значи, мнението ти за мен се е подобрило и може би дори си готова да станем по-близки,
ала си изправена пред дилема, тъй като, ако ме допуснеш до себе си, може да открия нещо срамно, някаква бездна вътре в теб, умопомрачителен гняв, себеомраза. – Той погледна часовника си. – Извинявай, трябва да прекъснем. Времето ни изтече. Но днес свършихме чудесна работа. Приятно ми беше с теб.

* * *
Чудесната работа продължи, пълноценните сеанси следваха един след друг. С всяка изминала седмица Ърнест и Мърна достигаха до нови нива на взаимно доверие. Тя никога преди не беше рискувала толкова, той пък се радваше на възможността да бъде свидетел на нейното преображение. Ето заради тези моменти Ърнест беше станал психотерапевт.
Четиринайсет седмици след представянето на Мърна пред семинара за насрещен пренос,
той седеше на писалището с диктофон в ръка и подготвяше следващото си участие.

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: