Мама и смисълът на живота



Pdf просмотр
страница30/44
Дата16.11.2022
Размер1.19 Mb.
#115584
ТипУрок
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   44
Ялом Мама и смисълът на живота Ървин Ялом
да ти помогна в това отношение. Единственият начин да ти помогна да се измъкнеш от порочния кръг е, като се съсредоточим върху това вътре в теб, което води до този резултат.
– Вляза ли в някой бар, на всеки мъж виждам по десет жени. – Мърна говореше нерешително, не толкова наперено. – А вие искате да се съсредоточа върху моята отговорност за това, така ли?
– Стой! Спри се, Мърна! Пак се върнахме там, откъде започнахме. Чуй ме хубаво. Не отричам, да, трудно е да си намериш мъж. Чуваш ли ме? Не споря с теб. Но нашата работа е

да ти помогна да се промениш, така че да подобриш тази ситуация. Виж, ще го кажа направо.
Ти си интелигентна и привлекателна жена, много привлекателна. Ако не беше толкова оплетена в неуравновесените си чувства – гняв, недоволство, страх, желание да се съревноваваш с всички – нямаше да имаш никакви проблеми да си намериш подходящ мъж.
Откровеността му я порази. Мърна съзнаваше, че трябва да се спре и да обмисли думите му, но вместо това продължи с предварително начертания си план.
– За първи път ми казвате, че съм привлекателна.
– Ти не се ли смяташ за привлекателна?
– Понякога да, друг път – не. Но рядко получавам доказателства за това от мъжете. Би било хубаво да чуя мнението ви и по този въпрос.
Ърнест се поколеба. Къде трябваше да тегли чертата? Мисълта, че ще трябва да повтори думите си пред семинара за насрещен пренос след няколко седмици, го възпираше.
– Струва ми се, че ако мъжете не откликват, то не е заради външния ти вид.
– Ако не бяхте женен, вие щяхте ли да откликнете?
– По същество това е същият въпрос, вече ти отговорих. Преди малко казах, че си привлекателна жена. Какво точно ме питаш?
– Не, въпросът ми е различен. Казахте, че съм привлекателна, но не отговорихте дали бихте откликнали.
– Да откликна ли?
– Престанете да увъртате, доктор Лаш. Знаете какво ви питам. Ако се бяхме запознали не в кабинета ви, а в някой бар, да речем, какво щеше да стане? Ще ме огледате набързо и ще ми обърнете гръб? Или ще флиртувате, ще се пробвате да ме вкарате в леглото и после ще си плюете на петите?
– Хайде да се спрем и да видим какво точно се случва между нас днес. Изтикваш мен на преден план. Защо? Какво целиш с това? Какво се върти в главата ти, Мърна?
– Нали точно това искахте от мен, доктор Лаш? Да обсъждаме нашите отношения „тук и сега“?
– Съгласен съм. В този аспект има осезателна положителна промяна. Смятам, че работим по-добре, надявам се, че и ти мислиш така.
Мълчание. Мърна избягваше погледа му.
– Надявам се, че и ти мислиш така – повтори той.
Тя кимна едва-едва.
– Виждаш ли? Точно за това микроскопично, зачатъчно кимване говоря. Най-много три милиметра. Почти незабележимо. Сякаш нарочно се сдържаш. Ето това ме озадачава. Струва ми се, че ти не говориш за нашите отношения, а само разпитваш за тях.
– Но нали казахте, даже го повторихте няколко пъти, че първата стъпка към промяната е обратната връзка.
– Да, получаването на обратна връзка и осмислянето ѝ. Но последните няколко сеанса ти само ме разпитваш, все едно следваш някакъв въпросник. Ти питаш, аз отговарям и ти продължаваш към следващия.


– А какво друго да правя?
– О, можеш да правиш много други неща. Например да се вгледаш в себе си, да осмислиш и усвоиш смисъла на казаното от мен. Какви чувства е породило то у теб, дали е вярно, каква реакция е предизвикало.
– Аха, добре. Честно казано, изненадана съм, че ме намирате привлекателна. По нищо не си личи в държанието ви.
– Наистина смятам, че си привлекателна жена, но тук, в кабинета, се интересувам по-скоро от едно по-задълбочено общуване с твоята същност, с твоята – знам, че ще прозвучи банално,
ала все пак – душа.
– Сигурно не бива да настоявам – Мърна усещаше, че задава въпроса някак по инерция, –
но външният вид е важен за мен и все още ми е любопитно как ви въздействам, кои мои черти ви се струват привлекателни, както и какво би станало, ако се бяхме запознали някъде другаде, а не като терапевт и пациентка.
„Ще ме разпъне на кръст“, въздъхна мислено Ърнест. Най-страшният му кошмар за непосредственото „тук и сега“ се сбъдваше. Не разполагаше с никакви ходове за отстъпление. Винаги се беше страхувал, че някой ден ще бъде приклещен по този начин.
Повечето терапевти изобщо нямаше да отговорят на подобен въпрос, а щяха да го насочат обратно към пациента и да го анализират от всички страни: Защо питаш? Защо сега? Какви фантазии се крият зад този въпрос? Какъв отговор очакваш от мен?
Но този изход не беше възможен за Ърнест. Терапевтичният му подход почиваше изцяло на връзката с пациента и той не можеше да го захвърли изведнъж и да се върне към традиционната доктрина. Не му оставаше друг избор, освен да остане верен на себе си и да скочи в студените води на истината.
– Физически ти си привлекателна във всяко едно отношение – имаш хубаво лице,
прекрасна лъскава коса, страхотна фигура…
– Под фигура имате предвид бюста ми, така ли? – прекъсна го Мърна, извивайки леко гръб.
– Ъъъ, да, като цяло, осанката, стойката, всичко.
– Понякога ми се струва, че се зазяпвате в гърдите ми. – Изведнъж ѝ стана жал за него и добави: – Много мъже го правят.
– Ако го правя, то е несъзнателно – отвърна Ърнест. Знаеше какво трябва да стори, да я подтикне да анализира по-задълбочено как възприема външния си вид, включително гърдите си, но заради смущението си нямаше търпение по-бързо да приключи въпроса и да стъпи на твърда земя. – Но както казах, наистина те смятам за привлекателна жена.
– Това означава ли, че бихте излезли с мен? Говоря хипотетично, ако не бях ваша пациентка.
– Ами аз не съм свободен, имам постоянна връзка, но ако си представя какво е било преди,
бих казал, че отговаряш на всичките ми изисквания по отношение на външния вид. Само че някои от другите ти черти, за които вече стана дума, вероятно щяха да ме накарат да размисля.
– Кои например?
– Например това, което става в момента, Мърна. Отвори си ушите и ме чуй хубаво. Ти

събираш и трупаш. Изкопчваш информация от мен, а в замяна не даваш нищо. Струва ми се,
че напоследък се забелязва някаква промяна, но това между нас не е връзка. Все още нямам усещането, че ме възприемаш като човек, по-скоро ме смяташ за нещо като банкомат, от който теглиш информация.
– Искате да кажете, че не мога да общувам с вас, защото мрънкам?
– Не, нищо подобно. Времето ни изтече, Мърна, трябва да спрем, но когато си пуснеш записа, обърни внимание на последните ми думи за отношението ти към мен. Смятам, че това е най-важното, което съм ти казвал досега.


* * *
След сеанса Мърна веднага изпълни заръката на Ърнест и пъхна касетата в касетофона.
Пусна записа от „…бих казал, че отговаряш на всичките ми изисквания по отношение на външния вид“.


Сподели с приятели:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   44




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница