Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Говори доктор Лаш, бележки за семинара за насрещен пренос. През изминалите четиринайсет седмици пациентката и процесът на терапия претърпяха смайваща промяна. Чак ми се струва, че мога да разделя терапията на два ясно обособени етапа: преди и след злополучната ми забележка за бюрото за запознанства. Преди няколко минути Мърна си тръгна от кабинета и аз бях изненадан, че часът е минал толкова неусетно. Дори съжалявах, че тя си заминава. Направо не е за вярване! Преди тя ме отегчаваше, сега е жизнена и одухотворена. От седмици не съм я чувал да мрънка. Шегуваме се много, акълът ѝ щрака толкова бързо, че понякога ми е трудно да издържам на темпото. Мърна е открита, вглежда се в себе си, сънува интересни сънища, дори се рови в речниците за необичайни думи. Монолозите изчезнаха безследно, тя отчита присъствието ми и между нас се установи хармонично взаимодействие. Очаквам с нетърпение срещите ни, даже може би с по-голямо нетърпение, отколкото срещите с другите пациенти. Големият въпрос е как забележката за бюрото за запознанства предизвика тази промяна? Как да реконструираме и интерпретираме събитията от изминалите четиринайсет седмици? Доктор Вернер беше сигурен, че забележката е недопустима грешка и ще доведе до подриване на основите на терапевтичната връзка. Нищо подобно! Моята импулсивна, груба шега всъщност се явява повратна точка в терапията! Той обаче беше прав, абсолютно прав за способността на пациентите да долавят насрещния пренос у терапевта. Мърна се досети интуитивно буквално за всяко едно мое чувство, описано предишния път на семинара. И то със смайваща точност. На косъм съм да стана верен поддръжник на Клайн. Закова ме за всичко. Няма и едно нещо, споделено пред групата на семинара, което после да не ми се наложи да си го призная пред нея. Може би все пак парапсихологията почива на някакви валидни основания. Какво, като изследванията не успяват да намерят категорични доказателства? Един толкова забележителен пример като този ясно показва, че емпиричните изследвания нямат никакво значение. Защо състоянието ѝ се подобрява? Нима може да има друга причина, освен че забележката ми за бюрото за запознанства я е изтръгнала от унеса? За мен този случай категорично демонстрира, че в терапията има място за болезнената искреност, за това, което в „Синанон“ 10 наричат „строга обич“. Но терапевтът трябва да оказва подкрепа, да е винаги до пациента, да е честен с него. Този подход изисква здрава връзка, която да позволи терапевтът и пациентът да понесат последвалата буря. И в днешните времена на съдебни процеси за него е необходима голяма смелост. Предишният път някой, ако не се лъжа Барбара, нарече забележката ми за бюрото за запознанства „шокова терапия“. Съгласен съм, точно така е. Тя промени коренно Мърна и сега аз я харесвам повече. Упорството и настояванията ѝ да разкрия искрено мнението си заслужават уважение. Тя е смела, не може да се отрече. И явно е усетила нарастващото ми възхищение към нея. Хората се обичат повече, ако виждат свой хубав образ, отразен в очите на човек, когото харесват. Докато Ърнест диктуваше бележките за семинара, в колата Мърна размишляваше за последните няколко сеанса. Доктор Лаш твърдеше, че са свършили чудесна работа, и наистина беше така. Тя беше горда от себе си. През последните няколко седмици беше рискувала и се беше отворила, изрази и обсъди всеки аспект от връзката си с доктор Лаш. С изключение на един, разбира се: не му беше разкрила, че е изслушала записа с бележките му. Защо не го беше направила? Първоначално желанието ѝ беше да се наслаждава, като го бичува със собствените му думи. Честно казано, на нея наистина ѝ беше доставило удоволствие да го разиграва. На моменти – особено когато той изглеждаше надменен, високомерен, напълно уверен в превъзходството си – тя злорадо си представяше каква ще е реакцията му, когато разбере истината. После обаче нещата се промениха. След сближаването им вече не ѝ беше толкова забавно. Тайната се беше превърнала в товар, в трънче в петата, което Мърна жадуваше да извади, и дори беше подготвила думите на признанието си. На няколко пъти влизаше в кабинета и си поемаше дълбоко дъх с намерението да разкрие всичко. Ала после се спираше. Отчасти от притеснение, че си е мълчала толкова дълго, отчасти и от искрена загриженост. Доктор Лаш не я беше излъгал нито веднъж, не се беше отрекъл от думите си. Наистина целеше тя да се почувства по-добре. Защо да го засрамва сега? Защо да му причинява болка? Ето това бяха притесненията ѝ. Но имаше и друга причина. Харесваше ѝ да си се представя като някакъв магьосник, владеещ тайни познания. Слабостта ѝ към тайните намери съвсем неочаквана проява. Вечер тя разтваряше речниците у дома и пишеше стихове, които изобилстваха от загадки, стари писалища и скривалища. Интернет предлагаше идеална платформа за творчеството ѝ и тя публикува много от произведенията си във форума на singlepoet.com. Надзъртам нагоре към кошера на чекмеджетата, пълни със сладкия мед на скритото в тях. Когато порасна, ще си имам своя стая с тайни за големи. Тайната, която не беше споделила с баща си, като че ли ѝ се струваше още по-важна. За разлика от преди, сега усещаше присъствието му. Слабата му приведена фигура, лекарските му инструменти, пълното с тайни писалище криеха очарование, което тя се стремеше да изрази в стиховете си. Прегърбен силует, изтлял на сенките във спомена, с оплетен в паяжина стетоскоп, в прокъсано кресло с протрита кожа пред махагоново писалище, което крие още тайните на бивши пациенти, чиито разкази пронизват нощем мрака чак до зори, когато изгревът умело ги подгонва и те отстъпват приглушени в ъгъла, далече от лъчите копия, с които слънцето безмилостно пронизва праха по дървената маса, която зеленее празна от спомена за времето на хората – досущ като морава росна в блян за целувката и танца на унесени нозе. Мърна не беше показала стиховете си на доктор Лаш. Имаше други, по-важни въпроси за обсъждане. Освен това произведенията ѝ можеха да повдигнат темата за тайните и това щеше да доведе право до записа. Понякога тя се тревожеше, че тази тайна може да забие клин между тях. После обаче се успокояваше, че дори и да се стигне дотам, все някак ще го превъзмогне. А и не се нуждаеше от одобрението на доктор Лаш. Радваше се на достатъчно възторжени отзиви. Във форума на singlepoet.com беше пълно с мъже. Животът ѝ беше станал много по-вълнуващ. Вече не оставаше да работи до късно в кабинета си в Силициевата долина. Бързаше да се прибере у дома и да отвори пощенската си кутия, препълнена с похвали и поздравления за поезията ѝ и за смелостта ѝ. Май щеше да се окаже, че е отхвърлила запознанствата в интернет като безлични твърде прибързано. По- скоро беше обратното. Може би приятелството в мрежата, което не се влияеше от повърхностните съображения на външния вид, беше по-истинско и по-дълбоко. Интернет ухажорите, които превъзнасяха стиховете ѝ, винаги добавяха личните си профили и телефонен номер. Самочувствието ѝ растеше. Четеше и препрочиташе писмата на почитателите си. И трупаше: похвали, профили, телефонни номера, информация. От време на време се сещаше за укора на доктор Лаш, че тегли информация като от банкомат. Само че тя обичаше да събира. Разработи подробна система за подреждане на ухажорите си по няколко ясни критерия: заплащане, възможности за забогатяване, влияние в професионалната общност, поетични умения, както и по лични качества като откритост, великодушие, изразителност. Вече беше получила няколко покани от участници във форума да се видят на живо, да пият кафе някъде в Силициевата долина, да излязат на разходка, на обяд, на вечеря. Все още обаче не му беше дошло времето, Мърна искаше първо да събере повече данни. Но скоро и това щеше да стане. 10 Комуна за лечение на наркомани, основана в Калифорния през 1958 г., прераснала в секта и впоследствие разпусната. – Б. пр. |