Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Грижа за собственото тяло
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Грижа за собственото тяло Няма човек, който да е безразличен към външния си вид. Проявлението е в една или друга форма – демонстриране на здравословна загриженост, прекалено вторачване във или игнориране и занемаряване на външността си. Физическият Аз-образ е първата част от идентичността, която откриваме и се стремим да управляваме през тийнейджърските си години. Това е нашата визитка – начинът, по който ни възприемат и харесват или отхвърлят. В този период тийнейджърите са особено чувствителни към това как изглеждат, към дрехите, към обувките, към аксесоарите. Целта е да направят впечатление и да бъдат оценени. Хората оценяват горе-долу по еднообразен начин дали другите са атрактивни или не. Медиите ни заливат с образи за идеалните мъжко и женско тела. От една страна, тази представа определя и доминира начина на себевъзприемане. От друга страна, представата се затвърждава поради това, че хората реагират и следват моделите, без да ги подлагат на съмнение – атлетичното мъжко тяло или слабото женско тяло. Напоследък едва-едва се появиха плахи опити за разчупване на рамката. Например, рекламите с по-женствени и не чак толкова мускулести мъже съответстват на промените в търсенията на съвременните дами, които на първо място вече поставят качества като изслушване, говорене, чувство за хумор и така дават своя принос за промяна на визията или поне преминаването й на по-заден план. Малката промяна на женските образи в рекламите е свързана с включването в тях на обикновени жени, които не са минали всички корекции, предлагани от технологиите, и изглеждат нормално, а не кукленски идеално. 80 Щастливи въпреки средата Какви са възможните форми на внимание към физическото тяло и кога вниманието към него се превръща в проблем? Необходимо е да се спазва здравословно отношение – да не загърбваме нормалните грижи за теглото, за да се предпазим от болести; да удовлетворяваме нуждата от движения, за да сме тонизирани и да се чувстваме по-добре; да съобразяваме гардероба със собствената конструкция, а не сляпо да следваме модата. Подобни грижи и внимание са нормални и необходими. Двете крайни форми на свръхангажиране с външния вид са прекалено фиксиране или пълно отричане на всякакво внимание към тялото. Отричане е, когато човек от най-ранна възраст е приел, че не е привлекателен, че страда от наднормено тегло или че не е възможно да изглежда добре в очите на другите. Обикновено реакцията е приемане на подобен негативен образ за себе си и като следствие от него – поведение, което потвърждава етикета. Най-често това е човек със свръхтегло, който продължава самоунищожително и целенасочено да прекалява с храненето и увеличава невъзможността да промени ситуацията като подсъзнателен разрушителен инстинкт, насочен към себе си. Въпреки че представата за себе си и липсата на желание за промяна стават все по-устойчиви, това не помага негативният образ да бъде наистина приет. Вътрешно човек негодува, но продължава да върви в погрешно избраната посока. На другия полюс са формите на прекалено внимание към себе си, на следване на всички възможни появяващи се в пространството здравословни режими на живот. Спазването на график и избор на подходящи продукти, съобразени с природосъобразния режим, бягството и отричането на всякакви удоволствия, разположени извън подобна схема – този модел води до 81 Бягства от щастието ... или невротизирано следване на съвети. По-страшно е, че както при всяко едно хранително ограничение, се проявява недостиг на жизненоважни съставки в организма. По-широкообхватната норма се отнася не само до следенето на теглото, а и до цялостната визия. В стремежа си да стане по-актуален, човек си прави цял списък неща, които желае да промени, за да изглежда по-добре. Малка корекция на определена част от тялото е особено разпространена сред жените. Обикновено необходимостта е единствено и само вътрешна. Това е мисълта, че устните, например, не са съразмерни или не са достатъчно плътни, че животът би бил много по-пъстър и интересен, ако се направи промяна. Е, подобна промяна няма как да настъпи. След като това бъде установено, се преминава към следващата точка от списъка – пиърсинг, татуировка и всякакви други приумици. Разбира се, поведението на такъв човек е комбинирано и с маниакално стриктен избор на дрехи и аксесоари, чиято цел е единствено да бъде получено одобрение и завист от околните. Във всеки един момент цялото съзнание е подвластно на мисълта „Как изглеждам”. Истината е, че няма съвършени хора. Видяното на екрана е резултат от намесата на редица професионалисти по имиджа и най-вече на специализирани програми за корекция на дефекти. За да се чувстваме добре в собствената си кожа, е нужно да спазваме основните принципи да не допускаме да напълнеем излишно, но и без да се лишаваме от нищо, а да ограничаваме единствено желанието за прекаляване. Да подбираме подходящи за нас атрибути. Да познаваме своите малки недостатъци и да ги приемем като част от себе си и да ги компенсираме доколкото е възможно. И най-важното, да се обичаме такива, каквито сме. 82 |