Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Възрастови кризи Въпреки динамиката на съвременния свят и въпреки промените на всички нива, които ни заобикалят, остават и някои непреходни неща, до голяма степен обусловени от личното ни чисто възрастово развитие. Какво представляват така наречените възрастови кризи? Това са етапи от жизнения цикъл, които не могат да бъдат определени в конкретна година от живота, а по-скоро в рамките на период от няколко години – преходът от тийнейджърска възраст към младост – 19-25 години, преходът от младост към зрелост – 30-35 години, преходът от зрелост към старост – след 60 години. Основните жизнени цикли настъпва горе долу по универсален начин при всички хора. Субективното преминаване и адаптацията към изискванията, свързани с всеки един от указаните по-горе периоди, се преживяват индивидуално. Някои от нас преодоляват по-болезнено раздялата с миналото и приемането на новото, други се нагаждат по-лесно. За преходите значение има и това дали отделният човек има стабилна семейна среда и подкрепа от близките си, дали се разбира добре с приятелите си, доколко е реализиран професионално. Периодите на преход са обикновено „от-до” в рамките на около 5 години. Защо е така? Защото в кратък срок от време човек няма възможност да осъзнае и преосмисли наученото и ролите, с които е експериментирал през предишния етап. През конкретния преходен период той се подготвя за социалните очаквания и собствените визии за следващия етап от живота си. Как може да бъде илюстриран всеки от преходите? Първият главен преход е свързан със завършването на образованието и подготовката за самостоятелна професионална реализация, напускането 91 Бягства от щастието ... или на дома и родителските грижи и поемането на всички роли и отговорности, свързани със самостоятелния живот. Индивидът е избрал определена цел или поне желана насока за своята реализация. Пред него има редица препятствия, с които се сблъсква и му предстои да научи как да се справя, за да се интегрира максимално добре в социалната и професионална среда, като същевременно запази достатъчно лично пространство и приятелски връзки. На втория етап на преход човек вече до голяма степен е намерил ниша, в която се е реализирал. Вълненията са свързани главно с преосмисляне на постигнатото и начертаване на план за бъдещето. Преходът може да бъде особено болезнен, когато тегленето на чертата доведе до извода, че предходният етап – на вписване в професионалната и социалната среда и изграждането на семейство – не са допринесли за постигане на очакванията. Преходът към зрелост се преминава много по-безболезнено, ако човек има с какво да се гордее – изградил е уютен дом, има успешно кариерно развитие, радва се на подкрепата на партньора. Този етап е на своеобразно скъсване с известна безотговорност и бурно и агресивно себеутвърждаване, свързани с младостта. Характеризира се и с преминаване към по-плавно, стереотипизирано или предначертано бъдеще в определена посока. Най-силните притеснения при този преход са свързани с неудовлетвореността от постигнатото до момента, както и с физическото себеусещане – появата на първи признаци на умора, по- трудното поддържане на добра физическа форма и сваляне на натрупани килограми и други характерни промени. Физическите промени се преживяват по-болезнено от жените, докато при мъжете промените, свързани с физическия Аз, се отнасят към следващия период на преход. Третият сериозен етап на преход е свързан с настройка за не 92 Щастливи въпреки средата толкова активен живот и включеност в социалната среда, с осмисляне и оценка на целия преминат жизнен път. Освен трите очертани кардинални прехода има редица индивидуални кризи, съпътстващи живота на всеки човек. Те може да бъдат значително по-болезнени от типичните възрастови кризи. Възрастовите кризи отбелязват специфичните вътрешни и външни промени, които се случват едновременно в и извън нас и по тази причина са универсални за всички. И понеже става въпрос за криза, има ли светлина в тунела и ако да, къде? Кризата е преломен момент, но тя не е свързана единствено с негативни изживявания. Кризата отваря и много нови възможности. Това е момент на преоценка, но и на откриване към нови идеи, нови възможности, нови стимули, отприщване на желания и използване на натрупаните до момента ресурси, потенциал и опит, осмисляне и отчитане на допуснатите грешки, поглед напред към бъдещето. Така е не само на теория, това е и техника, използвана в позитивното мислене. Колкото и невъзможно и трудно да звучи на пръв поглед, човек има капацитета и силите да се научи да променя емоционалния тон на мислите си. Всяка по-малко или по-силно негативна мисъл може да бъде допълнена с положителна – например, „Закъснявам, ужас, ще ме глобят. Да, но все пак ще стигна, глобата не е толкова голяма”. Смисълът е следният: ако сме пропуснали, изгубили сме или сме били лишени от нещо, това означава, че не са били подходящо избрани или моментът, или целта. За щастие, това не означава, че няма да получим друго, много по-добро в замяна на изгубеното. Принципът „Не знаем какво печелим, когато губим“ не само звучи красиво, но би било добре да се превърне в част от живота ни. 93 |