Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Стратегия да бъдем харесвани
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Стратегия да бъдем харесвани Няма човек, който да не си е задавал въпроса какво е добре да направи и как е добре да се държи, за да спечели максимални дивиденти, да бъде харесан и оценен, да се почувства най-удобно в кожата си и най-вече да е удовлетворен от начина, по който го приемат. Имаме определена оценка за себе си, но се нуждаем да получаваме и обратна връзка. Да се оглеждаме в другите, да чуем какво мислят за нас, как ни възприемат. Все повече книги и статии се опитват да предложат точните съвети: как да печелим точки, каква поза да заемем, къде да насочваме и задържаме погледа си при разговор и много други. Всички те са безспорно полезни и доказани в практиката. Основният резултат от съветите е да вдъхнат вътрешна увереност. За да бъдем приемани добре от околните, трябва самите ние да се приемаме. Да не се притесняваме да бъдем себе си, да сме се отърсили от стремежа да бъдем харесвани от всички и на всяка цена не само защото не е възможно, а и защото не е необходимо. Нуждаем се от вътрешен баланс и спокойствие. Няма човек без сценична треска или да е безразличен към оценката на околните. Въпросът е до каква степен и на каква цена сме склонни да правим компромис със себе си, за да се държим по начин, какъвто смятаме, че се очаква от нас. В теоретичен план сме склонни да харесваме хора, които чувстваме близки, а не вдъхващи заплаха. Ако се стремим винаги да бъдем супер различаващи се и авангардни, рискуваме да ни възприемат като прекалено открояващи се и, съответно, да ни отхвърлят. Ако сме прекалено адаптиращи се и не се отличаваме пък с нищо, няма как да бъдем запомнени. И отново няма как да спечелим желаните овации. 65 Бягства от щастието ... или Правилото за спазване на златната среда е до голяма степен не само желано в случая. То е резултат и от постигнатия вътрешен баланс, от факта, че сме приели и не се притесняваме, че не сме безгрешни, знаем кои са слабостите ни, но не мислим, че трябва да сме идеални. Знаем какво можем да предложим, знаем какви хора можем да наречем приятели. Разпознаваме ценните и важни от маловажните неща и сме направили избора си – кое държим да постигнем и на каква цена. Принципът с харесването до голяма степен е свързан с готовността за правене на компромиси. Какво можем да преглътнем, какво на всяка цена искаме да запазим и утвърдим като позиция? В какви ситуации и при преследване на кои цели сме склонни да запазим собственото си мнение и да приемем чуждата позиция или точно обратното? Компромисите са много важен въпрос в дългосрочен план. Ако са прекалено големи, ако са необосновани или пък твърде чести, рано или късно водят до това човек да е недоволен от себе си, да се чувства изгубен и без собствена позиция, да престане да се уважава. За да се избегне максимално този ефект, на първо място е добре да определим групите хора, на които държим да се харесаме. Те може да са свързани с професионални цели или с лични предпочитания – клуб по интереси или кръг, към който смятаме, че си струва да положим максимални усилия, за да бъдем включени. Следващата стъпка е да определим компромисите, които сме готови да направим, за да бъдем приети от избраните желани групи. Най-лесно отговорът на този въпрос идва с обичайното пресмятане на всички ползи, които ще получим и всички загуби, които ще реализираме. 66 Щастливи въпреки средата След това идва ред на техническата част. Какво точно да направим? Една маска или набор техники могат да се поддържат определен срок от време преди самите ние да се изморим и да престанем да поддържаме ефективно маската или преди да си проличи разминаването между старанията ни и действителността. Основното правило е, че не можем да се преструваме на такива, каквито не сме. Следва да акцентираме върху положителните си страни и максимално да се опитаме да потиснем и прикрием отрицателните. Можем да се движим в собствения си кръг от реални възможности. Ако знаем, че хората, които искаме да ни харесат, имат определени предпочитания към даден стил на обличане или теми на разговор, удачно е да заложим на тях. Би било нелепо, ако се впуснем в разговор по въпрос, в който не сме компетентни или правим нещо съвсем нетипично или нехарактерно за нас. Същият принцип важи и за потискане на някои черти, които знаем, че не биха били одобрени от околните. Не е необходимо да споделяме, например, критична крайна позиция по расови въпроси, дори и да я приемаме, или пък да поддържаме принцип, който е в разрез с нормите на поведение. Единственото правило е да бъдем естествени, максимално близо до себе си и наясно със себе си. Да се ориентираме към правилни групи хора, от които искаме да станем част. Да не се опитваме да бъдем приети и харесани от всички и на всяка цена. Да се съобразим максимално с това, което можем да изтъкнем и да потиснем, за да се адаптираме по правилния начин към съответната среда. 67 |