Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Да се върнем в седми клас
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Да се върнем в седми клас Нормално ли е да се върнем в седми клас? Когато става дума за емоции, независимо от социалния опит и възраст, професия или други личностни особености, човек реагира първично и спонтанно по обичайния импулсивен модел, характерен за детските и тийнейджърските години. В много случаи хората се опитват упражнят контрол над чувствата си, да не се поддават на тръпката и емоциите. Страхуват се как ще изглеждат отстрани, да не бъдат смешни. В междуличностните отношения, особено в интимната сфера, много рядко може да се случи хората да бъдат истински, себе си, без притеснения и едновременно с това вълните и вибрациите им да съвпаднат. В повечето случаи всеки е със собствените си предразсъдъци и комплекси. Доминиран от страха от отхвърляне, човек е склонен да потисне импулсите си, да превъзмогне себе си и желанията си, да забрави да бъде спонтанен. В хода на дните ставаме все по-неуверени в себе си, мислим за многото финансови дупки, които трябва да запълним, за нещата, от които се лишаваме, за бъдещето, от което се плашим, за страха да започнем нещо ново, да не би да се провалим и очакванията ни да не се реализират. Смачкват ни тъжните лица на хората, с които се разминаваме по улицата, потискат ни оплакванията на близките и приятелите, боли ни от тъгата в очите на любим човек. Всичко това, допълнено със собствените ни страхове и неувереност, усилва усещането, че светът не само не е благонамерен, а напротив, отвсякъде дебнат опасности и разочарования. Факторите от ежедневния материален свят проникват и във взаимоотношенията ни с другите. Ако се е понижила самооценката ни, 111 Бягства от щастието ... или сме особено чувствителни да не срещнем бариери и да не бъдем отхвърлени. Много често предпочитаме да не показваме интерес към някого, за да не се окаже едностранен и да не бъдем пренебрегнати. За да си спестим евентуална болка, сме готови да се въздържим от това да се впуснем в нещо ново, да се отдадем на импулсите си, да бъдем себе си. Обаче когато ни обземат чувствата, се случва нещо много красиво. Получава се, защото емоциите и подсъзнателната импулсивност, усещанията и сетивността, вземат връх и стават по-силни, с по-висок енергиен заряд от съзнанието, обременено от хилядите малки и големи проблеми в живота. Тогава мисленето отстъпва пред чувстването. Доближаваме се до красотата и спонтанността на вътрешния си свят. Отваряме се за другия, не се страхуваме, а сме окрилени. Изпълва ни магията на вярата в хармонията, бъдещето, взаимността. Негативните емоции остават скрити, те просто нямат ресурса да вземат надмощие над позитивните. Наскоро симптомите на любовта станаха основание Световната здравна организация да я класифицира като болест, може би продължение на гръцката „лудус”. Звучи нелепо, защото именно спонтанността, свързана с усещането за любов, помага човек да се почувства истински жив и да се наслади пълноценно на всеки миг около себе си, да избяга поне за известно време, от мрачните мисли и очакването за нещо лошо. Това е и причината за познатата фраза „За любовта няма възраст”. Хората се държат по еднакъв начин, връщат се някъде в тийнейджърските си години, за да се усетят отново свободни и неограничени от нищо, защото имат енергията и силата да бъдат себе си и да живеят за момента. Защото вярват, че заслужават това и са се 112 Щастливи въпреки средата оставили да се потопят в цялата магия. Чисто биохимичните промени, които настъпват в организма, допринасят за поддържане на усещането, продължават да зареждат резервоара на вярата, че всичко е възможно. Разбира се, отстрани поведението изглежда различно от обичайното и странно за установените норми. Силните трепети няма как да останат незабелязани поради цялата еуфория, която човек излъчва. Става въпрос единствено за красивия вариант. В такива периоди всеки от нас на чисто физическо ниво се чувства зареден, изпълнен с енергия, работата спори повече, всичко става с лекота въпреки малко стесненото съзнание и приятно замаяно състояние. Склонен е на мили, детински жестове, отстъпки, закачливост, дава много повече от себе си и в останалите сфери от живота. В много отношения желанието за споделяне, планирането, фантазиите, малките игрички, се запазват непроменени и следват оформения модел на полово-ролевите игри, както е характерно и за тийнейджърите. Подобно преживяване се очаква да породи радост и в околните, ако са благонамерени, а не упрек или опит за овладяване и контрол на ситуацията. А миговете на отрезвяване, когато всеки от нас си задава въпроса дали не изглежда смешен отстрани, по-добре да ги пропусне. Не си струва лишаването от цялата красота и богатство на емоцията. Максимум след няколко месеца интензивността и дълбочината на емоциите отслабват и всеки се връща към обичайния установен ритъм. Какво става с чувствата? В идеалния вариант те се трансформират в нещо по-уравновесено и трайно. Ако пък изчезнат, поне остава насладата от преживяното. 113 |