Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Поддържане на самооценка Самооценката не се изгражда и поддържа от самосебе си. Тя винаги остава свързана с оценката, която получаваме от другите. Всеки от нас търси потвърждение за собствената си стойност, оглеждайки се в очите на другите и опитвайки се да разбере какво мислят за него. При някои самооценката е по-стабилна, при други варира в по-висока степен. В допълнение, за различните роли, които изпълняваме, поддържаме различна самооценка – в някои се чувстваме по-уверени в способностите си, отколкото в други. При всички положения, оценката на околните има значение. Тя може да подкрепя или да бъде в разрез с оценките, които имаме за себе си. За да стане още по-сложна ситуацията, значение има и кого избираме за референтна или значима група, на чието мнение държим. Комплиментът или обидата се възприемат по съвсем различен начин, ако са от случаен човек на улицата или от близък или харесван от нас човек. За да се чувстваме добре в кожата си, определяме група важни за нас хора и търсим потвърждение от тях за собствената си стойност. Понякога изборът ни е провокиран от определено предизвикателство, което усещаме – да получим потвърждение или признание от конкретен човек, който ни се изплъзва или когото смятаме за експерт в дадена област. Самооценката започва да се изгражда от най-ранна възраст. Напълно логично, основно значение за правилното й формиране има семейството. Постепенно значим фактор стават връстниците и училището като среда. Основните дефицити, трудно преодолими по- късно, възникват именно в по-ранните етапи на развитие. 150 Щастливи въпреки средата Много често се случва да чуваме как някой се възхищава на нечие нереално високо самочувствие и смята, че съответния човек няма никакви проблеми. Прекаленото самочувствие на практика изпълнява защитни функции и прикрива неувереността. Понякога продължителното и упорито практикуване на ролята води до индентификация и тези хора приемат нереално високата си самооценка като действителност, така че просто я поддържат. Те се сливат със защитната си маска. Основният проблем, с който всеки се е сблъсквал, е когато човек се сравнява със собствените си стандарти. Когато се чувстваш болен, омърлушен или тотално извън форма, а срещнеш на улицата познат, който ти каже, че изглеждаш страхотно, е нормално да проявиш резерви. Обратната връзка не действа автоматично в наша полза особено за положителните неща. Обаче реакцията за негативните е значително по-директна и веднага се отразява на моментното ни настроение или самочувствие. Един от най-често срещаните проблеми е несъзнаваният стремеж човек да докаже цената си, за да преодолее конфликт от детството и отхвърлянето от някой от родителите, който не му е засвидетелствал приемане и зачитане. Друг основен източник на вътрешни конфликти са пререканията с брат или сестра във връзка с печеленето на статус и уважение. Подобен вид травми са най-трудни за преодоляване. Много успешно реализирали се, вече възрастни хора, продължават да живеят с недостатъчно висока оценка за себе си. Подсъзнателно се стремят към перфекционизъм и себедоказване, непрекъснато сами вдигат летвата на собствените си цели и постижения. В крайна сметка, никога не са удовлетворени и винаги смятат, че това не е достатъчно, а могат още и 151 Бягства от щастието ... или още. В най-тежките случаи, въпреки получаваната отвън информация, вътрешното себевъзприемане не се променя. В други случаи, съвсем селективно и с подсъзнателна защитна функция отвън се възприема единствено информацията, която повишава усещането за собствена стойност, а информацията, която е в конфликт с това, се отхвърля и игнорира. Така се поддържа изкуствено завишена самооценка. В случаите на реалистична самооценка също се наблюдават флуктуации. В периоди на криза – провал на изпит, временна безработица и др. – е нормално собствените качества да бъдат поставени под съмнение и самооценката да се понижи. Затова човек ежедневно малко или повече се поддава на външните влияния. Оценката, получавана от околните, може да бъде използвана градивно. Добре е човек да обръща внимание както на положителните отзиви за себе си, така и на конструктивната критика, за да бъде максимално близо до постигане на обективна преценка за себе си и своите възможности. Надценяването само на минусите или на плюсовете в мнението на околните във всички случаи оказва отрицателен ефект. Не може да се приема на доверие мнението на всекиго. Човек си има собствена стойност, но за да бъдем наистина близко до обективното, е добре да се придържаме към мнението на хора, които ценим и смятаме, че са искрени. С помощта на обратната връзка, която получаваме при общуването, можем по-лесно да се справяме в ситуации на криза – вместо да се чувстваме с компрометирана стойност, успяваме да запазим увереността, че имаме ресурсите и капацитет да променим ситуацията в своя полза. 152 |