Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Кога се разминават двата пола
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Кога се разминават двата пола Проблемите в общуването, говоренето на различни езици от двата пола, е вечна тема за коментар. Чудим се защо двама души се разминават при положение, че са прекрасна двойка или при положение, че изпитват взаимни симпатии. Защо връзките се разпадат, без значение дали в началото или след дълъг период на отношения. Основната причина на пръв поглед е в комуникацията – „Той/тя не ме разбира ... Нямаме какво да си кажем ... Нямаме общи интереси”. Дали само комуникацията е причина за това? Ако партньорите не изказват ясно желанията си или ако посланията им не стигат до отсрещната страна, неминуемо рано или късно се стига до емоционален разрив. Какво стои зад липсата на комуникация? По-дълбоката причина двама души да не се разбират е, че са на различни вълни. Това означава, че не съвпадат периодите им на търсене и потребностите, водещи за съответния етап. Класически пример е първоначалното разминаване. Двама души се срещат и изпитват привличане. На този етап Тя е с идеята да не се ангажира трайно, защото наскоро е приключила предишна връзка и сега се защитава и дистанцира. Търси забавление, но не и нещо сериозно, тъй като не е готова да допусне нов партньор в живота си. В този момент Той се радва на успех в личен план и е решил, че е подходящо време за сериозна връзка. Въпреки взаимните симпатии, на този етап двойката трудно може да осъществи дълготрайна връзка. Изпращаните от Нея послания са за нещо повърхностно, докато Той ще заложи на търсенето на сигурност и вероятно ще предлага по-дългосрочни планове. Тя ще се почувства притисната и ще се отдръпне. В резултат, въпреки тръпката, двамата ще усетят, че има разминаване и сигурно ще стигнат до извода, че имат различни визии за живота, което може да не 160 Щастливи въпреки средата е така, а разковничето просто да се крие в различните им краткосрочни цели. Ако проведат задълбочен разговор и си изяснят позициите, дали това ще помогне? Например, ако решат да си дадат време, за да проследят как се развиват нещата? Може би да, може би не, зависи какви ще бъдат търсенията на всеки един от тях на следващия етап. По- болезнено се преживяват разминаванията, след като връзката вече е формирана. Всичко е било безоблачно и розово, но например след една година Той се чувства прекрасно от начина, по който се развиват нещата и няма нужда от стимул във взаимоотношенията. Радва се на партньорска хармония и се обръща към работата си. В този момент Тя вече очаква по-нататъшно развитие на връзката им и се фокусира върху емоционалния си свят. Различните очаквания – Той иска да задържи положението, Тя търси подхранване на отношенията – може да доведат до конфликт. А какво да кажем за класическия пример на несподелените чувства и произтичащите от това драми? Почти всеки от нас има близък приятел или приятелка, които не може да разбере – защо прахосват емоциите си и ги насочат към очевидно неподходящ обект, при това за дълго. Отстрани погледнато, обектът на чувствата не заслужава по никакъв начин вниманието, но можем ли да разубедим близките си в такъв момент? Колкото повече се опитваме да помогнем и да изложим обективните си доводи, толкова повече човекът срещу нас се вкопчва в неподходящия избор сякаш да докаже, че има основания и си струва. Защо се получава подобна фиксация? Реалните пречки да няма връзка в случая не са от централно значение, тъй като моделът на фиксиране е еднакъв. Без значение дали желаният обект е ангажиран или свободен, недостъпността е в основата на продължаващите усилия да бъде спечелен. Когато започнем да се стремим към някого, когото не 161 Бягства от щастието ... или можем да спечелим, често проявяваме склонност да търсим нови и нови варианти, за да не признаем пред себе си, че сме сбъркали и трябва да се откажем. Колкото повече сме вложили, толкова по-силно се стремим да получим полза от вложените си усилия. Така, освен първоначалното разминаване между двамата, се получава и едностранно фиксиране на неудовлетворените желания. В повечето случаи мъжът или жената, които не са срещнали взаимност, я класифицират като несподелена любов. На практика едно от нещата, което ги задържа в това положение, е неосъзнатото усещане за личен неуспех и те опитват с всички сили да намерят вариант за промяна. Как може погледът към разминаването да помогне в реалността? Осмислянето, че причината е разминаване във вибрациите на двамата на определен етап, трудно може да се очаква да промени действителността, но то може да ни помогне да не търсим обяснение за неуспеха в себе си. Когато има проблем във взаимоотношенията, човек се чувства зле и е склонен да търси вината в себе си: „Не трябваше да казвам/правя ... Ако ..., то ...” и т.н. Често се понижава самооценката, засилва се поглъщащото усещане за отхвърляне и неудовлетвореност. Ако мислим за разминаване във времето, погледът е малко по-обективен. Това не е самозаблуда, за да се спасим от негативните емоции. Този поглед помага да погледнем ситуацията по-обективно, да не се самообвиняваме и да не изпадаме в трайни състояния на тъга. Той ни помага да бъдем по-толерантни и да изчакаме пасване на целите във времето. Помага ни и да не пропуснем шанса край нас, който иначе не бихме забелязали. И най-вече, помага да се освободим от агресията, насочена към човека, който не е отговорил на чувствата ни, и да избегнем подсъзнателната агресия, насочена към себе си. 162 |