Маргарита бакрачева бягства от щастието или

Бягства от щастието ... или
Какво е консултативна психология
Защо е важно да се говори за консултативната психология? На първо място, заради липсата на достатъчно информираност какво представлява тя и за кого е предназначена. На второ място, заради факта, че в момента е особено адекватна за ситуацията в страната днес.
И на трето място, защото в цял свят продължава да буди дебати.
Консултативната психология е предназначена за работа единствено със здрави хора, които имат известни сътресения, проблеми или преживяват криза. Тя няма нищо общо с клиничната психология или психотерапията. Целта е съдействие и подкрепа на хората на индивидуално и на групово ниво – да повишат усещането си за субективно благополучие и психичното си здраве, да разгърнат личния си потенциал и да се чувстват по-щастливи.
В момента поради самата характеристика за границите между
„норма“ и „извън норма“, в психологията понякога се получава смесване на понятията и полето на консултативната психология не е достатъчно уточнено.
Консултативният психолог се занимава с различни проблеми, основно в областта на семейно консултиране, консултиране при изживяно кризисно събитие или травма, кариерно консултиране, групово организационно и политическо консултиране.
Предметът на консултативната работа е насока към развитие, а не диагностициране или търсене на проблеми.
Посещаването на консултант е превенция на психичното здраве и стъпка преди необходимостта от психотерапия или психиатър.
Имам ли нужда от психологическа помощ? Търсенето на психологическа консултация винаги остава въпрос на личен избор.
322

Щастливи въпреки средата
Няма критерий кога, при какви обстоятелства или на кого може да подейства добре. Ние сме различни в степента на избор на стратегии за справяне с проблемите, в готовността за себеразкриване, както и в готовността сами да признаем пред себе си, че не се справяме и имаме нужда от помощ. В определени ситуации сме склонни да се затворим в себе си и отказваме да признаем дори и пред самите нас, че нещо не е наред.
Първата стъпка е да се осмелим да си признаем сами, че сме объркани, изплашени и това ни кара да потърсим външна помощ.
Следващата стъпка е свързана с търсене отговор на въпроса „Нормален ли съм, ако потърся консултация?“ и очакване на готова рецепта.
Притеснението относно нормалността е ирационално. Споделянето на информацията става при условията на конфиденциалност, а психологическото консултиране няма нищо общо с медицинското диагностициране и поставянето на етикет. Въпросът по-скоро е в очакванията. Когато човек се е преборил със съпротивите си и си е уговорил час за среща, той има вече известна вътрешна яснота какъв път би искал да следва.
Обикновено се полу чава известно разминаване между разума и чувствата. Знаем кое е правилното решение, но ни се иска нещата да са различни. Очакваме да чуем, че не сме сбъркали, че не сме виновни, да чуем нещо успокоително – че има лесно решение, което просто не сме видели в момента и нещата ще се наредят изведнъж в желаната посока.
В този момент мисълта за по-продължителен процес и влагане на лични усилия в търсенето и реализирането на промяна не са това, което бихме искали да чуем.
323

Бягства от щастието ... или

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: