Мартин Иванов Венчев Фак. №211114 Специалност „Счетоводство и контрол с ъ д ъ р ж а н и е I. Увод Бизнес етика нормата и моралът в нея. II изложение
Изтегляне 44.7 Kb.
|
| Бизнес етиката и лидерството.
Бизнес етиката е част от морала на всеки човек, включително и от моралните възгледи на лидера във фирмената организация. Като такава тя съвместява в себе си, освен планираните от управителния съвет насоки за развитие дейността на фирмата в нейната външна среда и наследствено унаследени морални норми на персонала. В тази обстановка персонала избира за свой лидер. Човек с такъв морал и качества близки до най–широка част от хората. Възприет като такъв той трябва да подобрява и обяснява решенията взети от директорите на фирмата. За своя цел всеки лидер в организацията си поставя правилното разбиране на задачите от страна на всеки член на колектива и подпомага нейното най–успешно осъществяване. От лидера колектива във фирмата очакват да ги обединява около техните общи интереси, морално–етични норми и правилното осъществяване на зададените задачи. В своята практика всеки един администратор желаещ да има продуктивен и сплотен персонал трябва да се доверява и съвместно с лидера на колектива да се опитат успешно да разберат моралните норми на хората, които управляват за да мoгат да задават конкретни и неоспорвани задачи. Задача нарушаваща етиката поне на един член от фирмения колектив поражда смут в него и неизпълнение на зададената цел. За това успешния управител първо се допитва до човека с най–висок авторитет сред своите подчинени. Тази личност не се избира, тя се утвърждава от колектива на дадената организация чрез своите човешки и личностни качества. От това можем да направим извода, че лидера е извадка на етиката, морала и възприема външната среда на обществената обвивка от закани по начин подобен или близък на голяма част от нашия персонал. Доверието в такава личност подобрява рейтинга на управителя сред хората му. Освен с висок рейтинг управителя може да се похвали и с по-добри решения, които са взети съвместно с личности имащи авторитет сред персонала. По този начин тези решения стават лесно изпълняеми, защото хората в колектива се доверяват на своя лидер, че защитава техните права и интереси пред управителя и всички висшестоящи директори. Поради това персонала не трябва да има съмнения в своя лидер и неговите решения. При съмнения в съветите или отстояването на правата на колектива настъпва смут и скандали , които от своя страна довеждат до непродуктивна и неползотворна среда за работа. Етичните норми на лидера и неговия морал трябва лесно да бъдат разбирани от неговите колеги . Така всякакви конфликти и оспорвания в решенията на лидера ще бъдат извън съмнения. За тази цел не е задължително морала на лидера да бъде строго консервативен или пък нетрадиционен, той просто трябва да бъде лесно разбиран. Можем да кажем , че по този начин се формира колективен морал със свои собствени етични норми. Този етичен кодекс на колектива представлява част от възгледите за живот на колектива и техните семейни ценности. Можем да направим извод ,че лидера просто е човек не с най-висок морал, а личност, която просто най-обобщено разбира и обяснява на колегите си възприетите правила и норми за работа в офиса. Лидерът е човекът, който лесно разбира колегите си и техните несъгласия с правилата или с установения ред във фирмата. Той съчетава качества на организатор и психолог в своите колективни отношения, но също така на добър служител със свое мнение за вътрешната обстановка в организацията, в която се труди. Той подтиква своите колеги към подкрепа в изпълнителската дейност на зададените задачи за по–бързото изпълнение на целта. Като част от персонала лидера взаимодейства освен със своите колеги също така и с по–високо стоящи йерархично от него управители на организацията. Поради тази причина той трябва да има ясна изразен стил на общуване в зависимост от средата, в която се намира. Тя може да бъде строго официална (при общуване на заседания, консултации пред директори и фирмени събирания) или пък небрежна (при общуване в офиса, сред колеги).Той лесно се вписва в двете среди за работа и постига своите цели. При работата си със своите колеги той трябва да бъде част от колектива и да разбира техните несъгласия, разпри по между си и да се опита да ги подкрепя чрез съвети при проблеми от семейно, приятелско и друго естество създадени извън работата. Проблемите пренесени от вън разконцентрират освен дадената личност, за която са най–значими също така и хората от близките отдели работещи с нея. За това добрия съвет и сплотения колектив бързо и лесно игнорира тези проблеми от изпълнителската дейност на зададените задачи за деня. Подкрепата в такива случаи е важна, съпричастието в проблемите на колектива довежда персонала на фирмата до едно ново равнище като създава от тях едно малко фирмено семейство, в което всеки има доверие на другия и си помагат. Целта на лидера в такъв момент е правилно да съветва и да не се отдава на чувствата породени от проблема в колектива, за да може да насърчи колегите си към изпълнение на задачите в работата. Можем в такъв случай да направим извод, че лидерът е човек обединяващ персонала, издигащ го до колектив или семейство в зависимост от неговите качества като личност. Също така той е личността, която първа отговаря на възникналия проблем. С помощта на своят морал лесно съветва, за да запази добрия фирмен тонус сред колегите си. За всеки един човек набеден за лидер е от значение да запази своята индивидуалност и личностни качества, а не да се изгуби в правилното следване на колективните норми и правила. Като лидер той трябва само да е извадка за тези етични догми, но не и техен сляп изпълнител. Индивидуалността му е важно, защото тя го прави лидер, а не колективно-моралните правила наложени във фирмата. Той може да се противопоставя на някои правила и догми в този кодекс, по този начин подчертава своята индивидуалност и лидерски качества. Преди всичко трябва да запомним, че лидерът е човек и част от колектива и не е необходимо да го третираме като началник на нашия персонал. Така също и лидерът не трябва а се възприема като по–високо стоящ или личност имаща по-голяма власт от колегите си. По този начин той ще изгуби тяхното доверие и те ще се обърнат срещу него. Неговата дума вече няма да има значение и всички опити за възстановяване на досегашната му власт ще бъдат провал, защото колегите му са изгубили доверие в него. Затова злоупотребата с власт трябва да бъде премерена и с много ясна изразена цел за улесняване работата. Така че човек станал лидер на своя колектив не трябва да използва това като трамплин за повишение или друг вид злоупотреби с доверието на колегите си. Такива отношения могат да възникнат и от страна лидер–управител. С цел подобряване продуктивността на трудовия ресурс могат да се изискват от персонала изпълнението на задачи в техен ущърб. Манипулацията от страна на добрия лидер ще доведе до стойностно изпълнение на зададената задача. За това е важно лидерът преди всичко да има високи етични норми за да може да не се отдава на получената власт. Но кой може да установи тези етично–морални норми, които да следва лидерът в своите отношения с колектива и колегите си ? Установихме, че е лесно да се поддадеш на властта и да я използваш за своя облага, но ако се издигнеш, така губиш контрол върху своя персонал. Затова е необходимо лидерът да създава свои приятелски отношения с колегите си, а не чисто колегиални и в това отношение да взема ролята на психолог. Той просто трябва да се доверява на инстинктите си с колегите и решаването на проблемите в общуването. В по–малките фирми или организации е възможен и случай, при който управителя да е и лидер на своя колектив. Това от гледна точка на управлението на персонала довежда до много положителни събития. Защото самия директор знае точно какви са силните и слаби страни на всяка част от своя персонал или как да ги комбинира по начин, който ще доведе до най–голяма продуктивност. Но също така може да го направи по–слаб при вземането на отговорни решения като наказания, уволнения или друг тип изпълнение на фирмения ред. Като негативно се възприема и това, че той може да си създаде любимци в своите приятелски отношения и да ги тласка напред във фирмената йерархия, а с по–високи постижения в своята работа да остава на заден план и без поощрения. Така той необмислено намалява и разваля отношенията в колектива. По този начин си създава врагове и нарушава вътрешния ред във фирмата. За да се избегнат такива злоупотреби е необходимо управителя–лидер да е професионалист в соята дейност и човек с висок морал и етични изисквания към персонала си. Такава личност е човек с богат трудов стаж и житейски опит. За това повечето фирми предпочитат да разделят тези две отговорности – лидерската и управленската. Като несъмнено очакват тези две личности в управлението на фирмата да имат постоянна връзка по между си и да се съветват в вземането на решения за управлението на фирмата и за развитие на фирмата и вътрешно – организационния ред и контрол. Като извод за лидерството можем да направим, че не всеки човек от нашия колектив може да се издигне сред своите колеги и да заслужи тяхното доверие, за да ги води като защитник сред неправдите на своите управници. Не всяко решение, което взема администратора може да бъде правилно, за това то трябва да бъде добре обмислено, планирано, обсъдено и ясно конкретизирано. За тази цел връзките между отделните отдели трябва да бъдат нерушими, ясно обосновани и конкретизирани. По този начин се улесняват взетите от директора решения и как той да ги разпредели. А лидера в колектива ще помогне тази задача да бъде бързо разбрана и лесно осъществими с правилното групиране и разпределяне на персонала за нейното най–точно и бързо изпълнение. Но персонала в нашата фирма не е сляп изпълнител. Той трябва да бъде поощряван и разбиран за да може да бъде продуктивен. За това не трябва да нарушаваме етиката във фирмата. Трябва внимателно да подбираме най–изявилите се колеги сред нашия персонал за поощрение, за да не останат недооценени личности сред персонала. Във всеки случай всяко едно решение на директора води до някакви последици сред персонала и колегиалните отношения. Така че е важно ръководителя да познава какви морални норми изповядва персонала му, как се държи с новодошлите, как реагира на различни външни и вътрешни нарушения и поощрения. Важно е персонала да си помага и да се разбират по между си като по този начин грешките допуснати на работното място ще бъдат замазани и лесно преодолими. Това ще доведе до по–голяма сплотеност в колектива и по-лесно разбираемост на техните нужди. Всеки човек има своя външен свят, който влияе основно на неговата съсредоточеност и трудоспособност на работното място. Но можем да се запитам къде във всички тези отношения намира място бизнес етиката? Да етика има навсякъде, всички отношения са обвързани с етични норми и правила. Етичните догми не са наредби и разпоредби, които са написани в правилници за вътрешния ред. Те са ясно изразени емоционални чувства придобити от нашия колектив през детството, пубертета и т.н., т.е. това е натрупания житейски опит на нашия персонал. Основно значение за моралната обосновка на отделната личност от фирмата със сигурност има религията, семейството, образованието, култура и др. В живота погрешни уроци няма и кои от тях са най–важните, за да може да се създаде етично–моралния кодекс на едно фирмено семейство е въпрос, на който само практиката може да отговори и затвърди доказаните насоки, т.е. колектива избира само едни стандарти на възприятие към света, към заобикалящата ги среда (както извън фирмата, така също и в своята работническа практика). Възможността да се възприеме модел зависи само от външните фактори, които ще въздействат на нашия персонал и възможната реакция , която той ще откликне. За това нашия извод е ясен и неподлежащ на съмнение. Да, трудно е различни хора с различни мнения и разбирания за света да достигнат до обединяващото единство на колектива. Точно това различие ще доведе нашия персонал до по универсални решения в работата и по-бързи откликвания на външните недоброкачествени фактори. Лидерът със своите човешки качества лесно като медиатор компенсира недостатъците на едно морално възприятие към друго, с по–модерно мислещо или традиционно, патриархално. За това понякога можем да срещнем ръководители или лидери, които точно, ясно и концентрирано казват задачите за деня и очакват конкретни изисквания. Но помнейки, че хората се нуждаят от рамките на пълномощия, в които да упражняват свобода. Като лидери те желаят а постигнат съгласие по това , което трябва да се прави. Като цяло това помага на хората да изразяват, да се чувстват тговорни за собствената си работа и да поемат инициативата в свои ръце. Изтегляне 44.7 Kb. Сподели с приятели:
|